Административният акт е едностранно властническо волеизявление, което предизвиква възникване, изменение и прекратяване на административните правоотношения. Това е правен институт, който включва голям брой актове с различни наименования като: Постановление; Правилник; Наредба; Инструкция и др.
Белези:
1. Административният акт е юридически акт, следователно той е волеизявление на компетентен държавен орган. Неговото издаване, обжалване и изпълнение е правно регламентирано В тази област особено съществен е АПК. Административният акт е юридически актуален в смисъл, че е свързан с възникването на правоотношение, той е юридически факт от категорията на юридическите действия. Юридическите събития не могат да бъдат административни актове. Административният акт е най често срещания факт за възникване измененията и прекратяването на административните правоотношения. В този смисъл, той може да бъде правопораждащ, правоизменящ или правопогасяващ.
2. Административният акт е едностранно волеизявление на Административния орган, той самостоятелно формулира своя акт, той може да го издаде по собствена ининциатива служебно или по молба на заинтересованото лице или друг държавен орган, в случаите когато се издават по инициатива, на заинтересовано лице или орган, административният акт не губи своя едностранен характер. Молбата на лицето или предложението на Държавния орган е само повод да започне производството, дали ще се удовлетвори то, зависи единствено от волята на органа. Едностранен характер не се губи и в случаите когато актът се издава от два или повече Административни органи.
Пример: Наредба на образованието и науката, Министерство на финансите и председателя на Държавната администрация за младежта и спорта за ученическите спортни лагери.
В случая имаме еднопосочност на волеизявление на органите
3. Административният акт е властнически акт. Това означава че той едностранно, властнически предизвиква пораждането на права и задължения. Именно чрез административния акт, органът установява властническото си положение спрямо други страни в правоотношението, по това Административният акт се отличава от гражданско правната сделка, където двете страни имат равнопоставено положение.
4. Органите на Изпълнителната власт осъществяват правомощията си, чрез издаване на административен акт.
Пример: чл. 32 ал. 1 от ЗА постановява, че областният управител издава заповеди за изпълнение на своите правомощия.
5. Административният акт подлежи на административен и съдебен контрол. Той може да бъде оспорен по административния ред пред по- горестоящите органи на Изпълнителната власт. По съдебен ред може да бъде оспорен пред окръжния съд или ВАС в зависимост от автора на акта.
Административните органи издават широк кръг административни актове. Именно чрез тях те реализират правомощията си. Административният се явява едностранно властническо волеизявление на компетентен орган, което създава права и задължения. С оглед разнообразния характер на административните актове можем да направим различни класификации. Според характера на административния акт различаваме 3 вида актове:
1. Индивидуален
2. Общ
3. Нормативен
Индивидуален административен акт може да се изрази по 2 начина - първият е изрично волеизявление на компетентен административен орган (лиценз за продажба на алкохол и алкохолни продукти). Индивидуален административен акт от друга страна може да бъде изразен и чрез изразено бездействие или действие на компетентния държавен орган. Индивидуалният административен акт е характерен и с двойната си конкретност. Той е конкретизиран по отношение на определен субект т.е. точно определено физическо или юридическо лице. Другата конкретност е в това, че правата и задълженията са точно определени (напр. разрешение за носене на оръжие се отнася точно до лицето Х за точно определен пистолет, марка, фабричен номер и т.н. както и срок на действие). Ето защо можем да дадем определение на индивидуален административен акт като изрично волеизявление или изразено с действия или бездействия волеизявление на административния орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, законни интереси и свободи на отделни граждани или организации. Тази легална дефиниция, макар и в друга редакция, бе дадена в чл. 2 на отменения Закон за административното производство. Сега тя се дава в чл. 21 на АПК. Законът определя като индивидуален административен акт и волеизявлението, с което се декларират или констатират възникнали вече права или задължения. Като индивидуален административен акт следва де си класифицира и волеизявлението за издаване на документ, което има правно значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения. Като индивидуални административни актове могат да се определят и отказите на административния орган да извърши или да се въздържа да извърши определено действие. Видно е, че винаги се касае до определени субекти, т.е. граждани или организации, до дефинирани права и задължения или до конкретни действия или бездействия на административните органи. Не следва да се отнасят към тази категория волеизявления действията и бездействията , които са част от производството по издаването на индивидуален или общ административен акт.
Общият административен акт е еднократно правно действие, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Той се доближава до индивидуалния административен акт по това, че има еднократно действие, но се отличава от него с оглед на адресатите му.
Нормативните административни актове са административни актове, които съдържат административноправни норми. Те се отнасят до неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, следователно за разлика от индивидуалните актове, които образно казано имат двойна конкретност, нормативните актове имат абстрактност в две направления - по отношение на субектите т.е. те са неограничени и неопределени, и по отношение на задълженията, напр. правилника за прилагане на закона за научни степени и научни звания се отнася за всички лица, които желаят
да придобият научна степен или звание без оглед на конкретно лице и случай. Той се прилага винаги във всички случаи. Нормативните административни актове обикновено се издават за прилагането на закон или подзаконов административен акт от по-висока степен, напр. Правилник по прилагането на Закона за горите.
Нормативните административни актове - правилници, наредби и инструкции. Те се издават от компетентни административни органи. Тази класификация на индивидуални, общи и нормативни административни актове има много съществено практическо значение. Индивидуалният административен акт може да се оспори само от лицата, имащи правен интерес от неговата отмяна. Активна процесуална легитимация (имат право да обжалват) да оспорват нормативен административен акт имат всички граждани. Подаването на жалба срещу индивидуален административен акт спира неговото изпълнение. Такъв суспензивен ефект жалбата срещу нормативния акт няма.
Друга класификация можем да направим с оглед на това дали съдържа преимуществени задължения или права. Актовете, които съдържат преимуществени задължения, можем да определим като задължаващи или престационни. Произтичащата от тях престация може да бъде да се даде нещо (dare) или да се направи нещо (facere), или да не се направи нещо (non facere).
Dare - напр. МПС да се яви на годишен технически преглед.
Facere - напр. да заплатят данъците и таксите
Non facere - да не се пуши
Облагоприятстващи- тези актове създават преимуществени права. Обикновено правнотехнически израз тези актове намират в разрешенията (от юридическа гледна точка разрешенията представляват вдигането на една обща забрана по отношение на конкретно лице; напр. лиценз за търговия с тютюн и тютюневи изделия).