Неделя, 13 Юни 2010 15:44

Право на Европейския съюз

от Диана Петкова
Оценете статията
(5 гласа)

Лекции:

 

 

Международна правосубектност на европейския съюз

Петък, 23 Януари 2009 16:06

 

 

 Международна правосубектност се проявява в самостоятелно участие на субекта на международни отношения и способността му да приема международни права и задължения посредством сключването на международни договори или произтичащо то международноправните обичайни норми. Международна правосубектност могат да притежават само субектите на междудържавните отношения. Способността на субектите на международното право да създават международни правни норми не е еднаква. Тя зависи от това към коя категория от общоприетите субекти на правото се отнася субектът – към първичните – държавите и др. или към вторичните – международните и междуправителствени организации. ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ притежава частично качествата и на първата и на втората категория. При осъществяване на международната си правосубектност ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ осъществява международната си правоспособност да придобива права и да поема задължения чрез сключването на международни договори. В това отношение обаче съществуват редица проблеми, като например проблемът с отговорността при неизпълнение на поетите договорни задължения с трети държави . Не се поставя под съмнение способността на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ да поема отговорност за носене на последствията на своите действия както за договорни задължения, така и за недоговорната отговорност, но не е съвсем ясно дали тази отговорност изключва изцяло отговорността на държавите членки. Правото на субектите на международното право да сключват договори е свързано със задължението за носене на отговорност за последствията от техните действия. ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ разполага със съответните финансови средства за изпълнение на задълженията си и за възстановяване на щети, причинени на трети страни.

 

След влизането в сила на Маастрихтския договор е налице и още един елемент на международната правосубектност на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – самостоятелна външна политика. В международен аспект няма съмнения относно международна правосубктност на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Тя по своя обем значително надвишава обема, притежаван от международни организации и до голяма степен е приравнена до правосубктността на държавите. Основното качество, което характеризира д-вата като субект на международно право е държавния суверенитет. В този аспект следва да се изясни частичното прехвърляне на суверените  от държавите членки върху институциите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. С понятието държавен суверенитет е свързано понятието суверенни права, които включват пълна законодателна, изпълнителна и съдебна власт на държавата на своята територия, а в областта на международни отношения – самостоятелно упражняване на своите суверенни права. В областта на международни отношения суверенитетът на държавата не може да бъде ограничаван по никакъв начин, освен в случаите на явно изразено доброволно съгласие на държавата. В този смисъл е и практиката на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, съгласно която държавите членки с подписването на Учредителните договори се съгласяват  доброволно да прехвърлят държавния си суверенитет върху институциите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Със сключването на договорите за учредяване или присъединяване към ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ суверенитетът на държавите членки вече е частично прехвърлен в определени области. В бъдеше, когато ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ реши да провежда обща политика в други области, за да предприеме законодателни действия, не се нуждае от допълнителни правомощия за ограничаване на суверенитета на държавите членки. Може да се приеме изводът, че договорната правосубектност на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е практически неограничена, когато е необходимо да се постигнат конституционни цели.

 

 

Политика на европейския съюз в социалната област

Петък, 23 Януари 2009 15:47

 

 Социалната политика се осъществява от разпоредбите на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ от Европейския Социален фонд и от действия по специфични въпроси, свързани със здравеопазването, бедността и проблемите на инвалидите. Социалната политика на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ включва подобряването на условията на труд и жизнен стандарт в държавите членки, функционирането на Общия пазар, категоризирането на социалните системи и др. Комисията е оправомощена да развива по-тясно сътрудничество между държавите членки относно заетостта, условията на труд, проф. квалификация, социалното осигуряване и подпомагане и др. През 1989 г. се приема Хартата на основните социални права, а през 1993 г. влиза в сила Договорът от Маастрихт, който съдържа Декларация за социалната политика. Европейският социален фонд е създаден през 1960 г. с цел да се подобрят възможностите за работа на работниците във вътрешния пазар за поддържане на жизненото им равнище.

 

Политиката в областта на защитата на потребителя се осъществява съгласно договора за европейската общност. Приетите актове уреждат предимно икономическите интереси на потребителите, контрола върху подвеждащата реклама, точно и ясно обозначаване на цените и др. Изискванията спрямо РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ бяха приемането на закон за защита на потребителите, определянето на независима институция, която да контролира прилагането на законодателството в тази област и др.

 

Политиката в областта на околната среда се осъществява с цел запазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, закрила на човешкото здраве, рационално използване на природните ресурси и др. При разработването на политиката в тази област се отчитат наличните технически и научни данни, състоянието на околната среда в различни области на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, потенциалните ползи и разходи при бездействие. Съветът взема решение какви действия да се предприемат в тази насока.

 

Договор за европейския съюз

Петък, 23 Януари 2009 16:03

 

 За първи път в Комитетът на Фушет през 1961 г. се дискутира въпроса за създаване на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. През 1969 г. на Хагската среща, а след това и на срещата проведена през 1972 г., тази идея се разглежда отново, но без ясна представа за структурата му, функциите и т.н.

 

Едва на проведената през 1974 г. Парижка среща този проблем се разглежда сериозно. Поръчва се на белгийския министър-председател Тиндеман да подготви поддоклад относно създаването на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. В края на 1975 г. докладът е представен. Той става предмет на оживени дискусии, които завършват без конкретен резултат. През 1984 г. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ приема проект на Договор за създаване на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ с перспектива да се доближи до федералния модел. Приетият през 1986 г. ЕЕА постига прогрес в няколко области. Първоначално този договор е приет с голяма доза подозрение и е разглеждан като заплаха за общия пазар. В преамбюла на акта ясно е декларирано желанието за трансформиране на отношенията на държавите членки в съюз. По нататъшно влияние върху развитието на този процес оказват инициативите на френското и германското правителства, както и на президента на Комисията Жак Делор. Окончателният и пълен текст на Договора за ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ се разработва и приема на откритата на 15.12.90 г. междуправителствена конференция в Рим, която завършва на 11.12.91 г. в Маастрихт. Договорът е подписан окончателно на 07.02.1992 г. в Маастрихт от държавните глави на държавите членки.

 

 

Актове на държавите членки

Петък, 23 Януари 2009 15:28

 

Актовете, които се приемат от държавите членки в качеството им на субекти на международното право са Учредителните  договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държавите членки. Учредителните актове на 3-те общности представляват основата на своеобразна конституция на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Те са перфектни м международните договори, в които е определен срокът им на действие – договорът, учредяващ ЕОВС е сключен за срок от 50 г., а учредителните  договори на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и ЕВРАТОМ са сключени за неограничен период. Много автори считат, че 3-те учредителни  договора имат сходна структура и нормите им могат условно да се разделят в 4 групи:

 

1.       Преамбюл и уводни разпоредби, в които са въплътени основните принципи и целите на договорите

 

2.       Норми, които засягат правомощията на институциите на 3-те общности

 

3.       Материалноправни норми, уреждащи всички сектори на общностите

 

4.       Заключителни разпоредби, в които се уреждат въпросите за влизането в сила, срок на действие, отговорност и др.

 

Допълнително към учредителните  договори се приемат различни актове, протоколи и др. Те се считат за неделима част от договорите, към които се отнасят. Конституцията на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ наред с Парижкия и Римските договори вкл.: Брюкселския договор от 1956 г., ЕЕА, договора за ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, Амстердамския договор и др.

 

Др. част от актове приемани от държавите членки са решенията приемани от представители на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета. Те са министри на държавите членки, представени в Съвета, но особеното е че когато не действат като членове на Съвета могат да приемат решения. Тези актове се различават от актовете, които се приемат от Съвета тъй като не се приемат в резултат на упражняването на предоставени от договорите правомощия, а се базират на международна правоспособност на държавите членки да сключат международни договори. Те се публикуват в “Официален вестник” на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

 

 

Актове на институциите. Класификация. Форма и юридическа сила

Петък, 23 Януари 2009 15:30

  

Актовете на институциите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ са правни норми, създадени съгласно вече съществуващи разпоредби, които се наричат първично право, от които именно произтичат правомощията на институциите да създават вторични норми. Нормотворчеството на институциите не е конкретно уредено във вторичното право. В учредителните  договори не са предвидени общи правомощия за институциите. Последните не могат да осъществяват нормотворчество в области извън обхвата на договорите, нито да превишават правомощията, които са изрично формулирани в тях.

 

На практика институциите в съответствие със своите правомощия приемат различни по форма, съдържание и правна сила актове. Регламентите и общите решения имат задължителен характер. Регламентът е нормативен акт с общо приложение, който обвързва като цяло всички държави членки и е директно приложим в тях. Регламентите могат да се разделят на пряко предвидени в разпоредбите на учредителните  договори и имащи за цел да уредят изпълнението им и на такива за неизпълнение, с които се извършва нормотворческия процес.

 

Директивите, приемане от ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и Евратом, както и препоръките, приемани от ЕОВС също са актове на институциите, имащи юридическа сила. Директивите са задължителни за всяка държава членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, а по отношение на формите и начините не съдържат задължително предписание. Препоръките съдържат почти идентичен текст с този, определящ директивите.

 

Решенията са актове, които са насочени към индивидуално определени адресати. Те са задължителни като цяло.

 

Актовете без юридическа сила, които приемат институциите са препоръките и мненията. Те не пораждат права и задължения за адресатите. Препоръките се отправят по инициатива на институция, а мненията са резултат от външна инициатива. Препоръките се приемат от Съвета, а мненията се дават от Комисията. Институциите приемат и актове, които не се вместват в класификацията на актовете, които се приемат в съответствие с Договора за европейската общност и др. учредителни договори. Те могат да се разграничат като актове, съдържащи норми на вътрешното право и актове, чиито норми действат извън конституциите.

 

 

 

 

Регистрирайте се за да добавите коментар.