ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
За мотивите на вносител – заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Благодаря още веднъж, че се съгласихте да включим точката в дневния ред, за да покажем нашето желание за решение на наболелите проблеми на работниците, които не получават своите заплати.
Със Законопроекта си целим три съществени изменения. От една страна, с предложенията се цели прекратяването на порочната от години практика фирми със задължения, между другото, предимно тези задължения са към НАП и към именно работници, да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си. По този начин бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмите и оставят всичките й задължения на новия собственик, като в същото време регистрират често друго дружество със същите машини, със същите условия и започват наново своята дейност, все едно нищо не е било.
Предложените от нас промени са съобразени с практиката и целят да пресекат най-често регистрираните случаи на злоупотреба. Тези случаи бяха регистрирани и от специално, нарочно създадената Временна анкетна комисия.
Промените – като ефект те са свързани и с намаляването на допълнителните разходи по време и финансови средства на НАП и на съдебната система. Предлагаме да се създаде нова ал. 2 към чл. 129 от Търговския закон, с което да се ограничи прехвърлянето на дружествени дялове на трети лица при образувано ревизионно производство по реда на чл. 112 от ДОПК до приключването му, тоест по време на ревизия да не може да се прехвърля собствеността.
Практиката показва и много случаи, при които след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, проверяваното дружество сменя собствеността си. Актът за установяване на нарушение се връчва на новия управител, който го обжалва, и за да спечели време и след като минат две години от прехвърлянето, обявява несъстоятелност. По този начин новият собственик – управител, поема изцяло отговорността за несъстоятелност на дружеството, но не може да му се търси отговорност, тъй като деянията са извършени от предишния собственик.
Добавяме и изискването при прехвърляне на дружествени дялове да се представя удостоверение от Националната агенция за приходите за липсата на обстоятелства по чл. 112 от ДОПК – осъществяването на ревизия и липса на задължения от публично-правен характер.
Предлагаме и допълнения: нова ал. 12 на чл. 87 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, в която се посочва, че при прехвърляне на дружествени дялове органът по приходите издава удостоверение за наличието и липсата на такива задължения. В удостоверението трябва да се отбележи и отговорността за чужди задължения, задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени и отсрочени задължения, с изключение на обезпечените вземания. В случай че дружеството има задължение, прехвърлянето на дружествените дялове на трети лица според нашето предложение излиза от компетенциите на нотариуса и преминава в компетенциите на Окръжния съд. Това е регламентирано с нова ал. 4 към чл. 129 от Търговския закон. Целим съдът да е този, който да прецени, давайки ход на процедура по стабилизация на дружеството, дали дружеството има активи, икономически потенциал, поради което трябва да бъде стабилизирано, или дружеството е свръхзадлъжняло, няма активи, новият собственик не предлага конкретни решения и обезпечение на кредиторите и дружеството следва да бъде обявено в несъстоятелност, като досегашните съдружници и управители ще трябва да понесат и съответните санкции, предвидени в Закона за лица, които вследствие на управлението си са довели дружеството до такова състояние. Такъв е и основният мотив на новата ал. 5, която предлагаме да се създаде към чл. 129.
Втората основна насока на нашия Законопроект цели по-добра защита на работниците и служителите, които не са получили дължимото си възнаграждение. С предлаганите промени в чл. 625 искаме да дадем възможност на една трета от наетите лица от длъжника по трудови правоотношения да подадат до съда искане за откриване на процедура по несъстоятелност, в случай че повече от два месеца не са изплащани отработените им заплати. Това е необходимо, за да могат работниците или служителите да разполагат с инициатива, с това средство за защита, което им позволява да отключат процедурата по тяхното обезпечение съгласно специалния ред, предвиден в специален закон за гарантиране вземанията на работниците и служителите в случай на несъстоятелност.
В момента, въпреки че законът задължава, някои работодатели не извършват съответните постъпки, за да отворят такава процедура, което създава изключително много проблеми, и често оставя работниците без възможност да се възползват от иначе гарантирания им ред.
Наясно сме, че в момента в Комисията по труда, социалната и демографската политика на парламента се води усилена дискусия и размисъл именно по този въпрос. Знаем, че там се разглеждат и други текстове, които, макар различни, отговарят на същата философия и дух като нашето предложение. Между другото, и във Временната комисия имахме сериозни дебати по тази тема и всички сме наясно, че нещо трябва да се направи. Нашето предложение е една трета от работниците да са тези, които да могат да поискат от съда да започне процедура.
Накрая, но не на последно място. Тъй като по много причини специалният ред за обезщетение и за заплащане на работниците на отработените им заплати не проработва, ние трябва да предвидим и мястото на служители и работници с неизплатени задължения в открилата се вече процедура по несъстоятелност.
Предлагаме промяна в чл. 722 на Търговския закон, в която редът за извършване на разпределение на осребреното имущество да се промени, като вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на това производство, да отидат на първо място, тоест да бъдат привилегировани спрямо другите. Причината е много проста и общоизвестна – прекалено често, почти винаги при разпределянето на първите кредитори не остава имущество за удовлетворяване на претенцията от четвъртия ред, където в момента се намират работниците и служителите, на които се дължат заплати. Според нас това не е редно. Търговският закон е търпял вече промени в тази насока. Работниците и служителите са се придвижили места напред, но, за съжаление, и това не е достатъчно. Те трябва да заемат първо място в този списък, което не би довело до големи проблеми, съответно нашите анализи и оценката на въздействието, която сме предложили към нашия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Откривам дебатите.
Процедура – заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Искам да изкажа благодарност, че преди малко успяхте да удържите на приятелския и на неприятелския огън, който беше срещу Вас, и преодоляхте проблема. Председателят на парламента трябва да бъде и арбитър.
Използвам процедурата, уважаема госпожо Председател, за да се обърна към колегите народни представители по повод професионален празник.
Уважаеми колеги, с Решение на Висшия адвокатски съвет от 26 януари 2005 г. 22 ноември е обявен за професионален празник на адвокатите. Използвам случая да поздравя всички адвокати в България и всички колеги адвокати в залата, независимо от техните политически пристрастия, както и всички останали депутати в залата, които се ползват от услугите на адвокатите под формата на консултации или проекти в своята законотворческа дейност. Дали адвокатската професия е призвание, или не, няма еднозначен отговор. Ясно е обаче едно: да си добър адвокат ти трябва кураж, знания и желание да работиш в полза на хората и на обществото.
Честит празник, колеги! (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честит празник!
Продължаваме с изказвания.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Принципно залегналите идеи, целите, които си поставя Законопроектът, и причините, посочени от вносителите за неговото внасяне, се споделят, мисля, от всички народни представители. Проблемът обаче е в конкретните текстове и решения, които ни се предлагат с този Законопроект. За съжаление, той не е обсъждан в Правната комисия на първо четене. Така или иначе обаче няма пречка дебатът да се развие в пленарната зала.
Ще си позволя да представя на народните представители едно експертно становище, което е постъпило в Правната комисия от Търговската колегия на Върховния касационен съд във връзка с този Законопроект, в което критиките и анализът, смятам, че са на изцяло експертна, а не на политическа основа или на тясносъсловна, както има и становище от различни работодателски организации. Считам, че това становище в максимална степен е експертно.
В становището се казва следното:
„Предложените със Законопроекта изменения и допълнения на Търговския закон до голяма степен възпроизвеждат предложението на омбудсмана на Република България от месец април 2017 г. за изменение на Кодекса на труда и по-конкретно § 3 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.“
По това предложение Върховният касационен съд е изразил становище, като по отношение на Законопроекта, внесен от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители, Върховният касационен съд изразява следното становище:
„Предложението по § 1 се отнася за случаите, когато ревизионното производство по реда на чл. 112 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е открито по отношение на търговското дружество с ограничена отговорност. В този случай юридическото лице има качество на ревизирано лице, а не персоналният му състав – съдружниците, тоест тук трябва да правим разлика между съдружници и юридическо лице.
Договорът за прехвърляне на дружествени дялове е особен вид продажба и страни по него са или съдружници, или съдружникът е трето лице. Касае се за обикновен писмен договор и за да породи той правно действие, тази прехвърлителна сделка следва да бъде релевирана пред общото събрание на дружеството. Ако не бъде внесена, тя не поражда каквито и да било последици, тоест ако изискването по новата ал. 2 бъде отнесено към този момент, то е безпредметно. Ако бъде внесена за разглеждане от общото събрание, сделката може да бъде приета или одобрена, или да не бъде приета. Решението на общото събрание подлежи на оспорване по съдебен ред – чл. 74 от Търговския закон.
За задължение на дружеството съдружниците отговарят само до размера на дружествения си дял, който може да е и с номинал един лев, а имущественото му изражение да е с отрицателна стойност, ако дружеството е на загуба. Правното положение на кредиторите на дружеството, независимо дали са работници, или не, не се променя, защото те не могат да насочат изпълнението към имуществото на съдружника в ООД, който и да е той. Изпълнението засяга единствено и само имуществото на юридическото лице, без значение кои са длъжниците в него.
Неяснота оставят и предложенията за нови ал. 4 и 5 на чл. 129 от Търговския закон. С ал. 4 прехвърлянето на дружествен дял не става по съдебен ред, поради което препратката към чл. 765 от Търговския закон няма особен смисъл. Прехвърлянето е двуелементно, облигационна сделка – договор между прехвърлител и приобретател, и решение на общото събрание за приемане. Това обстоятелство подлежи на вписване в Търговския регистър в Агенцията по вписванията“.
По отношение на предложението по § 2 се изразява следното становище:
„Предлаганото изменение в чл. 625, ал. 1 от Търговския закон противоречи на основни принципи на търговското право и е в несъответствие с чл. 608 от Търговския закон. Реализиране на наемането на работника за трудово възнаграждение по реда на Кодекса на труда, индивидуалното принудително изпълнение е далеч по-благоприятно за него, отколкото провеждането на производство по универсално принудително изпълнение, тоест производството по несъстоятелност. Последиците са по чл. 617, ал. 1 от Търговския закон, съобразно който настъпва предсрочна изискуемост на всички задължения на работодателя, което се отразява неблагоприятно на икономическото му състояние и оперативната платежоспособност – текущи плащания, включително и трудови възнаграждения. С предложеното изменение се поставя под въпрос самото съществуване на работодателя“.
По отношение на предложенията в § 3 и § 4 Търговската колегия на Върховния касационен съд казва следното:
„Пренареждането на кредиторите на несъстоятелния длъжник е в пряко противоречие с основни принципи на правото при даване на приоритет на необезпечено вземане спрямо вземане, обезпечено с ипотека или залог – обикновен или особен.“
Изхождайки от това особено мнение на Върховния касационен съд, ако този Законопроект бъде приет на първо гласуване днес от Народното събрание, се изисква много детайлна и подробна работа по предложените в него текстове. Неслучайно реших да Ви цитирам становището на Търговската колегия на Върховния касационен съд, както е направено и е внесено в Правната комисия на Народното събрание, именно с оглед на факта, че смятам това становище за обективно и критично с оглед действително да не стигнем до нарушаване на основни принципи в търговското право. Тук визирам специално пренареждането, поставянето на работниците и служителите като първи ред. Смятам, че е удачно да се дискутира поставянето им в предходен ред – не в четвърти, но не съм убеден, че е добре с лека ръка да пренареждаме основни принципи, каквито са свързаните с обезпечаването на вземанията, особено по отношение на производството по несъстоятелност. Няма как тогава който и да е търговец да бъде стимулиран да прави каквито й да е обезпечения, при положение че впоследствие ние му казваме: Ами, ти може да си обезпечаваш вземанията със залог, с ипотека, обаче като дойде време, не дай боже, за производство по несъстоятелност, ще се наложи да изчакаш своя ред някъде назад във времето, което според мен е недопустимо.
Колеги, намеренията са добри, но текстовете в правно-технически порядък не са достатъчно прецизни и, ако бъдат приети, ще се нуждаят от основна редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Реплики?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, аз Ви благодаря за отношението. Действително ние не можахме да проведем този дебат в Правната комисия. Законопроектът беше внесен на 6 юли, но дневният ред на Правната комисия е такъв, че не позволи неговото разглеждане. Този дебат можехме да го водим там, но между другото, и затова си позволявам да взема реплика, не може да кажете, че с лека ръка са направени тези предложения, защото ние ги обсъждахме вече няколко пъти – веднъж, както сам отбелязахте, по инициатива на омбудсмана, която сезира всичките групи в Народното събрание, втори път във Временната комисия, която специално беше създадена. Там, между другото, постъпиха и становища, подобни на тези, които са постъпили днес в Комисията. Мисля, че е коректно, когато цитираме това становище – то без съмнение е обективно и важно, това на Търговската колегия на Върховния касационен съд, да кажем, че има становище и в подкрепа на синдикати, на омбудсмана и на други изтъкнати и важни заинтересувани страни.
По § 2 – това, което казвате, е общоизвестно. Аргументите, които прочетохте от страна на Върховния касационен съд, са казвани няколко пъти и въпреки това, като че ли вече се създаде консенсус между всички парламентарни групи, че трябва да се даде начин работодателите да активират тази процедура за несъстоятелност, тоест не да я активират, а да поискат от съда да провери дали са налице обективните обстоятелства, която водят, защото ключът зад този въпрос е достъпът за Фонда за гарантиране на вземанията, който сега седи с над 250 милиона, при искания около 35 милиона, и не може да покрие тези искания. Тоест ние сме изправени пред един проблем, за който за първи път, може би, има пари, парите са там, те са отделени, отделени са по специален ред с волята на законодателя и някак си системата не проработва така, че те да стигнат до своите адресати.
Да, трябва да се съобразим със становището на съдиите и да помислим, затова казах, че и мислят в Социалната комисия, но пътят е този и духът е този – да не е само работодателят или кредиторът, който да може да поиска това от съда, за да могат работниците, които са пряко ангажирани с процедурата, да имат своята дума.
С две думи за § 4 – пренареждането на кредиторите. Цифрите, които ни изнесоха в Комисията, са показателни – между 30 и 50 млн. лв. са тези вземания. Те няма сериозно да увредят интереса на обезпечените кредитори. Обратното обаче е вярно. Толкова големи са вземанията на обезпечените кредитори, че истината е, че за работниците никога не стига. Ако освободим Фонда за гарантиране на вземанията, то тогава ще имаме по-малко основание да търсим тяхното участие в нормалната процедура за несъстоятелност.
Въпросите са свързани, приемането на Закона на първо четене без съмнение ще даде възможност да намерим точния баланс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Друга реплика има ли?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега, Вие казахте в своето изказване, че принципно подкрепяте този Закон, защото и добрите намерения, които ние сме вложили в него, като същевременно не подкрепяте и промяната на работниците и служителите – мястото им в обезпечението. Всъщност това е нашата цел, работниците и служителите на практика да могат да бъдат удовлетворени преимуществено.
Забележките, които изказахте тук, от трибуната, могат да бъдат коригирани между първо и второ четене – Вие да ги направите тези предложения. Защото по принцип сега приемаме Закона на първо четене с неговите принципи, с неговите основни философии, които, аз разбрах, че Вие в крайна сметка подкрепяте. Затова Ви призовавам, подкрепете този Закон на първо четене, още повече че, за да се стигне до този Законопроект, имаше създадена нарочна анкетна комисия, след това той доста дълго време престоя на практика на трупчета, без да бъде въведен в Комисията по правни въпроси, където трябваше да направим този дебат, и затова го правим тук в пленарната зала на първо четене. Затова подкрепете го на първо четене. Между първо и второ, разбира се, ние сме широко отворени по тази тема, нека да седнем и да направим максимално добрите текстове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Колега, използвам правото си на реплика, за да Ви обърна внимание, че в началото на своето изказване Вие казахте, че подкрепяте философията на Закона и няма как да бъде по друг начин, тъй като в Данъчно осигурителния процесуален кодекс подобни норми ние приехме за правата на държавата като публичен кредитор, там правихме дискусии и по начина на гласуване считам, че подкрепяте подобен механизъм. Използвайки този аргумент… (Народният представител Христиан Митев разговаря с народния представител Димитър Лазаров.) Колега Митев, използвайки този аргумент, че сте подкрепили един път подобни мерки по ДОПК, се надявам, че ще подкрепите такива мерки и за частните лица, не само за държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Заповядайте за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Към всички колеги, които ме репликираха – и към господин Зарков, и към господин Попов, и към колегата Милков, аз и колегите от моята група ще подкрепим този Законопроект на първо четене. Пак казвам, споделям целите, принципите и идеите, които стоят зад него.
Целта на представянето на становището на Върховния касационен съд беше именно да вкараме донякъде или поне да започнем професионалния дебат, тъй като, пак казвам, за мен това становище е професионално, затова не се спрях на останалите.
Колега Зарков, има такива, които подкрепят, има, които не подкрепят. Умишлено не съм се спрял и не съм търсил някакъв политически ефект да тръгна да цитирам неподкрепящите, или подкрепящите. Реших да се спра на това, което ми се стори най-, най-експертно и най-смислено за този дебат и в пленарната зала.
Съгласен съм в такъв случай, след като и Вие признавате, че има нужда от прецизиране на текстовете, между първо и второ четене, включително, ако се налага, да направим и работна група, и да променим съответно разпоредбите, които предлагате за изменение и допълнение в Търговския закон, така че в крайния акт, който ще приеме Народното събрание, да е добър в правно техническо отношение и да не стигаме до нарушаване, от една страна, на основни принципи на търговското правно производство по несъстоятелност, а от друга, действително да успеем да защитим в максимална степен правата на работниците и служителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон с вносители Корнелия Нинова и група народни представители от 6 юли 2017 г.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания. Реплики.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Браво! Браво! Браво на ГЕРБ и на Цветанов!