Органите на изпълнителната власт осъществяват властнически правомощия. В своята дейност те са подпомагани от администрацията, следователно администрацията не е властническа, тя не е самостоятелен орган на изпълнителната власт, а само подпомага работата на органите.

Администрацията развива своята дейност на основата на редица, като законност откритост, достъпност, отговорност, ефективност, субкоординация и т.н.

Администрацията осъществява своята дейност в интерес на общото благо и в  съответствие с Конституцията и други закони на страната. Нейното устройство и функциониране се урежда в Закона  и в Устройствените правилници на съответните органи на изпълнителната власт.

Администрацията има общоприета структура, независимо кой орган тя подпомага. В този смисъл администрацията е организирана в дирекции. В дирекциите могат да се създадат отдели. В случаите когато има териториални звена , дирекциите се наричат териториални дирекции. При необходимост в отделите могат да се създават сектори.

 

Съществуват два вида организационни звена в структурата на администрацията

I.                   Обща администрация включваща следните звена:

·                     Финансово-стопански дейности

·                     Правни дейности

·                     Управление на собствеността

·                     Човешки ресурси

·                     Управление при кризи и отбрана – мобилизационна подготовка

·                     Информационно обслужване

·                     Канцелария

Тези функции са задължителни, като в зависимост от числеността и важността в дадено звено, функциите на едно звено могат да се упражняват от друго звено.

 

II. Специализирана администрация. Подпомага органите на Изпълнителната власт.

Администрацията на органите на Изпълнителната власт подпомага тяхната дейност. Ето защо с оглед на вида на организацията говорим за администрация на централния орган на изпълнителната власт или централни органи на Изпълнителната власт и за администрация на териториалните органи на изпълнителната власт или териториална администрация на изпълнителната власт.

 

Централната администрация на изпълнителната власт обхваща:

1.                   Администрация на МС – тази администрация осигурява текущата дейност на МС. Преди всичко тя организира заседанията на МС, на които като колективен орган се приемат неговите актове. Дейността на администрацията се урежда от правилника за организацията и дейността на МС, който е приет от самия него. В него се регламентира свикване, подготовка на заседание и обсъждане на неговите материали и цялостното функциониране на МС. Администрацията на МС не издава властнически актове, те се приемат от МС. Тази администрация осъществява координацията и ръководството на централната администрация на други органи на териториалната администрация. Тя е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. В нея работят служители на служебно правоотношение, т.е. по закона за държавния служител или служители по трудово правоотношение по реда на кодекса на труда. Организатор по назначаването на държавните служители е министър-председателя. Министър-председателят ръководи и представлява администрацията. Това свое правомощие той може да делегира на други длъжностни лица.

2.                   Министерства. Министерството е администрация която подпомага действията на министъра, следователно органът на изпълнителната власт е министърът, той има властническа компетентност, а министерството е само администрация.

Министерствата се създават от НС, което може да ги преобразува и закрива. Министерството се ръководи от министъра. Той е самостоятелна администрация, която е на бюджетна издръжка. Устройството на министерството се урежда с устройствен правилник приет от МС, този правилник се приема с постановление

(чл. 43 от К на РБ) В своята дейност министърът се подпомага от зам. министри, техния брой се определя в устройствения правилник. Те се назначават от Министър-председателя. Техните правомощия не са законово уредени. Те се определят от министъра с негова писмена заповед.

В структурата на министерството могат да се създадат териториални звена, на подчинение на министъра. Те са организирани като дирекции в състава на областната администрация. Във връзка с изпълнението на функциите на министерството, министъра може да създава съответни комисии, работни групи и др. Те са консултативни звена. Обикновено работни групи се създават за постигане на определени конкретни задачи. Техния състав и задачи се определят със заповед на министъра. Министърът внася ежегодно доклад в МС за дейността на министерството. От особено значение в структурата на даденото министерство е изграденият инспекторат, той е контролен орган, който осъществява вътрешен ведомствен контрол за изпълнение на задачите в структурните звена и длъжностните лица. С оглед характера на дейността си , той е подчинен пряко на министерството, този инспекторат притежава следните функции:

а) анализира ефекта на дейността на администрацията

б) проверява спазването на вътрешните правила за организацията на работата в администрацията

в) извършва проверка на сигналите, молбите и жалбите срещу незаконни и неправомерни действия или бездействия на служител на администрацията.

Инспекторатът може да предлага образуването на дисциплинарно производство срещу длъжностни лица, работещи по закона за държавния служител или служители по кодекс на труда (КТ). С оглед длъжността на заданието за инспектори могат да бъдат назначени само лица, които притежават образователна квалификация степен “магистър“, това следва да са лица отговарящи на изискванията на единния класификатор за длъжност в администрацията. С оглед създаването на вертикална структура, инспекторатите в министерствата се координират и подпомагат от изградения главен инспекторат, който е пряко подчинен на министър-председателя.

3.                   Държавна администрация (ДА)

ДА е на пряко подчинение на МС. За разработване и осъществяване на задачите, които не са в кръга на никакво друго министерство.

Пример: ДА за българите в чужбина, ДА за бежанците и ДА за младежта и спорта.

ДА се създава с акт на МС. Той приема и устройствен правилник за нейната дейност. МС определя задачите и начина на функционирането на ДА, тя се ръководи от председател, който се определя с решението на МС, той в своята дейност се подпомага от зам. председатели, чийто брой се определя в устройствения правилник. В „ДА“ работят служители на служебно и трудово правоотношение. Орган по назначаването на държавни служители е председателя на ДА. Ежегодно той внася доклад за действията на комисията на МС.

4.           Държавни комисии (ДК)

ДК е колегиален орган към МС или към министър за осъществяване на контролни регистрации и разрешителни функции по прилагането на закона или постановлението на МС

Пример: Висша атестационна комисия, ДК по хазарта, Комисия по енергийно и водно регулиране, ДК по стоковите борси и тържищата.

ДК работи като колективен орган. Председателят и членовете се определят със решение на МС. Председателят на комисията ежегодно внася доклад за дейността на комисията в МС. Председателя се явява органа по назначаване, по смисъла на ЗДС

5) Изпълнителни агенции

Изпълнителни агенции се създават към министерство с оглед административно обслужване на физически и юридически лица и за извършването на услуги, свързани с осигуряването дейността на органите на държавната власт и администрацията. Не е задължително винаги в наименованието да се вписва прилагателното „изпълнителна“ Пример: ИА автомобилна администрация; ИА военни клубове и администрация; ИА "Пътища" и др.

Агенцията се ръководи от изпълнителен директор, който се назначава от министъра към който е създадена, но съгласувано с министър председателя. ИА е юридическо лице, нейният приход, за разлика от други администрации се формира от бюджетните средства и от собствените приходи. Тези приходи са свързани с получаване на такси, издаване на разрешителни и т.н.