Административно-правните задължения по начало се изпълняват доброволно. Това означава че адресатите сами по своя воля реализират тези задължения. Съществуват организационно-правни механизми за мотивиране на адресатите да изпълняват своите задължения. Такъв способ е създаването на поощрителни режими
Пример: Лицата подали декларации за данък върху общия доход и изплатили дължимите суми, заплащат с 5% по-малък данък, който подлежи на довнасяне. Своеобразен способ е и осигуряването за възможност за принудително изпълнение.
По този начин психически се въздейства и се подтикват лицата да изпълнят задълженията си. При не изпълнение или лошо изпълнение на административно правните задължения, е възможно да се приведе в ход принудително изпълнение. То е само една възможност а не задължителен елемент на изпълнението. Задълженията които не са изпълнени или лошо изпълнени, следва да произтичат от годни изпълнителни основания.
Те са:
a. индивидуални или общи административни актове
b. решения; определения или разпореждания на административните съдилища.
Към тези две основания следва да причислим и административните споразумения, осъществени пред съда или административни органи.
Принудителните административни мерки следва да бъдат съизмерими между претенциите и изпълнението . В този случай следва да се осигурят най-ефективните методи на изпълнение, а от друга страна начините и средствата, които органа по изпълнението ще приложи, да бъдат най-благоприятни съобразно гражданите и организациите в полза на които се осъществява изпълнението. Става въпрос когато съществуват няколко начинаи способи да се избере най-благоприятния за адресата на акта.. Характера на изпълнението ще зависи съобразно когото е насочено в случая. Изпълнение срещу гражданите и организациите се отличава с няколко особености. В случй когато изпълнението е свързано с публични вземания то ще се извърши по реда на данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Налице е възможност замяна изпълнение, това ще бъде възможно само когато са на лице заменими задължения. В случая органа сам или чрез възлагане на друго лице може да организира изпълнението. В случая разноските по изпълнение то се заплащат от органа на изпълнението , но за сметка на длъжника.
Пример: Кмета на общината издава заповед за премахване на незаконен строеж, собственика не я изпълнява . Кмета може да сключи договор с търговско дружество, което да разруши постройката . Разноските по това се поемат от собственика.
Различно е положението при незаместимите задължения. Тук става въпрос за така наречените изпълнителни глоби. Те се налагат периодически до изпълнение на задължението
Пример: При неизпълнение на задължение с виновен характер ежемесечно на лицето се налагат глоби от 50 до 1000 лева в случаите когато е задължена организация, санкцията е от 500 до 10 000 лева седмично. Заедно с това на нейния ръководител се налага ежеседмично глоба в размер от 50 до 1000 лв. Глобите се налагат от органа на изпълнението. Тези глоби се определят като изпълнителни, защото те целят за в бъдеще да се реализират задълженията. В този смисъл те са обърнати напред, ето защо режима за налагането на глоби и обжалването им не се урежда от ЗАНН. Задължение за предаване на вещот гражданин или организация се извършва по реда на ГПК.
Изпълнението срещу административен орган също се характеризира със специфични особености. Изпълнението на заместими задължения на Административни органни се изпълняват по инициатива на взискателя от съдебния изпълнител. При незаменими задължения също се прилага принципа на изпълнителните глоби. Съответното длъжностно лице при виновно неизпълнение на задълженията си глобата е ежеседмична, от 50 до 1200 лв. В случая тези глоби се налагат без да се спазва редът за установяването на нарушенията предвидени в ЗАНН. Налице е и възможност за защита при незаконосъобразни действия на органа по изпълнението. На обжалване подлежат действията и бездействията на органа по изпълнението.