Индекс на статията

 
Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията

*- определенията - постановяват се от съдебен състав.
  - разпорежданията - постановяват се еднолично.

І. Обща характеристика на това производство:

1. Става въпрос за едно производство, което също се развива и осъществява пред въззивен съд и в което се разглеждат частни жалби и протести, но само срещу определения и разпореждания, които са постановени от І инстанция!
2. Това производство е регламентирано в Гл. 22, а редовното  въззивно производство- в гл. 21. За производството по гл. 22 НПК употребява израза “частен протест” и “частна жалба”. Определението “частен” не означава нищо съдържателно. То се употребява в НПК, за да е ясно, че производството, което трябва да се осъществи, е не редовното въззивно производство, а това по гл. 22.
3. От гл.т. начина, по който могат да се обжалват, определенията се класифицират в три групи:
    1) Определенията, които се атакуват точно както присъдите, по правилата на редовното въззивно производство, посочени в чл. 341, ал. 1.
    2) Определенията, които се атакуват по реда на извънредното въззивно производство по гл. 22 чрез частни жалби и протест. Тук правилото е: На съответното място в НПК самият НПК винаги и изчерпателно сочи, че въпросното определение се атакува с частна жалба / протест по реда на гл. 22. Напр. Чл. 247, ал. 2 ; чл. 251, ал. 4 ; чл. 256, ал. 2 и 4; чл. 270, ал. 4. В чл. 341, ал. 2 се потвърждава казаното дотук.
    3) Всички други определения, извън тези по ал.1 и ал.2 на чл.341, не подлежат на обжалване и протест- чл. 341, ал. 3.
4. Производството по частна жалба / протест е производство, което се рзавива и осъществява преди да е приключило І-инстанционно производство. Т.е. това производство се осъществява в хода на друго висящо производство.- Процедура в процедурата, процес в процеса. Това е нещо изключително и не се отнася за друго производство.
5. Изключителното на това производство е, че съдът, който е постановил своя акт, може сам да го отмени или измени, което е принцип на дейност на органи на изпълнителната власт, но не и на органи на съд. власт. Само в това производство е допуснато едно огромно изключение.
6. Това производство може да се развие и осъществи само пред І инстанция. Единствено в хипотезите, когато съдът не е изменил / отменил определението си, производството ще се пренесе във въззивната инстанция. Оттук може да се направи важен извод, че жалбите и протестите винаги имат деволотивно действие по гл. 21, а частните жалби / протести не винаги имат такова.
7. Частните жалби /протести не винаги имат и суспензивно действие, защото принципът е: Подаването на частна жалба / протест не спира нито производството пред І инстанция, нито спират изпълнението на определението, което е атакувано. Но е вярно, че както І инстанция, така и ВИ могат изрично да постановят такова спиране – чл. 343.
8. Когато І инстанция решава въпроса при подадена частна жалба /протест, го решава в закрито съдебно заседание, а въззивната инстанция има дискреция да прецени закрито или публично съдебно заседание с призоваване на страните.
9. Независимо дали въпросите по частна жалба /протест са решени в І инстанция или от въззивната инстанция, решението е винаги окончателно и е винаги по същество – потвърждава определението/ отменя го или го изменя.

ІІ. Срокове и ред за разглеждане на частна жалба/ протест:

    1. Срокове- чл. 342
    2. Ред за разглеждане – чл. 345- виж закона.     


Производство по възобновяване на наказателни дела

Според Конституцията у нас съдебната система е  изградена  от  4 звена и допуска триинстанционно съдебно разглеждане на делата. А в същото време НПК, извън тази редовна триинстанционна система на разглеждане на делата, предвижда и т.нар. извънредни способи за изменяне и отменяне на съдебните актове. Те са извънредни, поради няколко причини:
1)    Не са включени в редовната триинстанционна система за разглеждане на делата, а в този смисъл те се наричат още и извънинстанционни способи.
2)    Те се поставят в действие не от страна в процеса, а от оторизиран за това държавен орган.
3)    По- голямата част от основанията за такова производство са основания, които се намират извън кориците на наказателното дело. В този случай неправилността на присъдата / решението идва не от събрания доказателствен материал, а от обстоятелства, които или не са  били известни на органа, или даже не са били възникнали.  

Има две форми на възобновяване на наказателното производство:

І.  Възобновяване поради новооткрити обстоятелства.
ІІ. Случаите на задочно осъдено лице, когато не е знаело, че срещу него има водено наказателно призводство.

І. Възобновяване поради новооткрити обстоятелства:

1. Приложно поле:
    1) Влезлите в сила присъди и решения – извънреден способ е, т. к. за разлика от редовните 3 инстанции, в които е налице висящност на наказателния процес, тук има влязъл в сила съдебен акт.
    2) Определенията на съда, с които е одобрено споразумението.
    3) Определенията на съда, с които е прекратено досъдебно производство.
    4) Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното производство.
    5) Особена група актове, при които наказателното производство подлежи на възобновяване, са определенията, с които съдът се произнася по молба за разглеждане на делото по искане на обвиняемия – Гл. 26.
2. Компетентни да правят исканията са окръжният или съответният военен прокурор, а за три от случаите компетентен е главният прокурор. Когато става въпрос за искане на лице, което е било осъдено при наличието на условията на чл. 78а, НК, т.е. то е следвало да бъде освободено от наказателна отговорност с прилагането на административно наказание – такова лице само може да иска възобновяване, но на едно основание.
3. Компетентен орган да разгледа искането за възобновяване е ВКС, като той го разглежда в състав от трима съдии. Искането по принцип не спира изпълнението на наказанието, като обаче такова спиране може да бъде постановено от органа, направил предложението. Когато става въпрос за екстрадиция и за решение на Европейския съд по правата на човека, спирането на изпълнението е задължително.
4. Срок, в който се прави искането. Новият НПК намалява сроковете от 1- годишни на 6-месечни. Започват да текат от момента на установяване на обстоятелствата за възобновяване. Сроковете текат само тогава, когато се иска влошаване на положението на осъденото лице или се иска отмяна на оправдателна присъда. Срокът винаги е свързан с по- неблагоприятното третиране на осъдения. Когато се иска  обратното, срок няма и не може и да има.
5. Основания за възобновяване на наказателното производство: чл. 422, ал. 1, шест точки:
    1) Ако някои от доказателствата, на които се основава присъдата / решението/ определението, се окажат неистински – в най-широкия смисъл на тази дума. Всякакъв вид доказателства, които имат или невярно съдържание, или не отразяват реално обективната действителност, или са подправени, подхвърлени или създадени за тази цел. Те не са доказателства в точния смисъл на думата => едва ли биха могли да послужат за разкриване на обективната истина в процеса.
    2) Съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или дознател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното. производство. Когато има извършено престъпление от държавен орган, който осъществява ФРР, ще има съмнение относно обективността на взетото решение. Става въпрос за възобновяване не само на делото, по което има данни, че е извършено престъпление, а ще се иска възобновяване на всички тези дела, които са разглеждани в този период от време. Напр. ако има данни, че едно лице е взело подкуп, то ще се иска възобновяване на всички висящи в този период дела.
    3) Чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането и имат съществено значение за делото. Става въпрос за обстоятелства, които съдът не е могъл обективно за установи при разглеждане на делото. Причините могат да бъдат обективни или субективни. Субективни са, когато не са изградени правилно версиите, не са събрани всички доказателства, т.е. разследването не е обективно, всестранно и пълно. Обективни са  в случаите, в които тези обстоятелства не са съществували към момента на постановяване на съдебния акт. С  други думи да са възникнали след постановяване на присъдата, но да имат значение за правилното решаване на делото.
По тези три обстоятелства компетентен да направи предложението е окръжния и съответно военен прокурор.
Това, че част от доказателствата са неистински или че е извършено престъпление ( т.е. обстоятелствата по т. 1 и т. 2), се установява с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда – чрез разследване. На практика ще има 2 наказателни процеса – единият е този, по който ще се иска възобновяване и вторият е този, който установява обстоятелствата, които са предпоставка за възобновяване. Сроковете започват да текат от момента на установяване на тези обстоятелства. В определени случаи е възможно да има причина, която да не даде възможност да се стигне до присъда – напр. съдебен следовател, който е водил делото е починал. В тези случаи обстоятелствата отново трябва да бъдат установени чрез разследване. То става единствено и само по реда на НПК. В случая обстоятелството, което ще е предпоставка за възобновяването, следва да бъде отразено във възможно най-крайния процесуален акт, с който с прекратено наказателно производство. Ако следователят е починал в рамките на досъдебното производство – постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство. Ако е починал в рамките на съдебното производство – определението за прекратяване на съда.
    
За следващите три основания – компетентен е главният прокурор. 

    4) С решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, което има съществено значение за делото. В тези случаи гл. прокурор трябва да направи предложението в 1-месечен срок и ако решението е в полза на осъдения, да се спре изпълнението на наказанието.
    5) По присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3:
- Актове, които не са преминали през касационно разглеждане. ВКС се е произнесъл с ТР 1 / 2003 г. по въпроса какво е “касационно разглеждане”. Дали става въпрос за случаите, когато по принцип подлежи на касационно разглеждане и такова не е имало или обхваща всички актове, независимо дали подлежат на касационно разглеждане или не. ВКС е възприел, че по този ред може да се иска възобновяване на всички дела, независимо дали те са обхванати и могат да преминат да пред касационно разглеждане. С това решение се гарантира равенството на гражданите дотолкова, доколкото независимо от това дали подлежи на касационно разглеждане, всяко едно наказателно дело при определени предпоставки може да стигне до висшата съдебна инстанция.
Основанията, предвидени тук са: допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3. Три са касационните основания: 1) нарушения на материалния закон ;         2) съществено нарушение на процесуалните правила и 3) явна несправедливост на наложеното наказание.
В текста на т. 5 на чл. 422, ал. 1 се говори за съществени нарушения, което трудно кореспондира с касационните основания: Излиза, че става въпрос за “съществено нарушение на материалния закон”, а не може едно нарушение на материалния закон да бъде несъществено; или излиза “ съществено съществено процесуално нарушение”.
    6) Ако е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от бъларската. държава за възобновяване на наказателно дело – за престъплението, за което екстрадицията е допусната. У нас е водено задочно производство с/у лице,  което се е намирало в чужбина. То е било осъдено у нас, съответно е било поискано екстрадирането му. Държавата, която го е екстрадирала, е поставила условие на нашата държава наказателното производство у нас да бъде възобновено. В този случай компетентен да направи предложение за възобновяване отново е гл. прокурор, като срокът е едноседмичен от узнаването на екстрадирането. Отново трябва да бъде спряно изтърпяването на наложеното наказание.

ІІ. Случаите на задочно осъждане – чл. 423 НПК


В случая е разгледано наказателно производство у нас при условията на задочно производство, т.е. в отсъствието на обвиняемия ВС приема, че не е налице задочно производство тогава, когато обвиняемият е бил редовно призован, но не е участвал в наказателното производство, т.е. за да е налице възобновяване, осъденото лице трябва обективно да не е знаело, че срещу него се води наказателно производство. В този случай той може в 6-месечен срок от узнаването да поиска възобновяване на делото, за което е бил осъден задочно. Това искане не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът не постанови такова спиране.
Във всички случаи искането за възобновяване поради новооткрити обстоятелства се разглежда от ВКС в състав от 3-ма съдии и участие на прокурор в открито съдебно заседание.
ВКС в случая има няколко възможности:
1)    Да не уважи искането;
2)    Да отмени акта, по който се иска възобновяване на делото и да го върне за ново разглеждане, като задължително посочва от кой стадий следва да започне разглеждането на делото;
3)    Да отмени съответния акт, за който се иска възобновяването, да прекрати или спре наказателното производство, а когато това е възможно при установените фактически обстоятелства, да оправдае подсъдимия, когато деянието не съставлява престъпление.
4)    Да измени присъдата или решението, когато това е в полза на подсъдимия. А ако става въпрос за задочно осъждане, то делото се връща на този стадий, до който той е участвал.

В това производство се прилагат субсидиарно разпоредбите на касационното производство


Незабавно производство. Бързо производство

В наказателния процес има разлика между особени правила и особени производства. НПК съдържа и двете.
Особените производства са тези, които не съставляват наказателен процес. Свързани са или с наказателна отговорност или със статуса на определено лице за това, че е извършило деяние, което съставлява престъпление; тези особени производства са в гл. 7 НПК.
Особените правила винаги са процесуални правила, които се прилагат в наказателния процес. Тези особени правила могат да бъдат три категории:
    1) Такива, които предвиждат допълнителни процесуални гаранции или допълнителни процесуални институти.  Говорим за обогатена наказателна процедура – типичен пример са особените правила за разглеждане на дела срещу непълнолетни. При тях са предвидени допълнителни гаранции и допълнителни процесуални институти с оглед това, че обвиняемият е непълнолетен.
    2) Предвиждат алтернатива на съществуващите процесуални норми. И в едното, и в другото производство съществуват аналогични процесуални институти. Пример: Особени правила за разглеждане на делата от военни съдилища.
    3) Особени правила, които водят до редуцирането на процесуални институти. При тях липсват процесуални гаранции, част от правата и част от процесуалните стадии, действия. Тези особени правила са дадени у нас в част V НПК – бързо производство, незабавно производство, разглеждане на делото по искане на обвиняемия, съкратено съдебно следствие, освобождаване от наказателна отговорност. с налагане на административно наказание и решаване на делото по споразумение.

  Бързото и незабавното производство: Целта е по-бързо приключване на наказателно производство и влизане на присъдата в сила. У нас почти винаги е имало такова производство в различни форми. Става въпрос за т.нар. очевидни (флагрантни) престъпления – в началния момент има достатъчно основания да считаме, че дадено лице е извършител на престъпление.
    В какво се изразяват особените правила?

І. Бързото производство:
1. Предпоставки – чл. 356, ал. 1. Допуска се само в 4 хипотези:
    1) Лицето е заловено при или непосредствено след извършване на прест.
    2) Върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението.
    3) Лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признания за извършеното престъпление.
    4) Очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
    2. Образуване – Липсва формалното начало за образуване на наказателния процес. Образуването става винаги с първото действие. Липсва и формализацията на  повдигане на обвинението.
    3. Разследване – Срокът на разследването е 7-дневен, за разлика от 2-месечния в общия случай на досъдебно производство. Разследването се предявява без участието на пострадалия.
    4. Действията на прокурора след приключване на разследването – Фиксиран е 7-дневен срок, в който се произнася, а правомощията му са както в другите случаи. Когато делото представлява фактическа или правна сложност разглеждането му може да се извърши по общия ред.
    5. Действия на съдията-докладчик – В 7-дневен срок трябва да бъдат извършени действията му; има същите правомощия. Ако се насрочи делото, веднага се връчва препис от обвинителния акт на обвиняемия. За разлика от общия ред (7-дневен срок), тук обвиняемият има право да направи възражения в 3-дневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт.
    6. Разглеждане на делото – Съдът се произнася по принцип с мотиви, но ако делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 7 дни.
    7. По- кратък срок за подаване на жалбата и протеста- в 7-дневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е изготвено- в 15-дневен.
=> Ускоряването тук е в сроковете.

ІІ. Незабавно производство:

    1. Основания – чл. 362 – Две от основанията на бързото производство, но дадени кумулативно: Лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.
    2. Образуване – Липсва формализация на образуване на производството и повдигане на обвинението. Със съставянето на акта за първото действие по разследването.
    3. Разследване – Срокът на разследването е 3 дни.
    4. Действия на прокурора – като при бързото производство. Срокът тук е незабавно. – Прокурорът се произнася незабавно. Незабавно се съставя обвинителен акт, когато са налице основанията и се внася в съда.
    5. Съдът е длъжен да гледа делото в деня на постъпването му.

И в двете производства не се допуска граждански иск и частен обвинител.


Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия
 
Това е оригинален български модел. Предвиди се с реформата на стария НПК от 2003 г.- Обвиняемият може да влияе върху развитието на наказателното производство:
1. Трябва да е изтекъл определен срок- 2-годишен за тежки престъпления и 1-годишен в останалите случаи от момента на привличането му като обвиняем.
     Как се стига дотук?
-    Прокурорът може многократно да изменя обвинението.
-    Прокурорът може да не иска да повдига обвинението и да иска да се продължи разследването.
2. След изтичане на срока обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд. – Той е длъжен да се произнесе по молбата в 7-дневен срок. Ако са налице предпоставките за това:
3. Съдът връща делото с указание или да бъде внесен обвинителен акт, или да бъде прекратено. Указанието е за извършване на действия, а не е по същество.
4. В рамките на 2- месечен срок прокурорът е длъжен да внесе обвинителен акт или да прекрати делото. Ако не внесе, съдът ще изиска делото и ще го прекрати.
В случай че има допуснато процесуално нарушение, съдът може да върне делото- то трябва да бъде отстранено в 1-мес. срок и делото отново да бъде внесено в съда.
Произнасянето на съда не би трябвало да има такъв формален характер- произнася се само за сроковете. Би трябвало да е по-гъвкава уредбата – да дава напр. допълнителен срок за разследване.


Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция

Взаимствано е от англо-саксонската правна система: Възможност за предварително изслушване за ограничаване на съдебното следствие. Този институт цели ограничаване на процесуално-следствените действия в рамките на съдебното следствие, като се разчита на събраните доказателствени материали от досъдебното производство.
1. Решението за това става или служебно, или по искане на подсъдимия.
2. Основанията за това са в чл. 371 НПК.-виж
3. Ред: Съдът разяснява на подсъдимия правата му, като има задължително участие на защитник, ако се влезе в тази процедура.
    След като се решат въпросите по чл. 372, тези процесуални действия от досъдебно производство няма да бъдат отново извършени.
В случая присъдата ще бъде постановена при условията на чл. 55, НК – многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства, без те да са налице. От това се мотивира подсъдимия.

Въпрос  38: Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни

1. Разследването се извършва от специализирано лице – орган на разследването.
2. Задължително участие на защитник.
3. Особени мерки за неотклонение.
4. Особено място на родителя в наказателното производство. Той има права да да участва в някои процесуални действия: Призовава се за предявяването на разследването и са съдебното заседание. Т.е. има особено процесуално положение.
5. Съдебното заседание е при закрити врати.
6. Съставът на съда е винаги със съдебни заседатели. Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.
7. Не се допуска частно обвинение.
8. Във всички случаи трябва да се вземат мерки за възпитателното въздействие на наказателния процес.