Страница 1 от 3
Обща характеристика на въззивното производство
1. Предмет на въззивното производство (ВП) са:
1) Невлезли в сила присъди – тук изключения няма, става въпрос за всяка такава присъда.
2) Определенията, с които се прекратява наказателното производство, както и няколко други определения, така, както са изчерпателно посочени в чл. 341, ал.1 НПК.
2. Непосредствената задача на въззивната инстанция (ВИ) е изрично посочена в чл.313 НПК, от който текст е очевидно, че задачата на въззивната инстанция е да провери правилността на невлязлата в сила присъда. Употребената дума “правилна” е използвана като родово понятие, защото присъдата е правилна, когато е законна, справедлива, обоснована.
- Присъдата е законна, когато е постановена в пълно съответствие със закона, като тук думата закон означава НК или НПК. Ако не е правилно приложен НК, непосредственият резултат е грешка в правната квалификация. Когато неправилно е приложен НПК, непосредственият резултат е съществено процесуално нарушение.
- Присъдата е несправедлива, когато наказанието е определено в рамките на санкцията, предвидена за конкретното престъпление, но така определеното наказание не е правилно индивидуализирано, защото не са отчетени мотивите, подбудите, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
- Присъдата е обоснована, когато фактическите констатации на държавния орган в пълна мяра и адекватно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
3. Въззивното производство се осъществява от окръжните съдилища, когато се атакува присъда на районния съд и от апелативните, когато се атакува присъда на окръжния.
4. Въззивната инстанция, когато се произнася по същество, постановява решения или присъди. Във всички останали случаи се произнася с определения.
5. Въззивната инстанция е именно въззивна, защото съдът проверява както правилно ли е приложен закона, така и правилни ли са фактическите констатации на І инстанция. Оттук може да се направи извод, че ВИ е последната инстанция по фактите, защото следващата и последна касационна инстанция не може да проверява по какъвто и да било начин установените по делото фактически констатации. Затова ще е верен и друг извод: По нашето право фактическите обстоятелства се установяват в две инстанции – І инстанция и въззивната инстанция, а правилното приложение на закона също се контролира от две инстанции – Въззивната инстанция и касационната.
! 6. Въззивната инстанция не само проверява дали фактическите констатации са правилно установени. Нещо повече – тази инстанция може като резултат от тази проверка да приеме нови фактически положения – чл. 316 НПК. Всъщност въззивната инстанция вярно да се определи като инстанция по същество или като втора първа инстанция, но не поради друга причина, не защото може да проверява фактическите положения, а защото може, като ги провери и констатира, че са неправилни, да приеме други.
7. Въззивното производство е различно от касацията, защото в касационната инстанция се проверява само правилното приложение на закона. Фактическите констатации, такива, каквито са приети, касационният съд нито може да проверява, нито може да оспорва, нито може да приема нови фактически положения. ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ освен това проверява както факт. констатации по делото, така и правилното приложение на закона.
8. Въззивното производство е различно от контролно-отменителното, каквото съществуваше у нас до 1998 г., когато бе заменено с въззивно. При контролно- отменителното производство съдът също проверява дали фактическите констатации са правилно установени, но разликата е, че когато този съд констатира, че са неправилни, не може да установява нови фактически положения като ВИ, а единственото му правомощие е да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане с цел да се установят тези нови факт. положения.
9. Въззивната инстанция има и контролно-отменителни, и контролно-решаващи правомощия. Решаващите правомощия на въззивната инстанция са: когато потвърждава присъдата, изменява присъдата, когато намалява/ увеличава наказанието, когато постановява нова присъда, когато прекратява и когато спира производството. Въззивната инстанция има и контролно-отменителни правомощия: когато отменя присъдата и връща делото или на досъдебното производство за допълнително разследване, или на І инстанция за ново разглеждане.
От изложеното може да се направи извод, че нашето въззивно производство не може да се определя като класически, пълен въззив, при който делото винаги се решава по същество и съдът няма контролно-отменителни правомощия. Контролно-решаващите правомощия са типични за ВИ, а контролно-отменителните – за касационната. Затова може да се направи верен извод, че нашето въззивно производство е смесена наказателна процедура, при която се преплитат и взаимно допълват контролно-решаващи, т.е. типични въззивни правомощия, с контролно-отменителни, т.е. типични касационни правомощия.
10. Във въззивното производство намира пълно приложение ревизионното начало – чл.314. От тази разпоредба могат да се направят следните изводи:
1) Ревизионното начало приложение в три направления:
1- По отношение основанията за обжалване. Тук правилото е: Съдът може да отмени или измени присъдата и на основание, което не е посочено в жалбата/протеста.
2- По отношение на лицата подали жалба. Тук правилото е: Съдът отменя присъдата или я изменява и по отношение на лицето, което не е подало жалба.
3- По отношение частите на присъдата. Правилото е: Съдът отменя присъдата и в необжалваната й част.
2) Второинстанционната проверка, благодарение на ревизионното начало, се извършва не в рамките на подадените жалби и протести, а само по повод на тях.
3) Благодарение на ревизионното начало и посредством този способ, въззивният съд осъществява контрол както върху дейността, извършена в досъдебното производство, така и над дейността, извършена в І инстанция. Изводът е верен, защото ако е допуснато съществено процесуално нарушение, делото се връща на стадия, на който е допуснато, без значение дали е на досъдебната или съдебна фаза.
11. Във въззивната инстанция намира пълно проявление т. нар. забрана да се влошава положението на подсъдимия (reformatio in peius).
1) Тази забрана осигурява, при това в пълна мяра, свободата (а не правото) на подсъдимия да обжалва присъдата, защото при съществуването на такава забрана той винаги ще е сигурен, че няма да стане причина, сам със собствената си жалба, да утежни положението си.
2) Забраната намира приложение във въззивната инстанция и при връщане на делото за ново разглеждане.
3) По нашето право да се утежни положението на подсъдимия означава:
1 – да се увеличи наказанието
2 – да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление (по-тежка правна квалификация).
3 – да се отмени оправдателна присъда.
4) Тази забрана обаче не е абсолютна. Тя може да бъде дерогирана, нейните правни последици могат да бъдат отстранени. Единственото средство, за да се дерогира забраната и да се утежни положението на подсъдимия, е СЪОТВЕТНИЯТ протест на прокурора или СЪОТВЕТНАТА жалба на частен обвинител/частен тъжител. “Съответен” означава протестът/жалбата да са подадени с искане да се влоши положението на подсъдимия, а това значи с искане да се увеличи наказанието, да се приложи по-тежка правна квалификация или да се отмени опревдателна присъда.
12. Чрез въззивното производство се допуска подмяна на вътрешното убеждение на съда и съдебните заседатели с вътрешното убеждение на професионалните съдии. И това е една от честите причини въззивното производство да бъде отричано и критикувано.
13. Във въззивната инстанция не действа принципът на непосредствеността, защото въззивният съд може да реши делото по същество и само на базата на установените по делото доказателства от І инстанция. Но дори когато въззивният съд лично е събрал доказателствения материал, неговото решение пак ще бъде основано на доказателствата, които е събрал лично, но и на онези, които са събрани от друг съд. Поради което принципът на непосредствеността и в този случай няма да намери пълно приложение.
14. Във въззивната инстанция се провежда съдебно следствие, но тук са важни три правила:
1) Да се проведе съдебно следствие никога не е задължително.
2) Да се проведе пълно съд. следствие като повторение на съдебното следствие на І инстанция също никога не е задължително.
3) Въззивната инстанция може и да не проведе съд. следствие.
15. Във въззивната инстанция съществува забрана, макар и същата да не е декларирана изрично, че въззивният съд не може да прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в І инстанция. Тази забрана следва от систематичното тълкуване на чл. 335, 336, 337, 334 т. 5 и т. 4 и 338 НПК.
Когато въззивната инстанция констатира съществено процесуално нарушение, единственото й правомощие е да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.
От изложеното дотук може да се направи извод, че въззивната инстанция не може да връща делата за допълнително разследване, отменяйки присъдата, нито във връзка с фактическите констатации, нито във връзка с правната квалификация. ВИ, ако факт. констатации са неправилни, ще приеме други, различни. Ако тези нови факт. констатации говорят за приложение на закон за същото/по-леко наказуемо престъпление, че измени присъдата. Ако те говорят за закон за по-тежко наказуемо престъпление, ще постанови нова присъда, ако за по-тежката квалификация има обвинение в І инстанция. А ако няма обвинение в І инстанция, за тази по-тежка квалификация, ще потвърди присъдата.
16. Въззивната инстанция може да намалява, но и да увеличава наказанието. Изводът е верен, защото при такива хипотези присъдата се изменява – чл. 337.
17. С новия НПК за І път се въведе т.нар. институт на преклудиране на исканията на прокурора, на частен обвинител и частен тъжител. Според чл. 318, ал. 2 и 4 прокурорът, както и частен обвинител и частен тъжител не могат да протестират /обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.
18. При оценката на доказателствения материал за въззивната инстанция не съществуват каквито и да било ограничения:
1) Когато оценява доказателствата, въззивният съд проверява:
І – Дали използваните доказателства са конкретни факти на обективната действителност, индивидуализирани и определени по време и място.
ІІ - Дали те се намират във връзка с предмета на доказване.
ІІІ – Дали те могат да допринесат за изясняване на събитието на престъплението.
ІV – Дали те са събрани и проверени по реда на НПК.
2) Когато оценява ДС, въззивният съд проверява:
І – Дали използваните ДС са допустими, т.е. дали са предвидени в НПК.
ІІ – Кои от ДС са достоверни, т.е. правилно възпроизвеждат факти от обективната действителност.
ІІІ – Въззивният съд проверява обсъдени ли са противоречията в доказателствения материал.
ІV – Обсъдени ли са всички събрани по делото ДС.
V - Дали някои от ДС не са изопачени.
VІ - Проверява мотивите на І инст. и аргументите на съда защо е дал вяра на едни ДС, а не на други; има ли противоречия м/у мотиви и диспозитив и т.н.
19. След като оцени по описания начин събраните по делото док. материали, въззивният съд има неограничени правомощия да оцени и фактическите констатации . В тази връзка по-конкретно може:
1) Да приеме за установен един факт, който І инстанция е приела за неустановен.
2) Да приеме за неустановен факт, който І инстанция е приела за установен.
3) Да приеме други фактически положения, различни от приетите от І инстанция
20. Когато въззивната инстанция приеме нови факт. положения, а както и ако потвърди тези на І инстанция, въззивният съд има неограничени правомощия да прави и други правни изводи:
- Да приеме, че трябва да се приложи закон за същото или по-леко наказуемо престъпление и да измени присъдата.
- Да приеме, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и ако е имало обвинение в І инстанция, да отмени присъдата и да постанови нова ; а ако е нямало, да потвърди присъдата.
Въззивният съд може още:
- Да приеме, че едно обстоятелство е отегчаващо, макар в І инстанция да е прието, че е смекчаващо и обратно.
- Да приеме, че е налице съизвършителство, а не помагачество и обратно.
- Да приеме, че е налице довършено престъпление, а не опит и обратно.
- Да приеме, че е налице маловажен случай или големи, особено големи размери и т.н.