КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ?
Това е едно задължение, едно правоотношение. Гражданската отговорност е правоотношението, чието съдържание е задължението да се поправят вредите, причинени от едно правонарушение.
Съответно гражданската отговорност е правото на увреденото лице да иска поправянето на тези вреди - това, което разгледахме като поправяне на вредите, като обезщетение е съдържанието на гражданската отговорност: правните последици, които настъпват, когато е налице един противоправен резултат, едно противоправно състояние, причинено от поведението на едно лице (правонарушение) и това правонарушение причинява вредите. Когато това е налице за извършилия нарушението, за отговорния за противоправния резултат възниква задължението да поправи тези вреди, да плати обезщетение и в това обезщетение, схванато като правоотношение се състои гражданската отговорност.
Можем да говорим за гражданската отговорност като институт: нормите, които уреждат гражданската отговорност като правоотношение.
ОСНОВАНИЕ
Основанието на гражданската отговорност е извършеното правонарушение. Фактическият състав на правонарушението е източникът на гражданската отговорност, самото правонарушение е източник на гражданската отговорност като задължение за обезщетяване на вредите.
Можем обаче да говорим за:
1. Обективно основание на отговорността - то извършеното правонарушение
2. Субективното основание на отговорността - то е вината, психическото отношение към резултата, а в ГП - следването на някакво противоправно поведение.
Когато обаче стигнем до невиновната невъзможност, до отговорността при случайно събитие, ако се питаме за основанието от субективна страна ще се окаже, че това е единствено поемането на риска, свободния избор на поведение: решил съм, че мога да имам кола и да карам същата и макар да съм причинил катастрофата без да съм нарушил правилата ще нося отговорност по правилата за вреди от вещи. В този смисъл аз съм поел риска въз основа на една свободна преценка, на една съзнателна дейност - собственото си поведение.
С други думи вината тук ще бъде следната граница: има неща, които са опасни и затова са забранени или са поставени в някакви рамки (да се кара с ограничена скорост, да се спазват правилата за движението) - когато действаме в тези рамки, без да сме ги превишили ние действаме правомерно, но все пак причинявайки един нежелан резултат (увреждането, блъскането на пешеходеца) ще трябва да обезщетим неговите последици: вредите, т.е. ще носим гражданска отговорност. При това: без вина. Когато караме извън правилата и причиним същия този резултат ние пак ще носим същата тази отговорност, само че заради неправилното ни поведение, заради това, че сме нарушили правилата (виновна отговорност).
В зависимост от фактическия състав на отговорността традиционно отговорността се разделя на два вида:
1. Договорна
2. Деликтна
И в двата случая съдържанието на отговорността е все поправянето на вредите, но договорна ще бъде тази отговорност, по силата на която сме длъжни да поправим вредите, причинени от неизпълнението на едно предшестващо облигационно отношение, от неосъществяването на един резултат, който се дължи. И обезщетението ще трябва да замести липсващата промяна, да постави кредитора в положението, което би съществувало, ако задължението беше изпълнено. Така е и при някои извъндоговорни източници, които създават относително задължение - гестията.
В този смисъл делението договорна - деликтна е относително.
Определящ е момента, че в единия случай съществува една правна връзка, по силата на която някой дължи един резултат и когато този резултат не настъпи е налице неизпълнение и оттам отговорността за това неизпълнение ще бъде договорна.
Деликтна или извъндоговорна е отговорността за поправяне на вредите причинени от едно правонарушение, което не се състои в неизпълнението на едно относително задължение.
В какво точно се състои основанието е малко спорно. Смята се, че основанието на деликтната отговорност включва елементите: действие, противоправност, вина, причинна връзка и вреда. Правени са опити това двойно деление на отговорността да бъде обогатено с някаква sui generis отговорност - в областта на отговорността за преддоговорна вина най-вече. Оказва се, ч такава особена отговорност няма как точно да се дефинира. Вярно е, че тя не е деликтна по чл.45 и сл. ЗЗД, но е вярно също така, че е извъндоговорна. Отсъствието на трети вид бихме могли да си обясним по друг начин: може да се окаже, че различието между договорната и деликтната отговорност е по някакъв начин обусловено от интереса, който се засяга, а не само от това, че в единия случай има, а в другия - няма договор. При договорната отговорност всъщност не е налице едно положително събитие, което беше интересно за кредитора, липсва дължимата промяна и този интерес на кредитора определихме като позитивен: да го поставим в положението, което би съществувало, ако промяната беше причинена и настъпила - това е целта на договорната отговорност, това е целта на обезщетението на договорно основание. При деликта виждаме, че самото правонарушение има като елемент един резултат, който е нещо ново, една промяна, която е нежелана за увредения. Тъй като той е претърпял увреждането не са настъпили нови хубави неща, а напротив: от деликта са възникнали нови, лоши неща. Този интерес от липсата на промяната можем да определим като негативен. Оказва се, че деликтната отговорност ще е насочена към обезщетяване на негативния интерес (в смисъл, че отрича съществуването на тези нежелани промени - искам да ме поставите в положение такова, каквото щеше да бъде, ако не беше промяната, деликта). И понеже двете неща се оказват по някакъв начин противоположни и можем в тях да видим насочеността на отговорността допълнително можем да ги използваме като критерий за определяне на вида на гражданската отговорност.
Деликтната отговорност е призвана да обезщетява вредите от една нежелана промяна, докато договорната отговорност замества неосъщественото ново, което е било желано.
Извод: деликтът се състои в нежеланата промяна. Това може да се оспорва, но разликата между двете отговорности в смисъл на това, какво обезщетение по размер се заплаща, кои вреди се обезщетяват е съществена с оглед интереса на кредитора, на увредения. Оттук и големият проблем за кумулацията и конкуренцията между тези две отговорности.
Има някои гранични случаи все пак, в които като че се колебаем дали това е така. Така напр. има деликти чрез бездействие: учителят по физкултура не си гледа достатъчно добре работата при изпълнението на скок през две медицински топки - ученикът получава някакви увреждания - деликтно е отговорен учителя за това, че бил бездействал. Може ли бездействието да е тази промяна, която обявяваме за деликт. Обратно: имаме и договорни задължения за бездействие и можем да се запитаме може ли да разглеждаме несвиренето на длъжника като едно ново нещо, като промяна, която задоволява позитивния ни интерес. Комисивен деликт е възможен само тогава, когато имаме извъндоговорно задължение за действие - едно задължение за действие, което не е между страните по едни договор, защото учителят и ученикът не са помежду кредитор и длъжник по един договор - учителят е длъжен да действа по някакъв начин от гледна точка на трудовата си функция, от гледна точка на това, че му е възложено да върши това, но не е длъжен към ученика по договор. И въпреки това неговото бездействие е правно релевантно, то е противоправно само при наличие на задължение за действие. В този смисъл можем да очакваме и е нормално учителят да действа в този случай, нормално е спасителят на плажа да спасява удавниците, регулировчикът да регулира движението защото тези неща се дължат не на тясно правно, договорно основание - затова и очакваме, че те ще ги извършат. И когато това, което очакваме да стане, което е нормалният фон на действителността (стрелочникът вдига стрелките) не стане, неговата липса е една промяна, която обърква нещата и причинява увреждането. В този смисъл може да се окаже, че и отсъствието на една очаквана и дължима промяна е промяната, която обърква нещата. Така че при този деликт, макар и чрез бездействие ще е налице една промяна, която ние искаме да отречем. Обратно: при договорните задължения за бездействие е вярно, че длъжникът трябва да бездейства, но той трябва да бездейства в една обстановка, в която е нормално да се очаква, че той може и да действа. Иначе би било излишно да убеждаваме някого да не свири, да не продава или да не прави нещо, при положение, че това нещо и без това не се прави. Така че нашият интерес от договора е също един специален интерес, с който искаме да вкараме някаква промяна в общия фон на действителността (да не се свири) - в този смисъл липсата на поведение (свирня) е за нас едно ново положение - наличие на тишина-и оттам: една промяна, която ние желаем да постигнем чрез договора (отново е налице позитивен интерес).
Всичко това е от значение с оглед съществуващата разлика в начина, по който се обезщетяват вредите на деликтно или на договорно основание. Тази разлика съществува веднъж благодарение на практиката, която отричаше неимуществените вреди при договорна отговорност, втори път: с оглед границите на гражданската отговорност, вредите, които се обезщетяват.
Налице е проблемът може ли някой, след като има иск на договорно основание да претендира и деликтно обезщетение, защото то ще му даде повече. Ясно е, че той може би не може да претендира и двете и оттук въпросът за конкуренцията. Но някои автори казват, че той имал правото на избор в някои случаи и, че можел да кумулира тези две възможности. Поради разликите в отговорността въпросът става твърде съществен. Напр. ако ще отговаряме само на договорно основание, тогава според практиката няма да можем да искаме неимуществени вреди, но ако можем да видим в това отношение деликт ще можем да претендираме тези неимуществени вреди, плюс разликата в обема на отговорността, плюс и една разлика в несеквестируемостта наимота, който по отношение на договорната отговорност на длъжника е несеквестируем, а по отношение на деликтната се оказва, че е секвестируем.
Доц. Гоцев "Договорна и деликтна отговорност. Сравнение, конкуренция и кумулация"
Доц. Васил Берон
Един от съществуващите възгледи е, че договорната отговорност изключва деликтната, че деликтната може да съществува само между юридически чужди лица и когато имаме договор между тях ще важи договора. Все пак стои въпросът не можем ли да претендираме нещо повече на деликтно основание с оглед на интересите: неимуществените вреди и разликата в размера на обезщетението, разликата въобще в правилата относно обезщетението.
Ако тръгнем от разликата позитивен - негативен интерес и идеята, че деликтната отговорност обезщетява негативния, а договорната - позитивния ще видим, че и при наличие на договор е възможно едновременното засягане на двата интереса. Напр. при договор за превоз на пътници - влакът катастрофира и не пристига във Варна. Нарушен е позитивният интерес на всички пътници, защото те вместо да бъдат в 6 часа във Варна, от 3 до 12 са в Плевен. Те не са пристигнали във Варна, което е дължимата им промяна, в резултат на чието неосъществяване са пропуснали ред други полезни неща. Това положение безспорно ще бъде обезщетено като договорна вреда и ще искаме пътниците да бъдат поставени в положението, което би съществувало, ако бяха пристигнали навреме. Но същата тази катастрофа в Плевен част от пътниците е убила, а друга е наранила. Оказва се, че това не само че не е дължимата промяна, но е едно ново положение, една промяна, която на свой ред поставя началото на нов причинен ред от промени, на нови вреди, които се състоят в нови негативно неща (близките на роднините страдат, ранените ги боли и т.н.). Оказва се, че при все, че имаме договор за превоз имаме и деликт по отношение на вредите от който ще трябва да приложим принципите на деликтната отговорност и никой не се съмнява, че на увредените пътници ще им се плати обезщетение за неимуществени вреди (счупените крака и ръце), докато по силата на договорната отговорност ще им се платят само имуществените. Така се оказва, че едно и също основание, една и съща случка едновременно може да увреди и двата интереса, така както би могло да се получи само едното. Това положение се приема и от практиката, но то е ключ да видим как, за да решим каква отговорност можем да претендираме е важно да разберем кой интерес е нарушен. Защото и в други случаи ще се получи такова съчетание и принципът ще можем да приложим спрямо тях, при все че практиката се колебае или го отрича. Напр. купил съм си вещ с недостатъци, поради които не мога да я ползвам по начина, по който бих ползвал една изправна вещ. Нарушен е позитивният ми интерес доколкото не е налице дължимата промяна - вещта да функционира правилно. Това са договорни вреди. Но когато поради тези недостатъци тази вещ причини вреди на други мои вещи, несвързани с тази вещ, а странични или ме увреди мен лично, тогава тези факти се оказват една нежелана промяна. Ослепялата жена - ВС казва: след като е купила препарата от ЦУМ е в договорни отношения с ЦУМ. ЦУМ не е виновен за това, че е имало недостатък - можете да върнете дефектната тубичка и да искате нова или да я върнете и да искате да ви върнат парите, или да искате отбив от цената. Жената не е в други договорни отношения с никой и понеже вредата се дължи на недостатъка не можем да и платим обезщетение за неимуществени вреди, защото те не се дължат при договорна отговорност. По-късно ВС застана на друга позиция и каза: ЦУМ може да не отговаря за това, защото не е виновен за недостатъка и отговаря само в смисъл, че може да се върне тубичката и т.н., но производителят на тази тубичка е допуснал небрежност, като е пуснал на пазара опасно нещо и затова отговаря деликтно и директно пред увреденото лице - потребителя. С това бе възприета световно признатата концепция за отговорност за продукцията.
Затова ще се окаже, че от една известна гледна точка идеята, че договорната отговорност не обезщетява неимуществени вреди може да намери някакво основание - защото в повечето случаи релевантните неимуществени вреди ги възприемаме като последица от нещо лошо станало, от деликта, който може да се свързан с договора. Това ще бъдат болките и страданията, които изживяваме заради телесното увреждане, заради опозоряването и т.н. По отношение на позитивния интерес, чистия интерес от договора, като неимуществени вреди ще се явят само: пропуснатото удоволствие.
ГРАНИЦИ НА ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ. КОМПЕНСАЦИИ НА ВИНИ
Гражданската отговорност се състоеше в задължението да поправим вредите. Целта на тази отговорност е единствено да поправи вредите, да върне на увредения засегнатите блага, свободата, която му е отнета от това, че е станало нещо, което не е трябвало да стане (деликт) или, че не е станало нещо, което е трябвало да стане - едно договорно неизпълнение.
Тази отговорност, която няма никакви наказателни функции и в това отношение не се влия много от моралния упрек, няма го степенуването от НП на смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства, целта е да се плати това, което ще замести липсващото благо.
От тази гледна точка обезщетението се дължи за вреди. Вредите са граница на обезщетението, на гражданската отговорност и, ако нямаме вреди, дори да имаме една нежелана промяна (някой е умрял, но никой не страда за него) ясно е, че няма да се плати обезщетение и няма да има гражданска отговорност за вреди, доколкото ги няма. Но ние видяхме, че вредите са последица, която се навързва като верига от факта на неизпълнението, респ. от деликта. И тази верига може да бъде много дълга. Въпросът за границите на гражданската отговорност е не само това, че тя се простира само до вредите, всъщност тя по линия на някаква абстрактна икономическа справедливост и целесъобразност ограничава обезщетението не до всички вреди, които имат по-случайна връзка с увреждането или неизпълнението, а до някои вреди.
Преките вреди
Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Кои вреди са преки (непосредствени) и кои косвени?
Понятието "косвени вреди" легално може де си изведе у нас от факта, че говорим за "преки" такива. Но други законодателства не говорят за преки вреди, а както BGB излизат от идеята, че нещата трябва да се върнат в предишното им състояние. В този случаи тези правни системи си помагат с адекватната теория: тези вреди не са адекватни, между тях и увреждането няма причинна връзка и затова няма да ги обезщетяваме. Там където имаме критерият "преки вреди" работим с този критерий, който всъщност допълва теорията за необходимото условие (condicio sine qua non). Смята се, че макар заченки на идеята, че се обезщетяват не всички, а само преките вреди да има още в римско време във френското право, а оттам и в целия романски правен кръг идеята за преки и косвени вреди е обоснована от Потие. Примерът на Потие във Франция е касаел договорната отговорност и затова легално ограничението е залегнало в договорната отговорност, но доктринерно, чрез тълкуване се прилага и към деликтната - следователно, както и при нас отново имаме общата максимална граница: преките вреди. Един търговец продал на друг болна крава. Тя умира, заразявайки останалия добитък, който също умира. Търговецът не могъл да изоре нивите си и не получил реколта. Не можейки да я продаде не си платил дълговете, кредиторите му изнесли на публична продан имота му в неблагоприятен момент и го продали много евтино. Ако прилагаме теорията condicio sine qua non е очевидно, че отрицателната проверка ще ни даде резултат за всички вреди. Навсякъде съществува фактическа връзка, която да отнесе резултатите към продажбата на болната крава, към неизпълнението на договорното задължение. Стойността на умрялата болна крава във всички случаи можем да отнесем като причинена от неизпълнението на договора. Стойността на останалия добитък също ще подлежи на обезщетяване - пряка последица на неизпълнението. Неизораните ниви не може да се привърже пряко към продажбата на болната крава - защото неизораването им се дължи веднъж на това, че са му умрели кравите, но втори път на това, че той не си е купил други крави, защото нямал пари , а тогава пък е можел да наеме от друго място крави или да отдаде под аренда имота си, с което той щеше да бъде изоран. Неполучаването на реколта се дължи на факта повече, че не е изорал, а можеше да изоре по начина, по който посочихме. Неплащането на дълговете се дължи както на смъртта на кравите, така и на това, че той е имал дългове, а не е имал друго имущество, с което да ги гарантира. Оказва се, че тези вреди са косвени защото зависят от цял комплекс неща, безспорен елемент на който комплекс е и продажбата на болната крава, но останалите елементи, необходими условия: липса на пари, наличие на дългове, недаване на имота под аренда, ненаемане на крави ни се виждат достатъчно интензивно действащи житейски. Това са неща, които лежат в сферата на кредитора и той е можел да ги избегне. Тези вреди следователно се дължат едновременно и на действието на длъжника, но и на действието на кредитора - това са всъщност косвените вреди.
От гледна точка на адекватната теория това се некаузални вреди, защото не са причинени адекватно.
От гледна точка на теорията condicio sine qua non това са каузални вреди, за които действието, чиято отговорност претендираме е каузално, то е едно необходимо условие, но за настъпването им са необходими и други условия, които ни се виждат правно релевантни. В този смисъл причинната връзка с първоначалното условие започва да се прекъсва, защото, за да настъпи този резултат е необходимо да настъпи още един, разглеждан от нас като правно релевантен факт.
Косвени са тези вреди, които се дължат както на поведението, на противоправния резултат, така и на други неща, които са правно релевантни - чл. 83/2 ЗЗД: Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижа на добър стопанин.
Това са всъщност косвените вреди. Налице е неизпълнение, което слага началото на един вредоносен процес, но част от вредите се дължат повече на нещо друго, а не толкова на неизпълнението.
При деликтната отговорност се дължи обезщетение за всички преки вреди.
При договорната отговорност: чл. 82 вж.
Вкарва се едно допълнително изискване: за да се дължат всички преки и непосредствени вреди трябва да установим умисъла и недобросъвстността на длъжника. Когато длъжникът е действал без умисъл, т.е. действал е небрежно и тази негова вина ние предполагаме, тогава той отговаря само за тези преки и непосредствени вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, т.е. отговаря само за предвидимите вреди.
И за предвидимите вреди Потие казва: ако съм сключил договор за наем на една къща с едно лице за 15 години, смятайки, че тази къща е моя, а впоследствие на 6-тата година се установява, че тя не е моя и лицето е евинцирано от къщата. Аз трябва да му платя вредите: той трябва да се пренася, налице е неудобството, че ще трябва да наеме къща по-скъпа, отколкото е наел при мене, защото са се сменили цените, на 3 -тата година е открил адвокатска кантора и преместването му ще доведе до загуба на клиентела. Предвидими при поемането на задължението ще се окажат вредите от местенето, евентуално разликата в цените, но ние не сме имали предвид, че той ще използва жилището за кантора и затова при пораждането на задължението тези вреди са били непредвидими за мен и тъй като аз не съм действал умишлено, няма да нося отговорност за тях. Оттук излиза, че това ограничение е една стопански оправдана гаранция за смекчение на отговорността, защото ако бихме отговаряли за всякакви преки и непосредствени вреди договорно, бихме се въздържали да сключваме договори. А от друга страна това изисква кредитора да сподели с длъжника своя специален интерес от договора, което щеше да се отрази на цената. Така че, за да можем да получим по-адекватно обезщетение за вредите от договора, трябва целите, за които престацията ще бъде използвана от кредитора да бъдат споделени с длъжника, за да могат да бъдат предвидени вредите при пораждане на задължението.
Когато длъжникът обаче действа умишлено ние приравняваме по обем отговорността на деликтната, защото нямаме основание да го щадим доколкото той е действал умишлено.
Тук възниква проблем: кое да е предвидимо:
- стойността на вредата;
- причината на вредата.
Класическата теория изисква да е предвидима причината, независимо от стойността.
В по-ново време редица нормативни актове ограничават до някакъв размер вредите, за които се отговаря по линия на предвидимостта - напр. за багажа ви Балкан отговаря в рамките на 50 долара на кг., ако вие не сте обявили истинската му стойност, за което бихте платили допълнително нещо. Това кара някои автори да смятат, че съвременното право върви по линия на предвидимост както на причината за вредите, така и на нейния размер. Конов смята, че от тези специални актове не може да се направи подобен извод, защото ако такава бе и общата тенденция на тълкуване тези актове биха били излишни. Извод: при липсата на такива ограничения, които се явяват главно при превозите и влоговете би следвало да смятаме, че е достатъчна предвидимостта на естеството на вредата, на нейната причина, а не и нейния размер. Размерът ще трябва да бъде предвидим когато нормативната уредба или договорът посочва този размер, с цел да не се шикани.
Компенсация на вини
Условно понятие - по-скоро би трябвало да говорим за съпричиняване. Защото не винаги се питаме за наличието на вина, особено като психическо отношение у увредения. Това е ситуацията, в която поведението на две лица - на длъжник и кредитор (респ. на деликвент и увреден) - едновременно и неразделно е довело до причиняването на резултата (не на вредите). Неделим трябва да бъде резултатът (деликт, неизпълнение). Пешеходецът пресича на червено, колата се движи с непозволена скорост: и двамата действат противоправно и тяхното поведение е релевантно за съпричиняването.
Чл. 51/2 ЗЗД: Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Но се има предвид увреденият да е допринесъл за първия вредоносен резултат. Защото, ако е избягал със счупен крак от болницата и в резултат на получената гангрена са му го отрязали това е една изцяло нерелевантна вреда - тя се дължи изцяло или в много голяма степен на поведението на увредения и тя може да се отдели. Неделимият резултат е счупването на крака. В областта на деликтната отговорност последицата е, че обезщетението може да бъде намалено, но никога изключено защото има деликвент.
В областта на договорната отговорност едновременно поведението на длъжника и кредитора съпричинява резултата неизпълнение или късно изпълнение:
Чл. 83/1 ЗЗД: Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
При деликтната отговорност съпричиняването води само до намаляване на обезщетението по преценка на съда, при договорната отговорност съдът има по-широка възможност: въпреки, че и длъжникът е виновен за неизпълнението той може да бъде изцяло освободен от отговорност заради приноса от страна на кредитора. Това разбира се касае за неделимия резултат, но не и за косвените вреди.