Терминът "задатък" има няколко значения:
1. Вещ или парична сума, която се дава като доказателство за сключване на договора и като обезпечение на кредитора.
2. Акцесорното и реално (по правило) съглашение, с което страните уговарят предаването на вещта или на паричната сума
Функции на задатъка
1. Потвърдителна или доказателствена функция - даването на задатък е доказателство, че е бил сключен някакъв договор - такава функция неустойката няма.
2. Обезщетителна функция - може да служи за едно предварително и общо определяне на обезщетението на кредитора в случай на неизпълнение.
3. Наказателна функция - ако се уговори, че страните могат да търсят обезщетение над задатъка, т.е. и обезщетение за вреди и задатък.
4. Авансово значение - на едно частично предварително изпълнение
5. Обезпечителна функция - както при неустойката, ако длъжникът не изпълни загубва задатъка
Значение на отметнина
Сравнение между задатък и неустойка
Съглашение (уговорка) за задатък
Както и при неустойката не е необходимо да се използват някакви особени формулировки, термини, но обикновено се говори или за задатък или за капаро. Уговорката за задатък най-често се сключва едновременно с главния договор, тъй като той (задатъка) е акцесорно съглашение, както и неустойката. Но задатъкът може да се уговори (сключи) и след главния договор.
Когато задатъкът има за предмет предаването на вещи, сключването му е съпроводено с предаването на тези вещи и затова уговорката за задатък има реален характер (за разлика от неустойката). Самото предаване може и да не бъде лично, може да бъде извършено по установените в оборота начини, чрез влагане на сумата в банка и т.н. Съглашението е неформално.
Законът не съдържа ограничения относно предмета на задатъка:
- заместими и незаместими вещи;
- движими вещи, но по изключение и недвижими имоти;
- прехвърлени вземания;
- частично предварително изпълнение.
Главни договори, които могат да бъдат обезпечавани със задатък:
- едностранни и двустранни - няма ограничения, но понеже по правило със задатък се обезпечават двустранните договори режимът на задатъка в чл.93 ЗЗД е създаден с оглед на двустранните договори;
Действие на съглашението за задатък
Когато задатъкът има за предмет вещи по правило има вещно действие. Ако предмет на задатъка са пари или заместими вещи те се предават в момента на сключването на съглашението за задатъка и в този момент кредиторът или страната, която ги получава става техен собственик, тъй като тя не дължи връщане на същите вещи, а на вещи от същия вид, количество, качество и т.н. (заместими вещи). Следователно когато задатъкът има за предмет заместими вещи, той винаги има вещно действие, прехвърля вещни права.
Възможно е обаче задатъкът да има за предмет индивидуално определени вещи. В този случай вещното действие не настъпва в момента на предаването на вещта, а в по-късен момент: на неизпълнението, тъй като право на собственост се прехвърля при неизпълнение и то при определени предпоставки.
В хипотезите на точно изпълнение:
2. Ако престацията на страната, която е дала задатъка е разнородна със задатъка, задатъкът се връща.
В хипотезите на пълна невиновна невъзможност:
1. Договорът се разваля по право и задатъкът се връща
В хипотезите на частична невиновна невъзможност:
2. Кредиторът може да предпочете да запази договора и да изпълни част от своята престация. Тогава задатъкът:
1) или се връща;
2) или се прихваща, в зависимост от това дали е еднороден или разнороден с предмета на престацията на страната, която го е дала.
В хипотезите на пълна виновна невъзможност:
2. Изправната страна може да се откаже от договора (разваляне) и да задържи задатъка. Но това е така, ако изправна страна е онази, която е получила задатъка (чл.93/2). Ако изправна страна е онази, която го е дала тя може да иска задатъка в двоен размер от неизправната (чл93/2). Самото разваляне може да стане както изрично, така и мълчаливо - напр. чрез задържането на вещта или чрез искането на двойния и размер. Ако задатъкът е за заместима вещ се връща вещ от същия вид, количество и качество в двоен размер. Ако обаче задатъкът е незаместима вещ се връща самата вещ и нейната равностойност. Изправната страна разполага с това право независимо от това, дали е претърпяла вреди и тя няма задължение да доказва вредите, които е претърпяла, достатъчно е да докаже неизпълнението, за да задържи задатъка или да поиска двойния му размер.
Под влияние на италианското право някои автори у нас приемат, че ако неизправната страна е действала умишлено кредиторът може да търси обезщетение за вреди над задатъка (като задържи и задатъка). Според Калайджиев това мнение не може да бъде споделено, защото то няма легална опора у нас. Следователно, ако страната предпочете да задържи задатъка или да иска двойния му размер тя не може да търси други вреди, т.е.правилото е или задатъка или нищо.
Дискусионен е и въпросът може ли задатъкът да се намалява поради прекомерност. Може да се намалява поради прекомерност само, ако има такава уговорка между страните.
3. Алтернативната възможност на страната е да търси компенсаторно обезщетение. Но в този случай задатъкът трябва да бъде върнат.
В хипотезите на забавено изпълнение:
2. Изправната страна може да иска изпълнение, заедно с мораторно обезщетение - задатъкът се връща.
3. Изправната страна може да иска компенсаторно обезщетение - задатъкът се връща
В останалите хипотези на неточно изпълнение:
Изправната страна разполага със същите възможности, както в хипотезите на забавено изпълнение.
Отметнина (право на отменяне)
Отметнината не е уредена в ЗЗД, а в проекта за Търговски закон. Била е уредена и в стария Търговски закон. Ако страните нищо не са уговорили е налице задатък с режима, даден в чл.93.
Отметнината може да се уговори - тя е една уговорка, едно акцесорно съглашение, което дава право на неизправната страна да се откаже от договора, като загуби вещ или парична сума. Отметнината е подобна на задатъка, но се отличава от него в няколко насоки:
2. Отметнината дава възможност на неизправната страна, докато задатъкът дава възможност на изправната страна да се откаже от договора
3. Отметнината не може да се упражнява след като е започнало изпълнението - така се смята.
4. По своите функции отметнината е коренно противоположна на задатъка: тя не засилва, а условно отслабва задължението на страната, доколкото дава възможност за разваляне на договора, която е специална и допълнителна.