С учредителните договори на трите общности се създават органи и институции, които имат за основна задача да осъществяват цели, залегнали в тях и допълващите ги договори. През 1965 г. е подписан Договор за сливане на изпълнителните органи на трите общности, с което се създава единен институционен механизъм. След влизането в сила на Маастрихския договор през 1993 г. тези институции обслужват и ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Основните институции създадени съгласно чл. 7 от Договора за европейската общност са ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, Съвет, Комисия, Сметна палата. Взаимоотношенията между тях, както и разпределението на правомощията не съответства на разделението на властите между институциите в държавите. За да осигури съвместимост и приемственост на дейностите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ функционира единен институционен механизъм координацията, на който се осъществява от Съвета и Комисията. Всяка институция разполага с вътрешна или външна компетентност, отнасяща се до държава член, д нейните граждани или трети страни.
Наред с четирите институции в организационната структура са включени и редица допълващи ги органи, които имат консултативни и управленски функции. Съветът и Комисията се подпомагат от Икономическият и социален комитет и Комитет на регионите. Създадени са също така и Европейската система на централните банки и Европейската централна банка. Създаден е и Комитет на постоянните представители на държавите членки, а в съответствие с ЕЕА е учреден и Първоинстанционен съд.
Институциите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ функционират и осъществяват правомощията си на основата на партньорство, сътрудничество и взаимна зависимост.