1. Видове. Критерии за разграничаване на нищожни или унищожаеми актове
За да породят желаните правни последици административните актове следва да отговарят на определени условия. Тези условия са формулирани в АПК като липсата им е дефинирана като правно основание за тяхната отмяна. Това са:
1. Актът да бъде издаден от компетентен орган.
2. Той да бъде формулиран в предписаната от закона форма.
3. Да бъдат спазени административно-производствените правила.
4. Да бъде законосъобразен по същество т.е. да соътветства на материалноправните разпоредби
5. Да бъде съобразен с целта на закона.
Липсата на само 1 или няколко от тези условия води до нищожност или унищожаемост на акта. Този акт става недействителен, защото не поражда никакви правни последици или пък той може да бъде отменен и правните последици да бъдат заличени. В този смисъл говорим за порочен административен акт. Липсата на съответното условие определяме като порок или като дефект. Ето защо един порочен акт може да бъде опорочен с 1 или повече дефекти. По този начин се засяга неговата законосъобразност и той се причислява към незаконосъобразните актове. Незаконосъобразността следва да се различава от неправилността. Това са 2 съществуващи различни правни категории. Те изрично се отличават и в законодателството, а не само в правната доктрина. Чл. 107 на Конституцията посочва, че МС отменя незаконосъобразните и неправилните актове на министрите. Тази разпоредба се възпроизвежда и в чл. 20, ал. 6 на Закона за администрацията. Незаконосъобразността засяга преди всичко нормативния ред, а правилността – и други социални категории. Правилността е свързана с ефективността, с резултатността, целесъобразността и т.н. Възможно е 1 акт да бъде законосъобразен, но да не бъде целесъобразен и обратното.
Когато говорим за незаконосъобразност на актовете имаме предвид липсата на условията, които посочихме. Липсата на отделни условия засяга по различен начин законността. Правният ред ще бъде по-радикално нарушен в случаите на налична некомпетентност на административния орган, автор на административния акт. Напр. издаването на удостоверение за правоносене на оръжие от Министреството на образованието или заповед за разтрогване на граждански брак от кмета на общината.
По-слабо ще бъде засегнат правния ред, ако 1 заповед е издадена от административен орган без да е взето предварително становището на друг орган, изисквано от закона. Имайки предвид различното засягане на правния ред, различаваме 2 вида недействителност: нищожност или унищожаемост.
При нищожните
административните актове е налице радикално нарушаване на законността. То е изключително силно и засяга основите на действащата нормативна разпоредба. При унищожаемите актове е налице също засягане на правния ред, но то е по-слабо по интензитет. Напр. не са спазени разпоредбите при издаването на съответното разрешение за изграждане на строеж при действието на новия закон, следователно критерий за разграничаване на нищожните и унищожаемите административните актове е степента на накърняване на установения правен ред. При радикално нарушение ще бъдем изправени пред нищожност, а при по-слабо - пред унищожаемост.
В АП няма нормативно установени критерии за разграничаване на двата вида недействителност. Различно е положението в облигационното право.
Чл. 26 от ЗЗД посочва, че нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договори, при които липсва съгласие в предписана от закона форма, основание, както и привидните договори (чл. 26 от ЗЗД).
Чл. 27 дефинира основанията за унищожаемост на договорите. Те са: сключване на договор от недееспособни или сключени от техен представител без спазване на изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Посочихме, че в АП липсват точно дефинирани критерии, както в облигационното право. Пред коя форма ще бъдем изправени поради това ще зависи от анализа на съществуващия порок. В АП по-често срещана е формата на унищожаемост. Съществува презумпцията за законосъобразност на административните актове, защото административният орган и съответното длъжностно лице действат от името на държавата, като своеобразни нейни представители.