1. Общи въпроси.
Органите на изпълнителната власт са разнообразни с оглед на характера и вида на правомощията за тяхното осъществяване. В зависимост от територията и обсега на правомощията различаваме Централни и Териториални органи. За разлика от централните органи на изпълнителната власт, териториалните имат ограничена компетентност по отношение териториалния обсег на дейността им. Техните правомощия се разпростират върху определена част от територията на страната. Поради това се наричат териториални. Тази територия може да съвпада с административно-териториалното устройство на страната. По този начин районът на действие на даден административен орган ще съвпада с границите на областта или общината или респективно с границите на съставните административно-териториални единици, каквито са районите и кметствата. Това е принцип, но по силата на закона е възможно отклонение от това правило.
Това означава, че:
1. Органът може да действа на територията на две или повече общини. Това е изключение и би се установило само с изрична законова разпоредба. Създаването на райони непокриващи се с административно-териториални единици е познато в държавно-правната практика.
Пример: Район на районен съд може да включва територии на съседни общини. Следователно принципа в административното право е териториалният обсег на компетентността да съвпада с териториалните граници на административно-териториалната единица.
Изхождайки от това, че територията на България (съгл. Чл. 137 от Конституцията) се разделя на области и общини, а в общините могат да се създават райони и кметства, териториалните органи на изпълнителната власт са 2 вида.
1. Областен управител
2. Кметове на общини, райони, както и кметски наместници.
Актовете на тези органи пораждат правно действие на територията на съответната административна територия или съставна административна единица. Извън нейните граници, тези актове ще бъдат нищожни, поради липса на материална компетентност на автора.
2. Статут на областен управител
I. Областният управител е конституционно предвиден държавен орган. Изрично в Конситуцията се посочва, че областният управител е едноличен орган. Проследен в исторически аспект той не е нов орган в държавно-правната ни история. Последните години с Конституцията от 1947 г. беше преустановено неговото правно съществуване. Конституцията от 1991г. го възстанови. Тази правна фигура е позната и в други европейски страни, като например във Франция се нарича “Префект”, а в Англия - “Губернатор”
С оглед начина на формирането си ОУ е назначаем. Той се назначава от МС. Той не е мандатен орган, затова той може да бъде освободен във всеки момент по решение на МС. ОУ с оглед характера на компетентността е орган с обща компетентност - това означава че той има широк кръг правомощия в различните области на изпълнителната дейност. Всички те, обаче носят отпечатъка на териториалните предели. По-конкретно правомощията на ОУ са:
1. Провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта.
2. Осигурява съчетаването между националните и местните интереси като разработва програми и раздели, концепции за регионалното развитие в съотвтствие с националните приоритети и планове за развитие.
3. Осигурява опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта.
4. Осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол на актовете и действията на териториалните административни органи.
5. Упражнява контрол за законосъобразност на актовете и действията на органите на МС и министерската администрация. В тази връзка ОУ може да отмени незаконосъобразна заповед на кмета на общината. ОУ може само да спре незаконосъобразен акт на общинския съвет. В този случай той сезира съда, който решава окончателно правната съдба на акта.
Административните съдилища.
6. Осъществява връзка с териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта и контролират изпълнението на актовете и действията на ръководителите им.
7. Координират и контролират дейността на териториалните звена на министерствата и други административни структури, които осъществяват административно обслужване на територията на областта, независимо от тяхната йерархичност и подчиненост.
8. Осъществява координация и контрол на актовете и действията на териториалните звена на централната администрация на територията на окръга.
9. Осъществява отбранително-мобилизационната подготовка на населението при случай на аварии и бедствия.
10. Осъществява международна дейност и контакти в областта.
Тези свои действия той осъществява чрез издаване на заповеди. По своя характер тези актове са административни, те могат да бъдат оспорени пред ВАС. Оспорването може да бъде с оглед тяхната законосъобразност. Субект на жалбите срещу тях могат да бъдат физически или юридически лица, които имат правен интерес от отмяната на заповедта.
Такава процесуална възможност притежават и общинските съвети. Общините притежават качеството на юридическо лице. В своята дейност областните управители се подпомагат от зам. областни управители. Те се назначават от министър-председателя. Те също не са мандатни. Затова те могат да бъдат освободени във всеки момент от него. Те осъществяват функциите си въз основа на трудово правоотношение регулирано от Кодекса на труда. В този смисъл те не притежават качеството на държавни служители.
За разлика от областния управител, кръга на правомощията на зам. ОУ не е зконово дефиниран. Техните функции и правомощия се определят със заповед на ОУ. При негово отсъствие той се замества от зам. областния управител. който той е определил.
3. Кметове на райони общини, кметства и кметски наместници.
Конституцията постановява, че орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Следователно той е конституционно установен орган. Това е правна фигура, която съществува непрекъснато в държавно-правното устройство на страната. За пръв път неговото правно положение се урежда с Търновската Конституция на конституционно равнище. По своята структура той е едноличен орган, а с оглед начина на формиране е изборен орган. Конституцията предвижда 2 начина за неговия избор. Тя постановява, че той може да бъде избран от населението или от общинския съвет. Конституцията предоставя възможността на текущото законодателство да избере конституционноправния вариант. ЗМИ и ЗМСМА регламентират избора на кмета на основание съдебна регистрация от окръжните съдилища. Общинският съвет може да отмени заповед на кмета. В случай, че Кметът счита решението на Общинския Съвет за незаконосъобразно или неправилно, той следва да сезира окръжния съд.