Административните актове за да породят желаните правни последици следва да бъдат законосъобразни. Именно съответствието им със закона е главното условие за валидното действие на административните актове. Те следва да отговарят на определени условия. Те са негативно формулирани като правни основания за оспорването на административните актове. Те бяха посочени в отменените чл. 43 на Закона за административното производство и чл. 12 на Закона за ВАС. Сега тези условия в същия вид са формулирани в чл. 146 на АПК. По-конкретно според тези условия са актът да бъде издаден от:
1. Kомпетентен орган. Това условие се означава като компетентност. Това означава преди всичко да е спазена административната подведомственост. Можем да говорим за няколко вида компетентност:
- Материална или предметна компетентност. Това означава, че органът може да издава валидни административни актове само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощия. Например Министерството на здравеопазването ще може да формулира валидни актове единствено в сферата на здравеопазването. Излизането извън този предмет на дейност ще прави тези актове нищожни.
- Териториална компетентност. Тя е свързана д пространствените граници, в които органът може да действа редовно. Например заповедта на кмета ще породи действия единствено в границите на съответната община, извън границите на административно-териториалната единица неговата заповед няма да има никакъв правен ефект.
- Персонална компетентност. Тя е свързана с определянето на точното длъжностно лице, което може да направи волеизявление, въплъщаващо се в административния акт. Напр. ЗМСМА ( Закон за местното самоуправление и местната администрация) дава възможност на кмета на общината да делегира своите правомощия на заместник - кмет. В случая правно валидно ще действа единствено онова длъжностно лице, на което са делегирани властнически правомощия.
- Временна компетентност. Тя означава, че административният акт ще бъде валиден единствено в рамките от време, когато органът е овластен да упражнява властническите си правомощия, напр. кметът на общината може да издава заповеди от момента на полагането на клетвата. Този период ще продължи до полагането на клетвата от новоизбрания кмет.
Тези 4 вида компетентност трябва да съществуват едновременно, т.е. кумулативно. Отсъствието само на 1 от видовете компетентност ще води до недействителност на акта. Тя ще бъде правно основание за оспорването на административния акт по съдебен ред.
2. Издаден в установената форма. Поначало административните актове са в писмена форма. В някои случаи административните актове, и то индивидуалните, могат да се изразяват чрез определени действия или бездействия на административните органи. Най-характерната и типична форма на акта е писмената. За административните актове, за разлика от някои гражданскоправни сделки, не се изисква нотариално заверена форма.
3. Да е издаден при спазване на административно-производствените правила. Това означава, че актът следва да бъде формулиран, съблюдавайки установената процедура за издаването му. Така например при издаването на някои актове се изисква съгласуване с други държавни органи. Така например назначаването на изпълнителен директор на изпълнителна агенция се извършва от министър, в рамките на чието министерство е агенцията, но съгласувано с министър-председателя. В други случаи законът изисква да се вземе предварително мнението на даден орган. В други случаи съществува изискване даден административен акт да се издаде съвместно с друг орган. Съществуват и правила за вътрешната система, която при императивна задължителност следва да се спазва. Това обикновено условие наричаме производство.
административният акт трябва да бъде издаден
4. При спазване на материалноправните разпоредби. Това условие обикновено се означава като законосъобразност по същество. Посоченото изискване се състои в това, че административният като подзаконов акт следва да не противоречи на материалноправните разпоредби. Напр. при издаване на строителното разрешение следва да бъдат отчетени изискванията за отстояние, изискванията за етажност и др. строителни норми, установени в ЗУТ.
Административният акт следва да бъде
5. Да е съобразен с целта на закона. Това обикновено се означава като целенасоченост. Целта на закона се състои в това, че при липса на изрични разпоредби актът следва да бъде съобразен с философията на закона. Винаги при създаване на 1 законов или подзаконов акт се определя цел. Именно с тази цел на регулиране на съответните обществени отношения следва да бъде съобразен законът. Посочените 5 условия следва да бъдат едновременна даденост. Между тях няма по-значими или по-малко съществени условия. Те следва да съществуват едновременно във всеки административен акт. Става въпрос за пълното им съотношение и за реалното им изпълнение. Липсата само на 1 от тях ще има за правна последица недействителността на акта.