В съответствие с плана “Шуман” през 1951 г. в Париж Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор, съгласно който се учредява първата ЕОВС с цел намаляване на икономическите пречки и координиране на политиките на държавите членки в областта на въглищата и стоманата. За президент е избран Жан Моне. Това е първата крачка към създаването на съюз, равнопоставен на световните суперсили. Той трябва да послужи като модел за изграждането на аналогични икономически структури, които в последствие да прераснат в политически съюз.
През 1952 г. в Париж се подписва договор за създаването на Европейската общност за отбрана, в чиито рамки на национална основа да се създаде армия под командването на НАТО. Договорът не влиза в сила, тъй като Франция не го ратифицира.
През 1953 г. Общата асамблея на ЕОВС внася проект за създаването на Европейската полит. общност, но правителствата на 6-те държави членки не подкрепят предложения статут.
През 1955 г. под въздействието на Комитета и държави те от Бенелюкс на конференцията в Месина (Сицилия), на Спаак (Белг. Външен министър) се възлага да оглави комитет, който има за цел да проучи възможностите за създаването на общ пазар. Общото становище е било, че подчиненото положение на Зап. Европа спрямо САЩ е можело да се преодолее, само ако западноевропейските държави се интегрират и в други сектори на икономиката (освен въгледобив и стоманодобив), като се създаде общ пазар на всички стоки на територията на тези държави .
През 1956 г. Комитетът приема т. нар. доклад “Спаак”, който е основа на подписаните в Рим през 1957 г. от същите 6 държави договори за учредяване на още 2 общности – ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ и Евратом (влизат в сила през 1958 г.). Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенното сближаване на стопанската политика на държавите членки (ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ) и изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомна енергия (Евратом).