Актовете, които се приемат от държавите членки в качеството им на субекти на международното право са Учредителните  договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държавите членки. Учредителните актове на 3-те общности представляват основата на своеобразна конституция на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Те са перфектни м международните договори, в които е определен срокът им на действие – договорът, учредяващ ЕОВС е сключен за срок от 50 г., а учредителните  договори на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и ЕВРАТОМ са сключени за неограничен период. Много автори считат, че 3-те учредителни  договора имат сходна структура и нормите им могат условно да се разделят в 4 групи:

1.       Преамбюл и уводни разпоредби, в които са въплътени основните принципи и целите на договорите

2.       Норми, които засягат правомощията на институциите на 3-те общности

3.       Материалноправни норми, уреждащи всички сектори на общностите

4.       Заключителни разпоредби, в които се уреждат въпросите за влизането в сила, срок на действие, отговорност и др.

Допълнително към учредителните  договори се приемат различни актове, протоколи и др. Те се считат за неделима част от договорите, към които се отнасят. Конституцията на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ наред с Парижкия и Римските договори вкл.: Брюкселския договор от 1956 г., ЕЕА, договора за ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, Амстердамския договор и др.

Др. част от актове приемани от държавите членки са решенията приемани от представители на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета. Те са министри на държавите членки, представени в Съвета, но особеното е че когато не действат като членове на Съвета могат да приемат решения. Тези актове се различават от актовете, които се приемат от Съвета тъй като не се приемат в резултат на упражняването на предоставени от договорите правомощия, а се базират на международна правоспособност на държавите членки да сключат международни договори. Те се публикуват в “Официален вестник” на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.