ЛЕКЦИИ

43. Поправка на явна фактическа грешка, допълване и тълкуване на съдебното решение

 

ЯФГ(ОФГ) – поправката на ЯФГ се извършва тогава, когато грешката може да бъде забелязана. ОФГ- грешка,която може да се види т.е. от съдържанието на тестта може да се установи,че е допусната грешка при изписването на цифри,думи и т.н. Има разминаване между действителната воля/в съзнанието/ на съда и това,което е обективирано в СР – това определение не е вярно,защото ние не можем  да установим какво  си е  мислил съдията(това са субективни преживявания),за да установим след това,че има разминаване с това,което е обективирано в СР.

Поправка на очевидна фактическа грешка

Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

(2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

(3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.

(4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

 

-                     по инициатива на съда – с разпореждане на съда

-                     по инициатива на страните – с молба. Копие от молбата се изпраща на насрещната страна,която може да отговори в едноседмичен срок.

Допълване на СР – допълват се непълните СР. По силата на ДН,съдът е длъжен да отговори на ИМ.Във ИМ е направено възражение за прихващане(1) и  възражение за направени подобрения(2) т.е налице е ОСИ. Когато съдът не се е произнесъл в СР по един от двата иска,тогава е налице непълно СР.Съдът е нарушил ДН,защото по силата на ДН е длъжен да се произнесе по всичко,за което е сезиран.

При поправката на ОФГ – срок няма,а при допълване на СР – има срок.

Съдът не се е произнесъл по възражението за прихващане или по искането за разниските по делото. В този случай тези права не се преклудират с постановеното СР и може да се предяви нова ИМ.

Допълване на решението

Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.

(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. 

Тълкуване на неясно СР – целта е да се извлече действителната воля на съда.Авторитетно тълкуване – тълкуване от съда,който  е постановил СР,защото само той знае каква е била действителната му воля.

Тълкуване на решението

Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. – преклузивен срок.Това е крайният момент,до който може да се иска  тълкуване. Искането за тълкуване  се направи от някоя от страните.

(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.

(4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.

(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. – това е допълнително СР във връзка с тълкуването. Във ВКС са тълкувателни постановления.

 

48.Видове порочни решения – нищожни, недопустими и неправилни.

Порочните съдебни решения според степента на опорочаване се делят на три групи:

-                     СР трябва да има определена форма

-                     СР трябва да бъде в писмена форма

І.Липса на форма

СР преминав през 2 фази:

-                     постановяване – СР е взето от съдебния състав,който е гледал делото и е подписано от него

-                     обявяване  - чрез прочитане в с.з. или вписване в регистъра

От момента на вписване или обявяване в с.з настъпва първата степен на стабилизация на СР. От този момент то става неоттегляемо.

 Неоттегляемост на решението

Чл. 246. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

Ако СР не е обявено,то не съществува за правния мир. СР,което няма писмена форма е НщСР.

Ако съдията прочете СР в съдебната зала,но е прочел нещо грешно,той няма право да напише нещо друго,защото вече е настъпила първата степен на стабилизация – неоттегляемост.

СР е прочетено,СР има,но ако не се напише и подпише от съдията,то е Нщ.

Пример: Съдията умира.

-                     прочел е преди това СР – СР има, но СР е Нщ

-                     не е прочел СР –  новият съдебен състав отменя определението, с което е сложен край на делото и го насрочва  за разглеждане  в о.с.з.

ІІ. СР е постановено от незаконен  съдебен състав

Ако съдията няма качествата нужни за съдия. Необходимо е лицето да е завършило семестриално висше юридическо образовоние.- Ако лицето е положило държавните си изпити,но се окаже,че не е положил един семестриален изпит,то този съдебен състав е незаконен.

Ако съдията е избран по незаконен начин – НщСР

Ако СР е постановено от 3чл състав,вместо от 1чл състав,както е по закон.СР е валидно,защото имаме нещо в повече.Ако е нещо в по-малко,тогава СР е Нщ.

ІІІ. СР е абсолютно неразбираемо.

-                     неясно – от него не може да се извлече действителната воля на съда

-                     неразбираемо – волята на съда не може да бъде абсолютно извлечена

ІV.СР заповядва нещо невъзможно

V.СР противоречи на добрите нрави или се намира в противоречие с императивна ПН

 

НщСР не поражда правни последици,но създава правна привидност,че има СР

Защита срещу НщСР

 

-                     обжалване – когато СР е Нщ,то не се отменя(неправилно) или обезсилва(трябва да е имало сила,а то няма сила,когато е Нщ)

-                     когато СР не подлежи на обжалване поначало или е пропуснат срокът за обжалване

Възражение – процесуално средство

Пример:  Предявен е ревандикационен иск по чл.108 от ЗС. О. е направил възражение,че по същия спор има постановено СР.О. се позовава на СПН,която е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Ищ. от своя страна прави възражение на възражението,като иска делото да не се прекратява,тъй като СР,на което се позовава О. е Нщ. т.е. в следствие на това няма формирана СПН и правото на иск съществува.

Пример: НщСР – издаден ИЛ – изпълнително производство – О.прави възражение,че СР е Нщ,за да обезсили ИЛ – съдът инцидентно ще вземе предвид Нщ-та на СР ,ще прекрати изпълнителното дело и ще обезсили ИЛ.

-                     защита срещу НщСР по исков път – ИМ

чл270,ал.2 Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Всяка от страните може да подаде +УИ и да поиска обявяване на СР за Нщ.

Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.  

 Недопустимост има и при: - липса на интерес, липсва правоспособна страна, или искът е срещу несъществуваща страна.

Пример: Ищец по делото е 14-годишен.Неговият баща предявява иск. Решението е недопустимо,тъй като ищецът притежава ограничена проц. дееспособност – на 14 години е.СР ще бъде недопустимо.

І-во инст. СР,което не съответства на събраните по делото доказателствени материали,ще бъде отменено от ІІ-та инст. като неправилно.

ІІ-ро инст. СР,което противоречи на мат.закон,при раглеждането му са допуснати същесвени процесуални нарушения или е необосновано, се счита за неправилно.

Проверява се дали решението е нищожно – ако е нищожно или невалидно,тогава няма значение дали е допустимо. След това  се проверява дали е допустимо, ако не е,не се проверява дали е правилно. Едва накрая се проверява дали СР е правилно.

Въззивният съд проверява  дали СР е правилно или не. Не може да се даде една обща дефиниция, защото всеки съд има свои критерии. Едно СР на въззивна инстанция е неправилно, когато са налице следните предпоставки:

-        противоречие на закона

-        процесуални нарушения

-        необоснованост

СР на въззивната инстанция може обективно да е правилно и пак да е необосновано.

І и ІІ-ра инстанция служебно проверяват валидността и допустимостта на СР. Във ВЖ и КЖ може да не се позоваваме на Нщ-та и Доп-та,тъй като за тях съдът следи служебно.

Димитър Селяновски – Право на ВЖ и НВЖ.

Във въззиваната инстанция делото се решава отново.Събират се доказателства,но само в предвидените в закона случаи.Предмет на въззивното производство е МПС-мат.пр.спор по съществото на делото. По АПК – предмет на въззивното производство е акта, а тук- предметът е МПС.Въззивната инстнация разглежда МПС,а не Іинст.СР.Затова казваме,че въззивният съде ІІра Іва инстнация- предмет на делото е МПС.

Ако СР е неправилно се подава ИМ. Моля да отмените СР като неправилно.

Поради това,че  предмет на въз.пр-во не е І-во инст.СР,няма изрично посочени основания за ВО,за разлика от КО,където те са изрично посочени.

19.Иск. Право на иск.

Искът е изявление отправено до съда за съществуването или несъществуването на някое материално право и искане да бъде постановено съдебно решение. Искът има две страни - от една страна искът е изявление за знание, информационно изявление. От друга страна искът е волеизявление. Изявленията за знание са резултат на един познавателен процес, при който човекът възприема определени факти от окръжаващата го средата, запеметяването им и възпроизвеждането им. При възпроизвеждане на възприятието имаме изявление за знание. Това изявление може да бъде вярно или невярно изявление за знание, защото всеки има различни възприятия, но фоктите съществуват независимо от това. Изявленията за знания биват вярни или не в зависимост от това дали съответстват на обективните факти.

В обстятелствената част на исковата молба ищецът излага онова, което се е случило според него и това е изявление за знание. Петитумът е волеизявлението. Искът може да бъде основателен ако онова, което е изложено в обстоятелствената част на ИМ е вярно и обратното. Искът като волеизявление може да бъде допустим, когато волеизявлението е валидно. Ако волеизявлението е невалидно, искът е недопустим. Ако в начолото, при постъпване на исковата молба, съдът е приел че волеизявлението е валидно, това не го обвързва и във всеки един момент може да се върне към това. Искът, като изявление за знание, подлежи на проверка в момента на постановяване на съдебното решение.

 

Правото на иск. За правото на иск има три различни теории, като господстваща е третата:

1. Материалноправната теория за правото на иск. Според тази теория правото на иск е самото материално право, което при нарушаване под формата на правен спор се активира и се превръща в правото на иск. Процесуалното право е възникнало първоначално в рамките на материалното право и постепенно се е отделило от него. Това обяснение има своя положителна и отрицателна страна. Положителна – държи сметка за функционалната връзка между материалното право и гражданския процес, който е призван да упражнява определена функция по отношение на материалното право. Слабост – правото на иск е ключ към вратите на гражданския процес. Дали съществува материално право се проверява в самия процес. Следователно ключът за вратата се намира отвътре.

2. Чистата процесуална теория /привърженик проф. Димитър Силяновски/. Правото на иска не се намира в никаква връзка с материалното право и всеки може да предяви иск. Положителна страна – разделят се материалното право от правото на иск като две различни неща. Слаба страна – предава право на иск всекиму и не държи сметка за връзката между материалното право и процесуалното право.

3. Дуалистична теория. Взема добрите страни от горните две, като се освобождава от недостатъците им. Според тази теория право на иск притежава този, който твърди че негово материално право е засегнато от правен спор.

Правото на иск е субективно, публично, процесуално, потестативно, динамично право. Правото на иск е конкретна проявна форма на правото на правосъдието. Правото на правосъдие се проявава в няколко процесуални права: право на иск, право на въззивна жалба, на касационна жалба, правото на допълнително встъпване.

Правото на иск е субективно право, защото на базата на обективното право при осъществяването на един или друг фактически състав възникват субективни права и в този смисъл правото на иск е субективно право.

На второ място правото на иск е пубилчно право, защото като подвид на правото на правосъдие кореспондира задължението на държавата в лицето на съда да приеме исковата молба, да я разгледа и да постанови решение.

Правото на иск е процесуално право, защото е право на процесуални действия – правото да иска от съда да приеме и разгледа исковата молба; да иска от съда да връчи препис от исковата молба на ответника и т.н. до постановяване на решение.

Правото на иск е потестативно право, защото като всяко друго потестативно право с неговото упражняване се предизвикват промени в чужда правна сфера независимо от това дали насрещната страна желае настъпването на тези промени. Когато бъде упражнено това потестативно право за съда възникват задължения да предприеме необходимите процесуални действия.

Правото на иск е динамично право. Правото на иска като динамично право не се погасява с негово упражняване. Напротив, с упражняването му то се развива и с всяка следваща фаза получава все по-богато съдържание.

Подаването на исковата молба е първата крачка към упражняване правото на иск. С това правото на иск не се погасява, а започва да се развива динамично. Според проф. Ж.Сталева, когато бъде постановено съдебното решение на първоинстанционни съд правото на иск се погасява. На негово място идва правото на въззивна жалба, което е различно право от правото на иск, което е право да се иска съдебно решение на първоинстанционния съд. Според Живко Сталев и колектив – след постановяване на решение, правото на иск се превъплътило в право на въззивна жалба, когато се постанови решението на въззивния съд то продължава като следва касационна жалба.

ПИ е право да се получи влязло в сила СР.

ПИ е динамично право,което в своето развитие се преобразува в ПВЖ,ПКЖ.

ПИ включва следните компоненти:

-        право да се провери ИМ

-        право да се иска разглеждане на спора в с.з. и т.н. а в апогея си представлява право да се получи СР

ПИ е право на І-во инст. СР и когато то бъде обявено, ПИ се погасява и евентуално на негово място ще се породи ПВЖ,което е различно от ПИ.

ПВЖ е право да се получи СР от въззивната инстнация.ПВЖ е динамично право и се погасява,когато се обяви СР и се изпрати на страните. ПВЖ е потестативно, процесуално, публично право.То възниква в момента на връчване на І-во инст.СР. Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.  След изтичането на този срок ПВЖ се преклудира.

Етапи на СР:

-        постановяване

след 1 час

-        обявяване – прочитане в с.з или вписване в регистъра. ПВЖ възниква в момента на обявяване на СР.

след 7 дни    (възможно е още на 2-рия ден О. да отиде в съда и да прочете СР и напр на 4-тия ден да подаде ВЖ.Съдът ще приеме ВЖ,въпреки че О.още не е получил преписа от СР)

-        връчване  - Срокът за подаване на ВЖ започва да тече от датата на връчването на преписа от СР.

 

16. Процесуална легитимация

Легитимирани да подадат ВЖ са страните в І-во инст. пр-во,без значение дали тези страни са били главни или допълнителни страни.

-        главни – ищец и ответник

-        допълнителни – подпомагащи  и контролиращи страни

ТЛ – няма ПИ,но има право на встъпване.

 

Х ---------------- У-------- иск по чл.108 от ЗС------------------Z

 

-        Х продава имот – носи отговорност при евикция(съдебно отстранение). Х няма ПИ, а ПВЖ. Страни по делото са У и Z_, но в хода на делото стават промени и Х се включва в процеса като подпомагаща страна на У. Не е важно кои са били страните в началото на процеса,а в края.Затова Х има ПВЖ.

-        У купува имот.Владелец

-        Z – ТЛ за спора.Той е собственик на имота. Предявява иск по чл.108 срещу У(владелеца)

 

ТР 01/2000г.  страните + ТЛ, които не са страни в производството,но СР има СПН по отношение на тях(СИО). Това ТЛ ще има ПВЖ(съпруг),въпреки че не е конституиран като необходим другар,тъй като СР ще го  обвърже(СИО).

49.Въззивно обжалване.Право на въззивна жалба.Насрещна въззивна жалба.

 

ТР 01/2001

ТР 02/2004

ВЖ се подава чрез І-во инст. съд до ІІ-ро инст. съд.

Приложения:

-        Препис от ВЖ

-        Документ за платена ДТ

-        Пълномощно

-        Нови писмени доказателства

При подаване на ВЖ е от значение датирането на ВЖ. Тя трябва да има вх.№ и дата.

ВЖ трябва да има и подпис на жалбоподателя. Формална доказателствена сила – ФДС имат подписаните доказателства.Всичко онова,което е преди подписа има ФДС- знае се кой ги е написал. ВЖ трябва да бъде входирана по надлежния ред в срок най-късно от 2 седмици, в противен случай се преклудира ПВЖ.

Проверка на ВЖ от І-во инст. съд.ВЖ трябва:

-        да е подадена от легитимирана страна

-        да е подаден в срок,ако е просрочена чл.262, ал.2 Жалбата се връща, когато:

1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и

2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

            -    проверява се дали е редовна чл.260 т.1,2,4 и 7

т.3 е факултативна – защото предмет на въззивното производство не е СР,затова не е нужно да се посочва,че СР е Нщ, недопустимо или неправилно.

Т.5 и 6 – може да липсват.

 

Когато съдът  открие нередовности във ВЖ, той изпраща съобщение на страната,като посочва в него:

-        в какво се състоят нередовностите на ВЖ

-        срокът за поправка – 1 седмица (ако е посочен по-малък срок,важи този,който е посочен в закона, а ако е посочен по-голям срок той важи.ПВЖ не се преклудира,защото посоченият по-голям срок е указание на съда)

-        до какво ще стигне,ако тези нередовности не се отстранят в срок

чл.262(2) Жалбата се връща, когато:

1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и

2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

 

Съдът издава разпореждане за връщане на ВЖ,но физически ВЖ не се връща, а остава в деловодството на съда, а на страната се изпраща съобщение + разпореждането. ВЖ се връща само де юре. РВ може да се постави и върху самата ВЖ.Тогава се прави копие на ВЖ със РВ, за да се връчи на страната РВ,тъй като то е част от ВЖ.

Когато страната получи препис от ВЖ,има право в 2седм.срок да подаде отговор на ВЖ или/и НВЖ. Чл.262,чл.263,ал.2

Ако насрещната страна е подала НВЖ,може да направим така,че тя да не се разгледа ,като си оттеглим подадената ВЖ. чл.263 (4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.

 

 

Чл.263,ал.1 се отнася до НВЖ.Близо 50г не е имало НВЖ.

Забраната за  reformatio imperius  - забранява се на ІІ-ро инст. съд да отменя СР на І-во инст. съд във вреда на обжалващия т.е забрана да се влошава положението на обжалващия.По този начин се предотврятява влизането в сила на неправилни СР и присъди,тъй като О. ще може да ги обжалва,като знае,че нищо от това,което е спечелил в І-во инст.пр-во,няма да загуби,ако обжалва.

Но от друга гледна точка не се взе предвид принципа за равнопоставеност на страните в пр-вото, защото насрещната страна няма ПНВЖ.

 

Чл.266(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. 

Съществуват две възможности:

-        исканите ДС да не са били допуснати от съда

-        ДС да не са събрани поради това,че съдът не си е свършил достатъчно добре работата при изготвяне на доклада по делото чл.146

 

Ищ ---иск за 5х лева----О

Ищ- получава препис от СР на 31.03

О – получава препис от СР на 20.03

 

??????Ако О и Ищ подадат ВЖ по едно и също време? Какво се прави в случай,че са подадени 2 ВЖ? О обжалва в частта,която е неизгодна за него, по същия начин и Ищ. Частична ВЖ - Чл.258(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

 

І-во инст.СР- одобрен е искът за 4х лева,а за 1х лева е отхвърлен.

О- може да подаде ВЖ за 5х. ???? ВЖ се подава за 5х или само за 4х.?????? Като ІІ-ро инст. съд може да отмени СР за 4х или да го потвърди,но отхвърлените 1х лева, не мога да бъдат присъдени от ІІ-ро инст.съд.

Ищ – може да подаде ВЖ за 1х лева

И двете страни могат да обжалват СР.

НВЖ е средство за защита срещу първоначалната ВЖ. НВЖ не сезира съда.Само първоначалната ВЖ сезира съда.

В отоговорът на ВЖ се прави възражение срещу основателността на подадената ВЖ.

Чл.263,ал.3 – проверка на НВЖ,както при първоначалната ВЖ и изпраща препис от НВЖ на насрещаната страна,на която се дава  възможност да представи отговор в срок от 1седмица от датата на получаване  на преписа.

Въззивната инстнация извършва подготовка на делото  в з.р.с.з. – проверява редовността и допустимостта на жалбите, дали са подадени от легимирани лица,произнася се по доказателствените искания за факти и обстоятелства,които не са преклудирани т.е нововъзникнали и новоузнати   и след това насрочва делото за разглеждане в  о.с.з за разглеждане на жалбите.

 

Крайният момент,до който могат да се сочат доказателства е до приключване на съдебното дирене. Съдът пита страните: Ще сочите ли нови доказателства?Ако отговорът е не,то съдът с определение Дава ход на делото по същество – устните състезания.

 

--------1 -------ПСД пред І-ва инстанция--- устни пледуарии-----2----- СР—срок за обжалване-------ПВЖ----проверка на ВЖ- ----3 -------ПСД пред ІІ-ра инстанция------ устни пледуарии

 

ПСД – приключване на съдебното дирене

ПВЖ – подаване на ВЖ

1-                  новооткрити факти,които не  са били известни преди ПСД(посочват се причините за това) и са от значение за изхода на делото

2-                  новонастъпили факти, които са настъпили след ПСД и са от значение

3-                  нововъзникнали факти и обстоятелства,които могат да се събират пред ІІ-ра инстанция,а така също и нови обстоятелства,които не са могли да узнаят,посочат и представят до подаване на ВЖ съответно в срока за отговор;

Ако не посочим 1 и 2 във ВЖ, тази възможност се преклудира  и те не могат да се сочат пред ІІ-ра инстанция,освен ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;

 

Изключение:

Чл.266,(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Пред ІІ-ра инстанция се събират ДСр-ва,които вече са посочени пред І-ва инстанция, но  І-ва инстнация е направила съществено процесуално нарушение като не ги е допуснала и затова се допуска тяхното събиране пред ІІ-ра инстанция.

Съдът може да допусне отново изслушване на свидетелите и в.лица,доколкото да провери основателността на изводите на І-во инст.съд.

 

В о.с.з въззивният съд започва с доклад,който е по-ограничен от доклада в І-ва инст.съд. Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите. След доклада следва събиране на ДСр-ва. (2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага. ПСД и се пристъпва към устните пледуарии. (3) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3.

Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Частична ВЖ - Чл.258(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

ОСИ е едно от отражнията на връзката между МП и ПрП. В 1 МПО има множество П и З и на двете страни.

 

Наемодател -------------------Наемател

 

Х---------------У

Х – владее чужд имот

У – е собственик и подава ревандикационен иск – чл.108 от ЗС и иск за обезщетение за пропуснатите ползи(наем)

ОСИ – в рамките на едно и също производство се събират за съвместно разглеждане няколко иска.СР трябва да отговори на всеки един от ОСИ.В един акт на съда се включват няколко СР.Съдът се е произнесъл по няколко различни МПС.

В едно и също СР съдът се произнася по няколко различни МПС.(възражение за прихващане,възражение за подобрения и др)

 

А --------- Б----------В

Б и В са необжалваеми части. В тези части СР влиза в сила. Ако се подаде НВЖ,тя може да се отнася и за Б и В

А – обжалваема част. За тази част може да се подаде ВЖ. ВЖ има девулативен ефект – сезира се ІІ-на инстанция  и суспензивен ефект  - пречи на СР да влезе в сила в част А.

Когато СР като цяло е Нщ, въззивната инстнация независимо дали въззивникът се е позовол на Нщ-та или не, проверява служебно дали СР е Нщ. чл.270,ал.1 Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Б и В може да не са допустими,но тъй като не са обжалвани, СР влиза в сила в тези части.

Чл.271,(2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

ЕСИ

Ако 1 бъде отхвърлен, съдът няма да се произнася по 2 при ЕСИ.

ЕСИ или КСИ се определя от ищецът в ИМ.Зависи какво е поискано от него в ИМ.

ССИ – субективно съединяване на искове е налице,когато на страна на Ищ участват повече ищци или на страната на О. – повече ответници.

Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.  – Молбата + преписите за страните се подава не по-късно от Іто подготвително с. з. по делото във въззивната инстанция.

(2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.

 

О -----------Ищ, Ищ, Ищ,....

П и З имат общност в основанията. 1 МПО, по което субектите са повече от двама---ССИ

Пример: СИО

Х -----------У

Сключен е договор за лизинг. У и А са съпрузи. При наличие на МПС между Х и У,то А ще се конституира  служебно като необходим другар,тъй като СР ще бъде еднакво за У и А.

 

 

Ищ ------------О,О,О,О......

П и З имат общност в основанията.

Когато имаме различни МПО е налице обикновено другарство.Когато един от Ищ подаде ВЖ, другите  Ищ могат да се присъединят към ВЖ.

 

Когаго въззивникът не се е позовол на Нщ на СР, въззивният съд се произнася служебно за нея относно цялото СР.

Ако въззивникът се е позовол на Недопустимост на СР, въззивният съд ще се произнесе. Но ако въззивникът е пропуснал да се позове на нея,то съдът ще се произнесе относно Недопустимостта само на обжалваната част.

Относно Правилността на СР, въззивната инстнация е ограничено само до посоченото във ВЖ. Ако въззивникът е пропуснал да се позове на нея, съдът да разглежда дали СР е правилно или не.

 

Когато СР е Нщ или недопустимо въззивния съд го обезсилва и връща на І-ва инстнация, а когато СР е неправилно – решава спора по същество и отменя І-во инст. СР.

Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

 

51.Касационно обжалване- обща характеристика и предпоставки  за допустимост.

 

Въззивният съд е съд по фактите и по правото. Касационния съд  е съд по правото. В кас.пр-во не се събират никакви допълни ДСр-ва,защото КС решава на базата на събраните от І и ІІ инстанция ДС.

Преди ВКС е действал като контролно-отменителна инстанция- отменя решенията на ІІ инстнация и ги връща за ново разглеждане,а сега ВКС е инстанция по същество – отменя СР и го решава.

ПКЖ – основания:

-        въззивно СР

-        интерес над 1000лева

-        участник във въззивното производство

-        КЖ трябва да е подадена в срок

-        Въззивният съд проверява дали КЖ е допустима

ПКПр-во – основония:

- трябва да е налице някое от  основанията посочени в чл.280

Формална предпоставка – чл.280, (2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.

 Според ЗСВ, ТР на ВКС са задължителни.

Основания за допустимост на Кпр-во.

Чл.280,ал.1,т.1 – има се предвид,че СР противоречи изобщо на практиката на ВКС, а не само на ТР на ВКС. В КЖ се посочва конкретното СР на ВКС(информационната система на ВКС), на което противоречи обжалваното СР.

Чл.280,ал.1,т.2 – когато конкретния въпрос е решен противоречиво от съдилищата или когато няма практика по него на ВКС. Тук проблемът е свързан с това,че трудно може да се проследи практиката на отделните съдилища. Към КЖ трябва да се приложи копие от СР на другия съд, защото ВКС няма как да разбере каква е практиката на този съд – липсва единна база данни за практиката на съдилищата.

Чл.280,ал.1,т.3 – точното прилагане на закона и  развитието на правото. Във връзка с развитието на правото,става дума за попълване на празноти в закона. Във връзка с точното прилагане на закона – в България материалното право се развива бързо, а няма време да се натрупа достатъчно практика по него.

Трябва да е налице чл.280,ал.1 И едно от четирите основания(т.1,т.2,т.3 са алтернативно дадени)

Основания за касационно обжалване

Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:

1. решението е нищожно;

2. решението е недопустимо;

3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. 

Ново в ГПК

Противоречие с материалния закон – МПН има не само в материалното право,а и в процесуалното право – ГПК.Както и обратното ПрПН има във всичко материални закони.

Необходимо е противоречие с материалния закон – има се предвид закон в ш.с. на думата – закон,подзаконов акт,наредба,правилник.

Действие на МПН във времето – МПН има действие занапред,от момента на влизане в сила.Всички МПО,които са възникнали преди новата МПН, се уреждат от закона,който е бил сила по време на тяхното възникване.

Съдът се връща назад във времето, за да издири МПН,която е действала при възникването на конкретно МПО.

Има МПН,които имат действие не само занапред, но и обратно действие,когато е посочено в закона,че имат. Това е по изключение.

 

Пример:

Постановено е въззивно СР на 07.09.2007 – въз основа на материален закон А към този момент. О. подава КЖ срещу това СР на 07.09.2007– КЖ е неоснователна,защото СР не противоречи на материалния закон А.

На 15.01.2008 влиза в сила нов материален закон – Б.Ответникът подава КЖ.  ВКС трябва да приложи новия мат. закон.При прилагането на новия мат.закон Б, ВКС стига до ново заключение,че СР на въззивната инстанция ще бъде отменено поради противоречие с мат.закон Б. Към датата на сезиране и постановяване на СР, съдът взема предвид новите факти  и обстоятелства – има се в предивид влизането в сила на нов закон,който преурежда ПО.Това трябва да бъде посочено в КЖ.

??????Има се предвид,че новият мат.закон преурежда ПО с обратна сила?????????

Касаторът може да не знае за промяната в мат.закон, но затова пък когато се подава КЖ може да се иска всичко.т.е. не е нужно да знаем,че има промяна в закона,за да изложим исканията си.Исканията може и да не се основателни и пак да се посочат в КЖ. Пише се:Има противоречие с материалния закон – не е нужно да се знае кой точно е закона!!!!

 

 СР е неправилно при съществено процесулано нарушение на закона – напр. Противоречиви свидетелски показания, немотивирано СР и др.

СР е неправилно при необоснованост  - всяко СР е човешко съждение, то може да е обосновано – да се опира на фактите или необосновано – да не се опира на фактите.Изисква се освен да се оприра на събрания доказателствен материал и да е логично.

 

Ако КЖ съдържа искане да се събират ДС, КЖ ще е редовна, но ВКС няма да се произнесе.КЖ има нещо в повече от минимално необходимото.

О. по КЖ може да подаде отговор на КЖ или НКЖ и отговор на КЖ.В НКЖ може да се инкорпорира отговора на КЖ.Ако е подаден само отговор на КЖ,той не се изпраща на касатора.Тъй като отговорът на КЖ е защитно средство- моля да не образувате кас.пр-во,защото СР не противоречи на практиката на ВКС.

Чл.287,(3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.

НКЖ е едновременно и защитно, и нападателно средство. – моля СР да бъде отменено,но не в негова,а в моя полза.

Във ВКС се подава КЖ+отговор на КЖ+НКЖ+делото

Решението за правото на кас.пр-во  се взима от мнозинството- съдебния състав. Въпреки,че съдията докладчик се е запознал най-добре с делото и би следвало той да вземе решението.

Допускане на касационното обжалване

Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.

Призоваване на страните в касационното производство

Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Разглеждане на касационната жалба

Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.

(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. -  ВЖ може да е бланкетна(не са посочени конкретни основания), но КЖ – не. Напр.  ВЖ - СР е постановено при съществени процесуални нарушения,противоречи на закона и т.н. КЖ – трябва да бъдат посочени конкретни основания – поискана е съдебно-счетоводна експертиза и такава не е допусната от съдебния състав.

ТР 01/2001 Дори когато съдията има специални знания,експертизата трябва да бъде допусната,тъй като експертното заключение на в.л. е ДСр-во. Следователно ДСр-ва няма да бъдат обсъдено в пълнота,тъй като заключението е част от тях.

По чл.288 и чл.290 съдебният състав  е един и същ. По-правилно е по чл.290 съставът да е друг,защото съставът по чл.288 вече има предубеждение към това дело и е демократично и по-близо до законността да е друг съставът. От друга страна съставът по чл.288 се е запознал по-добре с делото.

За Нщ  ІІ-ра инст. и ВКС проверяват служебно,дори да няма позоване.

За Недопустимостта ІІ-ра инст. и ВКС проверяват само в обжалваната част,тъй като за останалите части действа СПН.

 

 

 

 

 

 

 

 

53. Рещение на касационния съд. Връщане на делото на въззивния съд и правомощия на ВКС при повторно обжалване. 

 

ВКС е съд по правото, а не по фактите.Не разглежда нови факти и обстоятелства.

 

ВКС действа като контролно-отменителна инстнация – отменя и връща за ново разглеждане във ІІ-ро инст. съд .След това делото може пак да се върне във ВКС

ВКС действа и като инстанция по същество – отменя и решава.

 

Касационно решение

Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.

(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.- ВКС решава делото сам по същество.

(3) Съдът връща делото (по изключение) за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270. –прилагат се правилата на въззивното производство.

Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение 

Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

(2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.

(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

 

Когато ВКС връща делото за ново разглеждане,той дава указания на ІІ-ро инст. съд,които са задължителни за него.

Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Делото започва от онова процесуално действие, което е трябвало да бъде извършено. ІІ-та инстнация трябва да постанови ново СР,което може да се обжалва с нова КЖ,но за да е допустимо това повторно КО, трябва това СР да отговаря на основанията за допустимост на КО – чл.280. Ако има втора касация ,делото ще приключи във ВКС. Сега връщането ще може да се прави само ВЕДНЪЖ.

Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото

Чл.295,(2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.

ВКС отменя повторното въззивно СР,извършва необходимите  процесуални действия и постановява СР по същество. При извършването на повторните процесуални действия се прилагат правилата на въззивното производство.

 

Ново в ГПК

Уеднаквяване на практиката

Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд:

1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика; Когато е допусната КПр-во поради това,че обжалваното СР е постановено в противоречие с практиката, в този случай,за да се уеднакви практиката в цяла България, ВКС в мотивите на СР си посочва коя практика счита за правилна и след това постановява СР в съответствие с правилната практика.

2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото; - (изброяват се няколко практики)в мотивите съдът обяснява защо счита,че практиката е неправилна и решава делото въз основа на доказателствата по делото;

3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото. – в хода на делото се оказва,че практиката е неотносима към разглеждания въпрос. В мотивите съдът обяснява защо тази практика е неотносима към спора.

Предложение за тълкувателно решение

Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.  

Във ВКС има много състави.І-во Търговско отделение има 2 състава – А и Б. А не може да следи практиката на Б и може да се стигне до различни СР,тъй като е възможно да мислят по различен начин,а освен това нямат и физическото време да следят практиките си.

Съставът,който трябва да реше делото има право да предложи на ОС на ВКС да постанови ТР на ВКС, в което да се обединят около едно от възможните СР.(А има едно мнение, а Б – друго)

59.Обективно съединяване на искове – понятие и видове

 

КСИ –кумулативно съединяване на искове

В ИМ Ищ иска от съда да бъдат разгледани поотделно искове А,Б и В. Съдът е длъжен да разгледа и трите иска и да се произнесе в решението си по тях.

 

ЕСИ – евентуално съединяване на искове

В ИМ Ищ иска от съда да бъде рагледан главния иск А, а ако той не бъде уважен от съда, да бъде рагледан евентуалния иск Б.Ако главния иск А бъде уважен, то евентуалният иск Б няма да се разглежда от съда.

Например: Договор за послужване - Х-------------------У  - договорна отговорност.

                                                   ПТП - У-----------------  Z

Х – собственик на колата

У – подпомага Х в процеса срещу Z

Х+У ---------------------------Z – деликтна отговорност. Х доказва,че Z e виновен.

 

Х подава ИМ при ЕСИ

А- главен иск- срещу Z.Х трябва да докаже,че Z e у вредил колата виновно, защото искът е заведен на основата на деликтната отговорност. У се включва в процеса като подпомагаща страна на Х,защото той има интерес да се докаже,че Z е увредил колата виновно.

Б – евентуален иск – Х моли съда, ако главния иск А не бъде уважен, да бъде разгледан иск Б, който е на основата на договорната отговорност. В този случай този,който има интерес, той трябва да го доказва т.е   У трябва да докаже, че не е унищожил колата виновно???????????

Чл.45 ЗЗД ал.1Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.Тази презумция е оборима.  Може да се докаже,че лицето не е имало вина за причинените вреди.

Ал.2 Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

У подава отговор на ИМ – само парира ИМ,защитно средство.

У подава насрещен иск – защитно и нападателно средство. В този случай той трябва да доказва твърдените от него факти в ИМ.

 

 

56.Другарство –понятие и видове другарство

 

Другарството е израз на фактическата връзка между МП и ГПП. Налице е когато имаме повече субекти на едно МПС.  Субективно съединяване на искове или другарство има,когато в гр.процес на позициятана Ищ участва повече от едно лице, на страната на О участва повече от едно лице или и двете. Другарството е форма на процесуална иконамия и средство за постановяване на СР,така че да не се стига до противоречиви СР-я.

Другарството спестява средства и премахва опасността по идентични правни спорове да се постановяват различни СР и така се запазва правния мир.

 

Допустимост

Чл. 215. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:

1. общи техни права или задължения, или

2. права или задължения, които почиват на едно и също основание.

 

Процесуални действия

 

Чл. 216. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.

(2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

Видове другарство:

-активно – няколко И

-пасивно – няколко О

Другарство може да има и на ІІ и ІІІ инст-я.

Според времето на възникване на другарството в процеса:

-        първоначално – когато се предстви обща ИМ, 1 ИМ срещу няколко ответника

-        последващо – при процесуално правоприемство, ако в хода на делото,Ищ почине.Делото се спира и се дава възможност на наследниците да встъпят в процеса

-        при прехвърляне на спорното право – приобретателя

На базата на мат.пр. критерий, чл.215:

-        обикновено – когато другарите търсят защита на едно и също основание.Другарите трябва да търсят защита на едно и също МП или срещу едно и също МП. Обикновено другарство е налице и когато имаме различни МПО, по които всеки един от другарите е субект на това МПО.Връзката между тези различни МПО е във ФС.За да се допусне от съда другарството,трябва да имаме еднаквост във ФС в различните МПО. Пример??????

-        необходимо – е налице,когато се търси защита на едно и също МП

На базата на процесуалния критерий:

-        факултативно – ПИ, ПВЖ или ПКЖ.Тези права са аналогични.ФДр-во  е налице,когато имаме индивидулана ПЛ и е въпрос на избор и лично решение на този,който притежава правото на защита да се конституира или не като страна по делото.

-        задължително – когато е налице съвместна процесуално легитимация. ПЛ – принадлежносттта на ПИ, ПВЖ и ПКЖ.Съдът е длъжен да конституира всички,които са носители на правото на защита.

ПЛ бива:

-        типична – когато този,който твърди,че неговото МП е засегнато от МПС

-        изключителна – процесуален субституент.Изключителна е защото е по изключение, т.е когато закона прдава на едно друго лице ПИ,за да защита на чуждо МП.

-        индивидуална -  когато този,който има ПИ, ПВЖ,ПКЖ,притежава свое собстветвено индивидуално ПИ

-        съвместна – съществува по изключение, когато ПИ не принадлежи на Х или У, а и на двамата едновременно.СПЛ бива МП и ПрП.Нито Х,нито У може да се разпорежда самостоятелно.СПЛ води до съвместно конституиране на лицата – задължително или необоходимо другарство.

Процесулана субституция - ЗЗД Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.

Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

Когато длъжникът бездейства, кредиторът може да упражни неговите права.Кредиторът по силата на чл.134 ЗЗД търси защита не на свое, а на чуждо право. Съдът конституира служебно кредитора – изправени сме пред задължително и необходимо другарство.

При задължителното другарство всеки един от другарите се разпорежда с ПИ/съдебна защита/ съвместно с другарите и ако някой не е съгласен с конкретно процесуално действие,то това действие няма да породи желания резултат.

Право на съдебна защита – ПСЗ е абстрактно,коститутивно право, уредено в КРБ.чл.118

ПСЗ е абстрактно, защото се проявява в исковото производство чрез ПИ.ПИ е еманация на ПСЗ/проява/

ПИ,ПВЖ, ПКЖ, правото на встъпване са проявни форми на ПСЗ.

При задължителното другарство е необходимо необходимия другар да се конституира, а ако това не се направи,това ще опрочи процеса.Делото ще се окаже едно правно нищо.Съдът е длъжен да го конституира.

Пример: СИО

Ако единият съпруг не бъде конституиран като страна, то той може да подаде молба на основание на чл.304 Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2). Ако задължителният другар не е конституиран по делото,насрещната страна трябва да се погрижи да се конституира и задължителния другар,защото ще бъде ощетен.Ако съпругът е знаел за делото,но не се е конституирал като другар:

-        ако делото е спечелено – то решението ще важи и за него

-        ако делото е загубено – той има възможност да иска неговата отмяна на основание на чл.304

При задължителното другаство, другарят в производството задължително се конституира,за да не се стигне,че цялото дело е удар във въздуха.

Разпоредителните действия с ПСЗ трябва да се извърши съвместно – отказ,оттегляне, съдебна спогодба, оттегляне на Ж и др.Ако един от другарите иска да оттегли иска, а другият не е съгласен,то делото ще продължи и той ще се конституира като ищец.

Факултативното  другарство може да бъде:

-        необходимо – при него всички процесуални действия се ползват и вредят на останалите другари,защото   при необходимо другарство СР трябва да е еднакво спрямо всички другари. То е еднакво,защото те търсят защита на  едно и също  МП. Това МП или съществува или не съществува. Ако съществува,то съществува в определени  рамки, защото е едно право. МП е едно и затова СР е еднакво за всички другари. Тъй като СР е еднакво, то техните процесуални действия имат значение и за неявилите се ,то е от полза или вреда и за останалите.чл.216,ал.2 ..... извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари. При признаването на иска от един от Отв,той трябва да бъде признат и от останалите другари,тъй като МП е общо.Те трябва да го признаят,иначе няма да се стигне до СР при признаване на иска.

-        обикновено – при него връзката  между раглежданите дела е най-слаба.Но ако бъде пренебрегната изцяло, то другарството ще се обезсмисли.Всеки от другарите притежава свое собствено ПИ и може да се разпорежда с него.Всеки е субект на различно МПО и може да извършва различни разпоредителни действия.

Онова,което дава основание за ССИ/субективно съединяване на искове/ е общността на ФС т.трябва да се установят общи факти.Съдът трябва да ги установи по общ начин. Въз основа на общите факти,съдът трябва да постанови и еднакво СР.

Твърдения за общите факти

Чл. 217. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.  

Допустимост на другарството

Обикновено другарство – когато се търси защита на едно и също МП.Необходимо е да е ми общност на ФС,от който възникват различни МПО.

Чл.215,ал.2. права или задължения, които почиват на едно и също основание. 

 Пример:

Сключен е договор за заем, по него има поръчител за същата сума. Главният длъжник не изпълнява задължението си.Кредиторът предявява иск срещу гл.длъжник. Поръчителят може ли да участва като другар с главния длъжник? Налице ли е обикновено другарство? Има ли общност във фактите?

Няма общност в основанието, няма общност във ФС, защото задължението на поръчителя е акцесорно, не може да има обикновено другарство.

Пример:

ПТП – А Б и В са пострадалите съответно са налице щети А1, Б2 и В3.Тук е налице общ факт – ПТП, което е деликт. Всеки един от тях е претърпял вреда в резултат на осъществяването на този факт.Общият факт трябва да  бъде установен от съда,за да е налице обикновено другарство.

Пример:

Иск по чл.174 ТЗ Решението на ОС на ТДе нищожно./или унищожаемо/.Всеки от съдружниците може да предяви иск да се обяви СР за Нщ.Ако трима съдружници са подали такъв иск.Другарството е факултативно,защото всеки един от тях по силата на чл.174 ТЗ има право на иск.Другарството е и необходимо,защото става дума за едно и също МПО- СР не може да е валидно за едни, а Нщ за други.

57. Участие на трети лица – встъпване и привличане

 

Встъпване на трето лице

 

Чл. 218. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Привличане на трето лице 

Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.

(2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.

(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

Условията за допускане на ТЛ /подпомагаща страна/ е възможна при условията на чл.218 и чл.219. Те са ТЛ до един момент, след това се конституират като подпомагащи страни.ТЛ трябва да е ТЛ в два смисъла:

-        за процеса  - в процесуален смисъл- такива лица могат да встъпват като подпомагаща страна,ако не е конституирана ката страна по делото.

-        за спора,МПО  – в материален смисъл -  трето за МПО лице.Лицето да не е субект на МПО,което е предмет на делото.

-        ТЛ трябва да има интерес СР да бъде постановено в полза на някоя от страните.

Интересът играе важна роля за правото на встъпване и привличане. ТЛ има интерес да встъпи или да бъде привлечено,когато МП на ТЛ е поставено в зависимост от МП, което е предмет на делото.ТЛ участва в процеса и търси непосредствена защита на чуждо МП, и опосредена защита на свое МП.Ако тези условия са налице, то такова ТЛ има право да встъпи като подпомагаща страна  в процеса.

-        непосредствена защита

-        опосредствена защита- иск по чл.108 ЗС.Ищ твърди,че е собственик на недв.имот,който се владее от ТЛ – владелец.Ищ иска владелеца да бъде осъден да му предаде владението на имота.Този имот е купен от продавача Х – праводател.  В този случай Х може да се конституира като подпомагаща страна на ответника/владелеца/, защото има интерес искът по чл.108 ЗС да бъде отхвърлен.Ако искът бъде уважен, то за ответникът ще възникнат регресни притезателни права поради евикция срещу неговия праводател – Х. Чл. 191. ЗЗД Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото. Х – праводателят така защитава свое опосредствено материално право. За да се конституира това ТЛ е необходимо да подаде писмена молба. 

Ако ТЛ желае да встъпи в процеса,то може да извърши това свое процесуално действие по време на с.з. Встъпването може да бъде извършено най-късно до края на СД в І-ва инстнация. По искането за встъпване съдът се произнася с определение.Определението, с което се допуска встъпването не подлежи на обжалване. Обратно,това с което не се допуска подлежи на обжалване с ЧЖ. Допускане на участието

Чл. 220. По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.

Съдът в определението по допускането се произнася по едно процесуално право – правото на встъпване, ако то е налице се постановява определение,което не се обжалва,защото никой няма интерес от обжалване.Определението,с което се отказва встъпване, е преграждащо  възможността за защита – отказ на правото на встъпване/проявна форма на ПСЗ/, следователно е нужно да има възможност за обжалване. След като лицето встъпи в процеса,то става подпомагаща страна.

Разлики между встъпването и привличането:

 

                   във волята /инициатива/ -   Встъването зависи от волята на лицето.

-        Привличането – едно ТЛ независимо от волята му се конституира като подпомагаща страна. По инициатива на Ищ или Отв.

 

-         крайният момент – Встъпването  - до приключване на СД в І-ва инстанция Привличането – крайният момент за Ищ е края на първото по делото с.з. чл.219.За Отв. – най-късно в срока на отговора на ИМ. Тази възможност за Отв. се преклудира по-рано,отколкото за Ищ,защото Ищ към момента на подаване на ИМ не знае още какъв ще бъде отговора на Отв./отв.може да направи възражение/.А когато отв. получава ИМ,той знае позициите на Ищ и може да прецени дали да привлече подпомагаща страна /Х – праводателя от примера по-горе/.Отв.дава отговор на ИМ и Ищ е наясно с позициите на Отв. и може да прецени дали да привлече или не подпомагаща страна в зависимост от възраженията на Отв.

 

Привличането става с писмена молба – може да е отделен документ или част от отговора на ИМ. Често в практиката в отговора на ИМ,отв. посочва особено искане – моля да се конституира лицето Х като подпомагаща страна. Писмената форма е нужна,защото документът трябва да се връчи на лицето Х.

Не може да се привлича ТЛ, което няма постоянен адрес в България  или живее в чужбина.

А ако има постоянен адрес в България,но живее в чужбина,следва че може да се конституира.

Ако лицето няма постоянен адрес в България и живее в България, пак може да се конституира.

 

Права на трето лице

Чл. 221. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.

(2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

Предмет на делото са чужди МП.ТЛ може да извършва всички процес.д-я без разпореждане с чуждите МП/признаване на иска, съдебна спогодба и др./ТЛ не може да се разпорежда с иска,защото не притежава ПИ, а притежава право на встъпване.ТЛ има право самостоятелно да обжалва, независимо от волята на страната/право на встъпване,ПВЖ и ПКЖ/.

 Действие на решението

Чл. 223. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. 

(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

СПН действа между главната страна и насрещната страна, между подпомагащата страна и насрещната страна.

Между подпомаганата и подпомагащата страна не действа СПН, а друго – това,което съдът е установил в мотивите за техните отношения е задължително за тях. Подпомагащата страна ще бъде обвързана от СПН, ако СР влезе в сила, затова има интерес да обжалва и защото установеното в мотивите е обвързващо за тях двамата.

От примера: Ако сделката между владелеца и продавача е действителна,то искът по чл.108 ЗС ще бъде отхвърлен.

Подпомагащата страна има право да обжалва постановеното СР.ТЛ плаща разноски и ще бъде осъдено за разноски.Когато ТЛ обжалва,следва че то е причиноло разноските и то ще бъде осъдено да ги плати.

 

57. Участие на трети лица – встъпване и привличане.

 

 

Главно встъпване на ТЛ в процеса

 

Главно встъпване

Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.

(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

ТЛ,което претендира самостоятелни права върху предмета на спора.Предметът на спора е спорното МП.Предмет на спора е едно спорно МПО. Предмет на делото не е само едно МП, а едно спорно МПО.МП е винаги свързано с някакво мат.пр.задължение.Двете образуват системата – ПО.Няма задължение,на което да не кореспондира право и обратното.Затова прдемет на спора е МПО.

ТЛ трябва да предяви самостоятелни права върху предмета на спора – МПО. Няма права върху права.Правата са свързани с друго.В едно МПО – П-З има обект. Обектът може да бъде вещ –ВП, сума – ОблП.За да е допустимо главното встъпване, ТЛ трябва да претендира самостоятелни права върху обекта на МПО, който е предмет на делото.Това ТЛ трябва да претендира самостоятелни права върху даден обект. Може да има самостоятелни права и несамостоятелни права.

Пример:

Наемодател-------------- Наемател

Наемодателят е собственик. Правото на собственост включва в себе си и правото на ползване.

Наемателят няма свое собствено право. Правото на ползване е производно от правото на наемодателя.

Пример:

Ищ---------осъдителен  иск по чл.108 ЗС------1 ---------------Отв. –ако отв. е собственик,то искът е неоснователен.

 

Х --------------- + УИ --------------------------------2 --------------Ищ – Х иска от съда да установи,че той е собственик.Искът е втори, той е висящ, целта е да се установи,че Х е титуляр на правото на собственост.

Х------------------осъдителен иск чл.108 ЗС --------------------3 --------------Отв. Х иска Отв. да бъде осъден да му предаде владението на имота

2+3 = обективно съединяване на искове ОСИ

Х твърди,че нито Ищ,нито Отв. се собственици.Х твърди,че той е собственик.

Обектът на спора е недвижима вещ.Тези права са самостоятелни.Те не могат да съществуват едновременно.

Пример:

К-р----------осъдителен иск за 15х лева --- 1 ----- Д-к

 

К-р2 -------+ УИ------------втори иск------------------2 --------К-р – искът е втори, той е висящ, целта е да се установи,че К-р2 е титуляр на вземането

К-р2-------------осъдителен иск ----- главен иск---------3------Д-к К-р2 твърди,че той има право да получи тези 15х лева- възможно е при наследяване.

2+3= ОСИ

Главното встъпване отговоря на нуждите на МП,когато са налице взаимноизключващи се самостоятелни права.Целта е  да не се водят отделни дела,тъй като има голяма вероятност да се стигне до взаимноизключващи се СР.

 

Условия за главно встъпване:

Лицето да е ТЛ за процеса,да не е конституирано до този момент като страна и да не е субект на МПО, което е предмет на делото. Делото трябва да се намира в І-во интст. пр-во.

Чл.225(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. – т.е. съдът все още не  е постановил определението, с което се постановява приключаването на СД. – Съдът пита: Ще сочите ли още доказателства?--- Съдът определи: Дава ход на делото по същество.

Главното встъпване става чрез предявяване на иск,против двете страни.Искът е в писмена форма и трябва да отговоря на изискванията за предявяване на иск. Проверява се дали ИМ е редовна в същото с.з.ИМ може да се коригира в същия момент.Ако не е внесена ДТ,съдът дава възможност на лицето да я внесе. В една ИМ се предявяват два иска,налице е обективно съединяване на искове.

По искането за главно встъпване съдът се произнася с определение.То не подлежи на обжалване.Определението, с което се отказва главно встъпване,подлежи на обжалване с ЧЖ,защото е преграждащо развитието на производството.

 

І.

Ищ --------ОИ1 чл.108------------Отв.

 

Х-----------ОИ2------------Отв.

 

Х----------+УИ-------------Отв.

Х – подпомагаща страна ПС,ГВЛ – главно встъпващо лице.Х не е нито Ищ,нито Отв. по ОИ1,но има интерес ОИ1 да бъде отхвърлен – чл.218 ГПК следователно може да встъпи като ПС на Отв.-ка. СР по ОИ1 спрямо ГВЛ – СПН ще действа между ГВЛ и Ищ, а между Отв. и ГВЛ ще дейсва обвързващата сила на мотивите на СР.

 ІІ.

Ищ – има интерес ОИ2 да се отхвърли,следователно Ищ е ПС на Отв. при ОИ2 на ГВЛ. Ищ цели да защити своя ОИ1.

ГВЛ /Ищ по иск ОИ2/ ---------ОИ2------------Отв.

 

ІІІ.

Отв. – има интерес +УИ да бъде отхвърлен

ГВЛ/Ищ по +УИ/------------+УИ ----------Ищ

 

Извод:Всеки срещу всеки и всеки с всеки.Всеки има качествата на страна и на ПС, и на Ищ и на Отв.

Ако ГВЛ не се включи, СР по първото дело няма да го обвърже,следователно ще се стигне в последствие до взаимноизключващи се СР.

 

59.Обективно съединяване на искове

 

ОСИ – в рамките на едно и също производство са събрани за съвместно разглеждане няколко иска, които имат различен предмет.ОСИ е типично явление за гражданския процес.

Пример:

Иск за определена сума – главен иск

Иск за лихви – акцесорно притезателно право. Съществуването на главното вземане, не означава,че акцесорното вземане също съществува,защото може да не е  изискуемо.

Пример:

Главен иск

Искане за разноските по делото,вкл. адвокатско възнаграждение – това право е мат.притезателно,но то не може да бъде изпълнено,ако не бъде поискано от съда – п-п на ДН.

 

Допустимост на ОСИ – чл.210

 

Първоначално съединяване на искове

Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени.

- всеко от съединените исково да трябва да е подведомствен на съда.Този иск,който не е подведомствен,се изпраща на компетентния да го разгледа орган.

- делата трябва да са родово подсъдни на същия съд/РП разпределя делата между РС и ОС в качеството има на І-ва инстнация/ Изключение: Ако главният иск е РП на ОС, другите искове – на РС, то те могат да се разгледат от ОС,защото той има право да решава дела, които са РП на РС.

- исковете трябва да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство./общ исков процес, особено исково производство/

- исковете трябва да се намират в първоначална фаза, до която е допустимо ОСИ.

- крайният момент,до който могат да се съединяват искове– Инцидентен иск Чл. 212. В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

Крайният момент изобщо е І-то по делото с.з. /за инцидентния УИ/

ОСИ трябва да се предяви в рамките на посочените по-горе преклузивни срокове. С новия ГПК ОСИ може да се поиска от съда най-късно до І-то по делото с.з.Когато страната извърши процесуално действие за ОСИ,съдът се произнася по искането.

Съдът разделя делата:

-        ако не са налице условията за ОСИ

-        ако съвместното разглеждане на исковето ще затрудни гражданския процес

Отказът за ОСИ подлежи на обжалване с ЧЖ.

 

Видове ОСИ:

§според времето

-        първоначални  - Ищ

-        последващи – при Ищ – инцидентен УИ, съда –  Служебно съединяване на искове

Чл. 213. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

§според инициативата  - на Ищ, на Отв., на съда

§според съотношението на ОСИ

-        кумулативно – КСИ

-        алтернативно – АСИ

-        евентуално – ЕСИ

КСИ  - когато МПО-я предмет на ОСИ-ве не се намират във взаимна връзка на съотношение или изключване и Ищ иска от съда произнасяне по всеки един от КСИ.

АСИ- при конкуренция на основанията и конкуренция на притезанията.Ищ иска от съда да се произнесе по някои от АСИ-ве.

ЕСИ – когато МПО се намират във връзка на обусловеност,при което Ищ иска от съда да се произнесе по главния иск и ако се сбъдне условието,по което е съденинено второто МПО, да се произнесе и по втория иск.

Пример:

КСИ – връзка между МПО няма, всяко вземане е самостоятелно.

І.

Наемодател --------вземане за наем -------наемател – наемната цена не е платена

Наемодател ----------вземане за 5х лева заем -----наемател – сумата не е платена

Между тези два иска няма връзка.Вземанията са самостоятелни

 

АСИ

 

ЕСИ – МПО се намират във взаимна връзка на обусловеност,при което МПО изпълнява роля на ЮФ спрямо второто МПО.

А   +   Б – връзката  между МПО може да е + , когато А изпълнява ролята на ЮФ от значение за същестуването на Б(друго МПО). При тази + връзка Б може да съществува, само че при условие,че А съществува. Б може да съществува,само ако съществува А, но ако А съществува,това все още не означава,че Б съществува.

Пример: + връзка

Вземане за главницата 1000  А

Вземане за лихви 200             Б

Ако А съществува, то може би и Б ще съществува. За да съществува Б,трябва да са налице допълнителни факти.Ако иск А е основателен,моля да постановите СР и да осъдите Отв. да ми заплати сумата по лихвите.

 

 А    -   Б – връзката между МПО може да е –

А главен иск

Б евентуален

Ако А съществува,това изключва възможността второто МПО да същестува – Б.Ако А не същестува,то може би и Б не същестува.Ако А не съществува, това все още не означава,че Б съществува.

Пример:

Иск за неоснователно обогатяване

Главен иск – А чл.55 ЗЗД

Евентуален – Б чл.59 ЗЗД

Ако се уважи иск А, не може да се уважи  иск Б. Главният иск А играе роля на процесуална пречка за другия иск Б.

При ОСИ, съдът извършва процесуална дейност по всеки един то исковете.

 

Прилики между К,А,Е СИ- събират се доказателства по всички искове.

Разлика между К,А,Е СИ.

 

-        КСИ – поради ДН и изразеното от Ищ по КСИ искане – съдът да се произнесе по всеки един от исковете. При КСИ се постановява СР по всеки един от исковете.

-        АСИ – съдът се произнася по някой от АСИ и не дължи СР по всеки един от АСИ,ако  АСИ бъде уважен.Ако съдът обаче стигне до обратния извод т.е. отхвърли АСИ,той трябва да се произнесе по всеки един от АСИ и да ги отхвърли.

-        ЕСИ – съдът дължи  произнасяне по ЕСИ,само ако се сбъдне вътрешно процесуалното условие,при което искът е съединен. Условието може да е положително или отрицателно.

Фактори за ОСИ.

-        обективни – МПО

-        субективни – волята на Ищ,определя вида на ОСИ,защото имаме ДН. Волята е предопределена от  естеството на взаимната връзка на МПО,но Ищ е този,който определя вида на ОСИ.Може да са налице условия за ЕСИ, а Ищ да поиска КСИ.

 

ЕСИ:

Разбира се Ищ може да съедини тези искове кумулативно КСИ.

 

СлСИ – Служебно съединяване на искове.  Когато между две страни има няколко висящи дела,съдът може да си съедини служебно.

Възможно е да се съединят и такива,които не са между едни и същи страни,но имат връзка помежду си. В случая трябва да има съвпадание поне при една от страните.

 

Чл. 213. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

СлСИ е възможно в един по-късен момент. Ако е по почин на съда,най-късно до приключване на СД в първа инстанция.

 

Възможно ли е да съществува Сл.СИ във въззивната инстнация?????????

 

Пример:

ВТОС не може да ги съедини поради ограничения въззив. СлСИ може да има само в първа инстанция.

 

Пример:

В срока за отговор на ИМ сме подали насрещен иск.Имаме две висящи дела. В случая прилагаме хипотезата на чл.213 СлСИ.Съединяваме исковете,защото тяхното съвместно разглеждане е наложително с оглед процесуалната икономия и намаляване на сложността.

 

60. Инцидентен установителен иск. Обратен иск.

 

 

Чл. 212. В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

Предмет на ИУИ може да бъде само едно право или ПО. ИУИ за факти не може да се предявява,а само за ПО.  За да се допусне ИУИ освен,че трябва да е спазен срока за предявяване,трябва  и ПО да изпълнява ролята на ЮФ,според ПО,което е предмет на първоначалния иск(подобно на ЕСИ).Нужен и интерес от предявяването на ИУИ.

Ако  не е предявен ИУИ,съдът трябва да вземе отношение по това преюдициално ПО,за да може да реши спора. ПЮПО е ЮФ.

 

В мотивите на СР съдът приема за установени фактите и обстоятелствата на базата на събраните по делото доказателствени материали. Съдът посочва кое приема за доказано и кое – не . ПЮПО трябва да бъде отразено в мотивите,като съдът приема,че го има или не. Мотивите не се ползват със СПН. Ако липсва произнасяне по ПЮПО в диспозитива на СР,по него може да се заведе иск.Интерес от произнасяне по ПЮПО е налице,когато това ПО е оспорено. Право да преяви ИУИ има както Отв,така и Ищ.

- Отв – може да предяви ИУИ най-късно  в отг на ИМ,защото знае какво твърди Ищ в ИМ

- Ищ – може да предяви ИУИ,ако с отг на ИМ Отв е направил оспорване. Ако Отв не е направил оспорване,Ищ не може да подаде ИУИ,тъй като няма оспорване,следователно няма и интерес. След като няма оспорено ПЮПО,следва че няма  интерес за подаване на ИУИ.

Целта на ИУИ е да се формира СПН по оспорваното ПЮПО(ad factum)

(post factum – нововъзникнал факт,въз основа на него се подава нов иска,а не се разглежда като ПЮПО)

ИУИ може да се предяви и устно,ако бъде направено   по време на първото заседание по делото.

-         от Ищ- обръща се към съда, моля да се произнесете по ПЮПО,което е оспорено

-         Отв трябва да присъства в с.з. задължително,защото няма как да му се връчи препис от ИУИ

 

Съдът се произнася по КСИ – по ИУИ и по главния иск. Това е обичайната практика. Или е налице ЕСИ,при което ИУИ е главен по отношение на главния иск.

 

 

Насрещен иск

 

Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

Легитимиран да подаде НИ е Отв.Не всеки Отв по първоначалния иска е легитимиран да подаде НИ и не всеки Ищ по първоначалния иске е легитимиран по НИ. Подпомагащите  и контролиращите страни не могат да предявят НИ. Когато се предяви НИ, Ищ по първоначалния иск не може да предяви НИ срещу НИ.

 

Ищ -------иск------àОтв

Ищ<-----НИ----------Отв

Ако Отв е процесуален субституент – предявява чужди МП т.е. не е субект на спорното МПО,което е предмет на делото. То той не може да предяви НИ,освен ако има изключителна процесуална легитимация за предявяването на такъв иск. По-чести са случаите,когато първоначалния иск е предявен от процесуален субституент.

Имаме два вида процесуална субституция:

-         процесуално застъпничество – при него съдът конституира и титуляра на МП. НИ се подава срещу титуляра,който вече е конституран

-         процесуална субругация – титулярът не е конституиран,тогава Отв не може да предяви НИ срещу процесуалния субституент. Липсва титулярът на МП и искът е недопустим.

Предмет на НИ са правата,които или трябва да се намират във връзка с пръвоначалния иск или да може да стане прихващане на тези права с правата,предмет на първоначалния иск.

 

НИ  и ВП (възражение за прихващане)

ВП трябва да се разграничава от ИП ( изявление за прихващане).ИП е начина за упражняване на материално потестативно право на някои от насрещните кредитори – чл.103 ЗЗД.Налице е когато имаме две насрещни притезателни права за еднородни(заместими) вещи. Упражнява се едностранни и за да породи ефект е необходимо ИП да достигне до насрещната страна.

ИП е МП, а ВП е процесуално действие.

ИП по чл.103 ЗЗД може да се направи само от титуляра на насрещното притезателно право,докато ВП – и от другиго,включително и процесуален субституент.За да е действително ИП трябва вземането да е изискуемо и ликвидно,докато при ВП тези две изисквания не съществуват,може да е спорно,но в резултат на СР то ще стане ликвидно.

Теории:

-         Целта на ВП е да се формира СПН на потестативното право на прихващане.

-         СПН на насрещното притезателно право не може да се формира.

-         СПН на станалото вече прихващане

СПН се формира само на потестативно право( напр. Отхвърлено е ВП),но СПН не засяга насрещното притезателно право.

Ищ-------------насрещно притезателно право---à Отв

Ищ - горницаßпотестативно прихващане---------Отв

 

СПН се формира само за потестативното право, а не за насрещното притезателно право. За горницата  не се формира СПН и тя може да се търси с нов процес.(ВП е отхвърлено,но може да се подаде нов иск за горницата)

 

ВП се отправя към съда и не е небоходимо насрещната страна да присъства.Ако насрещното вземане е по-голямо от първоначално предявения иск,за горницата не се формира СПН. Когато е предявен НИ,съдът в диспозитива трябва да вземе отношение по  НИ.

ВП е защитно средство срещу предявения иск- максимална защита срещу иска.

НИ е атакуващо средство—защита + приждане на определена сума,предмет на иска.

По ВП ще има произнасяне на съда,когато има произнасяне по гл.иск. Докато НИ не е свързан с първоначалния иск и независимо от резултата по него,ще има произнасяне по НИ. Ищ разполага с правото на иск и след като го е упражнил,това не го лишава от възможността да се разпорежда с него(предявяван,отказ,сключване на спогодба и др).Ако Ищ заяви отказ от И,делото ще се прекрати и съдът няма да се произнесе по ВП(все едно не съществува). Когато съдът се десезира,делото се прекратява и всички процесуални действия се заличават с обратна сила. ВП губи своя смисъл,защото няма да се стигне до СР.

При НИ,ако съдът се десезира по първоначалния иск,то по НИ ще има СР.

Когато насрещното вземане е по-малко от онова,което е предявено с първоначалния иск,е по-удачно да се направи ВП,защото:

Изключение:

 

Отв има интерес да предяви НИ,когато отрича съществуването на главното вземане(по първоначалния иск).Ако оспорва главното вземане е по-удачно да предяви НИ,дори неговото вземане да е по-малко,защото ако се задоволи с ВП,това имплецитно предполага,че главният иск е основателен(т.е отв признава,че дължи на Ищ)

ВП може да бъде:

-         безусловно – Отв не оспорва съществуването на главното вземане по първоначалния иск

-         условно(евентуално) – ако възражението за ПД и възражените за Нищожност(не дължа поради Нщ договор) са неоснователни,то ВП е основателно.

 

 

Ако е пропуснат срока за предявяване на НИ(отг на ИМ),Отв може да предяви ВП. Така няма да пропусне шанса си да бъде отхвърлен първоначалния иск.

 

НИ + Първоначален иск = КСИ. Съдът трябва да се произнесе и по дватаа иска. Чл.211,ал.2. изр.2 Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му. Но по този начин съществува възможност да се постанови противоречиво СР,поради разминаване във времето на приключване на двете производства.

СР1 ----- ИЛ1

СР2-------ИЛ2  - постановява са обратно изпълнение

 

Обратен иск

 

Чл.219(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. 

 Привличане на подпомагаща страна

Ищ може да поиска привличане на подпомагаща страна до края на І-то с.з. по делото, а Отв – в отг на ИМ. ПС се привлича,когато от изхода на делото може да възникне регресно притезателно право на някоя от главните страни,спрямо ТЛ.

Когато заедно с искането за привличане на ПС се предявява и обратен иск срещу нея(това е регресен иск). Чл.219,ал.3 Форма за КОСИ – съвместно разглеждане .

 

Пример:

 

Ищ ---Иск по чл.108 ЗСà Отв(купувач) --привлича ПС и предявява ОбрИ с/у --àПС(продавач)

 

Ищ и ПС са съсобственици и по тази причина по реда на чл.33 ЗС, ПС(продавача) е трябвало да предложи имота за продажба първо на Ищ.

Отв(купувач) има право на Обр.И(регресен) срещу ПС, в случай че иска по чл.108 ЗС бъде уважен.

ПС(продавач) с-но чл.189 ЗЗД носи отговорност за евикция спрямо Отв(купувач)

С-но чл.223, ал.2 ГПК Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Чл.223,ал.2 ГПК се прилага,ако няма предявен обратен иск срещу ПС(продавач).

 

ЕСИ:

Ако обратният иск е предявен като КСИ,тогава се възстановява висящносттта на иска,по който съдът не се е произнесъл.

КСИ:

Обратният иск е по-удачно да се предяви като евентуален,за да върви заедно с главния иск. Предмет на обратния иск е едно регресивно притезателно право,което може да възникне в резултат на СР по първоначалния иск или вече да е възникнало.

58. Приемство в процеса и прехвърляне на спорното право.

Прехвърляне на спорното право – чл.226 ГПК (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.

(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.

Процесуално правоприемство – чл.227 Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

Чл.228

(1) Изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.

(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.

(3) Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.

Пример:

А ---------иск--------àБ

Предмет на спора е МПС.

В хода на производството Б може да прехвърли МПС на В, Г, Д и т.н. ,но делото продължава да следва хода между А и Б,защото в противен случай делото може да продължи до безкрай. СР ще има действие по отношение на приобретателите. Целта е по този начин да се ускори производството.

Когато спорното право се прехвърли,Отв вече не е типична главна страна,тъй като не е титуляр на спорното право.Той се превръща в процесуален субституент. Налице е процесуална суброгация. В – приобретателят има интерес иска да бъде отхвърен като неоснователен. Б след прехвърлянето няма интерес от воденето на процес, а В -  има. В има право да стъпи в процеса и ако го направи става главна страна наред с първоначалния ответник. Спор:

Решение на ОС на ТД – чл-104 ТЗ.Един от акционерите подава иск за недействителност на Решението. Останалите акционери се включват като гл.страни,защото и те са титуляри на МП.

В може да замести своя праводател Б при условията на чл.222 ГПК Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.

- Необходимо е съгласие на двете страни

- Инициативата е на първоначалния Отв (Б)

Той иска да бъде освободен и да бъде заместен от встъпилия вече приобретател – В. Целта е той да бъде напълно заместен от встъпилия като съответник-В(приобретателя на правото)

Б пита първо А,дали е съгласен; Б пита и В,дали е съгласен

Съдът определя – отписва като отв. Б като на негово място ще се призовава само В.

Б пита А,защото В може да се окаже неплатежоспособен,а веднъж получил разрешение да бъде освободен от процеса, Б няма да бъде обвързан от СПН на СР,което съдът ще постанови.

61. Оттегляне и отказ от иска.

 

Оттеглянето и отказа са процесуални действия на Ищ по делото,тъй като само той може да се разпорежда с ПИ.

Оттегляне на  иск -  е процес. Д-е на Ищ, с което той десецира съда като иска делото да бъде прекратено и си запазва ПИ за в бъдеще.

Оттегляне на Ж – въззивникът може да оттегли ВЖ,ПЖ се запазва,но за разлика от ПИ, ПЖ може да се преклудира.

Ако се оттегли И,той може да се предяви и след 10 г,но тогава Отв може да направи възражение за изтекла ПД.

При оттеглянето на Ж,ПЖ се запазва, но за много кратко време. Преклузивният  срок е 2 седмици(подобно е и при КЖ)

Оттеглянето на И може да се направи без съгласието на Отв до приключване на І-то с.з.по делото чл.232 ГПК.

А със съгласието на Отв. И може да се оттегли ,докато делото е висящо, а то е висящо,докато няма влязло в сила СР – по аргумент от противното – чл.232 ГПК. Т.е искът може да се оттегли и пред ІІ-ра инстнация,ако Отв е съгласен.

Искът е оттеглен,ако:

-         постановеното СР не е влязло в сила

-         налице е съгласие на Отв

В този случай СР се обезсилва и делото се прекратява( И може да се оттегли в рамките на срока за обжалаване например и да се сключи извънсъдебна спогодба) Подава се молба за обезсилване на СР от Ищ и Отв + спогодба,която урежда спорното МПО пред І-во инст.съд . І-во инст. съд обезсилва на това основание постановеното СР.

Съгласието на Отв трябва да бъде изрично и информирано.

-         изрично -  „съгласен съм”

-         информирано -  когато Ищ заяви,че оттегля ИМ,след края на І-вото с.з. по делото,съдът е длъжен да запита Отв дали е съгласен и ако е съгласен,той ще трябва да прекрати делото,но същият иск може да се предяви отново срещу него(съдът е длъжен да му разясни последиците)

Отв може да поиска да му бъдат присъдени,направените по делото разноски. Те ще му се присъдят при прекратяване на делото с определение. Всички процесуални действия  и техните последи ще бъдат заличени,но Ищ може да предяви отново същия иск.

 

 

Чл.116 ЗЗД последица от предявяването И е прекъсването на ПД. Оттеглянето на И и заличаването на всички процесуални действия от подаването на иска,означава,че се приема,че ИМ въобще не е подавана и ПД все едно не е прекъсвана. Събраните в това производство доказателства не могат да се ползват при ново предявяване на иска,освен при:

-         невъзможност да се съберат отново

-         трудно преодолими пречки за повторното им събиране

 

Отказ от иск – чл.233 ГПК Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

Отказът от иск е процесуално действие на Ищ. Става дума за отказ не от спорното МП,а за отказ от ПИ. Може да го направи всеки един Ищ. Ищ може да е титуляр на МП,но може и да не е .

Пример: отр. УИ – Ищ твърди,че Отв не притежава конкретно МП. Ищ може да извърши отказ по чл.233,тъй като отказът е от ПИ.

Последици от отказа на И:

-         Ищ не може да предяви отново същия иск

-         Отказ от процесуално право,от правото на съдебна защита на конкретното МП.Постановява се определение,делото се прекратява. Определението подлежи на обжалване

Отказ от И може да бъде направен във всяко положение на делото без да е необходимо съгласието на Отв. При отказа от иск се формира СПН,поради което не се иска съгласието на Отв. Отв получава същата защита,каквато би получил със СР,с което иска е отхвърлен. Отказът от Иск се ползва със СПН.

 

Логическа операция – индукция,проверка дали отказът от иск има СПН?

 

СПН – общо

Отказ от И – частно

 

СПН има:

-         УД – установително действие – установява се правното положение

-         РД – регулиращо действие

-         Н – непререшаемост – не може спорът между тези две страни  да се решава отново

ОТКАЗЪТ:

-         УД – няма,защото няма произнасяне по спора

-         РД – няма,за да има трябва нещо да е установено

-         Н - Ищ не може да заведе отново същия иск,но Отв – може .Например: Ищ е подал –УИ,отказал се е от него,но на свой ред Отв може да предяви +УИ. Тук имаме нещо като наподобяване на Н,но не е същото,защото текстът на закона обвързва само Ищ,но не и Отв.

65. Бързо производство.

Чл.310-317 ГПК

Чл.311 За разлика от общия исков процес,тук срокът за проверка редовността на ИМ  и за допустимостта на иска, е инструктивен – в деня на постъпване на ИМ- чл.311ГПК , в установения срок – чл.313 ГПК.В общия исков процес съдът дава указания в доклада по делото,а при БП -  още в същия ден на постъпване на ИМ. Тези указания целят да отделят спорното от безспорното. Съдът указва на Ищ,че твърденията му са неясно,противоречиви и неточни.

Ако ИМ е Р и Д,се изпраща препис от нея на Отв и му се указва,че трябва да отговори в едномесечен срок.Ако ИМ съдържа неясни,противоречиви и неточни твърдения чл.311,ал.2,съдът изпраща съобщение на страната + указания да отстрани тези противоречия.

Съдът с-но чл.312, ал.1 насрочва з.р.с.з. или в деня на постъпване на отг. на ИМ или най-късно след изтичане на срока за отговор на Отв.

Пример: Подаден е отг на ИМ, след една седмица Отв може да подаде допълнителен отговор,защото не е изтекъл законно определения срок – 1 мес. Съдът за всеки отговор ще провежда з.р.с.з.

В з.р.с.з съдът(посочва се разпореждането,което издава съда):

 - насрочва дата за  о.с.з. до 3 седмици след провеждане на з.р.с.з.. Трябва да се изпратят призовки и съобщения на Ищ и Отв,те трябва да са редовно призовани,защото ако не са,делото ще се отложи за друга дата. Седмица преди о.с.з. те трябва да са призовани т.е. в 2 седм.срок те трябва да бъдат редовно призовани,за да им остане 1 седм.за подготовка.

 - подготвя писмен доклад по делото

 - произнася се по доказателствените искания на страните в ИМ и отг на ИМ(относно допустимост,относимост и необходимост)

- определя срок за внасяне и размер на депозита за разноските,който трябва да бъде внесен

- способите за доброволно уреждане на спора(преговори,медиация, арбитраж)

Съдът връчва на:

-         Ищ -  препис от разпореждането + Отг на ИМ

-         Отв  - препис от разпореждането

Дава им се 1 седм. срок,за да вземат становище  и да предприемат процесуални действия(да внесат разноските по делото)

 

О.с.з. чл.315 ГПК. Първо се проверява дали страните са призовани редовно. По даване ход на делото – съдът определи – дава ход на делото и:

-  приканва към спогодба и ги ориентира за възможната спогодба,ако не желаят се преминава към следващото процесуално действие

- събира представените доказателства,които вече са допуснати в з.р.с.з.

- дава ход по същество

- изслушва устните прения на страните

Съдът обявява делото за изяснено и посочва деня,в който ще обяви решението си,от която дата тече срокът за обжалването му. чл.316  Срокът за  постановяване на СР е 2седм. срок,от деня в който е приключило делото.(в общият исков процес е 1мес)

ОСИ:

-         Ищ – може да съедини с гл. иск и ИУИ по ПЮПО  - най-късно със становището си по доклада на съда- в 1седм срок от връчването на разпорежденето от з.р.с.з и не по-късно от 3 седмици от провеждането на з.р.с.з.

-         Отв – може да съедини с гл. иск и ИУИ по ПЮПО – най-късно с отговора на ИМ

По реда на БП не могат да се предявяват насрещни искове НИ, да се привличат ТЛ и да се предявяват искове срещу тях. Причината е,че те ще забавят хода на делото.

Пример: Отмяна на незаконно уволнение – КИ ( конститутивен иск) + Иск за обещение. Ищ може да ги съедини.

Чл.314,ал.3  По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат:

-         възражения за осбественост и

-         възражения за извършени подобрения в имота.

За тях се подават отделни искове. 

 

66.Производство по брачни дела

 

Производството бива два вида:

-         исково – спорно,двустранно

-         охранително- безспорно – развод по взаимно съгласие,съдът оказва само съдействие

чл.318

-         иск за развод -  КИ

-         иск за унищожавена на брак – КИ

-         иск за установяване същесвуването или несъществуването на брак – УИ+ или –

 

Особености:

Чл.319 Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.  – Те притежават специална процесуална дееспособност. Те се еманципират.

В пр-вото по брачни дела имаме задължително ОСИ:

- чл.322,ал.1 и ал.2

- по чл.326

- искове за издръжка на непълнолетни

- искове за родителски права

 

Чл.320 Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето. 

Пр-вото се спира. ПН изглежда императивна,но ако съпругата се яви в с.з.,искът няма да се спре.

Ако Ищ не се яви в І-то с.з. лично,без уважителна причина,пр-вото се прекратява.

Чл.321(2) – съдът указва на страните способите за доброволно разрешаване на спора- медиация,спогодба и др.

Чл.321(3) – ако страните се съгласят на спогодба или медиация, делото се спира. В 6 мес срок от определението за спиране на пр-вото, всяка една от страните може да поиска възобновяване на делото.

Чл.321(4)-ако това не се случи,делото се прекратява.

Ако в рамките на тези 6 мес страните постигнат споразумение,делото се прекратява  или се постановява развод по взаимно съгласие.

Чл.322 – изчерпателност на основанията – това са всички факти,които водят до ДНРБ. Основанието за развод НЕ Е ДНРБ, съвкупността от всички факти,които водят до него.

Непосочените основания, настъпили и станали известни на съпруга и непосочени  до приключване на устните състезания  се преклудират и не могат да послужат като основание за предявяна на нов иск за развод.

Пред ІІ-ра инстанция не могат да се сочат нови основания.

Главен и евентуален иск.

 

Гл.323 – привременни мерки – по искането за привременните мерки съдът се произнася в с.з.,в което е направено искането,а ако е необходимо да се събират  допълнителни доказателства,новото с.з се насрочва за в 2 седм. срок. Определението по привременните мерки не подлежи на обжалване.

-         ако е разведен – не може да наследява

-         ако е вдовец – може да наследява

Определението, с което са наложени привременните мерки може да се промени при промяна в обстоятелствата( напр. Увеличение на издръжката,поради нужда от лечение)

Чл.326 В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Чл.327 – при смърт на Ищ.

Ако искът се основава на вина на преживелия Отв и Ищ почине,то искът се преобразува от КИ в УИ,защото бракът вече е прекратен в следствие на смъртта.Ако Отв е виновен, не е редно той да остане наследник на Ищ. Производството може да се продължи от наследниците. Те предяват УИ и искат от съда да установи,че е било налице ДНРБ.  Необходимо е наследниците да подадат молба до съда в 2седм. срок от призоваването. Дава им се време,за да приемат наследството,за да имат право да продължат пр-вото. Ако не поискат да продължат делото,то се прекратява.

При продължаване на делото от наследниците, те не могат да разширяват основанията за развод. Съдът се произнася само по тези основания,които са посочени в молбата от починалия Ищ.(в ИМ или с.з.) Разноските по делото се възлагат на недобросъвестния или виновен съпруг. В този случай съдът не е длъжен да се произнесе по въпроса за вината, а само при поискване. Ако няма произнасяне за вината,разноските остават за страните каквито са били.

68. Производство по търговски спорове

-         подсъдност – ОС

-         какво означава търговски спор – чл.365,ал.1 ГПК

Ако спорът е подсъден на РС,по търговски спорове не може да се развие такова,защото те са подсъдни на ОС.

Само при ТС (търговските спорове) имаме двойна размяна на книжа.

Ако ИМ е Р и Д,съдът изпраща препис  от нея на Отв.Отв е длъжен да представи отг на ИМ в 2 седм срок(а не в 1 мес – общ процес), - чл.367 + възраженията, доказателствата, НИ, да привлече ТЛ и да предяви И срещу тях. В срока за отг на ИМ Отв може да направи възражение за разглеждане на делото  по общия исков процес.

Чл.372   ,ал.1  - съдът изпраща препис от отг на ИМ заедно с приложенията на Ищ,които в 2 седм срок  може да подаде ДИМ(допълнителна). Целта е ускоряване на производството.

Препис от ДИМ се изпраща на Отв,който дава отг на ДИМ в 2 седм срок. С отг на ДИМ – отв може да поиска от съда да се произнесе по ПЮПО и да представи нови доказателства,които не е могъл да посочи в отг на ИМ.

Чл.370 Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Възражението за прихващане може да бъде направено в отг на ИМ,но също така и до края на СД в І-ва инстанция,ако не се налага да бъдат събирани доп.док. ср-ва. Целта е да се ускори разглеждането на делото. В случай,че ВП е безспорно, то може да се направи до края на СД в Іва инст. ВП може да бъде прието за разглеждане,ако е установено с влязло в сила СР или има издадена за него заповед за изпълнение.Крайният срок,до който Ищ може да сочи доказателства, е ДИМ.Чл.374 з.р.с.з. съдът се прознася с определение по всички въпроси:

-         Р и Д на представените книжа,вкючително по тяхната цена,на исканията  и възраженията на страните

-         Произнася се по всички допълнителни въпроси

-         Допустимост на доказателствата

Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в о.с.з. ако прецени,че е необходимо да се изслушат  и устните обяснения на страните.

-         съдът насрочва делото в о.с.з

-         изпраща допълнителния отг на Ищ

Съдът съобщава определението от з.р.с.з. на страните,като  може да им съобщи проекта си за доклад и да ги напъти към медиация.   О.с.з – започва с:

- устен доклад,дават се указания на страните и им се предоставя възможност да изложат

-   становището си във връзка с доклада по делото и по дадените указания,както и

- да предприемат желаните от тях процесуални действия.

 Съдът след това:

- събира доказателствените средства

- обявява СД за приключило

- пристъпва се към устни пледуарии.При фактическа и правна сложност на делото страните представят писмени защити. ПЗ Определя се срок за ПЗ на Ищ и Отв.Като този за Отв е по-голям,защото той трябва да се запознае с ПЗ на Ищ. Ищ може да подаде втора ПЗ-реплика.А Отв втора ПЗ – дуплика.

Чл376  Съдът може да реши делото да се гледа в з.с.з.,без да е необходимо да се изслушват страните. Но инициативата за това може да е и на страните – чл.376,ал.2.

69. Производство по колективни искове.

 

Предмет на КИ – МП произтичащи от деликтна отговорност,договорна отговорност за определена неправомерна дейност,от които са настъпили щети за неопределен кръг лица(към момент на подаване на ИМ),но определяем.

Чл379 – ИМ подадена то всички увредени лица, установяване на увреждането, отговорнос на този,който го е извършил.

Увредените лица трябва да докажат икономически потенциал за водене на дело. СР има СПН по отношение на всички лица, които са увредени от конкретното действие независимо дали са били конституирани или не. Делото не трябва да е водено добросъвестно,а не само с цел фирмата да не бъде съдена повече по този въпрос.

ИМ до ОС трябва да съдържа посочване на начина,по който трябва да бъде разгласено предявяването на ИМ и начина,по който могат да се определят лицата.

Ако ИМ е Р и Д,съдът насрочва о.с.з. по чл.382,за да изслуша становищата на страните. То не е подготвително(разлика с общия процес). Съдът постановява определение,което подлежи на обжалване с ЧЖ. Лицата трябва да заявят дали ще участват в процеса или ще търсят самостоятено защита. Съдът в з.с.з. приема за участие в процеса лицата,които са заявили,че ще участват и изключва онези,които ще осъществяват своята защита самостоятелно. С определението на съда се утвърждава списъка на лицата. Препис от определението за изключване на лицата се дава на лицата,които ще търсят самостоятелно защита в отделен процес. С този препис от определението те удостоверяват,че ще осъществяват защитата си самостоятелно и така запазват правото си на иск.

Ако някой е пасивен(не е заявил своята позиция) и пропусне срока за заявяване, той губи правото си на иск и ако подаде ИМ тя ще бъде неоснователна.

Ако в хода на процеса бъде постигната спогодба,тя се потвърждава то съда.(в общия процес спогодбата не бива да противоречи на добрите нрави,морала и закона,а тук – закона,добрите нрави и дали ще бъде защитен достатъчно увредения интрес.) След като спогодбата се одобри от съда,тя има СПН и изпълнителна сила,въз основа на нея се издава ИЛ.

СР може да осъди Отв да преустанови определени действия занапред и да плати определена сума. Тук също има привременни мерки – чл.385,ал.2 --- ВЖ  и КЖ --- чл.385,ал.3

Чл.384(4) отклонение от ДН. Т.е. ако съдът намира,че мерките,които Ищ е предложил не са достатъчни,съдът може да постанови и допълнителни мерки --- засилено СлН.

Чл.386,ал.1 СР има действие за нарушителя,за лицата предявили иска и за пасивните лица.

Ал.2 – лицата,заявили,че няма да участват,а самостоятелно ще потърсят защита на своите права, могат да се възползват от СР по КС.

Чрез СР1 постановено в резултат на самостоятелната си защита те се презастраховат.

По СР2 – по КС, там са били приложени нови доказателства,които не са били известни към момента на постановявана на СР1. Към СР2 се прилага списък с изключените лица(тези,които са заявили това)

На осн-е чл.303,ал.1,т.1 може да бъде отменено СР1,поради възникнали нови обстоятелства,в случая това е СР2. Лицето може да се откаже от СР1 и да се възползва от СР2.

СР по КС подлежи на обжалване с ВЖ и КЖ.

Чл.338,ал.1 І-во инстанционният съд може да свика общо събрание,на което трябва да присъствато поне шест от увредените лица, за да приема решения. ОС на увредените лица  се ръководи от съдията и избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка.

 

Арбитраж

 

А е алтернатива на съдебното разглеждане.Един от алтернативните способи за преодоляване на споровете(преговори,медиация – спорът се решава от спорещите страни. Медиаторът не може да реши спора,а само да ги напъти и не е необходимо закона да бъде спазен.)

А – способ за решаване на спорове.Арбитърът решва споровете по закон. Решението на А е задължително и има СПН.  А е доброволен.А е частен,не може да е към държавна структура.

А бива:

- институционален – полезен и достъпен с това,че има правилник за своята дейност, има листа с арбитри,от който може да се избере състава на арбитражния съд.Бива:

- открит – всякакви лица мога да отнасят своите спорове за решаване

- закрит – само членовете на съответната организация,към която е образуван,могат да отнасят споровете си към него

-специален – спорове от определен бранш

-общ- всякакви спорове

 

- ad hoc – в този случай страните трябва да определят реда,по който ще се решава спора. А е за конкретен случай,няма листа с арбитри,по-гъвкав.

 

За да се сезира А е необходимо:

-         спорът да е арбитрируем

-         действително арбитражно споразумение – писмена форма(счита се,че има АС,ако се съдържа в разменени писмени средства за комуникация),то може да е самостоятелно или да е клауза от сключения договор. Арб.споразумение дори и да е клауза в договора,се преценява отделно. (Договорът може да е недействителен,а клаузата – да е действителна.)

-         лицата трябва да имат представителна власт и дееспособност

-         да се посочи кой е А или да бъде индивидуализиран на базата на арбитражното споразумение

-         трябва да е посочен конкретния спор/ове,които ще бъдат решавани от А.(не може да се посочат всякакви спорове. Те трябва да бъдат точно определени по конкретния договор)

АР може да се атакува пред ВКС. ВКС преценява дали е валидно и допустимо,но не може да проверява дали е правилно. Отоносно правилността АР не може да се контролира от ВКС.

 

76. Цел и същност на обезпечавенато на иска. Обезпечителни мерки.

 

Целта

 

Има три форми на незаконосъобразно развитие на ГПО.Гр.пр-с влиза в действие при незаконосъобразно развитие на ГПО. Незаконосъобразното развитие е налице,когато има:

-         правен спор – П от безспорно се превръща в спорно

-         неизпълнение на изискуеми задължения – най-острата форама на незаконосъборазно развитие. Дл не е престирал на Кр съответното благо. Кр не може да получи онова благо,което има право да получи – прилага се принудително изпълнение

-         предприемане на действия,които целят да осуетят реализирането на правот,установено в СР. Тези действия могат да са юридически(продажба на имота и превеждане на сумата на чужда сметка) или фактически(укриване на вещта или унищожаване).

 

Исковият процес отнема време и в този интервал от възникване на интереса от защита до нейното реално получаване изминава време.Отв може да осуети осъществяването на защитата. Целта на обезпечителния процес е да гарантира бъдещето реализиране на правото като запази фактическото положение на нещата непроменено. На Дл му се отнемат определени възможности,с  които той разполага.

-         запор на банковите сметки – парите продължават да са негови,но той не може да намалява сумата по сметката

Об. Мерки не са отнапред предвидени в закона. Чл.397 – мерките не са изчерпателно изброени.Об.м трябва да отговорят на обезпечителната нужда. Те се посочват от Ищ в ИМ,а съдът преценява дали об.м отговорят на об.нужда. Съдът няма право да определя об.м. Съдът може да уважи поисканата мярка или да не я допусне по собствена воля,но няма право да налага об.м. За неоснователна об.м в следствие на неоснователен иска отговоря Ищ за причинените щети.Затова съдът няма право по собоствена инициатива да определя об.м.

Об.м трябва да адекватни на заплахата на МП. Пример: Подаден е ревандикационен иск – нужна е възбрана върху н.имот,а не запечатване на ресторанта.

 

77.Произвоство по обезпечавена на иска

 

Обезпечаване на иск:

-         на бъдеш иск – преди да е предявен

-         на вече предявен иск

 

чл.390

-         предявяване на иск

-         обезпечаване на иск

-         ЗНИ – заповед за незабавно изпълнение  

Неизпълняемо парично притезание

 

Необходимо е да се предяви иск за обезпечаване на иска още в същия ден на подаване на ИМ.По такъв начин най-ефикасно се гарантира вземането.

Молбата за обезпечаване на иска се подава до съда,на който делото е родово подсъдно – зависи от родовата подсъдност на исковото производство!!!!!!!!!!!!! Цели се отв да бъде изненадан,затова в това производство отв не участва. Молбата се подава по родово компетентния съд по постоянен адрес на Ищ  или по мест-е на н.имот. Целта е да се улесни Ищ.

Когато молбата за об.м е основателна т.е Ищ разполага с правота за об. На иска,съдът допуска об.м на иск и определя срок за предявяване на иск,който не може да е по-малък от 1 седм и по-голям от 1 мес.(по преценка на съда). Ако в рамките на срока,определен от съда, лицето не предяви иск, съдът е длъжен да вдигне об.м. (доклад на съдията, въз основа на обезпечителното дело,съдията констатира,че няма предявен иск, в з.с.з. издава определение,с което налага вдигане на об.м и отмяна на об.заповед.Ищ подава ИМ и взима съдебно удостоверие,че е подал иск. Ищ прилага това съд.уд-е към об. дело. Съдът проверява именно  дали има съдебно удостоверение по об.дело и ако таково липсва се пристъпва към вдигане на об.м и отм.на обезпеч. Заповед)

 

Съдът се произнася по налагане на об.м в з.р.с.з. в същия работен ден,в който е подадена молбата за налагане на об.м. Съдът се произнася с определение,което връчва на молителя. Съдията издава обезпечителна заповед,която изпраща на съдия изпълнителя или съдията по вписванията в зависимост от вида на об.м. (запор, възбрана и др)

-         запор на дв. Вещ- опис на веща от съдия изпълнител

-         запор върху МПС – чрез отнемане на контролния талон и снемане на рег. Номер(лицето няма право да го употребява)

При отказ да се наложат об.м съдът издава определение,което подлежи на обжалване  по чл.396 от момент на връчването на определението. Определението може да се обжалва,но не се съобщава на Отв все още. Той бива уведомен едва,когато об.м бъде наложена(отв все още не знае за об.процес). Едва,когато об.м бъде наложена,отв има право да я обжалва.

 

Обезпечаване на висящо дело

 

ОбП се намира във връзка с исковия процес,но не е часто от него. Той може да предхожда исковия процес или да го съптства,но не може да го следва(след него е изпълнителния процес). Крайният момент,до който може да се поиска обезпечаване на иска е приключването на СД във въззивната инстанция – чл.379.

Началният момент,от който можед а се иска об. на иска по висящо дело:

- със самата ИМ – в края на ИМ,след петитума на ИМ, се пише в различен шрифт – особено искане. Уважаеми Районен съдия, моля да бъде обезпечен така предявения иск като допуснете налагането на запор......

След като се провери ИМ за Р и Д ,ако ИМ не е Р,но Д  се изпраща съобщение на Ищ заедно с ИМ,за да бъде коригирана. Ако ИМ е Р и Д,преди да връчи препис от нея на Отв, съдът допуска об.м. Целта е бързина и ефективност.

Недопустими обезпечения – чл.393 – защото те са сигурни платци

Предпоставки за об. на иска

 

-         интерес от обезпечаване на иска – когато без налагането на об.м ще стане невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правото на Ищ

-         вероятна основателност на иска- вероятно съществуващо право – 391,ал.1 убедително писмени доказателства,че П вероятно съществува

 

 ( твърдяно право – достатъчно е за да възникне ПИ – Ищ твърди,че неговото МП е        засегнато от МП спор, доказано право – ППИ , право на принудително изпълнение) 

 

Гаранции – чл-181,180 ЗЗД – залог и ипотека,предоставени от Ищ,като гаранция за покривана на щетите на Отв, в случай на неосновател иск.

ЗОДВПНГДС – отговорност на Д,ако съдът неоснователно е допуснал об.м. и Ищ не е представил гаранция (залог или ипотека). В този случай се търси отговорност от държавата.

Чл.395 – В молбата за налагане на об.м се посочва конкретната об.м,която Ищ иска да бъде наложена .Об.м обикновено е въпрос на свободен избор на Ищ,но понякога няма право на свободен избор чл.399(предвидена е в договор). Препис от молбата не се изпраща на Отв.

Чл.398 – об. м може да се замени с друга об.м. По инициатива на Отв или Ищ се отпрява молба до съд,като препис от М се връчва на насрещната страна,която разполага с 3 дни,за да направи възражение или да изрази съгласие. Съдът се произнася с определение по молбата.

Об.м може да се вдигне и да се отмени по молба на Ищ или Отв.

Когато молбата е подадена от Отв,препис от нея се изпраща на Ищ,който разполага с 3 дни,за да възрази. Съдът в з.р.с.з с определение отменя об.м.,след като се увери,че не са налице причини за налагането на мярката. Определението подлежи на обжалване с ЧЖ.

Чл.403 – наложената об.м във всички случаи причинява щети на Отв,ако искът е основателен,пак ще са налице щети,но те няма да се обезщетяват. Ако искът е неоснователен, об.м също е неоснователна или ако делото е прекратено(оттгелен е иска или е сключена спогодба),Отв може да поиска да му бъде изплатено обезщетение за причинените щети. При сключването на съд.спогодба ,когато има наложена об.м,Отв трябва да мисли не само за спорното право,а и за щетите от наложената об.м.

Чл.403 – Ищ трябва да заплати щетите,но в спогодбата нищо не е уредено. Отв трябва да поиска от Ищ да му заплати причинените с об.м щети. Трябва да бъде включена клауза относно об.м,за да може след това Отв да иска обезщетение от Ищ по чл.403( Моля Ищ да ми заплати щетите, които ми причини чрез налагането на запор на банковата ми сметка)

След сключване на спогодбата съдът вдига об.м.,но относно предоставените от Ищ гаранции,съдът не може да се разпореди да бъдат освободени,освен ако Ищ не подаде молба до съда.Препис от молбата се изпраща на Отв,който може да възрази в срок от 1 седм от връчването на молбата срещу освобождаването на гаранцията и в срок от 1 мес да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове Отв не подаде възражение  И не предяви иск,съдът освобождава гаранцията.

78.Обща характеристика на изпълнителния процес – индивидуално и универсално принудително изпълнение.

ИП влиза в действие,когато е налице неудовлетворено изискуемо и ликвидно притезателно право.ИП дава защита чрез принудително отнемане на едно благо или негов заместител от Длка.

ИП бива:

-         пр-во по ИПИ

-         пр-во УПИ

ИПИ – има за цел да бъде удовлетворено едно притезателно право на един Кр като се посегне върху определено им-во на Дл.

УПИ – има за цела да бъдат удовлетворени всички Кр-ри на Дл-ка като се посегне върху цялото му имущество.

Търговска несъстоятелност – пр-во УПИ и от друга страна там е уредено пр-во на съдебния конкордат

Пр-вото за УПИ бива:

-         общо – глава ІV от ТЗ

-         две особени – ЗД и ТБ – КЗ и ЗКИ, ако в тези закони има норми относно УПИ,те се прилагат субсидиарно с гл. ІV от ТЗ(общ режим),ако нещо не е уредено в гл.ІV на ТЗ се прилага ГПК(публична продан на н.имот –прилага се ГПК)

Пр-во за ИПИ – прилага се ГПК

То обхваща отделни изпълнителни способи и няма общо пр-во.

Притезателните права са различни – тези задължения,които кореспондират на притезателното право се изпълняват по различен начин. Няма общ способ по пътя,на който да се реализира едно задължение. Поради различните притезателни права съществуват и различни начини за ПИ. ИП за ИПИ  включва различни принудителни способи,които са различни пр-ва за реализирането на различни по естеството си мат.пр.задължения.

 

Ключови моменти в ИП за ИПИ:

-         изпълняемо право

-         изпълнително основание

-         право на ПИ

 

Изпълняемо право

 

ИзП в ИП са гр.мат. притезателни права(неудовлетворено,изискуемо и ликвидно). Изключение:

-         в ТП – личните,незаместими действия – Работодателят не може да задължи работника да престира раб. Сила

-         СП – П и З в СК -  действия и бездействия  - съпружеска вярност

ИзП са гражданските притезателни права + публичните държавни и обществени вземания(данъци – вземанията на Д могат да се събират и по реда на ГПК) и по наказателни постановления (наложени глоби)

 

Изпълнително основание

 

ИО е документ,който удостоверява в себе си подлежащо на изпълнение ИзП. ИО са изчерпателно изброени в чл.404.

ИЛ е процесуална ЦК,която представлява заповед за изпълнение,при положение,че Кр поиска такова изпълнение чл.426 ГПК

 

 

Право на  принудително изпълнение

 

ППИ е субективно, публично,процесуално,потестативно право,да се иска от съдия изпълнителя, предприемане на действия включени в съответния  изпълнителен способ. На ППИ кореспондира задължението на съдия изпълнителя да осъществи съответните изпълнителни действия. ППИ ще бъде удовлетворено дори и тогава,когато Кр няма да получи нищо.

ППИ – правото да се иска от съдия-изпълнителя да се осъществи определени действия – перемиране на изпълнителното дело.

 

ППИ  възниква в момента,когато е налице изпълнителното основание – чл.404

Чл.405 производство по издаване на ИЛ,съдът допуска осъществяването на ПИ. ППИ възниква в момента на издаване на ИЛ.

Чл.426, ал.1 СР не е основание,за да започне ПИ

 

Изпълняемото право ----обективира се в ----изпълн.-то основание --- на базата на него се изд. --- ИЛ

 

ИЛ възпроизвежда ИзП удостоверено в Изп. Основоние.

 

ИЛ е пряката предпоставка за възникването на ППИ. ИзП и ИзО са косвените предпоставки.

Ако имаме ИЛ,то ние имаме и ППИ.

 

Ако имаме ИзП, но нямаме ИзпО – пример: СР на ІІ-ро инст. съд,което не е влязло в сила

 

Ако е налице ИзП, но нямаме ИзпО и е издаден ИЛ , ще е налице ППИ.(може съдът погрешно да е издал ИЛ,защото в пр-вото по издаване на ИЛ,съдът проверява дали са налице косвените предпоставки за съществуването на ППИ, а не проверява дали съществува ППИ) Ако е издаден ИЛ,той ще трябва да се изпълни, дори и да не е било налице ИзпО и в последствие ИЛ може да бъде обезсилен.

 

79.Производство по издаване на ИЛ.

 

 

Изпълнителните основания – ту установяват със СПН съществуването на едно изпълняемо право с изключение на СР на въззивния съд – те имат изпълнителна сила,но не се ползват със СПН.

 

-         СР и съд.определения – СР имат изпълнителна сила ,определения с осъдителен диспозитив – съдът се е произнесъл по разноските по делото – то е изп.основание наред със СР; Конст. СР могат да са изпълнителни основания,нямат осъдителен диспозитив;

Чл.19,ал.3 ЗЗД Ищ иска предварителния договор да се обяви за окончателен. Когато се обяви договора за окончателен в МП собствеността преминава от Отв в Ищ. Ищ се е превърнал в собственик на вещта и за него възниква притезателното право да иска от Отв да му предаде вещта.Това право възниква от влизане в сила на СР. Затова КСР може да е изп.основание,но не е потестативно право за скл.на окончателен д-р.

-         съдебни спогодби,решения на арбитражни съдилища

-         решения на чуждестранни съдилища – решения на съд от ЕС – КМЧП,те не се нуждаят от допускане на изпълнението им на територията на РБ

-         решения на чуждестранни съдилища – производство по екзекватура – трябва българският съд да допусни тези решения да се изпълняват на територията на страната;

Издаване на ИЛ

ИЛ се издава от І-во инст- съд,който е разгледал делото,само по изключение ИЛ се издава от ІІ-ро инст.съд. чл.405,ал.2. І-во инст. съд съхранява приключилите гр.дела. Когато едно гр.дело е приключило с влязло в сила СР, делото се връща обратно и се съхранява в т.нар архив.

ИЛ няма давност,но Дл може да направи възражение за изтегла давност – 5 г.

Молбата за изд.на ИЛ -  ИЛ се издава еднолично от съдия с разпореждане, с което се  уважава молбата за изд.на ИЛ. Съдът разпорежда да бъде издаден ИЛ,като върху изпълнителното основание се прави отбелязване,че е издаден ИЛ. ИЛ се издава в един екземпляр. (ако са повече от един,има опасност да започнат няколко изпълнителни дела срещу Дл-ка – чл.406,ал.3)

По изключение може да се издадат повече от един ИЛ,когато Кр-те са повече от един и е ясно за всеки от тях какво вземане има.

Разпореждането, с което се отказва изд.на ИЛ подлежи на обжалване с ЧЖ в 2 седм срок от връчването му на молителя.чл.407, ал.1

Дл-кът няма възможност да реагира в пр-то по изд.на ИЛ,докато не му се връчи призовката за доброволно изпълнение. Тогава пр-то става двустранно.

Чл.409 – ако първообразът на ИЛ се изгуби или е унищожен. По молба на Кр се издава нов,но препис от молбата се изпраща и на Дл-ка,който има право да възрази. В този случай Дл участва в пр-то по изд.на ИЛ.

-         загубен – не знае къде е

-         унищожен – който като физ. Тяло несъществува или като носител съществува,но тестът не може да бъде разчетен

Определението на съда подлежи на обжалване с ЧЖ.

Производството за издаване на дубликат е състезателно и може да премине през 3 инстанции. Молбата се разглежда в о.с.з.

 

Пр-во за издаване на дубликат – чл.407,ал.3 – Дл може да направи възражение, че мат.притезателно право несъществува. Пр-вото по изд. на дубликат приключва със СР(не е исково пр-во).СР подлежи на обжалване по общия ред (ВЖ, КЖ)

78.Заповедно произвоство. Заповед за изпълнение и последици от възраженията на ответника.

 

Заповедното производство е част от исковия процес. Има за цел ускоряване на пр-то по защита и осигуряване на бързия оборот в търговията.Има за цел защита на чуждестранните инвестиции.

Идеята е,че след като е издадена заповед за изпълнение, Дл ще плати.

ЗП има за цел да улесни дейността на ТД.

ЗИ е изпълнително основание. ЗИ--à ИЛ

Има две пр-ва:

-         пр-во по изд. на ЗИ

-         пр-во по изд. на НЗИ – незабавна – чл.418

Подава се молба до І-во инст. съд чл.410,ал.2 , чл.425 – образец,молбата се обработва от компютър.

МП-ст – съдът по местоизпълнение или по постоянен адрес на Дл или по местоседалище на Дл. Трябва спорът да бъде посочен в чл.410. Молбата трябва да отговоря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и приложенията по чл.128.

Чл.127,ал.2 – препис от молбата не се представя на насрещната страна,тъй като целта е бързина и изнеда. Насрещната страна не участва в тази фаза,но по п-п пр-вото е двустранно.

При искането не се посочват док-вата и конкретните об-ва. Молбата може да не е подкрепена с док-ва.

В ЗП при искане на ЗИ(първа),няма нужда да се док-ва,че наистина има вземане. Посочва се само определената сума за получаване.

ЗИ не се издава,когато:

-         молбата не отговоряна чл.410 с препращане към чл.127 и чл.128

-         ДТ 1 %

-         ако искането е в чл.411,ал.2,т.2 – противоречи със закона и добрите нрави

-         Дл няма постоянен адрес или седалище на тер-та на РБ – чл.411,ал.2, т.3 – не може да се иска издаване на ЗИ срещу чуждестранен гражданин.(българин роден и живее в чужбина,но задължително има пост.адрес)

-         Т.4 чужденците нямат пост.адрес,а обичайно пребиваване; чужди ФЛ,ако имат място на стоп.д-ст на тер-та на РБ.

Молбата за издаване на ЗИ се разглежда в з.р.с.з. и в рамките на 3 дни ,съдът трябва да се произнесе по нея.

Заявление --- р.с.з.---- разпореждане на съда. Разпореждането подлежи на обжалване,но само ако разпореждането е отрицателно т.е отказ от изд. на ЗИ. Ако Р е + - то не подлежи на обжалване. ЗИ се издава в 3 дневен срок. Чл.411,ал.3 – тази ЗИ също не подлежи на обжалване. Препис от ЗИ се връчва на Дл.

Защитат срещу Р+ и ЗИ е друга. Дл може да:

-         направи възражение в 2 седм. срок чл.414,ал.2, съдържание – чл.414 – „Не дължа....”, не се обосновава. Съдът съобщава на заявителят,че може да подаде ИМ в 1 мес срок(Ищ довнася ДТ).Ако ИМ не бъде подадена в посечения срок, ЗИ се обезсилва.Ако Ищ подаде ИМ, той трябва да предстви пред съда съд.удостоверение,че е подал ИМ в рамките на 1 мес срок и така ЗИ няма да бъде обезсилена. След 1 мес делото се докладва на съда и той проверява дали има постъпило съд.удостоверение от Ищ и ако няма такова съдът обезсилва ЗИ чл.415,ал.2

-         не направи възражение в 2 седм срок – съдът издава на базата на ЗИ , ИЛ – по чл.416 като върху ЗИ се отбелязва,че е издаден ИЛ.

 

Незабавна заповед за изпълнение.

 

 

ЗНИ – чл.417,чл.418,чл.419

Когато заявителят разполага с някои от документите по чл.417, с които ще доказва наличието на своето вземане.

ЗНИ – притезателното право трябва да бъде доказано

ЗИ – притезателното право е само твърдяно

 

Чл.417,т.1-9 – документи – посочените документи не могат да се разширяват по тълкувателен път.

 

Редовно водени счетоводни документи – когато са подкрепени с първични сч.документи.

Нот. Актове за притезателни права.

Лизингодателят може да поиска НЗИ,ако лизингоприемателят не е изплатил вн-ките си (финансов лизинг). Той може да си върне вещта.

 

Чеков д-р между ТБ и У.

У подписва чек на Х,но ТБ отказва да изплати сумата на Х без да даде обяснение.

 

Х има правен интерес да подаде молба за издаване на ЗНИ срещу издателя на чека.

 

Документите в чл.417 са частни документ( с изкл.на т.1). Те имат мат.док-на сила единствено в пр-вото по изд.на на ЗНИ.

По п-п МДС имат само официалните свидетелстващи документи в исковото пр-но. ЧД нямат МДС.

 

Чл.418, ал.2 изд. ЗНИ – съдът няма право на свободна преценка, а е длъжена да го приема, както при офиц.св-щи документи . За да има МДС е необходимо документът да е редовен от външна страна.

Редовен от външна страна е всеки документ,който няма зачерквания,добавяния, изтривания и поправки или ако има такива до тях  е поставен подписа на автора на документа.

 

І дата на СР – обявяване на СР – за правния мира СР има

ІІ дата на СР – постановяване на СР,съд.състав след о.с.з. е взело СР.

 

Чл.418,ал.5,чл.418,ал.2

-         проверяват се основанията по чл.418

-         постановява се разпореждане за изд. на ЗНИ

-         на основание на разпореждането се издава ЗНИ

-         на осн.на ЗНИ се издава ИЛ

Кр трябва да предстви на съдия изпълнителя ИЛ и ЗНИ при подаването на молбата си за образуване на изпълнително пр-во. Кр сам избира съдия изпълнителя. Съд.изп-лят връчва препис от ЗНИ и ИЛ се връчват на Дл-ка.

 

След като е подадена молба за издаване на НЗИ ,съдът я разглежда и постановява разпореждане.

-         Ако Р е – то подлежи на обжалване с ЧЖ в 1 седм.срок. чл.418,ал.4.Препис от Р се изпраща само на молителя.  В съобщение за отхвърляне на искането не се възпроизвежда разпореждането, не се описват мотивите за отказа,затова е необходимо страната да получи препис от Р.Така тя може да се запознае с него.

-         Ако Р е + се издава ЗНИ и ИЛ – чл.419. ЧЖ на Дл не спира изпълнението. С ЧЖ той се защитава срещу процесуалното незаконно издаване на ЗНИ и на ИЛ (съдът е допуснал грешка при издаването на Р за издаване на ЗНИ и ИЛ,ако не са налице основанията по чл.418,ако документите не са редовни,не е налице ФС,при който такава ЗНИ може да се издаде)

Дл.може да направи възражение – чл.414 за несъществуването на вземането.

Дл има две възможности – чл.419  обжалване на Р  и чл.414  - възражение за несъществуването на вземането  - в 2 седм срок от връчването на ЗНИ.  Обжалването и възражението не спират изпълнението.

Чл.422,ал.1 Кр може да предяви иск в 1 мес срок от получаването на възраженито, +УИ ,като се счита подаден от датата на подаване на молбата за издаване на ЗНИ.

Р+ за издаване на ЗНИ ,както и самата ЗНИ не се ползват със СПН.

Дл може да спре изпълнението – чл.420 чрез:

-         чл.180 и чл.181 ЗЗД  като представи обезпечение

-         убедителни писмени доказателства – те няма да отменят ЗНИ и ИЛ,а само ще спрат изпълнението – напр.разписки,че е плащал

Ако искането за спиране е уважено – чл.420,ал.3 – подлежи на обжалване с ЧЖ.

 

Ако мат.притезателно право несъществува, изпълнението все още не е приключило,ИЛ се обезсилва и изп.пр-во се прекратява по молба на Дл-ка. Чл.245,ал.3 издава се обратен ИЛ.

 

Защита на Дл-ка

Чл.423 ако има процес.наруш-я във вр-ка със съобщаването и връчването на ЗНИ на Дл-ка в 1 мес срок от узнаването,той може да поиска отм на ЗНИ пред въззивния съд. Въз.съд отм ЗНИ и делото се връща в І-ва инст. с указания чл.415,ал.1.Указания на Дл-ка,че може да направи възражение и може да подаде ИМ в 1 мес срок.

Чл.424 Искова защита на Дл-ка .Той може да оспори съществуването на притезателното право като предяви иска,че това притезателно право несъществува към дадения момент. Искът по чл.424 може да се основава на нови факти и обстоятелства. Нововъзникнали след изтичане на срока,в който е могъл да направи възражение.(осъществено плащане или др.способ за погасяване на задължението). Новооткрити  - към момента на издаване на ЗИ.

Чл.424 –УИ – крайният срок е 3 мес от момента на откриване на обстоятелството за предявяване на –УИ ,но не повече от 1 год от погасяване на задължението. Например: платил на 01.01 , узнал на 01.11, трябва да подаде иск преди 01.01 на следващата година.

Изпълнителните  способи зависят от два фактора:

-         изпълняемото право

-         длъжникът определя кога ще бъде извършено принудителното изпълнение

Право на собственост е елемент от владението.Изпълнителният способ е:

-         въвод – при н.имоти

-         предаване – при дв.вещи

Лични,незаместими действия.Изпълнителният способ е глоба.

При паричните притезания,изпълнителните способи са:

-         продажба на дв.вещи

-         продажба на недв.вещи

Секвестируемо и несеквестируемо имущество – чл.444