Вредите се поправят чрез обезщетение или чрез обезщетяването им, което общо взето означава обезвредяване. Целта на обезщетението е да постави кредитора, респ. увреденото лице в състоянието, в което то би било, ако не беше неизпълнението, деликта.
Би могло да се твърди, че обезщетяването може да стане по два начина:
1. Чрез натурално обезщетение (поправяне в натура) - счупената кола да бъде поправена и т.н.
2. Чрез парично обезщетение
Класическата тенденция е да се обезщетява в пари. Видяхме при претенцията за реално изпълнение, че когато тя е невъзможна задължението се превръща в задължение за вреди и загуби. А класическият възглед е: просто когато длъжникът не изпълни задължението му се превръща в задължение за вреди и загуби, т.е. в задължение за обезщетение, в задължение за пари.
Оказва се, че обаче желанието ни да държим непременно на реалното изпълнение е довело и в областта на обезщетението до някакви нови възгледи. Нашият ЗЗД решава въпроса в полза на паричното обезщетение:
Чл.51 Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Ясно е, че ще се плащат пари.
Що се отнася до договорната отговорност за Конов е очевидно, че обезщетението не може да бъде натурално, тъй като натуралното обезщетение е всъщност реалното изпълнение. Ако се дължи някаква работа и не е свършена, когато става въпрос за компенсаторно обезщетение (вместо тази работа) или за мораторно обезщетение то може да бъде само в пари. Въпреки това изглежда под влияние на BGB в $249 казва, че който дължи обезщетение е длъжен да върне нещата в предишното им състояние и едва, ако това е невъзможно или много трудно, да се плати обезщетение в пари. Проф. Кожухаров стига до извода, че и у нас паричното обезщетение не е единствената форма и може да се мисли, че е по-справедливо да се допусне и натурално обезщетение, т.е. да се поправят нещата фактически, а не да се платят пари. Конов не отрича една такава принципиална възможност, но:
-    тя трудно може да се извлече от закона;
-    за договорната отговорност тя е абсолютно безпредметна, защото това е самото реално изпълнение;
-    това не винаги е удобно за страните - няма да ми е по-удобно, ако вместо  ми платите пари, с които аз да си поправя вредите, както намеря за добре, да ви оставя вие да ми търсите майстор да ми изчуква колата. Но от друга страна пък в някои случаи може да ми се окаже по-удобно, вместо да се разправям вие да ми поправите колата. По същия начин стоят нещата и за този, който дължи обезщетението, нему в едни случаи може да е по-удобно да поправи сам вредите, защото напр. той самият е майстор и това ще му струва по-малко, или пък защото има приятел майстор, а в други случаи ще му е по-лесно да плати обезщетение. И тъй като нашият закон излиза от идеята за парично обезщетение и доколкото казаното в BGB е малко пресилена тенденция и в някаква степен фетишизиране на принципа на реалното изпълнение, Конов е склонен да приеме принципът: от закона следва, че вредите се обезщетяват като се плащат пари. Но всяко едно задължение може да бъде изпълнено по съгласие между кредитора и длъжника datio in solutum, по друг начин. И ако страните се съгласят на това налице е една конвенция между тях и по никакъв начин не следва от закона.

СТОЙНОСТ НА ВРЕДАТА

Паричното обезщетение предполага определяне на стойността на вредите. Стойността на вредите би могла да бъде определена съгласно три възгледа, или бихме могли да говорим за три вида стойности:
1.    Афектационна стойност
2.    Обективна стойност
3.    Относителна стойност
Афектационна стойност - една силно субективна стойност на вредите. Единствената останала снимка на покойния син. Снимката като предмет струва много малко, но за мен струва много. По принцип тази стойност не е релевантна за определяне на размера на обезщетението, защото говорим за обезщетяване на имуществени вреди и особената връзка между вещта и личността на увредения е чисто субективна, защото за целия свят тази ваза струва колкото струва една ваза, а за мен има особената стойност. Но част от случаите на афектационен интерес, ако не могат да бъдат обезщетени като имуществени вреди могат да бъдат съобразени при определяне на едно допълнително обезщетение за неимуществени вреди по правилата на неимуществените вреди. Напр. ако загубата на въпросната снимка е невъстановима и ми причинява душевно терзание, което можем да определим като онези отрицателни емоции, наречени неимуществени вреди и ако това се случва и стигнем до извода, че е справедливо да обезщетим тези вреди, тогава афектационният интерес по отношение на вещта ще можем да го съобразим като неимуществена вреда.
Има и още едно изключение, при което работим с нещо подобно на афектационна стойност. Апостолов: в някои случаи една вещ може да е засегната по такъв начин, че в действителност на нея нищо да и няма, но от гледна точка на нейния собственик (а тази гледна точка се оказва обективна, защото и според утвърдените в обществото навици и разбирания това е така) тази вещ вече била негодна за употреба, макар че нищо и нямало. В тази ситуация този особен, граничещ с афектационен интерес трябвало да бъде съобразен като една имуществена вреда. Напр. четката за зъби и стандартните разбирания за употреба на подобни вещи от съседа. Следователно аз ще съм претърпял вреда в размера на стойността на една четка, при все че тя е в отлично състояние.
Обективна стойност - това е пазарната стойност на вредите: сумата, която би струвало възстановяването на една повредена вещ, ако тя е възстановима, сумата, която би струвало закупуването на една такава вещ, ако характерът на увреждането е такъв, че говори повече в посока на замяната на вещта, сумата, която би се получила от продажбата на тази вещ, ако става дума за стоки и т.н. Тази пазарна стойност е по принцип меродавна за изчисляване на размера на обезщетението.
Понякога се поставя въпросът коя пазарна стойност да се има предвид, защото на различните места различните неща струват различно.
Доматите, натоварени в Шумен и тръгнали за Ниш, ако погинат ще ми бъдат платени по стойността, която имат по борсовите или по продажните цени в мястото на назначението (Ниш). И това действително е справедливо, както от гледна точка на търговската им стойност, защото яз там щях да ги продам и реализирам, така и от гледна точка на това, което бихме нарекли багаж - ако ми загубят куфара и аз пристигна някъде без него, там ще трябва да си набавя нещата, които са ми необходими и откраднати.
В международните конвенции обаче има изключение, съгласно които вредите се изчисляват съгласно стойността на вещта по време на натоварването й.
Относителна стойност - това е всъщност обективната стойност, но във връзка с имуществото на засегнатия от вредата. Търси се една обективна връзка между останалите компоненти на това имущество и нещото, което е увредено.
Някога формулата на кондемнацията е гласяла: присъжда се толкова, колкото струва вещта. След това е станало ясно, че това не напълно обезщетява вредите, защото ако например сте ми повредили панталона от това е пострадал целия костюм и аз няма да мога да нося целия костюм без панталон по същия начин; ако сме счупили две чаши от един сервиз за 12 души, останалите 10 не са сервиз, въпреки че могат да се използват; класическият пример е за един кон от тройка коне - заместването му с друг кон във всички случаи разстройва тройката.
Относителната стойност е тази, която имат вредите в имуществото на конкретния длъжник, но тя е обективна в смисъл, че връзката между нещата не е случайна и субективна (афектационната стойност).
По същия начин можем да разсъждаваме относно стойността на някои неща в имуществото на увредения (на кредитора), когато те имат известна доза на изхабяване. В някои случаи изхабяването ще го преценим, но в други случаи няма да обезщетим кредитора, ако го оставим без възможност със силата на обезщетението да замести липсващата вещ. Напр. когато унищожите старото си палто от преди 3 години, вие унищожавате една вещ, чиято обективна, пазарна стойност е сравнително ниска - аз не мога да го продам и с получената цена да си купя чисто ново такова. Но ако ние изчислим обезщетението на базата на стойността на едно такова вехто палто, аз с това обезщетение няма да мога да заместя старото палто - него го няма - и аз би следвало да ходя в такъв случай или гол или да си купя на едно старо палто. Затова в такива случаи понеже за мен, а и обективно това палто, макар и леко износено има стойността на нормално палто, а не на палто, купено втора ръка от някой боклучар, би било справедливо да разглеждаме относителната стойност на вредата в размера, който е необходим, за да се възстанови същото нещо, макар то да е било малко по-овехтяло от това, което сега трябва да купя. Но ако става въпрос за автомобил това няма да вреди - разликата ще се усети.

МОМЕНТ НА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СТОЙНОСТТА

И тук са възможни три теории:
1.    Момента на настъпването на вредата (Кожухаров)
2.    Момента на предявяването на иска
3.    Момента на съдебното решение
Като че ли най-адекватно обезщетение ни дава третата теория. Но трябва да си дадем сметка (защото съдът е длъжен да съобразява всички промени, които са станали през време на процеса), че този момент на практика не е момента на постановяване на решението, а момента на края на откритите заседания, моментът в края на устните състезания, на пледоариите на страните. След това съдът се оттегля да мисли и казва, че ще се произнесе в срок. Но смята се, че нещата са застинали в момента на устните състезания.
За да получим обаче такова обезщетение трябва да сме го поискали по адекватен начин. Ако се окаже, че съдът е склонен да присъди повече, защото му се вижда, че вредите имат по-голяма стойност, но ние не сме изменили иска си и не сме поискали повече, той не може да ни присъди повече, отколкото сме поискали, защото с това би постановил едно недопустимо решение и би допуснал plus petitum, което противоречи на диспозитивното начало. Така че, в рамките на предявения иск бихме могли да съобразим изменението на стойността на вредите. Вижда се, че стойността на вредите е нещо, което подлежи на доуточняване и на доказване в процеса.
ГПК Чл.130 Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.
На практика по този начин ще бъде определена стойността на вредите.
Що се отнася до неимуществените вреди съдът ще ги определи по справедливост, съобразявайки се с някои от принципите, за които стана дума.

КОМПЕНСАЦИЯ НА ВРЕДИТЕ

Понякога едно и също деяние причинява различни последици. Заедно с вредите, със загубата, която нанася, деянието води и до спестяване на някакви разходи и до придобиване на нещо странично. И понеже се присъжда не вещта (колкото струва), а интереса, разликата между нещата ще трябва да съобразим, определяйки обезщетението това, което кредиторът на отговорността (увредения; неудовлетворения от договора кредитор) е спестил или придобил като странична последица. Трябва обаче между тази последица и вредите да има пряка причинна връзка. Напр. този, чиито кон сме убили, вече няма кон, който ние трябва да платим, но му е останала една конска кожа и, ако тя може да се използва за нещо, ще трябва да приспаднем от обезщетението тази облага, която кредиторът е получил. Оттук се препраща към компенсация на вредите с ползите (compensatio lucri cum damino).

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПОПРАВЯНЕТО НА ВРЕДИТЕ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Когато не се изпълни едно парично задължение, единствената форма на неизпълнение е забавата, защото изпълнението е винаги възможно, защото пари винаги ще има. Дори и при частично плащане, ако кредиторът го приеме: дължа ви 10 лв. и ви престирам само 5 лв., аз оставам в забава за останалите 5 лв..
Как да определим обезщетението за забава, след като тя е единствената мислима логически форма при неизпълнение на паричните задължения?
Ако кредиторът не е получил дължимата сума в момента, защото е налице забавата той би могъл да претърпи две групи вреди:
- загуба, защото му трябват пари и недостигът поради неплащането на неговия длъжник ще трябва да компенсира като вземе пари назаем, взимайки назаем ще трябва да плати лихва. Т.е. неговата пряка загуба ще бъде лихвата, която плаща, за да си набави липсващата му поради неизпълнението сума. Ако такава сума не му липсва, т.е. няма недостиг на пари, а сумата, която би получил от длъжника би инвестирал някъде. Когато човек инвестира, го прави, за да получи пари и най-сигурно инвестира в депозити, защото всички останали инвестиции могат и да дадат, но могат и да не дадат дивиденти - парите, които не сте получили и затова не сте сложили в банка, за да получите оттам лихва, за това, че стоят там. Лихвата, която бихте получили, ако бяхте вложили парите на влог ще се яви като една пропусната полза. Оттук и идеята, че неизпълнението на едно парично задължение винаги дава вреди, които можем донякъде предварително (текущо) да определим като процент от самата сума. При това вероятността от настъпване на тези или онези вреди е толкова сигурна, че не е нужно да ги доказваме. Оттук и положението, че при неизпълнение на парични задължения:
Чл.86 При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
"...от деня на забавата..." без да е необходимо кредиторът да доказва каквито и да било вреди.
Основният лихвен процент е плаващ, увеличаваме го с 10 пункта. Идеята е, че около основния лихвен процент въобще се върти цената на парите. Когато теглите кредит, за да попълните недостига, причинен от неизпълнението на вашия длъжник, ще платите лихва, която е във някаква връзка с този основен лихвен процент. Когато инвестирате парите си също ще получите лихва, която е в някаква връзка с този лихвен процент. Днес фиксирането на лихвата не е удачно.
"За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила." т.е. кредиторът доказвайки размерът на вредите, търсейки обезщетение, все едно, че задължението не е парично. това ще бъдат някакви много специални вреди, които са различни от общоприетите и предполагаемите. За съжаление в повечето случаи ще се окаже, че това са косвени вреди. Така че те едва ли ще подлежат на обезщетение. Така или иначе обаче възможността да се претендира това е открита и, ако вие успеете да установите, че сте претърпели такива вреди и те са в причинна връзка с неизпълнението, а не са косвени, ще получите осъждане за разликата: ако в абсолютна стойност законната мораторна лихва е напр. 10 единици (лева), изчислена за това време на забавата и вие претендирате, че сте претърпели специални вреди в размер на 15 лева, ще ви бъдат присъдени плюс лихвата само 5 лв., т.е. повечето вреди, които сте претърпели над размера на законната лихва. Но съществуването на това обезщетение ни показва, че ние бихме могли да го заместим с една предварително уговорена неустойка, която ще ни освободи от необходимостта да доказваме тези специални вреди, а за времето, за което сме уговорили неустойката (напр. по 1% на ден, но не повече от 20%) ще се начислява тази неустойка без лихвата, а когато изтече този срок главницата плюс неустойката ще ни дадат сумата, за която длъжника и в забава и върху тази сума ще започне да се начислява до окончателното изпълнение - законната мораторна лихва.