Постановяване на присъдата
Уредба – чл. 300- чл.310 НПК
1. Постановяването на присъдата е последният пети самостоятелен етап на СЗПИ.
2. Присъдата се постановява веднага, след като приключи последната дума на подсъдимия. Между постановяването на присъдата, съдебните прения и последната дума на подсъдимия съдът не може да разглежда други дела. Нарушаването на това правило винаги е съществено процесуално нарушение, защото това правило е принципното изискване на НПК за непрекъснатост на СЗ, което пък в същото време е гаранция за принципа на непосредствеността.
3. Присъдата е валидна, в смисъл действителна, едва след като е била обявена. Обявяването може да стане по единствено възможен начин, предписан в НПК, а именно като се прочете от председателя на състава в публичното съдебно заседание, което е същото, а не се открива ново СЗ. Очевидно, че присъдата е произнесена, не само когато е постановена, не само когато е подписана, но и едва след като е обявена. Затова е вярно, че обявяването на присъдата е един от конститутивните елементи за действителността й.
4. В практиката и доктрината правилно се приема, че присъдата е основен акт, който се постановява в наказателния процес, защото:
1) Всички други актове или подготвят постановяването на правилна присъда, или осъществяват контрол над същата.
2) Присъдата е единственият юридически акт, който решава въпросите за деянието, вината, правната квалификация и наказанието, при това вярно, че с възможност да бъде обжалвана или протестирана, но сроковете за това са преклузивни. А прокурорът и ЧО не могат да обжалват и протестират присъдата, ако тя е постановена в съответствие с техните искания.
3) СЗПИ, което е главен стадий на наказателния процес, обикновено приключва с присъда. Но възможно е съдът да се оттегли на съвещание за постановяване на присъда като пети етап на съдебното заседание, а да не постанови такава. Когато напр. ще вземе решение:
- да прекрати производството
- да спре производството
- да възобнови съдебното следствие, когато констатира, че за да постанови присъда, трябва да се съберат и други доказателства.
- да прекрати съд. производство и да върне делото на прокурора за допълнително разследване, когато установи, че е допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство.
4) Присъдата е единственият юридически акт, който се постановява след извършване на дейност, в хода на която са намерили проявление всички основни принципи.
5) Само с присъда един гражданин може да бъде признат за виновен или невинен. Но е не по-малко важно, че присъдата се явява онова фактическо и правно основание, което е абсолютно необходимо, за да се реализира наказателната отговорност, като се изпълни наложеното наказание.
5. В НПК и на практика присъдата се определя като правилна, респ. неправилна. Това обаче е родово понятие, т. к. е правилна тази, която е законна, справедлива и обоснована.
6. Присъдата се постановява на тайно съвещание. Тайно, защото на това съвещание участва само съдът и не се допуска дори съдебният секретар. Нещо повече- В НПК нарушаването на тайната на съвещанието е обявено като абсолютно касационно основание.
7. Присъдата решава 12 въпроса така, както са изчерпателно посочени в чл. 301, ал. 1. Измежду тях има въпроси, които са по същество и които не се отнасят до решаването на въпроси по същество – разноски по делото, веществените доказателства, режим за изтърпяване на наказанието и т.н.
8. Нашият НПК допуска, когато съдът е пропуснал да се произнесе по някои въпроси, в срока за обжалване да се произнесе допълнително с определение: случаите, когато пропускът не е въпрос по същество. Чл. 306, ал. 1 посочва случаите, в които съдът може да се произнесе с определение.
9. Ако съдът е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, може да се произнесе в срока за обжалване, но с допълнителна присъда- чл. 301, ал. 3
10. Никоя присъда, независимо дали осъдителна или оправдателна, не може да почива на предположения- чл. 303, ал. 1. Съдът може да постанови осъдителна присъда, но само когато обвинението е доказано по несъмнен начин – чл. 303, ал. 2. Ако обвинението не е доказано по несъмнен начин, по аргумент за противното от чл. 303, ал. 2, съдът ще постанови оправдателна присъда, а няма да прекрати производството.
11. Присъдата има задължителни реквизити и на трите свои части – уводна част, мотиви, диспозитив.- чл. 305 (не е нужно да го знаем наизуст).
12. Съдът не може да отлага обявяването на дизпозитива на присъдата. Той само може да отлага обявяването на мотивите. Освен това диспозитивът винаги се подписва от всички съдии и съдебни заседатели, докато мотивите се подписват от съдебните заседатели, само ако присъдата е постановена при особено мнение.
13. Според общоприетата практика на ВС мотивите трябва да отговарят на следните изисквания:
1) Да са изчерпателни, пълни: Това означава, че съдът трябва да е аргументирал защо дава вяра на тези док. материали, а на друга група приема, че са недостоверни и не им дава вяра; трябва да мотивира защо е дал вяра или е приел, че обясненията на подсъдимия са недостоверни; трябва да аргументира защо деянието се приема, че е умишлено; защо не следва да се приложи условно осъждане; с кои действия/ бездействия са причинени вредите и в какво се изразяват същите, вкл. и като размер; трябва да посочи кои са смекчаващите и кои са отегчаващите вината обстоятелства и т.н.
2) Мотивите не трябва да са противоречиви: Т.е. не трябва да съдържат твърдения, които са взаимно изключващи се; аналогични твърдения; не трябва да има позовавания, които противоречат на закона или морала.
3) Мотивите не трябва да противоречат на диспозитива на присъдата.
В практиката на ВС константно се приема, че във всички тези случаи, т.е. ако мотивите са непълни/ противоречиви или противоречат на диспозитива, е налице съществено процесуално нарушение.