ЛЕКЦИИ

Правна уредба:

Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

При заема се прилага чл. 247.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Чл. 241. Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.

Чл. 242. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Определение

Договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Отграничения

Заем за потребление и заем за послужване

1.       Консумативна цел на договора за заем за потребление

2.       Договорът за заем за потребление, за разлика от заема за послужване може  да бъде уговорен като възмезден договор.

3.       Заемът за потребление има и вещно действие

Заем за потребление и неправилен влог

Заемът за потребление се сключва в интерес на длъжника-заемател, а влогът се сключва в интерес на кредитора-влогодател, което и определя и режима на срока. Затова и при влога влогодателя винаги може да иска вещта преди изтичането на срока, което е недопустимо при заема.

Заем за потребление и наем

1.       Заемът за потребление има за предмет заместими вещи, а наемът  поначало - незаместими и непотребими вещи.

2.       Заемът за потребление има вещно действие и прехвърля вещни права, по-специално - право на собственост.

Страни

Същите като при заема за послужване. Ограничението на чл.73/3 СК намира приложение за личността на заемодателя и при заема за потребление:

Правна характеристика

1.       Реален - Ако вещта не е предадена няма договор, но може да има предварителен договор за заем. Възможността да се сключва такъв предварителен договор е установена в чл. 241. Този текст установява едно специално положение, различно от общите правила на чл. 19 ЗЗД. Неплатежоспособността трябва да се докаже в случай на спор от заемодателя.

2.       Едностранен- Винаги е такъв. Може да се превърне в несъвършен двустранен, но не може да стане двустранен договор. Дори когато се уговори лихва, той остава едностранен. Възникват две задължения за заемателя:

-          да върне вещ от същия вид, количество и качество;

-          да плати лихвата.

Ако се уговори лихва това всъщност е договорна лихва. За да има сила такава уговорка, тя трябва да бъде в писмена форма (правило, което не важи за банките). Но когато заемът е с лихва, тогава той е възмезден договор, но не престава да бъде едностранен. Защо това е така? Обяснението е в реалния характер на договора - насрещното имуществено разместване, предаването на вещите е елемент от ФС на договора, а ако договорът би бил консенсуален - тогава той, ако е възмезден би бил и двустранен. Но той е едностранен, защото е реален.

3.       Безвъзмезден по начало, но може да стане и възмезден, когато се уговори лихва (цена на ползването).

4.       Вещен договор - има вещно действие.

Предмет

Пари или други заместими вещи.

Това е така по ЗЗД. Но заемите, които сключват банките са заеми, различни от този заем за потребление и той е поначало: консенсуален, двустранен, възмезден, който се сключва в писмена форма за действителност, защото този реален характер на договора е доста неудобен в търговския оборот (т.нар. банков кредит).

Действие на договора

1.       Договорът поначало създава задължения за заемателя да върне вещи от същия вид, количество и качество. Ако се уговори да се върне същата вещ договорът е или наем, или продажба.

2.       Заемателят трябва да върне вещта в уговорения срок. Ако не е уговорен срок – един месец след поканата. Това правило е диспозитивно. Но тъй като това е договор, който е в интерес на длъжника и срокът е в интерес на длъжника длъжникът-заемател може да върне вещта предсрочно. Ако е била уговорена лихва той може да приспадне лихвата, която е предплатил, т.е. прилага се общото правило на чл.70/3 ЗЗД: При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.

3.       Заемодателят поначало няма задължения, но в резултат на нова юридически факт за него могат да възникнат някакви задължения:

- при недостатъци на вещите, които са предадени от които са причинени вреди на заемателя и то при положение, че заемодателят виновно ги е премълчал - намира приложение чл.247 ЗЗД: