Приложно поле на представителството. Възникване и прекратяване на представителната власт

/настоящите материали не са съобразени с разпоредбите на новия ГПК, влязъл в сила на 01 март 2008 г./

 

   І. Приложно поле на представителството

   Приложното поле на представителството може да се очертае по следния начин – представителят може да извършва само правомерни правни действия от името на представлявания, които да пораждат правни последици.

   Един представител би могъл да е овластен да представлява една страна и при изпълнението на един договор, а не само за неговото сключване. И тук възниква въпроса: ако представителят не плати парите, тогава кой отговаря? Разбира се, отговаря представляваният.

   Друг пример за приложното поле на представителство е тогава, когато представителят получи от чуждо име една вещ, но се окаже, че не е имал основание да я получава, т.е. изправени сме пред хипотезата на неоснователно обогатяване (55 ЗЗД).[i] Отговорността за неоснователно обогатяване възниква за представлявания.

   Представителството намира приложение почти навсякъде в сферата на гражданско-правните отношения. Като общ институт на гражданското право, представителството би трябвало да намира приложение във всички дялове на гражданското право. Представителството е приложимо към сключването на всички договори, във връзка с извършването на действия по спиране и прекратяване на давност, по извършване на действията по упражняването на субективни права, по изпълнението на правни задължения. Тук е необходимо едно уточнение – личните качества на задълженото лице са от съществено значение за изпълнението на задължението, поради което при задълженията, които са intuitu personae изпълнението от представител е недопустимо.

   В областта на вещното право представителството се използва при придобиването на собственост и други вещни права. Приема се също така, че чрез представител може да се придобие или да се изгуби владение (т.е. фактическото състояние, което не е необходимо да бъде свързано със сключването на договор).

   В облигационното право представителството също е допустимо и е с много широко приложение.

   В областта на семейните отношения представителството не се допуска, тъй като в семейното право личният интерес е много засилен. Така напр. недопустимо е сключването на брак чрез пълномощници. Или припознаване също не може да се извърши от пълномощници. Разбира се, има и изключения – 21 ГПК допуска предявяването на иск за развод да става и чрез пълномощник, но той трябва да има изрично пълномощно.[ii] 56 СК също допуска съгласието на страните при осиновяване да може да бъде дадено и от особен пълномощник[iii]

   В наследственото право като пример за недопускането на института на представителството е извършването на завещание – завещателното разпореждане се прави лично от завещателя.

   Представителството е допустимо и в другите клонове на гражданското право – в търговското право, където представителството е много по-широк институт – напр. представителят може да действа и като косвен представител на представлявания по един договор за поръчка. Представителството е приложимо и във връзка с управлението на търговските дружества – напр. представител е синдикът (особено, когато той поема управлението на едно предприятие в несъстоятелност).

   В трудовото право представителството също е приложимо – не може да изпълнява по трудово правоотношение чрез представител, но може да се сключва трудов договор чрез представител (61 КТ).[iv]

   Представителството намира приложение и в областта на публичното право – най-вече във връзка със защитата на субективните права, т.е. в процесуалното представителство в гражданския процес (16 – 24 ГПК).[v]

   Представителството е допустимо и в административното производство – напр. при защитата на правата на интелектуалната собственост, където представителите по индустриалната собственост могат да извършват действия от чуждо име в производството пред Патентното ведомство.

   ІІ. Възникване на представителната власт

   Представителната власт винаги е последица от някакъв правопораждащ юридически факт. Става въпрос за многообразни основания за възникването на представителна власт, които биха могли да бъдат следните:

   1. Възникване на представителната власт по волеизявление на частно лице:

   а) това на първо място са случаите, когато представителната власт възниква по волята на представлявания чрез негово едностранно волеизявление (упълномощаване). Напр. при завещанието, в което завещателят може да назначи изпълнител на завещанието. Но това е дискусионно, тъй като дори и да приемем, че в случая е налице представителство, то кого точно представлява изпълнителят, след като завещателя вече е мъртъв? Още повече, че представителството се прекратява при смърт, както на представителя, така и на представлявания;

   б) на второ място това са случаите, когато представителството може да възникне по силата на един договор. Напр. ненаименованият договор за управление;

   в) на трето място, представителството възниква и тогава, когато има избор/назначение на едно лице да изпълнява функциите на представителния орган в дадено юридическо лице. Напр. при сдружение с нестопанска цел или при една фондация. Особено значение тук има вписването на представителя в регистъра.

   2. Възникване на представителна власт чрез властнически актове:

   а) чрез административен акт – напр. актът, чрез който се назначава настойник, за когото възниква представителна власт вследствие акта за назначаването му от органа по настойничеството;

   б) чрез съдебно решение – напр., когато се иска едно лице да бъде обявено за безвестно отсъстващо, съдът назначава управител на имуществото на това лице, а когато бъде обявено за безвестно отсъстващо – за наследниците на лицето възниква представителна власт, те са негови представители;

   в) по силата на 59 ЗН – когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или пък, макар да е с известно местожителство, не е поело управлението – тогава по искане на заинтересуваните или служебно районният съдия назначава управител на наследството;[vi]

   г) по силата на 32 ЗС – когато съсобствениците на една вещ не могат да се разберат за нейното управление или пък мнозинството от тях е взело решение, което е вредно за общата вещ, тогава по искане на който е да е от съсобствениците районният съд може да назначи управител на вещта.[vii]

   3. Други юридически факти, от които възниква представителството:

   а) раждането – с раждането на едно дете възниква и представителна власт за неговите родители;

   б) членството – напр. 55 ЗКооп. дава представителна власт на кооперативния съюз, който представлява кооперациите, членуващи в него;[viii] Или пък членството в синдикат, който представлява работниците и служителите пред държавните органи и работодателите по въпросите на трудовите, социалните отношения и жизненото равнище при колективно преговаряне;[ix]

   в) сключването на брак – това е един особен юридически факт, който поражда една особена представителна власт между съпрузите. 22, ал. 1 СК предвижда, че всеки от съпрузите може да извършва действие на управление с общи вещи (напр. да сключи договор за наем на недвижим имот), като тук сделката обвързва и двамата съпрузи.[x]

   ІІІ. Прекратяване на представителната власт

   Прекратяването на представителната власт настъпва също по силата на някакъв юридически факт. Тук основанията за прекратяване на представителната власт също са разнообразни и могат да се разделят в следните групи:

   1. Общи основания за прекратяване на представителната власт, които са приложими във всички случаи, независимо от това как е възникнало представителството. Тези общи основания са уредени от 41 ЗЗД[xi] и са следните:

   а) при смърт на представителя или на представлявания. Това е така, защото личността на и на двамата е от съществено значение в представителното правоотношение. Ако представляваният почине, то тогава представителството се прекратява, тъй като наследниците му може и да не искат да ги представлява лицето “Х” или пък може въобще да не желаят да бъдат представлявани. Ако пък почине представителят, то тогава също представителството се прекратява, тъй като представляваният е изявил своята воля да го представлява точно това определено лице и никое друго (защото напр. има доверие само на него или пък само то притежава определени качества);

   б) при юридическите лица прекратяването на представителството става при прекратяване на юридическото лице. Но не във всички случаи при преобразуването на едно юридическо лице, ще има прекратяване на представителството, по което страна е юридическото лице;

   в) при поставяне под запрещение на представителя или на представлявания – когато представителят бъде поставен под запрещение, то тогава представителството се прекратява по обясними причини (представителят не може да се грижи за своите си работи, камо ли за работите на представлявания). Когато представяният бъде поставен под пълно запрещение, то тогава му се назначава настойник и следователно представителната власт отпада. Когато обаче представляваният бъде поставен под ограничено запрещение, представителството не се прекратява;

   г) при безвестно отсъствие на лицата – обявеното безвестно отсъствие води до възникване на възможността наследниците за започнат да извършват действия по управление на имотите на обявеното за отсъстващо лице. Представителната власт, учредена от отсъстващ се прекратява, така, както се прекратява и представителната власт, учредена на отсъстващия.

   2.Специални основания за прекратяване на представителството, които са свързани с особения начин на възникване на представителната власт:

   а) при отказ/оттегляне на представителната власт при упълномощаването;

   б) при освобождаване от представителна власт при юридическите лица;

   в) при осиновяване – при допускането на осиновяване, родителите по произход престават да  упражняват представителна власт. Същото важи и при прекратяване на осиновяването;

   г) по отношение на обявеното за безвестно отсъствие лице, ако то се завърне;

   д) при настойничеството върху ограничено запретен – когато запрещението бъде отменено или когато се премине от пълно към ограничено запрещение;

   е) при навършването на 14 г. от децата – с навършването на тази възраст се прекратява законното представителство на родителите спрямо децата им. Същото важи и когато има решение на съда за лишаване от родителски права.



[i] Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

[ii] Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.

(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.

[iii] Чл. 56. (1) Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда.

(2) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя могат да бъдат дадени пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.

(3) Управителят на общественото заведение може да даде съгласието си писмено, без да заверява нотариално подписа си.

[iv] Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя.

(2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.

(3) Трудов договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях.

[v] Чл. 16. (1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.

(2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.

(4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници.

(5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.

(6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.

Чл. 17. Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

чл. 18. (1)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от техните ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.

(3)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите.

(4)(Нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела.

Чл. 20. (1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:

а) адвокатите;

б) родителите, децата и съпругът;

в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;

г) (Нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;

д) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и 4;

е) (предишна буква "г" - ДВ, бр. 1 от 1963 г.; предишна буква "д" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други лица, предвидени в законите.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.

(3)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.

(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.

Чл. 22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.

(2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.

(3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба.

(4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.

[vi] Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството.

(2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.

[vii] Чл. 32. Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

[viii] Чл. 55. Кооперативният съюз:

1. съдейства на членовете си за постигане на целите и задачите на съюза;

2. разработва насоки за развитие на кооперативните дейности;

3. представлява и защитава интересите на членовете си пред международните, държавните, обществените и други органи и организации;

4. осъществява и други функции, предвидени в устава.

[ix] Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.

(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.

[x] Чл. 22. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите.

[xi] Чл. 41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.

Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.