След 01.11.1993 г. терминът “ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ” се отнася до дейности, които преди това са се осъществявали от ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ. Терминът “ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ” съгласно Маастрихтския договор засяга междуправителствената дейност на държавите членки в областта на външните отношения, сигурността, вътрешните работи и правосъдието, макар че е налице припокриване на дейностите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ и общностите.
В разпоредбите на Договора за ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е въплътена концепцията за създаването на Съюз, която е определена като процес на създаването на по-тесен съюз между народите на Европа. От това произтича, че формирането на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ не е завършено, а продължаващ, непрекъсваем процес, до достигането на крайната цел – обединяването на Европа.
Правото на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ обхваща и регулира дейностите и политиките на трите общности (ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ, ЕОВС и Евратом), чиито дейности и функции продължават, но изменени и допълнени от Маастрихтския и Амстердамските договори. Главната цел, която следва да осъществяват трите общности – Европейската икономическа интеграция чрез изграждането на общ пазар, в чиято основа лежат четирите основни свободи: свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Наред с това Европейските общности и техните институции в различните области осъществяват: общи политики (селскостопанска, транспортна, търговска и в областта на конкуренцията), както и икономическа, валутна, енергийна, в областта на изследванията и технологиите, социална, регионална и политика в областта на защита на околната среда и на потребителите. Това в същност са областите и политиките, които правото на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ регулира, тъй като трите общности продължават да функционират, но приспособени чрез допълненията и измененията им, внесени от разпоредбите на Маастрихския договор към допълнителните политики и формите на сътрудничество. Трите общности продължават да имат юрисдикция в иконом. област, която е значително изменена от периода на тяхното учредяване. Това са области, засягащи интересите преди всичко на държави те от Централна Европа.
Според чл. 1 от Договора за ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Съюзът ще се основава на Европейските общности и допълващите ги политики и форми – основите на процеса и функциите на ЕС са въплътени в учредителните договори на Европейските общности и допълващи ги разпоредби на Маастрихския договор. ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ притежава практика и международна правоспособност – основно качество на субектите на международно право – ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ е юридическо лице. ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ обхваща политиките на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, но ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ не включва правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Може да се приеме, че правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е по-широко понятие.