Общоприето е, че правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ има примат над националните законодателства на държавите членки на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Почти всички конституции на държавите членки съдържат разпоредби, засягащи примата на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ над националните законодателства. Европейският съд е признал доктрината за примата за първи път през 1964 г. в решението по делото “Коста срещу Енел”. Основното правило въплътено в доктрината е, че разпоредбите на правото на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, имащи директен ефект, винаги имат примат над националното право на държавите членки. Приматът на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е правило, което се основава на учредителните договори, а не на националните законодателства на държавите членки. Всеки националния съд при разглеждане на дела в рамките на собствената му юрисдикция трябва да прилага правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ в неговата цялост и да не прилага разпоредби на националното законодателство, които му противоречат. В тази връзка Европейският съд е приел редица решения, които указват как националните съдилища да уреждат конфликтите, възникващи между правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ и националните законодателства.
Правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ има предимство, защото е специално право, което има първичен характер и е приоритетно по отношение на националните законодателства. То е прието като такова по силата на учредителните договори, посредством които държавите членки доброволно прехвърлят права и задължения от техните вътрешноправни системи към правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като едновременно с това ограничават държавния си суверенитет.