За да бъде изпълнението точно не е достатъчно то да бъде направено от длъжника и да бъде изпълнено на кредитора. Изпълнението трябва да отговаря и на други изисквания, едно от които е то да бъде направено навреме.
Моментът, в който задължението трябва да бъде изпълнено се нарича "падеж". Настъпването на падежа прави задължението изискуемо. Понятието "изискуемост" означава, че кредиторът може да иска изпълнение по съдебен ред, а не само, че може да го иска. Т.е. неговото право е защитено по съдебен ред.
Падежът може да бъде определен по различен начин.
2. Възможно е да бъде относително определен като период от време след настъпването на някакво бъдещо сигурно събитие - напр. един месец след поискването, или един месец след подписването на договора.
3. Възможно е страните да установят само начина за определяне на падежа, без да го посочват - в този случай падежът или срокът е определяем, не определен. Напр. възможно е страните да решат, че длъжникът ще бъде този, който ще определи срока - чл. 69/2 ЗЗД: Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.
Възможно е страните да решат, че кредиторът ще определи падежа, напр. че кредиторът ще покани длъжника да изпълни. Възможно е да се реши, че едно трето лице ще определи срока.
4. Възможно е срокът да бъде мълчаливо установен, т.е. да не е посочен и да не установен начин за неговото определяне, но от самото съдържание на договора да може да бъде извлечено някакво време за изпълнение. Напр. очевидно е, че изпълнението на една сезонна работа не може да бъде извършено в друго време, освен през посочения сезон. Но в ситуациите, в които срокът е мълчаливо установен в повечето случаи е необходимо някакво допълнително конкретизиране, което може да бъде извършено с покана или по друг начин.
5. Падежът може да бъде установен и в самия закон. Напр. в чл. 200/2 ЗЗД: Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Когато срокът е определяем законът може да определи и лицето, което да конкретизира срока. Напр. чл. 71 урежда три случая, при които длъжникът губи преимуществата на срока. В тези случаи кредиторът може да иска изпълнение преди срока, т.е. той може сам да установи нов, по-къс срок, но това е ситуация, посочена от самия законодател.
6. В някои случаи законът допуска и хипотези при които съдът да определя срока - чл. 69/2 ЗЗД: Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.
Какво ще стане обаче, ако страните нито са уговорили срок, нито са посочили начин за неговото определяне, нито пък има някакво специално легално правило, което да бъде в помощ, т.е. когато задължението е без срок? Кога едно такова задължение става изискуемо? Правилото е дадено в чл. 69/1 ЗЗД: Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Но какво значи "веднага", има две виждания:
- противно на правилата на добросъвестността било да се иска едно такова изпълнение, особено ако то не се очаква;
- текстът на чл. 84/2, който обаче се отнася до забавата: Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
2. Калайджиев: изпращането на покана е препоръчително, но то не винаги е задължителна предпоставка, за да стане едно задължение изискуемо. Аргументи:
- самият закон не казва, че е необходимо да се изпрати покана, напротив в чл. 114/2, който урежда давността изрично е предвидена хипотеза, при която задължението става изискуемо без покана: Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. По аргумент от противното следва, че в общия случай едно безсрочно задължение може да стане изискуемо без покана, доколкото в чл. 114/2 е уредена една специална хипотеза, а правилото е 69/1.
- чл. 84/2 се отнася до забавата - но между изискуемост и забава има разлика, това са различни юридически факти;
- от правилата на добросъвестността не следва, че винаги е необходимо да се изпраща покана, особено ако пък длъжникът очаква да изпълни и ако е нормално в оборота да не е нужно изпращането на такава покана.
Значение на срока
Традиционно значението на срока се изследва в две насоки:
1.1. Когато срокът е уговорен в полза на длъжника, той може да изпълни преди срока - чл. 70/2 ЗЗД: Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.
Кредиторът обаче не може да иска изпълнение преди срока. А ако кредиторът направи това искът му следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ако кредиторът след това предяви нов иск след настъпването на падежа той ще бъде уважен. А ако падежът настъпи по времето докато делото е висящо искът ще бъде уважен по силата на специално правило от ГПК.
Ако нищо не е уговорено срокът се смята установен в полза на длъжника по силата на правилото на чл. 70/1. Срокът се смята винаги в полза на длъжника и при парични лихвоносни задължения (чл. 70/3 ЗЗД).
Изгубване преимуществата на срока
По правило срокът е уговорен в полза на длъжника. При определени обстоятелства обаче длъжникът губи тази своя привилегия и кредиторът може да иска предсрочно изпълнение. Хипотезите са три и са предвидени в чл. 71:
Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
2. Действия на длъжника, които водят до намаляване на дадените обезпечения. Когато говорим за обезпечения се има предвид специалните обезпечения, които дава длъжникът на своя кредитор като залог, ипотека, поръчителство, банкова гаранция, защото цялото имущество на длъжника служи като обезпечение на неговите кредитори, но намаляването на имуществото на длъжника не се подвежда под тази втора хипотеза на чл. 71. Тя евентуално може да се подведе под първата хипотеза. Не във всички случаи обаче това е така. Какво значи намаляване на обезпеченията - напр. това е ситуация, при която длъжникът уврежда, разрушава имот, който е ипотекирал или длъжникът изоставя вещ, която е заложил и не се грижи за нея, а като не я поддържа тя се обезценява. Но има случаи, при които макар че на пръв поглед изглежда, че обезпеченията намаляват това не е така в действителност: напр. ако длъжникът продаде вещта, която той е заложил на трето лице, обезпечението на кредитора няма да се намали, защото залогът следва вещта. Колкото пъти се продаде заложената вещ толкова пъти заложното право остава върху нея. Затова продажбата на една заложена вещ не е основание за кредитора да може да иска предсрочно изпълнение на своето вземане. Също изпълнението на един стар дълг или учредяването на обезпечение по един стар дълг не са намаляване на обезпечението.
3. Длъжникът да не даде на кредитора обещаните обезпечения. Без значение са поначало причините за това. Трябва да се има предвид обаче, че чл. 71 има относително действие. Той напр. при солидарни задължения, ако един от солидарните длъжници изгуби преимуществото на срока, това не означава автоматично, че кредиторът може да иска изпълнение и от останалите солидарни длъжници. Същото е положението и при отношението длъжник - поръчител: ако за длъжника се прилага чл. 71 това не означава, че и за поръчителя автоматично също се прилага.
Основанията по чл. 71 са алтернативно дадени и е достатъчно настъпването на само едно от тях. Необходимостта да бъде защитен интересът на длъжника е основание за извода, че кредиторът трябва да разполага с влязло в сила решение, за да може да се позове на чл. 71, т.е. макар и те да настъпват по право кредиторът трябва да има решение, с което да е установено, че те наистина са настъпили.