В интервю за „Дарик” националният омбудсман Константин Пенчев изрази загрижеността си относно факта, че парламентът не предприема мерки за промяна на създадения привилегирован режим за събиране на парични вземания в полза на банките. Омбудсманът подчерта, че промяната е необходима и възможна, въпреки че разпоредбите, регламентиращи привилегированото издаване на заповед за изпълнение, не са противоконституционни. В подкрепа на своето твърдение Константин Пенчев припомни, че Съдът на Европейския съюз е обявил за противоевропейски идентичните привилегии на испанските банки. Омбудсманът е на мнение, че решението на Съда в Люксембург е задължително и за България в качеството й на пълноправен член на Европейския съюз.
Константин Пенчев не за първи път отстоява в медийното пространство позицията, че интересите на българите със заеми трябва да бъдат по-сериозно защитени. Пред „Дарик” той посочва, че е крайно наложително да се постави законова рамка на произвола на банките и че идеите на определени народни представители в тази насока трябва да бъдат реализирани. Както е известно, с Решение № 12 от 02.10.2012 г. Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм., ДВ, бр. 49 от 2012 г.). В отправеното искане до КС, Константин Пенчев критикува възможността, посочена в чл. 417, т. 2 ГПК, заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. Според омбудсмана с посочената разпоредба се поставят в по-благоприятно положение само определени кредитори – държавни учреждения, общини и банки, а в мотивите към внесения проект на ГПК не са обосновани причини за съществуването на подобен привилегирован режим за събиране на парични вземания. Константин Пенчев е на мнение, че банките трябва да бъдат по-социално отговорни, тъй като голям брой разорени българи прибягват до крайности в отчаянието си от сблъсъка с банковите институции, водещ до обедняване и фалит. Омбудсманът смята, че е нужно да се постигне компромис и банките да намерят по-разумен начин за събиране на вземанията си, да се потърсят по-гъвкави и справедливи механизми.
Националният омбудсман коментира и идеята на вицепремиера Даниела Бобева за въвеждането на извънсъдебен орган за решаване на спорове между банки и клиенти. Според Константин Пенчев подобен орган ще представлява своебразен арбитраж, различен от съда. Пенчев не е съгласен с мнението на Даниела Бобева, че не е необходимо въвеждане на институцията на т. нар. финансов омбудсман. Бившият председател на ВАС смята, че споменатата институция може да бъде успешен посредник между банки и кредитополучатели, а функциите й ще бъдат диференцирани от тези на съществуващия вече обществен защитник.
В заключение омбудсманът отбелязва, че самият той няма никакви правомощия по отношение на банките, тъй като те са частни търговски дружества. Въпреки това, възползвайки се от правомощията си, той сезира КС, макар и безуспешно, а в резултат бива критикуван от банковите институции. Пенчев посочва, че голям брой кредитополучатели се обръщат към него с молба за помощ и това го е мотивирало да канализира усилията си в посока към разрешаване на проблема между банките и техните длъжници.
 Решение № 12 от 2 октомври 2012 | [Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 2 октомври 2012] | 133 kB |