Правната система (ПС) на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ за разлика от вътрешно-държавните и международноправната системи, които функционират от хилядолетия, заедно с възникване на държавата, е нова, все още формираща се и утвърждаваща се правна система. Съставните части на Правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ са актовете на държавите членки, актовете на институциите, международните договори сключвани с 3-ти страни, общите принципи на правото и практиката на съда. Актовете, които се разработват и приемат от държавите членки на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ в качеството им на субекти на международното право, могат да се разделят в 3 категории: учредителни договори, допълнителни договори и договори, сключени от представители на държавите членки. Това всъщност са международните договори, които са задължителни за държавите членки на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – страни по тях.
Актовете на институциите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ формират друга част от Правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Това са правни норми създадени съгласно вече съществуващи разпоредби. Те могат да се разделят на актове с произтичащи от тях правни последици и актове имащи препоръчителен характер. Актовете на институциите биват:
1. Регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения
2. Актове, съдържащи норми на вътрешното право на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
3. Sui generis acts
Друга част от ПС на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ са международните договори, сключвани съвместно като 1 страна от ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ с държавите членки и от др. страна с трети страни държави нечленки в международните организации – т.нар. смесени договори.
Общите принципи на правото са 1 от съставните части на Правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Те условно могат да се разделят на общовалидни принципи, съгласно международното право; принципи пряко произтичащи от учредителните договори и правните системи на държавите членки; принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учредителните договори. Общите принципи са: принцип относно правата на човека и основните свободи, принцип на субсидиарност и принцип на пропорционалност. На последно място като част от Правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ се приема практиката на съда. Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика. По този начин съдът осъществява нормотворчеството, като попълва празнотите в законодателството на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.