Неделя, 13 Юни 2010 20:06

Международно търговско право

от Диана Петкова
Оценете статията
(8 гласа)

МЕЖДУНАРОДНО ТЪРГОВСКО ПРАВО

лекции: ГЛ.АС.Д-Р ВЕНЦИСЛАВА ЖЕЛЯЗКОВА

 

 

Учебник български няма

Но има книга МЕЖДУНАРОДНО ТЪРГОВСКО ПРАВО, в която са разгледани няколко вида договори.

ТЕМА 1 ПРЕДМЕТ

1. Свързан е с движението на стоки, капитали и нематериални имуществени права или с т.нар ДЕЛОКАЛИЗАЦИЯ и ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ на търговските отношения

На първо място - В обхвата на международното търговско право се разглеждат основните принципи и източници, на второ място – това са субектите на международната търговска дейност, т.е., когато разглеждаме въпросите за МТП, първо говорим за източниците, предмета, после за субектите, същността на международните търговски отношения/договори, ; видове международни търговски договори и естествено , съобразно техния предмет – определено място в международното търговско право се отделя на защитата на интелектуалната собственост

В предмета на МТП се включват и проблемите, свързани с решаване на споровете, породени в търговските правоотношения, като се има предвид, че най-широко приложим в търговските отношения е арбитражния процес, разбира се арбитражния процес е една алтернатива на съдебното производство за решаване на търговски спорове, тъй като предпоставка за неговото развитие е наличието на арбитражно споразумение. Това арбитражно споразумение следователно при липсата му – търговският спор ще бъде разгледан от съдебен орган при всички случаи

Тъй като, често пъти търговските отношения се развиват не винаги и не само въз основа на двустранно-подписани договори, то и наличието на арбитражно споразумение без двустранно подписан договор трудно би могло да бъде избегнато

В рамките на Световния търговски обмен, постепенно се установяват организации, които да регламентират или регулират този обмен на две плоскости:

 - чрез публичнин международни договори – международни договори на публичното право, т.е. налагане на определени задължения на държавите-съдогорителки на международните публични договори, с оглед осъществяване на равноправен търговски обмен и развитие на конкуренцията /свободната конкуренция/;

 - унификация на частно-правната регламентация, хармонизация на частното право, което да улесни установяването на търговски правоотношения между частно-правните субекти

!!!МТП – в този аспект се различава от международното икономическо право, тъй като последното създава само правни задължения за държавите, които правни задължения са основани на определени икономически показатели, т.е. международното икономическо право включва САМО и ЕДИНСТВЕНО междудържавни отношения.. или говори се за т.нар. МАКРОРЕГУЛАЦИЯ на международната търговия, която има за цел да отвори от една страна и от друга страна да защити пазарите в отделните сектори на стоки и услуги.

В настоящия момент е НЕВЪЗМОЖНО да има универсално регулиране на международната търговия. През 1970 г. Франция предложи Проект за Конвенция на Право в международната търговия, който така и не влезе в сила.

На настоящия момент, хармонизацията изглежда много по-възможна на регионално ниво, а именно, в рамките на ЕС създаденото общностно право

В рамките на Африканския континент ОНАDА Организация за международна търговия - /охада/- обстойна РЕГЛАМЕНТАЦИЯ на търговското право в Африка, приет е единен акт по търговско право, който има непосредствено приложение в държавите, които членуват в OHADA

Международното търговско право се състои от норми с национален, международен произход и т.нар. транснационални норми, МТП е непосредствено и изцяло свързано с международното частно право. То не представлява отделен правен отрасъл, макар да се включва в правната система на държавата, а представлява част или клон на международното частно право, тъй като то се регулира както от преки норми, така и от стълкновителни норми, които след разгръщането си уреждат съответното търговско правоотношение.

ПРЕДЕТЪТ на МТП се характеризира със следните БЕЛЕЗИ:

1. икономически характер на дейността – т.е. от обективна гледна точка, предмет на регулиране е обмена на стоки и услуги, който води до печалба и реализиране на печалба за едната страна или от обективна гледна точка това е дейността, която е определена в член 1 на ТЗ. /трябва да имаме търговска дейност, която да носи печалба за една от страните/

2. субектите – частно правни субекти, това са ЮЛ/най-често, макар че няма пречка и ФЛ да участват в международния търговски обмен/, транснационални групировки, т.нар. групи от дружества, това се тези транснационални корпорации – това макар и да е субект на международния договор, тази група не е отделен гражданско правен субект, няма националност, обикновено в нея влизат отделни юридически лица, дружества, които сформират тази група и отношенията помежду им се уреждат на договорна база, като тези отношения са подчинени на определено приложимо право, което страните са избрали, ДЪРЖАВАТА, като участник в тези частни правоотношения – на първо място, тя се явява такъв в договорите за Концесия, Концесията по принцип е предоставяне на ползването от един частно правен субект на определени обекти публична държавна собственост или публична общинска собственост или дейности, които са обект на защита от държавата. Концедент/този който предоставя концесията/ е винаги държавата или общината , но договорът за концесията е частно правен договор, като концесионер може да бъде местно или чуждестранно физическо или юридическо лице-търговец. Дали това физическо или юридическо лице е търговец ще се реши от неговото национално право. Държавата участва в частно правоотношение като субект и при инвестиционните договори, когато се сключват договорите за инвестиции, те се наричат така, но те представляват комплексни договори, отделните техни елементи се подчиняват на правния режим на отделни видове сделки, еднатасделка може да бъде за покупко-продажба, другата – с прехвърляне на ценни книжа, третата – действие на определени финансови инструменти, т.е. няма единен режим който да разграничи договорът за инвестиция от гражданска и частно-правна гледна точка. РЕЦИПИРАНО от международно-правната практика, по-скоро – Какво означава инвестицията, да се определи даден обект дали представлява инвестиция и оттам да се търси закрила от държавата, но той не е свързан с правния режим на самата сделка по сключването на този инвестиционен договор и в този смисъл, тъй като държавата е субект, подписана е КОНВЕНЦИЯ за разрешаване на спорове между държави и ФЛ и ЮЛ, граждани на други държави-съдоговорителки, относно разрешаване на инвестиционните спорове. В резултат на тази Конвенция е създаден специален Арбитражен съд CIRDI – който разрешава такива спорове, страна в подобно арбитражно производство е държавата, която обикновено е ответник по спора, а ищец обикновено е лицето, инвеститора, който е абсолютно частно правен субект и който търси отговорност от държавата, приела инвестицията за това, че тя не е изпълнила условията по инвестиционния договор. За да може този арбитраж да действа, трябва да имаме арбитражно споразумение. С развитието на практиката този постоянен арбитраж който действа, се приема че е налице арбитражно споразумение /Вашингтонска конвенция/ както тогава клауза е сключена в инвестиционния договор конкретно, така и в случаите, когато в двустранните международни договори за защита и насърчаване на инвестициите е посочено, че ще се прилага Вашингтонската конвенция. България е страна по такъв спор, инвеститорът, който сключи инвестиционен договор – офшорно дружество , съвсем легитимно, представляващо законодателството на определена държава, което законодателството е създало точно с такава цел – учредяване на дружество, което да носи националността на държавата, в която то е вписано, да се ползва с преимуществото на т.нар „Данъчен рай”, неговата роля във всички тези „офшорки”, да осъществява дейност Не в държавата, в която е регистрирано. То единствено ползва режима с облекченията в държавата, но условието е да Не практикува дейност в тази държава. Та инвеститор подобен е предявил иск срещу нашата страна за това, че не са спазени задълженията, предвидени в инвестиционния договор. Този арбитражен съд е институционен, но не е постоянно действащ. Има списък на арбитрите, избира се, започва делото, едно дело по такъв спор трае около 3-4 години и повече и решенията са от порядъка на 80-90 страници

3. международният елемент – се определя по същият начин, както в международното частно право, той може да се изразява в субектите на правоотношението, мястото на възникване на облигационното правоотношение, мястото на осъществяване на фактическия състав, местонахождението на вещите

ТЕМА 2 ИЗТОЧНИЦИ на МТП

Не може да се говори това, което обикновено се говори по другите правни дисциплини

Източниците в МТП са СПЕЦИФИЧНИ!!!

Затова не трябва да говорим за общата теза и изводи, изградени въобще в ОТП, а специфичните

1. Националните правни норми – тук се включват ПРЕКИТЕ норми, които са създадени специално за регулиране на международните търговски отношения и съответните СТЪЛКНОВИТЕЛНИ норми. Едновременно с това като източник на МТП са и нормите от националната правна система, които не са специално предвидени за уреждане на международни търговски отношения, но по силата на lex contraktus това е приложимото право към договорния статут могат да бъдат приложени.

Пример – сключен международен търговски договор , договор с международен елемент за предоставяне на стоки на лизинг или на имущество. В този случай тъй като няма конкретни правни норми – международни, уреждащи лизинговото правоотношение между правните субекти на различните държави, по силата на ОТПРАЩАЩА норма на Римската конвенция, която действа в момента в България относно приложимото прави, следва да се приложи правото на държавата,където се намира представителството на субекта,която дължи престация. ДОГОВОРЪТ за лизинг представлява особена форма на договор за наем, прилага се той по аналогия. Лизингодателят напр. Ако има главно управление в България, то към този международен търговски договор ще бъдат приложени разпоредбите на ТЗ, респективно на ЗЗД, тези разпоредби не са създадени специално за международен търговски договор , а по силата на lex contraktus те ще уредят правоотношенията между страните. Специална директива по отношение правата и задълженията и защита на търговския представител. Същото е положението и с лицензионните договори, които са едни от най-широко приложимите в международната търговия. Националното право има съществена роля за квалифицирането на правоотношението като търговско , следователно даже да се прилагат преките норми по отношение на търговските правоотношения, квалификацията им като такива задължително се извършва съобразно правото на сезирания съд, т.е., според принципите на международното частно право на съответната национална правна система. Квалификацията, от МЧП представлява тълкуване на правните термини, първо, а второ – подчиняване на фактическия състав на определена правна нома. Квалификация се извършва ВИНАГИ , независимо дали става дума за международно частно правоотношение или за вътрешно. Напр. В съдебно решение на съд, винаги в мотивите, преди да се обсъждат доказателствата, съдът квалифицира правоотношението. „От представеното. ....доказателстов, е видно че правоотношението е....” по същия начин на по-високо ниво се квалифицира и правоотношението с международен елемент. В този смисъл правоприлагането изхожда единствено от своето право. В международните търговски договори има АВТОНОМНА квалификация, която ако и да е много „отегчителна” в първите текстове на договора, се слагат т.нар. „определения” /договори на частно-правни субекти особено приложимо в английското право/, та първите страници са все определения, това са т.нар. АВТОНОМНИ КВАЛИФИКАЦИИ, т.е. в самия договор частно-правникте субекти са определили съдържанието на понятието. Напр. Договорите за изграждане на обекти са цели книжки – напр. Какво е контрактор, какво е субконтрактор....Техноекспорт, Техноимпекс....има и други организации – 80-те години, с инженерингови обекти, монтаж на съоръжения, обучение на персонал и експлоатация .

В рамките на ЕС – т.нар.комунитаризация на частното право – това не означава, че частното право има общи принципи, комунитаризация на частното право регулиране с нормите на европейската общност на частно-правни отношения – Europеan Community – съгласно Амстердамския договор бяха изменени член 65 и 68 /виж. Европейско право – лекциите на доц. Захариева/ съгласно договора за ЕО – преотстъпен суверенитет, издават се два вида актове на ЕО, едните са регламенти, другите – директиви. Регламентите имат пряко и непосредствено действие. Комунитаризацията на частното право означава, че то беше пренесено в този стълб на европейското право, във връзка с който се дава възможност на институциите на общността да издават актове със задължителна сила за регулиране на частните правоотношения. Чл. 65 Договор за ЕО. 68 ДЕО, където е определено, че институциите на ЕО могат да издават актове, свързани с МЧП или това, което регулира международните частно-правни отношения , регулиране по един исъщ начин за всички държави-членки на определени частни правоотношение – именно това е комунитаризацията. Преди нямаше възможност за друга хармонизация освен по силата на международното договаряне , за това имаше Брюкселска конвенция за международна компетентност...,Конвенции за несъстоятелност..., но тази хармонизация се оказа изключително трудна, тъй като не беше възможност да бъдат изгладени съответните вътрешни противоречия между държавите и непрекъснато имаше държави, които не се присъединяваха към конвенциите и съответно за тях това не се отнасяше. Сега с комунитаризацията, регламентите влязоха в сила, които уреждат тези частни правоотношения, особено в областта на търговския оборот и единното функциониране на вътрешния пазар.

РЕГЛАМЕНТ ПО КОМПЕТЕНТНОСТТА ПРИ ГРАЖДАНСКИ СПОРОВЕ.

Нормативен Акт – приемане – публикува се в , пише датата на публикуване – това е по отношение на обстоятелството, че този НА влиза в правното пространство, във всички нормативни актове, особено в Регламентите или Директивите, те започват да се прилагат от определена дата, посочена в регламента, може да е 2 години след публикуването...след влизане в сила на Регламента/напр. В България – двоен режим по отношение на договорните задължения – Римската конвенция определя приложимото право към договорните задължения от 15.01-2008, по отношение на договорите, сключени към тази дата, но сключените преди това – Кодекса на международното частно право, ако в Арбитража бъде предоставен спор по отношение на международен търговски договор, първо се гледа кога е сключен този договор, за да може да се приложи конкретната стълкновителна норма било от Кодекса, било от Римската конвенция/, след влизането в сила на Регламента ще се гледа датата с оглед Римската конвенция или с оглед Регламента

Едновременно с това са създадени специални национални правила за международна търговия, които могат да се разделят на две области – норми относно външната търговия на държавата и норми относно вътрешно-общностната търговия. Нормите относно вътрешно-общностната търговия се характеризират с това, че вносът и износът на стоки е подчинен на режима на свободното движение, но това се отнася за стоките, които имат произход от общността или които вече са влезли в общността – това означава, че стоките произведени в България могат да се движат свободно в рамките на ЕО, вторият моменто – стоките да са влезли в ЕО, ако едни китайски стоки законно са влезли в България с изп на всички митнически режими, те могат да бъдат предмет на търговски сделки, все едно че са произведени в България. Този режим е в сила от 01-01-1993 г., когато беше приет т.нар. ЕДИНЕН акт в ЕО за движението на стоки без митнически и финансови формалности.

Този извод има своите оганичения за определени видове стоки, които са свързани най-вече с опазване сдравето на потребителя. Опредлен режим за някои хранителни продукти, които са предмет на санитарен и фитосанитарен контрол, лекарствата са предмет на унифицирана процедура – във всяка държава процедурата е еднаква. Би следвало и в БЪлгария ,след като едно лекарство е пуснато на пазара да се движи свободно в рамките на ЕО. По отношение на лекарствата и хранителните добавки е дадена възможност на всяка държава членка да въведе т.нар. норми за непосредствено действие или норми от публичен порядък, които са свързани с опазване на обществения ред, под обществен ред се има предвид здравето, специалните законови изисквания и пр.

ПРИ ТЪРГОВИЯТА С ТРЕТИ СТРАНИ , тогава, когато стоката преминава границите на ЕО, отделните държави членки имат правото да регламентират реда за износ, в зависимост от търговската политика обаче на ЕС. Тук в този случай наложените мерки за износ,респ.внос следва да бъдат подчинени на принципа , характерен за Европейското право, на ПРОПОРЦИАЛНОСТ и СУБСИДИАРНОСТ. Какво означава този ПРИНЦИП НА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ И СУБСИДИАРНОСТ – мерките, които се предприемат от дадено национално законодателство следва да бъдат съответни на основните принципи залегнали в Договора за ЕО и трябва да бъдат субсидиарни, т.е. да бъдат подчинени на общите политики, действията и нормите на общността. Този принцип е провъзгласен в член 5 от ДОЕ, той по принцип се отнася за актовете, издавани от ЕО, но според тълкувателната практика на съда на ЕО принципът на пропорционалността и субсидиарността следва да бъде заложен в законодателството на всяка една държава членка. Установен е различен режим на износ за трети страни за различните видове стоки, този режим може да бъде разрешителен и свободен – свободният режим се определя в зависимост от задължението на държавата в рамките на Световната търговска организация(WTO), съгласно който принцип НЕ се разрешават количествени ограничения в търговията. Разрешителният режим е свързан обикновено с националната сигурност на държавата. Такъв режим у нас е установен за износ на въоръжения и боеприпаси , за бойна употреба, за да може в този случай да се разреши износа, макар унификацията, все пак е необходим и специален режим – без това Разрешение не може да се направи износ, в това разрешение е предвидено какви документи трябва да се представят за да се извърши износа. В рамките на общността тези стоки или услуги могат да се движат до известна степен свободно, но пак придружени с определени документи, които са унифицирани в рамките на ЕО, там в рамките на ЕО износа и вноса на стоките не се нарича износ и внос, а ТРАНСФЕР, тъй като се счита че в рамките на ЕО нямаме износ и внос, няма преминаване на истински държавни граници по отношение движението на стоки или услуги, затова се нарича ТРАНСФЕР. Що се отнася до митните спорове, които всяка държава определя при износа и вноса към трети страни, те са от приоритета на националното законодателство и се определят според произхода на стоката, тарифното число и стойността. ЕДИННИЯТ МИТНИЧЕСКИ КОДЕКС представлява унифицирането на правилата, с което се съобразяват държавите членки .в областта на международната търговия от гледна точка на източниците, определено значение има позитивната функция на обществения акт.от МЧП – съображенията за обществен ред – институт на МЧП в съответствие с който, се отклонява прилаганетона чуждо право, ако то противоречи на обществения ред или се допуска прилагането на чуждо право, ако резултатите от неговото прилагане не противоречат на обществения ред. Под понятието „ОБЩЕСТВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ” се има предвид забраната, ограничаването или осъществяването на контрол при обмен с определени държави. Това не са протекционистични мерки или тарифни ограничения, т.е. те нямат за цел да се ограничи свободната конкуренция, това са мерки, продиктувани обикновено по политически и други съображения и те са временни и имат за цел да се смени поведението на противниковата държава. Напр. Ембаргото, което беше наложено по отношение на Ирак, което в част за някои видове стоки или услуги продължава и до днес, т.е., смъкнато е , но не за всички стоки или услуги. В ДВ напр. Може да се види ембарго за определени стоки по отношение на дадени държави. В нормативни актове – публикувани имената на лицата, с които е забранено да се търгува – въз основа на решения взети от Съвета за сигурност или въз основа на решения взети от ЕО

Забраните имат чисто национален характер и действат на основание на Национален нормативен акт.

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ В ОБЛАСТТА НА ТЪРГОВСКОТО ПРАВО

Става дума за международни конвенции, а не за международни договори между частно-правните субекти. Най-много има в областта на межуднародния транспорт, той изцяло се регулира от международни конвенции, които съдържат предимно преки норми и са характерни отклоненията – СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА по отношение на отговорността на превозвача, тя обикновено е намалена отговорност , т.е. има определен таван. В коносамента на товара – е уточнено, в случай на загуба на стока, превозвачът отговаря на килограм, а не на стойност. В противен случай е следвало още при натоварване на стоката да се обяви цената, стойността. Голяма част от стоките пътуват на риск.

Женевските конвенции за менителниците и запис на заповед и чека, са един от основните източници на право – характерното за тях обаче е че те не регламентират международния характер на тези инструменти, а са ИНКОРПОРИРАНИ във вътрешното право на държавите съдоговорителки и уреждат както въпросите за мениталницата, запис на заповед и чека, така и чисто вътрешните правоотношения.

МЕЖДУНАРОДНАТА ПРОДАЖБА НА СТОКИ е била предмет на много спореве и опити за международна регламентация , след много дълги прегори – Виенска конвенция за продажба на стоки. Съществуват и няколско Хагски конвенции за международна продажба на движими телесни вещи. Те обаче имат доста по-ограничено приложение, тъй като са малко държавите, които са ги ратифицирали. Същото се отнася и за ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ. Тя също има ограничено приложимо поле. В областта на международния търговски арбитраж съществува Европейска конвенция за международен търговски арбитраж, която не означава, че съществува Европейски арбитраж, НЕ, тя определя начина по който се сформира арбитражния състав и редът , по койт отой действа.!!!

Но тя НЕ създава Европейски арбитраж.

От съществено значение е НЮЙОРКСКАТА КОНВЕНЦИЯ за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения – това означава – всички държави, които са членки на тази конвенция са задължение при решение, постановени от арбитраж от друга държава-членка да предприемат действия, които изрично са предписани в конвенцията, за да се изпълни това решение. Пример – решение, постановено от Арбитражен съд при Парижката търговско промишлена палата срещу ТОТО-то /по времето, когато бе продадено на грък/, след като бе постановено решението, то следва да бъде изпълнено и допуснато за изпълнение в България. Съгласно Нюйоркската конвенция, бидейки членки по нея тези държави, следва това решение, влязло в сила да се представи пред орган, определен от другата държава, който трябва да признае и пусне това решение – Софийски градски съд. Страната взема това решение, влизайки то в сила, подава се молба пред Софийски градски съд, с което се моли това решение да влезе всила. В член 5 от Нюйоркската конвенция са налице условията, които трябва да се изпълнят от страните.

Тази конвенция се отнася за международен търговски арбитраж. Дава възможност на всички бългаски ЮЛ или търговци, които са успели да осъдят трети лица, да действат по същия начин в чуждата държава, по който и в България, да искат изпълнение. Приложимо право е държавата, където е възникнал искът.

В областта на Интелектуалната собственост е създадена Световна Организация на Интелектуалната собственост

/WIPO – World Intellectual Property Organization/ международните конвенции за защита на правата на интелектуалната собственост, които датират от края на 19 в и въз основа на които беше създадена през 20 век Световната Организация на Интелектуалната собственост, НЕ съдържат преки норми за уреждане правата и задълженията на субектите по правоотношенията, а съдържат задължания към държавите съдоговорителки да осигурят чрез своето вътрешно законодателство еднаква защита на чуждестранните носители на правата на интелектуална собственост с тази, която е предоставена на местните граждани/

Тези конвенции въвеждат НАЦИОНАЛЕН РЕЖИМ или така нареченият принцип на АСИМИЛАЦИЯТА. Чужденците, които имат право върху патент, авторски права, държава членка, в България следва да се ползват със същите права, предоставени на българските граждани

 

В областта на НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА международната ЕО направи опит за Изработване на Международна конвенция, която беше подписана в Истамбул през 1989 г., но която така и НЕ влезе в сила, поради липса на ратификация.

В рамките на ЕС също беше направен ОПИТ за изработване на такава конвенция, тя не можа да получи необходимия брой ратификации поради което и с цел да се уредят отношенията , беше приет Регламент1346 от 2000 г. , който урежда международната несъстоятелност. Всички конвенции, които са в сила за България – се намират в електронните справочници. На български и на чужд език .

КАКВО Е ХАРАКТЕРНО ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ КОНВЕНЦИИ:

1. те сами определят своето приложно поле – когато се работи по една ковенция, се гледат първоначалните членове – приложното поле напр. Конвенция за международна продажба на стоки – член 2 – за кое НЕ СЕ отнася....и за кое се отнася. В първите членове по правило се търси приложното поле на всяка международна конвенция

2. когато се прилагат съответните международни конвенции задължително се гледа дали и от кога те са в сила за съответните държави, обикновено това е от момента на внасяне на ратификационните документи, пред съответния орган, който е отговорен за ратификациите.

3. в самите конвенции е определена възможността на държавите да изключат приложението на съответната конвенция в техните договорни отношения – така напр. Чл. 6 от Виенската конвенция казва, че тя се прилага задължително като са налице условията ,предвидени в чл. 1 освен ако страните изрично не изключат Конвенцията от прилагането на тяхните договорни отношения.

4. някои международни търговски конвенции съдържат определени изрази, които АКО бъдат употребени, това означава, че те се прилагат в договорните отношения – напр. Брюкселската конвенция – по отношение на коносаментите и унифицирането на правилата в прилагането им – ако съдържа думата „парамаунт” означава, че се прилагат всички павила по отношение на коносамента и някои правила свързани с морския превоз са подчинени на тази Брюкселска конвенция

5. няма международна юрисдикция, която еднообразно да ги тълкува, следователно, въпреки унификацията и хармонизацията на правните норми, те ще бъдат различно тълкувани и прилагани в националната юрисдикция. Това зависи от много фактори, от правната халтура, традиция на правоприлагащия орган, от това какво е наслоено в неговото съзнание в резултат на развитието на вътрешното право, почти всички конвенции съдържат следната норма – при тълкуване и прилагане на конвенцията да се имат предвид практиката. Напр. В сайта на Виенската конвенция – има практики по един и същ текст, от където е видна, че по един и същ текст, има различни практики. Освен това самите конвенции поради невъзможността да се регламентират изцяло правоотношенията, които са техен фрагмет, съдържат клаузи, които дават възможност на националния съдия да попълни празнините, съдържащи се в тях.

 

До тук източниците на МТП съвпадат с обикновените правни източници

Но на лице са и специфични източници:

 

пълният комплект лекции е в прикачения файл

-

  КОНСПЕКТпоМЕЖДУНАРОДНО ТЪРГОВСКО ПРАВО

1. Предмет на международното търговско право. Отграничения.

2. Източници на международното търговско право.

3. Международното търговско право в Европейския Съюз.

4. Lex mеrcatoria – съдържание, приложно поле, особености.

5. Специализирани международни организации в областта на международната търговия. Ролята на международните организации при регламентиране на международните търговски отношения.

6. Международната търговска организация. Възникване, структура, роля в международната търговия.

7. Споразуменията в рамките на Световната търговска организация.

8. Държавата като субект на международни търговски правоотношения.

9. Определяне на приложимото право към правния статут на търговското дружество като основен субект на международните търговски правоотношения.

10. Обхват на приложимото право спрямо правния статут на търговското дружество.

11. Признаване на юридическата личност на търговското дружество. Правото на установяване на търговските дружества съгласно европейското дружествено право и практиката на Съда на Европейската Общност.

12. Преместването на седалището на търговското дружество – регламентация, решения на Съда на Европейската общност. Презграничните сливания и вливания.

13.  Форми на сдружаване по правото на Европейската общност.

14. Трансационалните групи от дружества – понятие, правен режим, приложимо право.

15. Определяне на приложимото право към търговските договори с международен елемент – Римската конвенция, Регламент "Рим І", КМЧП.

16. Сключване, съдържание и изпълнение на международните търговски договори – общи положения, особености, преддоговорна отговорност.

17. Договорът за международна покупко-продажба на стоки. Уредба по Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки 1980 г. /Виенската конвенция/. Ролята на обичая при международната продажба на стоки.

18. Договори за международен превоз на стоки. Уредба на международния железопътен и международния автомобилен превоз на стоки.

19. Договорът за международен морски превоз. Видове. Характерни особености.

20. Търговски аспекти на правото на интелетуална собственост.

21. Право на индустриална собственост. Международноправна уредба. Правото върху изобретение и патентната защита.

22. Правото на търговска марка. Международноправна и национална уредба. Изчерпване правото на търговска марка. Търговска марка на ЕО.

23. Разрешаване на търговските спорове – способи, обща уредба.

24. Уредба на международната компетентност по търговски дела в Европейската Общност - Регламент 44/2001 - обща и специална компетентност.

25. Особени производства по търговски дела съгласно уредбата в правото на Европейския Съюз – Регламент (ЕО) №805/2004 за въвеждане на европейското изпълнително основание за безспорни вземания, Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, Регламент (ЕО) 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.

26. Признаване и допускане изпълнението в България на чуждестранни съдебни решения, постановени по търговски спорове.

27. Международен търговски арбитраж. Основание за компетентност на арбитражния съд. Видове търговски арбитраж.

28.  Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни арбитражни решения.

ЛИТЕРАТУРА

                Владимиров, Ив.; Големинов, Ч.; Христофоров, В.; Пиперкова, Л.; Драганов, Хр, Международно търговско право, С., 1992 г.

Сталев, Ж., Арбитраж по частноправни спорове, С., 1997 г.

Тодоров, Т., Международно частно право, Субекти, имущество, задължения, С., 1993 г.

                Тодоров, Т., Международно частно право, Европейският Съюз и Република България, С., 2007 г.

                Международното частно право и няко разпоредби на част седма от ГПК в светлината на общностните източници, Сборник статии под общата редакция на Н. Натов, С., 2008 г.

                Тынель, А.; Функ, Я.; Хвалей, В., Курс международного торгового права, М., 2000

Bredin, J.-D.; Loussouarn, Yv., Droit du commerce international, P., 1968 Cachard, Ol., Droit du commerce international, P., 2008

                Goldman, B., Droit commercial europeen, P., 1971

Jacquet, J.-M.; Delebecque, Ph.; Corneloup, S., Droit du commerce international, P., 2007

 

                                                              ИЗГОТВИЛ:

                                                                              Д-р Венцислава Желязкова

 

Регистрирайте се за да добавите коментар.