Съгласно установената практика прякото изпълнение на актовете на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ се осигурява, както от органите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, така и от органи на държавите членки, в зависимост от компетентността им в изпълнителната власт, съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност. Компетентните органи на държавите членки организират като цяло съгласно националното законодателство изпълнението на правото на европейския съюз с оглед постигане на целите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Привеждането в изпълнение на актовете на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ се осъществява пряко и непряко. Чрез процедурата на прякото привеждане в изпълнение, компетентните органи организират непосредственото приложение на нормите на първичното и вторичното право на територията на държавите членки. Те се ръководят от принципа за еднообразното прилагане на правото на европейския съюз в държавите членки. Държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят пълното прилагане и действие на нормите на правото на европейския съюз, от които произтичат задължения за тях. Те определят съдилищата и органите, които отговарят за прилагането на правото на европейския съюз, осигуряват координацията им, установяват подходящи адм. и съдебни процедури. Държавите членки имат определена автономия при избора на апарат и процедури за приложението на правото на европейския съюз, съгласно националното законодатeлство. Прилагането на правото на европейския съюз налага държавите членки да внасят поправки в законодателството си или да приемат нови закони. Държавите членки въвеждат нормите на правото на европейския съюз под специални форми:
1. Законодателни актове
2. Постановления, издадени съгласно правомощията на изпълнителната власт
3. Законодателство, прието по силата на конкретни или общи правомощия от изпълнителната власт, изрично предвидени от конституцията или в съответствие с конституционната традиция и др.
Непрякото привеждане в изпълнение на нормите на правото на европейския съюз е свързано преди всичко с прилагането на актовете на институциите, които нямат директен ефект. Компетентните държавни органи предприемат мерките, необходими за трансформирането на техните норми в национални.