След учредяването на ЕОВС, ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ и Евратом, което е най-значимото събитие в историческото развитие на ЕС следва създаването на единен институционен механизъм (Римска конвенция относно общите за трите общности съд и парламент от 1957 г. и Договор за сливане на изпълнителните органи от 1965 г.). През 1978 г. е приета резолюция на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, призоваваща да се приеме едно единствено название на трите Европейски общности – Европейската Общност. На практика не се осъществява сливане де юре на трите общности, а само уредбата на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, като обобщено название в документите, а също така и с цел Европейските дела да станат по-разбираеми за хората.
През 1978 г. се създава европейската валутна система (преди това се присъединяват още 9 държави за членове), основана на фиксирани обменни курсове между държавите членки, като се създава Европейската валутна единица – ЕКЮ. Изгражда се временен пазар съгласно сключения през 1986 г. ЕЕА, който установява рамките на външнополитическото сътрудничество и създава договорна основа за институционализиране на Европейското политическо пространство.
През 1989 г. се взема решение от Европейския съвет за свикване на конференция в Мадрид, на която се изработва концепция за създаване на икон. И валутен съюз на 3 етапа. На 07.02.92 г. в Маастрихт се подписва договор, с който се създава ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ за изграждането на икон. И валутен съюз, осъществяването на обща външна и политическа сигурност, сътрудничество в областта на сигурността и вътрешните работи. С Амстердамския договор, подписан на 02.10.97 г. и влязъл в сила през 1999 г. се уреждат 4 главни цели: заетост и граждански права; премахване на всички препятствия, стоящи пред осъществяването на свободите на движение, увеличаване на участието на Европа при уреждане на световните проблеми и реформиране на институциите.