04-02-2010
ас. Давидова
Раздел Втори от Конспекта за изпит по НПП:
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ПРАВО
1 ВЪПРОС Същност на доказването по наказателни дела
Доказването е сърцевината на наказателния процес.Доказването представлява дейност на определени държавни органи, в която участват и граждани, посрдеством която дейност се възстановява картината на миналото събитие. Чрез процеса на доказване обективната истина трябва да стане логически очевидна. А за да стане това трябва да се оценят фактите, които се отнасят до основният факт, до главният факт. Тази оценка се прави с всички средства и методи на логиката. Доказването в НП се прави само посредством реда и средствата, предвидени в НПК. Установяването на миналото събитие е нужно за да се реши възникналото материално правоотношение между извършителят на престъплението и държавата.
Доказването по правило е сложна дейност. Доказването се състои от редица действия:
- Разкриване на доказателството
- Тяхното фиксиране
- Тяхното запазване
- Събирането им по предвиденият в НПК ред
- Проверка
- Оценка
Чрез доказването се осъществяват задачците на НП, разкрива се истината, разобличава се виновния и съответно се прилага правилно закона. Доказването се осъществява на базата на основните принципи на процеса. Лицата , участващи в процеса на доказването са всички участници в НП. Но с оглед процесуалната роля, те имат и различна степен на участие в този процес. Естествено прокурорът е лицето, което най-активно следва да участва в доказването, тъй като той е инициаторът на образуването на наказателното производство, на привличането на обвиняемия и на внасянето на обвинителният акт в съда, с който той сезира съда да се произнесе по съществото на делото. Затова и прокурорът има най-активна роля в процеса на доказването. Останалите участници, в зависимост от това в какво процесуално качество са конституирани, действат по различен начин, например – обвиняемият, или подсъдимият , преценява с оглед на стратегията, която е предприел в своя защита, до колко активен да бъде той. По правило относно обвиняемия, той не е длъжен да доказва, че е невинен, т.е. не следва да се правят изводи в негова вреда, ако не е успял да докаже твърденията си или пък отказва да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Свидетелите, например ще вземат участие в процеса, за да дадат показания в него, като изложат своите възприятия относно миналото събитие, предмет на доказване в процеса. По правило те имат епизодична роля, но в същото време изключително важна, тъй като в НП свидетелските показания са от съществено значение при разкриването на обективната истина. Когато говорим за участниц.и в процеса и тяхната роля в доказването, не може да не споменем съда, Съдът също взема участие в този процес, в качеството си на орган, който решава в съдебната фаза на процеса, той е процесуалният субект, който събира доказателствата, който прави тяхната проверка и естествено, чиято оценка на доказателствата се явява най-важната в НП. Този субект носи задължение на доказване, тъй като по силата на един от принципите на процеса, трябва да бъде разкрита истината. По правило той няма активна роля в процеса на доказването и единствено, когато се изчерпат исканията на страните, може по свой почин да събере доказателства, когато установи, че от събраните до този момент такива не може да бъде разкрита обективната истина, търсена в процеса.
Възстановяването на минало събитие става чрез извършване на действия по разследването и съделни следствия действия, чрез които се откриват, фиксират, запазват, събират, проверяват и оценяват събраните доказателства или останалите от престъплението следи, в широк смисъл.
Доказването е дейност, която по правило не хаотична!!!
Тя винаги има конкретна насоченост, която се дава от предмета на доказването.
Предметът на доказването по своята същност представлява установяване на онези факти и обстоятелства, които имат значение, за да се реши делото правилно, т.е. да се решат задачите на НП.
Ако се разгледа процеса от гледна точка на доказването, може да се каже, че доказването или НП като цяло съществува за да даде правната рамка на доказването, тъй като доказването представлява сърцевината на НП.
В процеса на доказването следва да се спазват правирата, които са предвидени в закона, тъй като в противен случай събратите доказателства, в противоречие с порцесуалните правила, не могат да бъдат ползвани, при постановяване на актовете в процеса. Процесуалните норми, касаещи доказването са ИМПЕРАТИВНИ и съответно тяхното неспазване от страна на органите в ръководството и останалите участници в процеса, неминуемо води до изключване на доказателствения материал, събран в противоречие с НПК.
2 ВЪПРОС ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ
Доказването е уредено в част Втора на НПК 102-107, като тази част започва с уреждане на предмета на доказване
В частта доказване са уредени общите процесуални правила относно тази дейност
Чл. 102 – легална дефиниция на предмета на доказване, чрез този текст се прави едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В закона се сочат три групи обстоятелства
1. Извършеното престъплени и участието на обвиняемия в него;
2. Характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. Другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на облвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение
ТЕЗИ ОБСТОЯТЕЛСТВА следва да бъдат установени, за да се реши делото
Да се прави разлика между ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ И ПРЕДЕЛИ НА ДОКАЗВАНЕ!!!!
ПРЕДЕЛИТЕ НА ДОКАЗВАНЕ представляват обема доказателствен материал, който трябва да бъде събран и проверен по конкретното наказателно дело, а това са онези обстоятелства, които следва да бъдат установени в процеса, за да се реши делото.; по правирло, когато се изчерпат пределите на доказване се постига изясняване на предмета на доказване
По всяко конкретно дело предметът на доказване има свое конкретно съдържание, предметът на доказване не съдържа всички факти или всички връзки между факти, отнасящи се до определен минал момент. В предметът на доказването се включват САМО онези факти и връзки между тях, които са от значение да се разкрие търсената в процеса истина, т.е. да се реши делото правилно.
Първата група : „Извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него” чл 102 т1
Тази група се изразява в обстоятелствата, които обуславят наказателната отговорност , но и също така, които погасяват или изключват наказателната отговорност на обвиняемия. В тази група следва да бъдат изяснени признаците на престъпния състав, по начина по който е уреден в особенатачаст на НК или в нормите, препращащи към съответната норма на НК. В тази група обстоятелства следва да бъде изяснена обективната и субективна страна на деянието, предмет на наказателното дело. Ако сме изправени пред резултатно престъпление, делото е образувано по повод резултатно престъпление, то в тази група обстоятелства трябва да бъде постановен настъпилият престъпен резултат., да се установи връзката между престъпният резултат и извършителят на деянието. Тази връзка следва да бъде пряка и непосредствена, за да е налице действително престъпен резултат. Когато в състава на престъплението – визира се особената част на НК, се изисква особено качество на дееца, то трябва да бъде изяснено отново в тази първа група обстоятелства, то е част от тази първа група обстоятелтва. Напр. Ако съставът осъществен от съответния деец изисква качеството – длъжностно лице, в тази първао група обстоятелства попада обстоятелството дали деецът е имал качеството длъжностно лице при извършването на деянието. Когато извършителите на деянието са повече от един, то тези обстоятелства следва да бъдат изяснени за всеки един от тях поотделно. Ако наказателното дело е образувано във връзка с извършване на повече от едно престъпление, то тези обстоятелства трябва да бъдат изяснени поотделно за всяко едно от тях престъпление
Да речем извършено извършено убийство с незаконно оръжие – имаме две престъпление – едното – основния състав 115,116, както и 339 от НК, тук имаме две престъпления и всички обстоятелства трябва да бъдат изяснени съгласно точка 1 от 102 от НПК
Във връзка с изясняване обстоятелствата от тази група следва да бъдат изяснени на обстоятелства, които изключват наказателната отговорност – напр. Ако по време на извършване на престъплението деецът е бил в състояние на невменяемост, то тогава ще бъдем изправени пред липса на престъпление, защото нямаме годен субект, който да понесе наказателната отговорност, предвидена в закона, поради тази причина един от елементите на понятието на престъплението отпада, липсва престъпление по смисъла на член 9 от НК, ако от момента на извършване на деянието , до момента на образуване на наказателното дело, постановяването на присъдата е изтекъл такъв срок, който съвпада с предвидената в НК абсолютна дейност , то тогава отново ще бъдем изправени пред невъзможност за реализиране отговорността, тук нямаме изключващоо, а погасяващо наказателната отговорност обстоятелство, но резултатът е същия – невъзможност да сепонесе наказателната отговорност
Това са все обстоятелства, касаещи първата група, касаещи предметът на доказването
79-88 НК и 24 НПК
В ПРЕДМЕТА НА ДОКАЗВАНЕ се включват и ХАРАКТЕРЪТ И РАЗМЕРЪТ НА ВРЕДИТЕ, ПРИЧИНЕНИ С ДЕЯНИЕТО 102 т.2 НПК
Тази група обстоятелства включва вредите, които са предмет на гражданския иск и то несъставомерните вреди, които излизат извън престъпния резултат, защото установяването на престъпния резултат е част от първата група обстоятелства, явявайки се част от изясняване състава на престъплението. В тази група обстоятелства следва да се изясни и да се установят лицата, които са пострадали от деянието, предмет на наказателното дело, т.е. дали гражданският ищец е действително пострадал от деянието по смисъла на НПК. Тук се определя и размера на претърпените имуществени, съответно преценява се по справедливост и размера на неимуществените вреди
Третата група обстоятелства 102 т.3 НПК другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.
Касае другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително относно семейното и имущественото му положение, тази група обстоятелства е от значеине за индивидуализацията на наказанието, тя е от значение и при вземането на съответните мерки за неотклонение,
Когато се установяват фактите от първата група от предмета на доказване се установявате тези обстоятелства, които са част от престъпния състав, съгласно член 54 НК, съдът при индивидуализацията на деянието, следва да вземзе предвид степента на обществена опасност на деянието, да вземе предвид подбудите на дееца при извършване на престъплението, също така трябва да се съобрази и с другите смегчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Ако в конкретния престъпен състав са предвидени особени обстоятелства, напр. Имаме престъпен състав, в който е посочено особено обстоятелство – извършване на престъпление в условие на рецидив, то тогава тези обстоятелства се установяват в първата, а не в третата група обстоятелства за доказване, но когато липсва посочване на подобно обстоятелство в престъпния състав, то тогава те представляват смегчаващи или отегчаващи вината обстоятелства и следва да бъдат установени при изяснване на тази трета група обстоятелства и това е предвидено в състава на престъплението, в никакъв случай това обстоятелство не трябва да се установява и в третата група, защото при съобразяване на санкцията законодателят е взел предвид обстоятелството на извършване на престъпление в условие на рецидив. Затова не следва като особено обстоятелство това да се установява и в третата група и да се цени един вид за втори път , освен в първата група обстоятелства.
В стария НПК имаше четвърта група доказателства – част от предмета на доказване – групата, касаеща причините и условията, способствали за извършването на деянието
Да се прави разлика между ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ и ОБВИНЕНИЕ
Предметът на доказване е по-широк от обвинението. В НП подлежат на доказване факти, които са извън предмета на доказванетот. Това са т.нар. доказателствени факти. Подлежат на доказване и т.нар. контролни факти, както и насочващите факти
Според НПтеория предметът на доказване представлява ГЛАВНИЯТ, основният факт, т.е. когато кажем ГЛАВЕН ФАКТ, това го причислява към обстоятелствата на предмета на доказване. ГЛАВНИЯТ ФАКт подлежи на установяване по всяко едно наказателно дело. Доказателствените факти, това са фактите, свързани с главния факт, свързани с факти и обстоятелства, които са част от някоя от групите от предмета на доказване, т.е. доказателствените факти по правило са факти, които са свързани с предмета на доказване, с тези обстоятелства,в ключени в него, НО НЕ СА част от него.
Контролните факти, това са по правило факти, които НЕ са свързани с ГЛАВНИЯ факт, т.е. не са свързани с обстоятелство, част от някоя от групите от предмета на доказване, но чрез установяването им в НП, се прави ПРОВЕРКА на един или друг доказателствен факт или факт от предмета на доказване. Напр. Контролен факт би бил факт, чрез който се установява дали свидетеля, който дава указания и чрез тях установява алиби на обвиняемия е бил на мястото, на което твърди в своите показания.
Насочващите факти това са факти, които по правило по никакъв начин не могат да бъдат поставени в основата на актовете, които се произнасят в НП, това са факти, които насочват органите по ръководство и решаване към изследване на една или друга версия по разследване. Напр. Ако във В.Търново се извършват множество престъпления, които предполагат някакъв конкретен белег на извършване, то съвсем естествено е че разследващите органи ще направят справка в наказателната регистрация в информационните масиви, които се поддържат в МВР и ще се насочат към възможни извършители на това деяние, които преди това са извършвали подобни или са блили разследвани за извършване на подобни деяния. Естествено тези насочващи факти по никаквъ начин не могат да обосноват отговорността на разследваните лица, но те ще насочат разследващите органи към кого да носочат своите действия.
В процеса на доказване са от изключително важно значение няколко важни въпроси
1. Могат ли да се доказват отрицателните факти . отрицателните факти могат да се доказват чрез установяване на положителни факти, които водят до извода за настъпването на тези отрицателни факти;
2. Подлежи ли на доказване информацията, която е узната при осъществяване на определена професия, която предполага спазване на професионална тайна , по правило не може лицето,длъжно да пази професионална тайна да бъде разпитано като свидетел, но тази информация може да стане част от доказването в НП , чрез използване на други способи на доказване
3. Подлежат ли на доказване в НП свърхестествени обстоятелства – естествено, че отговорът на подобен въпрос – НЕ подлежат на доказване, тъй като те не представляват обстоятелство по смисъла на НПК ако представляват явления, които имат научна обосновка, то те следва да бъдат предмет на експертиза в НП
4. Подлежат ли на доказване безспорни въпроси, безспорни обстоятелства – за разлика от ГП, където се прави анализ на спорното и безспорното и се посочва кое подлежи на установяване, като се отдели безспорното, в НП подлежат на доказване И БЕЗСПОРНИ обстоятелства – в този смисъл дори и обвиняемия да е направил самопризнание, то това не следва да се тълкува от разследващя орган и прокурора, като освобождаване от задължение да събира и други доказателства, обосноваващи невинността на лицето.
116 ал.1 обвинението и присъдата не могат да се основават САМО на самопризнанията на обвиняемия, това е така, защогто по една или друга причина обвиняемия може да направи признания, за да прикрие напр. Реалния извършител, т.е. в НП, тъй като един от принципите е разкриването на обективната истина, обстоятелствата следва да бъдат установени с всички способи на доказване и по правило безспорните обстоятелства също следва да се установят по предвидения в НПК ред
5. Подлежат ли на доказване НОТОРНИТЕ/общоизвестните/ факти? /РЕТОРИЧЕСКИ КЛАСИФИКАЦИИ/ Тези обстоятелства, по правило не подлежат на установяване, но те следва да бъдат обявени за такива от съответния съд. Съдът следва да установи в НП, че приема за НОТОРНИ еди кои си обстоятелства;
6. Подлежат ли на доказване правните норми? – правило в НП е , че Съдът ЗНАЕ закона!!! Но когато в НП следва да се установи правна норма, част от законодателството на друга държава, то тогава трябва да се съберат доказателства за нейното прилагане. Напр. Ако по силата на съдебна поръчка е извършен разпит на свидетел в държава – ЮАР, за да се установи дали разпитът е извършен по установения ред на съответната държава, то трябва да се установи до колко може да се използва събрания доказателствен материал
7. Подлежат ли на доказване ПРЕЗУМПЦИИ? По правило в НП НЕ съществуват необорими презумпции!!! Тук е моментът да си припомним, че презумпцията за невинност или невиновност НЕ редставлява същинска правна презумпция, презумпцията за невинност представлява ОБЕКТИВНО ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ, което съпътства обвиняемия от привличането му към наказателна отговорност като такъв, до влизане в сила на присъда, с която се установява обратното. По принцип правна презумпция съкращава пътя на правото, но в НП не е така. Понятието презумпция за невинност е създадено в противовес на презузпцията за виновност.
8. Подлежат ли на доказване НЕОПРЕДЕЛЕНИТЕ факти? - напр. Че обвиняемият или пострадалия винаги се движи на тротоара...това по правило не представлява факти, за да се квалифицира определено обстоятелство като факт трябва една от характеристиките му да е налице и това е КОНКРЕТНОСТ. В случая неопределения факт не е такъв, защото липсва КОНКРЕТНОСТ.
Обобщение относно доказването
То трябва да обхване всички възможни версии, така че ако подсъдимия бъде признат за виновен, обвинението да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че направеният извод за виновността на лицето, което е изправено пред съда е единствено възможният. Ако от доказателствата по делото произтичат няколко възможни извода, това означава, че обвинението не е доказано и подсъдимият следва да бъде оправдан. В хода на процеса предметът на доказване се променя, тъй като в резултат на дейността по събиране и проверка на доказателствата се налага обвинението да бъде изменяно и всяко едно изменение на обвинениет било в правна квалификация,или в обстоятелствената част, води до промяна в предмета на доказването. Връзката между материалното наказателно право и процеса е изключително дълбока, тъй като материално-правната норма изпълва съдържанието на първата група обстоятелства от предмета на доказване. Това е така, тъй като всеки елемент от престъпния състав, за който лицето е привлечено като обвиняем, следва да бъде установен по предвидения в НПК ред., т.е. материално-правната норма определя кръга от обстоятелствата, които следва да бъдат установени в конкретното дело , за да се установи търсената в процеса истина. Поради тази причина всяко изменение на обвинението води до промяна на обстоятелствата.; променя се ГЛАВНИЯТ ФАКТ.
ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ
Задължението на определени субекти да обосноват правилността и основателността на твърдяното, тъй като ако това не бъде изпълнено те ще понесат неблагоприятните последици от това, т.е. ще се приеме, че твърдяното не е станало, съответно субектът няма да постигне целите, към които се естремил
Тежестта на доказване на обвинението по наказателните дела от общ характер пада върху прокурора и разследващите органи, а по делата от частен характер, тежестта на доказване се носи от частния тъжител. Тези лица трябва да действат активно, за да бъдат установени в наказателния процес фактите, твърдяни от тяхв повдзигнатото обвинение. Т.е. в обвинителния акт, внесен в съда, в тъжбата, с която частният тъжител или пострадалия е сезирал съда
По смисъла на закона – 103 ал. 2 от НПК обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Освен това не носят тежест на доказване и онези граждани, встъпили в НП, за да поддържат обвинението, наред с прокурора, т.е. това са частните обвинители и гражданските ищци
Частният обвинител и гражданският ищец встъпват в процеса за да защитят своите лични права и законни интереси, поради тази причина за тях не възниква задължението да доказват , те имат право да доказват, но не и задължение!!!
Частният тъжител, носещ тежест на доказване , също е гражданин, но трябва да правим разлика между него и частният обвинител и гражданския ищец в делата от общ характер.
Частният тъжител е лицето, което със своите действия, инициира наказателния процес, т.е. той сезира съда с тъжба, в която повдига обвинения, спрямо дадено лице, поради тази причина, той носи тежестта да докаже онова, което твърди в тъжбата, от неговата процесуална активност, ще зависи до голяма степен и изхода на делото. Трябва да правим разлика обаче между тежестта на доказване, която се носи от частния тъжител, като главен обвинител по делата от частен характер и съответно прокурорът, който също е главен обвинител, но по делата от общ характер. Т.е. т.нар ПУБЛИЧНО ОБВИНЕНИЕ.
Частният тъжител е освен субект на НП и субект на правото на защита!!
Той участва в процеса, дотолкова доколкото намери за необходимо, с оглед защитата на своите права и законни интереси, той е активен дотолкова, доколкото прецени, че трябва да действа.
ПРОКУРОРЪТ от своя страна е длъжен да дейсва активно в НП и най-вече в процеса на доказването. Прокурорът освен, че е инициаторът на наказателното дело, както и частният тъжител, е държавен орган!!! И като такъв той е длъжен да действа активно, за да обоснове твърденията си, изложени в обвинителният акт.
Обвиняемият по никакъв начин не може да бъде обвързан с тежест на доказване / 103-ал.2 НПК/ според някои автори обвиняемият носи фактическо задължение да докаже своите твърдения, защото това безспорно е в негов интерес, но ако не успее да направи това, по отношение на обвиняемият няма да настъпят негативни последици от това – ал. 3 103 НПК, в същото време те твърдят, че той няма да се възползва от доказването в негов интерес - ,тази позиция обаче не следва да се възприема за правилна, защото обвиняемият има право да участва в процеса на доказване, но в никакъв случай и задължение за това. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен, в същото време не следва да се правят изводи във вреда на обвиняемия, дори и в случаи, че не е дал или пък отказва да даде обяснения по повод повдигнато обвинение или по повод на това, че не е успял да докаже своите възражения. Обясненията на обвиняемия, освен главно доказателствено средство, представляват и част от правото на защита на обвиняемия
ЗАЩИТНИКЪТ НЕ НОСИ тежест на доказване в НП, той УЧАСТВА!!! В НП, за да защити чужди права и законни интереси, подобно на прокурора, който встъпва за да защити обществения интерес, но защитникът участва за да защити нечий личен интерес, а именно интересът на обвиняемия, поради тази причина на защитникът в никакъв случай не може да се възлага тежест на доказване в процеса. В същото време защитникът носи задължение за доказване на онези факти и обстоятелства, които са в интерес на защитата
Задължението за доказване е различно от тежестта на доказване, при извършване на доказване от субект, който не носи тежест на доказване, при неуспех не се понасят негативите от недоказването на твърдението, за разлика от субектите, които носят тежест на доказване
Т.е. ако защитникъ твърди определени факти и обстоятелства, но не успее да ги установи чрез доказателствените искания, които е направил пред съда, напр. Ако поиска да бъдат разпитани определени свидетели за установяване на факти, но свидетелите не си спомнят или нещо друго...в случая защитникът не успява да установи фактите, които твърди, но от това обстоятелства не следва да се правят негативни изводи, които биха навредили на защитата, но ако прокурорът твърди факти и не успее да ги докаже, то тогава за него ще възникнат негативни последици, защото ще последва оправдателна присъда
Относно съда
СЪДЪТ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не би могъл да бъде обвързан с носене на тежест на доказване. Съдът е субект на НП, който е по дефиниция НЕЗАВИСИМ И БЕЗПРИСТРАСТЕН и не следва да взема нечия страна в рамките на НП. В противен случай бихме били изправени пред основание за отвод. В същото време нашият НП носи характеристиките на относително състезателен тип НП, т.е. процес, в който съдът по правило е относително пасивен при осъществяването на дейността по ръководството и решаването и най-вече при доказването в НП. Поради тази причина и съгласно чл 107 ал. 2 по правниро съдът събира доказателствата по направените от страните искания и само ако установи, че търсената в процеса истина не е разкрита, може да допусне да събере доказателства и по свой почин. И това е така, защото в нашият НП действа принципът за разкриване и установяване истината в процеса, затова може да се твърди, че съдът носи задължение за това, дотолкова доколкото той е обвързан с принципът за разкриване на истината в процеса
Възниква въпросът МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯ ТЕЖЕСТТА НА ДОКАЗВАНЕ?
Някои автори твърдят, че след като първоинстанционния съд произнесе осъдителна присъда, която не е влязла в сила, но все пак осъдителна, тежестта на доказване се прехвърля от прокурора върху подсъдимия, това в никакъв случай не следва да се приема за правилно, тъй като в рамките на НП, действа презумпцията за невинност, съгласно която обвиняемият, подсъдимият е невинен до установяване на обратното с влязла в сила присъда, т.е. докато не влезе в сила съдебният акт, с който се установява обратното, в случая осъдителнат априсъда, за обвиняемия, за подсъдимия, в никакъв случай не следва да твърдим, чевъзниква тежест на доказване, тежестта се носи от главният обвинител в процеса
Когато говорим за прокурора, трябва да се има предвид това че прокурорът и разследващите органи в никакъв случай не следва да действат с обвинителен уклон, т.е. на всяка цена да постигнат произнасяне на осъдителна писъда, прокурорът и разследващите органи са длъжни да събират и проверяват, както доказателствата, които разобличават обвиняемият или отегчават неговата виновност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смегчават отговорността му. Т.е. прокурорът и разследващите органи на досъдебната фаза и прокурорът в съдебната фаза трябва да действат така в процеса на доказването, че с тяхните искания, с тяхнат активност да се достигне до установяване на истината, а не на всяка цена до достигане на осъдителна присъда.
4 въпрос. Същност на доказателството
В НПК съдържа легална дефиниция на понятието доказателство
104 НПК доказателствата в НП могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда предвиден в този кодекс
За да бъдем изправени пред доказателство по смисъла на НПК трябва да бъдат налице
1. Фактически данни – те представляват факти, част от обективната действителност, които се намират вън от съзнанието на познаващият субект, т.е. те трябва да бъдат част от обективната действителност, фактическите данни за да бъдат определени като доказателства следва да бъдат конкретни, да могат да бъдат установени по време и място, за да бъдат те обаче определени като доказателства, задължително трябва да бъдат свързани с главния, търсения в процеса факт, т.е. да бъдат свързани с обстоятелствата, които са част от някоя от трите групи от предмета на доказването. И естествено за да бъдат определени тези фактически данни като доказателства, те задължително следва да бъда събрани по реда, т.е. при използването на способите на доказване, изчерпателно предвидени в НПК и чрез използване на средствата, отново посочени в НПК
2. Личността на обвиняемия поначало следва да се установи в наказателния процес, особено, когато обвиняемия има някаква физическа отлика – някакъв физически недъг, това ще представлява обстоятелство, което задължително трябва да стане част от предмета на доказването в конкретното наказателно дело. В същото време, когато се установяват обстоятелствата около обвиняемия, миналите осъждания на лицето, също следва да бъдат част от доказателствения материал, който се събира по конкретното дело, те обаче по никакъв начин не биха могли да обосноват виновност на лицето, което е привлечено като обвиняем, те ще станат част или от първата група обстоятелства, ако това е предвидено в състава на престъплението, под който се квалифицра деянието на лицето или съответно част от третата група обстоятелства, които се установяват по делото за да се индивидуализира правилно деянието. Репутацията на обвиняемият обаче по никакъв начин не може да окаже влияние върху крайният акт, обосноваването на виновността и съответно наказването му.
Според академик СТЕФАН ПАВЛОВ доказателствата, това са конкретни определени факти от обективната действителност, които са свързани с главният факт, приложени са по делото или са възпроизведени в процеса по реда и със средствата на НПК и които допринасят за разкриване на истината, търсена в процеса.
Възниква въпросът ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЪЩЕСТВУВА ДОКАЗАТЕЛСТВО БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО СРЕДСТВО, КАКТО И ОБРАТНОТО?
По правило за да стане част от НП в наказателното дело, определено доказателство, то задължително трябва да има процесуална привръзка, т.е. средство, чрез което то да бъде свързано с делото, напр. Откритият на местопрестъплението нож сам по себе си представлява веществено доказателство, но ако липсва средство, чрез което този нож да бъде приложен, да бъде свързан с делото, той не би могъл да се ползва като доказателство в процеса, затова той да стане част от доказателствения материал, освен да бъде съхранен по необходимия ред, да бъде надлежно описан, да е ясно къде е открит, в какво положение, за да може той да свързан с доказателствения материал по делото и да м оже в последствие да бъде обсъждан в процеса, трябва да бъде фиксиран в протокола.
В същото време ВЪЗМОЖНО ли е да има доказателствено средство без доказателство? ДА, възможно е, напр. Призовали сме лице като свидетел за да бъде разпитано във връзка с минало събитие, което искаме да възпроизведем при доказване в делото, знаем, че това лице е било в близост до местопрестъплението, но след като се яви лицето заявява, че нищо не си спомня или че е имало проблем с очите и няма възможност да потвърди, възпроизведе и т.н., в този случай ще имаме изготвен протокол, който представлява писмено доказателствено средство, в който протокол ще са изложени показанията на това лице, които обаче няма да установят нито един факт от значение за делото, тъй като лицето няма възприятия , които да са от значение за НП, поради тази причина Е възможно да има доказателствено средство без доказателства.
ДА СЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА
Доказателствените средства са уредени в чл. 105 от НПК
Служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателствата или на други доказателствени средства.
Доказателствата са факти, които по правило не могат да бъдат конкретно предвидени в НПК
В предмета на доказване са посочени абстрактно, но обстоятелствата, които подлежат на установяване по всяко конкретно дело са в зависимост от конкретното деяние, което подлежи на установяване в рамките на НП. Те никога не могат да бъдат изчерпателно предвидени в закона, докато доказателствените средства са предвидени в закона и ако бъдат изготвени такива или ако бъдат събрани такива в противоречие с условията и реда на НПК то те ще бъдат НЕДОПУСТИМИ – чл 105 ал. 2
Доказателствата в този смисъл не са предвидени в процеса, а доказателствените средства са установени и предвидени в НПК, това е така не за да се ограничи ръководно решаващия орган в процеса на доказването, а за да се създаде една правна сигурност, да се гарантира недопускане на накърняване на правата на участниците в наказателното производство. При допускането на доказателствата съдът преценява до колко тези факти са относими към предмета на доказване, а при допускането на доказателствените средства, освен това той преценява до колко тези доказателствени средства са допустими съгласно правилата на НПК
Доказателствата и доказателствените средства в своята съвкупност представляват доказателственият материал, въз основа на който ще се реши делото, въз основа на който съдът преценява основните въпроси, по които трябва да се произнесе.
 Наказателен процес 04-02-2010.doc | [ ] | 159 kB |