ЛЕКЦИИ

1.2.3.Общо учение за гражданския процес.

Гражданският процес като цяло е призван да възстанови законосъобразното развитие на материалните правоотношения тогава, когато те се развиват незаконосъобразно.

Материалните правоотношения се развиват спонтанно, законосъобразно и са толково присъщи на човечеството, че са почти незабележими, когато се развиват законосъобразно. Законосъобразно развитие на материалното правоотношение има тогава, когато страните са постигнали съгласие относно съдържанието му, какви права и задължения възникват от него и имат такова поведение и действат така, както материалното правоотношение предписва, както съдържанието на съществуващото между тях правоотношение предписва.

Незоконосъобразното развитие на материално правоотношение има три самостоятелни форми, които могат да се прояват едновременно, а могата да се проявяват и самостоятелно, независимо една от друга:

-         правен спор;

-         неизпълнение на дължими действия

-         предприемане на действия, които ще осуетят в бъдеще реализация на правото.

Правния спор. Спорът е външнообектевирано различие в представите на два или повече субекта относно някакво явление. Може в техните представи да имат еднакво разбиране за нещо, но обективирано различно и обратното. Правният спор е спор относно възникването, съществуваването и съдържанието на едно материално правоотношение. Гражднаският процес се интересува само и единствено от правни спорове. Преддоговорни спорове са неправните спорове –– спорове как да бъдат уредени правоотношението между страните; промяна на икономическата среда може да се иска съобразяване на договор с променените и т.н.

Правният спор превръща правото от безспорно в спорно и едно такова право е вече накърнено право и се налага намесата на гражданския процес, за да възстанови законосъобразното чрез едно съдебно решение. Правния спор е неоснователно претендиране на несъществуващо право и обратното - неоснователно отричане на съществуващо право.

Правният спор може да бъде спор по факти, а също така по правоотношението. Не винаги при правен спор се спори по това какви факти са се осъществили. Обикновено, когато има спор, той е спор по фактите, както и по правото.

Неизпълнение на дължими действия. Втората форма е най-сериозното накърняване на материолното правоотношение и е налице тогава, когато не се изпълнява задължението по материалното правоотношение, защото кредитора има право да очаква, да получи определена престация, а длъжника не изпълнява. В случая е налице разминаване между това което съществува като задължение по материалното правоотношение и действителното положение.

Предприемане на действия – предприемане на действия, които целят осуетяването на бъдещата реализацията на правото. Действията могат да бъдат фактически – да намалят стойността на веща или да я унищожат. Тези действия могат да бъдат и правни – прехвърля собствеността на недвижим имот.

Това са трите форми на незаконосъобразно развитие на материолното правоотношение. Те могат да бъдат самостоятелни форми. Неизпълнението на изискуеми задължения обаче не винаги е злонамерено, може по обективни причини да не може да се изпълни. Може да няма спор че се дължи, но не се изпълнява – било умишлено, или признавам материалното правоотношение, но не изпълнявам, но най-често са и трите форма – нямам да ти връщам и няма да върна и същевременно да предприеме действия, които целят осуетяването на бъдещата реализацията на правото. Но понеже са три самостоятелни форми, гражданският процес адекватно отговаря на всяка от формите на незаконосъобразно развитие със съответната защитна форма.

Правният спор се решава по пътя на исковия граждански процес. Той не може да даде защита при втората и третата форма на незаконосъобразно материално правоотношение. Исковият процес е така организиран, че да се разреши един правен спор, като всеки спор се решава по един и същи универсален начина – подвежда фактите под хипотезиса на правната норма.

При неизпълнението в действие влиза изпълнителния процес. Последният не решева правни спорове. Той трябва принудително да отнеме онова от длъжника, което той е трябвало да престира, или негов заместител, или заместваща облага и да я предаде на кредитора. Тук има значение за какво точно право става дума /движима вещ, недвижима вещ или паръчна сума/.

При третата форма на незаконосъобразно развитие, а именно предприемането на действия, влиза в действие обезпечителния граждански процес. Последният заварва една опасност от предприемане на действия и негова цел е да предотврати осъществяването на тези действия, като запази фактическата и правна ситуация непроменена, такава каквато я е заварил.

Аспекти на гражданския процес.

Често аспектите се обозначават като теория на гражданския процес, като кноцепции. Когато говорим за теории това означава, че има една теория, втора – която отрича другата, теориите обясняват едно и също нещо по различен начин. Концепциите също разграничават нещата. Аспектите - едно и също нещо погледнато от различни гледни точки, а не са три различни теории, концепции.

Аспектите на гражданския процес са:

-         гражданският процес като защита и санкция,

-         гражданският процес като производство,

-         гражданският процес като правоотношение.

Гражданският процес не е нито защита и санкция, нито производство, нито система от правоотношение, защото той е всички тези неща заедно.

Гражданският процес като производство. Гражданският процес е организиран като производство, защото, за да се стигне до защитата, до възстановяването на законосъобразното развитие на правото, е необходимо да се предприемат, да се осъществят, една поредица от действия.

Общи белези на гражданското производство с други производства. Гражданският процес като производство има общи черти с много други производства в съществуващи у нас /законодателен, административен и др./. Голяма част от производствата, които съществуват са на базата на гражданския процес.

Всеки един процес е динамичен фактически състав – първи общ белег. Фактическите състави бидат динамични и статични. В материалното право фактическите състави са статични /например: сключване на договор е статичен фактически състав – предложение, приемане, сключване; при сключване на граждански брак – бракът е сключен, когато са положени три подписа – на съпрузите и на длъжностното лице по гражданско състояние/. Статичният фактически състав може да се осъществи или не /никой не гарантира например, че автомобилите в автокъща ще бъдат продадени/. При динамичния фактически състав държавата гарантира, че този фактически състав ще се осъществи веднъж като е започнал. Статичният фактически състав обхваща факти без чието осъществяване не настъпват последиците При динамичния фактически състав има взаимна заеменяемост на едни или други факти и почти няма условия без които не може. Това е така, защото при динамичния фактически състав има взаимна заменяемост на елементите от фактическия състав, с оглед дадената от държавата гаранция, че той ще бъде осъществен. Динамичният фактически състав познава минимален и максимален фактически състав. Минималния фактически състав общхваща действията, които са необходими, за да се постигне крайният резултат. Максималният фактически състав обхваща действията, които са възможни преди да е стигнало до крайния резултат /максималният фактически състав обхваща в себе си минималния фактически състав/. Всичко казано за максималния и минималния фактически състав важи за всяко едно производство – законодателен процес, административен процес и т.н. Динамичният фактически състав е многоличен – в този ФС участват множество лица /не е състав който се осъществява от едно лице/. При ДФС образуващите го права и задължения играят мотор на този процес. При гр.процес правата не се погасяват с тяхното изпълнение, а се променят, преобразуват се, за да се достигне до крайния резултат. ДФС е изграден на базата на процесуални действия. Процесът като производство е организиран на базата на процесуални действия. За гр.процес имат значение само действията, но не и събитията. Последните имат отношение към гр.процес, но само индиректно – ако страна почине, съдът трябва да спре делото и да издири наследниците /съдът не знае, че страната е починала и не спира делото; и обратното съдът предполага, че страната е починала и спира делото, но тя не е починала, но делото е спряно/.

Гражданският процес е двустранно производство. За да има граждански процес трябва да има две срещупоставени страни. Производството е контрадикторно, т.е. спорно производство. Поради това, че производството е двустранно и контрадикторно е устроен на базата на два важни принципа. Гражданският процес е състезателно производство. Гражданският процес като производство е устроен на базата на диспозитивното начало.

Гражданският процес като защита – санкция. Защо е така организиран - защото гражданският процес намира пред себе си едно незаконосъобразно развитие на материалното правоотношение. Гражданският  процес трябва да възстанови законосъобразното развитие на материалното правоотношение и след като го възстанови е налице защита и следователно трябва да има санкция за неизправната страна.

Съотношение между защита и санкция. Предмет на гражданският процес са едновременно и правата и задължениеята по едно правоотношение, следователно негов предмет е правоотношението и затова не може да има съотношение между защита-санкция. Гражденският процес е едновременно и защита и санкция /за едната страна е защита, за другата санкция/

Гражданският процес като защита-санкция в исковото съдопроизводство. В исковото производство имаме правен спор. Универсалната защита-санкция, която исковият процес ще даде, е силата на пресъдено нещо. Във всички случаи, когато процесът приключи с влязло в сила съдебно решение, винаги ще я има универсалната защита санкция /каквото и да е решението/. Обозначението “сила на пресъдено нещо” е въведено от проф. Ж.Сталев през 1952г., което преди това е обозначавано като законна сила на съдебното решение. Силата на пресъдено нещо е универсална, защото всяко едно влязло в сила решение я поражда – без значение дали искът е уважен или не. Силата на пресъдено нещо:

– установително действие - установява се какво е правното положение между страните по делото /проф. Живко Сталев, в учебника говори за установявате действителното полжение, с което не е съгласен проф. Стамболиев, защото може да е установеното действителното или не/;

-         регулиращо действие – страните по делото са длъжни да имат такова поведение, каквото съдебното решение предписва;

-         непререшаемост – спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван.

При някои съдебни решения към тази защита-санкция се прибавя още една защита-санкция, наречена конститутивно действие. Таково действие има, когато е уважен констативен иск, т.е такъв иск, който има за предмет потестативно право. Конститутивното действие е най-ярката, най-ефективната, която исковият граждански процес може да даде. Конститутивното действие на съдебното решение се състои в промяна в материалните правоотношения меджу страните. Тази последица е много по-ефективна от силата на пресъдено нещо. Конститутивното съдебно решение преобразува материалното правоотношение.

Исковият граждански процес дава изпълнителна сила. Изпълнителна сила има това съдебно решение, с което е уважен осъдителен иск. Изпълнителната сила дава възможност да се влезе в изпълнителния процес въз основа на изпълнителен лист.

Освен тази защити исковият процес дава и други две защити: подаването на иска прекъсва погасителната давност, а така също придобивната давност. Прекъсването на давностите е защита – санкция. Давността не тече по време на процеса.

Изпълнителният граждански процес отнема принудително от длъжника онази облага, от която той е трябвало сам да се лиши или неин заместител /това е санкцията/, като в предаване изпълнението на кредитора е защитата. Докато в исковият процес няма реално разместване на блага, при изпълнителният процес има реално разместване на блага - реално се отнемат и реално се предават.

Обезпечителния процес – запазва се непременено фактическото и правно положение такова, каквото го заварва наложената обезпечителна мярка. След като обезпечителната мярка е наложена не може да се извършват фактически или юридически действия. По този начин се гарантира, че ищецът ще има върху какво да посегне.

Общи белези:

1. Защитата се дава и санкцията се налага от трето незаинтересовано лице. Лице, което е еднакво отдалечено от страните и няма никакъв материален и морален интерес. Отвод на съдията – чл. 12 от стария ГПК.

2. Защита-санкция се дава и налага по нарочно предвидени в закона производства с гарантирана възможност на страните да учатват в производството и да въздействат върху крайния резултат.

3. Защита-санкция се дава по силата на диспозитивното начало тогава, когато е поискана, до колкото е поискана.

Третият аспект е гражданският процес като система от правоотношения. Правоотношенията в гражданския процес за разлика от правоотношенията в метериалното право са правоотношения от публичноправен характер. Гражданският процес защитава частни правоотношения, но правоотношенията в гражданския процес са публичноправни. Това са провоожтношения между този, който дава защита - съдът и страните по делото. Моделът на правоотношенията е: съд-ищец и съд-ответник; ЧСИ-взискател и ЧСИ-длъжник. Процесуалните правоотношения са правоотношения на власт и подчинение. Характерно за тези правоотношения е, че те са динамични, като във всеки един момент те се променят. Процесуалните правоотношения в своята динамика водят до постановяването на .... издаването на защита-санкция, защото те са мотора на движение на гр.процес. Процесуалните права и задължения се реализират, след упражняват чрез процесуални действия.

Процесуалните правоотношения се разделят на основни – правоотношения без които процесът е немислим и допълнителни процесуални правоотношения. Разликата между двете: основните правоотношения са тези, които възникват между правозащитния орган и страните по делото, но в гражданския процес може да участват и други лица и обикновено участват такива – процесуални представители, свидетели, вещи лица и др. Последните са възможни участници и ако те участват в гражданския процес тогава възникват допълнителни процесуални правоотношения между съда и тези лица.

В процесуалните правоотношения, както във всяко друго правоотношение, съществуват права и задължения. Според чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена молба за защита и съдействие. Следователно това е задължение за съда. Процесуалните права на правозащитния орган са и техни задължения и обратното. И при страните в процеса можем да говорим в много от случаите, че правата им са и техни задължения – чл. 127 сега действащия ГПК, страните са длъжни да докажат фактите, които твърдят.

Процесуалните действия на съда са три вида – разпореждане; определение и решение. Гаранция за изпълнение задълженията на съда е обжалване на актовете, които постановява.

Процесуалните правоотношения се реализират чрез задължителни за съда и процесуалните тежести за страните и ако страната не изпълни задължение настъпва тази тежест, която е неблагоприятна последица за страната.

4.Гражданско процесуално право.

Гражданското процесуално право е част от обективното право – съвкупност от правни норми, които уреждат гражданския процес като производство; гражданския процес като защита-санкция; гражданския процес като правоотношения.

Гражданското процесуално право, като обективно право, основно е уредено в ГПК, но гражданско-процесуални норми има не само в ГПК, а и в КРБ, регламенти на ЕС, международни договори и конвенции, по които България е страна, Закона за международния търговски арбитраж /по всякакви граждански дела, въпреки че е записано “търговски”/, всички закони, които съдържат процесуално правни норми – ЗС, ЗЗД, СК, ТЗ и др. Трябва да се прави ясна разлика между процесуалноправни норми и материалноправни такива, защото: 1. действието във времете – метериалноправните норми по принцип имат действие занапред и по изкл. могат да имат обратно действие, за което е необходимо в ПЗР на съответния закон да е записано, че имат обратно действие; процесуалните норми имат действие обратно и само по изкл. процесуалните норми нямат обратно действие; 2. материалноправните норми по прицип са диспозитивни; за разлика от процесуалноправните. Разликата – какво урежда съответната норма; кой е адресат на нормата – процесуалните норми са модел за поведение на съда – дават указание на съда какво да направи /презумпцията за бащинство е процесуалноправна норма, защото съдът ще счита за баща на детето съпругат на майката, до доказване на противното/; материалноправните норми има за свой адресат гражданскоправните субекти /нормата на чл. 64 от сега действащия ГПК е материалноправна – изхожда се от принципа на чл. 45 от ЗЗД – адресат на нормата на чл. 64 е страната станала причина да се направят разноските/.

6. Принципи в гражданския процес- същност на принципите и тяхното взаимодействие в новия ГПК

Принципите са основни ръководни правни норми. В доктрината е съществувала дискусия дали принципите на правото са част от обективното право или те са основни ръковдни правни идеи. Принципите на гражданския процес като част от принципите на правото са правни норми. Принципите са основни правни норми. Основа е нещо върху което се изгражда гр.процес. от принципа има други правни норми и възпроизвеждат в един или друг аспект принципа. И тогава с арг.от обратното на тази правна норма която да я развиват в частност, тогава не можем да кажем че тази правна норма е основен принцип. Всяка промяна в основата води по необходимост до цялостна промяна на конструкция. Принципите на гр.процес се намират в диалектическо единство и като всяка една основа те се влияят взаимно и всяка промяна в който и да е от принципите води до промяна в останалите принципа.

Принципите на гр. процес са и ръководни правни норми. Тези правни норми, които представляват принципи са ръковдно в см., че когато съдът прилагайки закона, прилагайки определена правна норма и има известна неяснота в тази норма, той ще се ръководи от принципите на гражданския процес и заради това те се обозначават като ръководни.

Принципите биват различни видове.

1. Според техния обхват /основно деление на принципите/:

- общоправови принципи – принципи, намиращи приложение в цялостната българска правна систме, т.е. не само принципи на гражданския процес – например принципа на законност /чл. 5 от ГПК/;

- междуотраслови принципи на гражданския процес – тези принципи намират приложение в няколко правни отрасъла, без да са принципи на цялата българска правна система – например състезателното начало /КРБ/

- отраслови принципи – принципи познати преди всички и само на гражданския процес - например принципа на диспозитивното начало.

Принцип за законност – чл. 5.

Основни начала на правото и принципи на правото са взаимнозаменими понятия.

Субектите на принципа са съд, страните и другите участници в производството.

Принципът на законност е принцип, който е относим не само към съда, макар и текста да създава подобно впечатление. Съгласно чл. 3 от ГПК страните в гражданския процес са длъжни да се съобразяват с принципа за законност. Ако страните осъществяват процесуални действия нарушавайки ПЗ – съдът няма да уважи извършеното процесуално действие на страната и няма да настъпят желаните от страната правни последици; ако не упражняват правата си добросъвестно ще се стигне до имуществена отговорност /чл. 3 от ГПК/.

Принципът за законност при дейността на съда има два основни аспекта: принципът за законност в процесуален аспект /при разглеждане на делото съдът трябва да прилага еднакво, точно процесуалноправните норми/ и спазване на материалния закон и закон в ш.см.д., вкл. и тълкувателните решения на ВКС /при решаване на делото.

Гаранциите за принципа за законност са няколко: основна гаранция – ако съда не спазва процесуалния закон при разглеждане на делото неговите процесуални действия подлежат на обжалване с частна жалба и ще бъдат отменени от втората инстанция в този см. се гарантира принципа на законност. Ако това не е забелязано и съдът е постанил решение, последното може да се обжалва, то това решение ще бъде отменено от въззивната инстанция. Принципът на законност в метериалноправния план се гарантира чрез обжалване на решението. Ако едно съдебно решение противоречи на материалния закон почти със сигурност това решение ще бъде отменено

Принцип на диспозитивното начало – чл. 6 от ГПК.

Диспозитивното начало може да бъде определено така – съдът дава защита тогава, дотолкова и до когато защита се иска от заинтересованата страна. Това е Диспозитивното начало определено по позитивен начин. То може да бъде определено и по негативен начин. Диспозитивното начало забранява на съда да образува служебно производство, повече от онова, за което е сезиран, да продължава делото след като е десезиран.

Диспозитивното начало има основни три направления, в които то се проявява. Две от тях са във времето: първо - граждански процес има, когато е подадена ИМ; ВЖ; КЖ, т.е. защита се дава само тогава, когато е поискана /това е диспозитивното разпоредителното начало/.

Второто направление, в което се проявява диспозитивното начало е също във времето и се съдържа във формулата – съдът дава защита до когато защита се иска. В това се влага следното съдържание – може да е поискал да му бъде дадена защита и във всеки последващ момент да се откаже от тази защита – отказ от иск, оттегляне на иск, на ВЖ, на КЖ.

Третото направление в което се проявява диспозитивното начало е в обема на защитата и в качестото на защитата чл. 6, ал. 2 от ГПК. Количеството на исканата защита се определя от петитума на ИМ или от ВЖ – защитата може да бъде сила на пресъдено нещо; сила на пресъдено нещо плюс конститутивно действие; сила на пресъдено нещо плюс изпълнителна сила.

Гаранция. Диспозитивното начало може да бъде нарушено в две противоположни посоки. Диспозитивното начало може да бъде нарушено в положителен план: съдът може да започне производство без да е бил надлежно сезиран, без да успее да констатира, че е надлежно сезиран – съдебното решение е процесуално недопустимо, защото не е поискана защита, от този който има право да иска защита /Например: ФЛ с оглед на дееспособността се делят на три групи – малолетни, непълнолетни и пълнолетни. При малолетните вместо тях действат техните законни представители. Непълнолетните – притежават ограничена процесуална дееспособност. Баща подава ИМ като законне представител на сина си, който е на 14год. и 6 месеца. В този случай ИМ е недопустима, защото бащата няма представителна власт – синът трябва да предяви ИМ със съгласието на баща си. В този случай съдът не е сезиран от легитимираното лице и съдебното решение ще бъде процесуално недопустимо, поради липса на процесуална легитимация/ липсата на надлежно сезиране е равно на липса на сезиране. 2. нарушение в количествено отношение – процесуално недопустимо по отношение на онва, за което съдът се произнесъл в повече, в която част съдебното решение ще бъде обезсилено.

Диспозитивното начало може да бъде нарушено в обратаната посока – подадена искова молба за 10 000лв., но съдът се произнася за 5 000лв. без да казва нищо за останалите 5 000лв. /а не за 5000 уважил, а за останалите отхвърлил/. Решението е непълно и за страната се поражда възможността да иска допълване на решението.

Диспозитивното начало се проявява в това, че страните определят предмета на делото, обема на дължимата защита, страните сезират или десезират съда.

Състезателно начало – чл. 8.

Състезателното начало в гражданския процес беше въведено едва през 1997г., макар че в КРБ още от 1991г. беше казано, че съдебните производства са състезателни.

Състезателното начало означава, че страните са тези и само те са тези които посочват фактите по делото; страните са тези и те са единствените, които посочват доказателствените средства. Това са двете проявления, в които се проявава състезателното начало.

До 1997г. съдът имаше задължението по силата на ГПК да подпомага страните, да ги напътства, че са необходими други факти, други доказателствена средства да се представят, дори служебно да събира доказателствени средства. През 1997г. българският законодател отива в друга крайност, като въвежда състезателното начало – съдията е безпристрастен наблюдател на състезанието между страните като следи да се спазват правилата на процесуалното състезание /това е модел на американския граждански процес/. При чистото състезателно начало ще принадлежи на по-силния икономически. Тази крайност не е възприета от новия ГПК. Недостатъците на СН е корегирано от служебното начало.

При състезателното начало само страните посочват фактите, съдът няма право да сочи такива. Страните трябва да посочат и доказателствени средства, за да бъдат доказани твърдяните факти. Съдът не може да посочва и събира доказателствени средства. При новия ГПК съдът е длъжен да окаже съдействие, когато ИМ е неясна.

Служебното начало.

СлН е формулирано в чл. 7 от ГПК. СлН означа, че съдът действа ex offitio. СлН е противовес на диспозитивното начало.

Служебното начало в момента /по действащия ГПК/ се проявява само в една насока, която съществува и в новия ГПК. Служебното начало задължава съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движение на делото след като веднъж е сезиран. Последното означава, че при постъпване на съдът служебно трябва да провери дали тя е допустима и дали тя е редовна, т.е. дали исковата молба отговаря на посочените в закона, ако исковата молба е нередовна с разпореждане за БДв. Ако исковата молба е редовна насрочва делото за разглеждане в о.с.з. и т.н. Това служебно начало произтича от задължението по чл. 2 на действащия ГПК.

Служебното начало по действащия ГПК и по новия ГПК се проявява и в това, че въззивната и касационната инстанция служебно проверяват дали решението, което е обжалвано е нищожно и дали е недопустимо – ТР № 1/2000 и № 1/2001г. на ВКС. Какво означава съдът да проверява служебно дали решението е нищожно или недопустимо – има подадена въззивна жалба, с която моли съдът да отмени решението и не се позовава на нищожност, нито на недопустимост. Съдът обаче въпреки рамките на жалбата /не действа диспозитивното начало, а служебното начало/ и проверява дали решението е валидно или допустимо.

Чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ГПК – съдът служебно служебно съдейства на страните за изясняване на делото, което на практика означава, че съдът задава въпроси на страните относно фактите /страните са тези които сочат фактите/, за да попълни делото с фактическа и правна страна.

Чл. 7, ал. 2 от ГПК – служебно връчва преписи от подлежащите на обжалване актове. По действащия ГПК, когато бъде постановено съдебно решение на страните се изпраща съобщение, че решението е постановено, в което пише в рамките на две-три изречения посочва неговото съдържание

Принцип за установяване на истината – чл. 10 ГПК.

Установяването на истината като принцип на гражданския процес е неразривно свързан с принципа за законност, защото ако истината не е установена, тогава няма и принцип за законност.

По силата на принципа за установяване на истината следва да се даде отговор дали съдебното решение, за да бъде правилно, трябва да отговаря на обективната истина или на формалната истина. При обективната истина се предполага, че извън нашето съзнание съществуват нещата и истина е това, което съществува вън и независимо от нашето съзнание. При този принцип съдебното решение е правилно ако съответства на материалните правоотношения между страните, които МПО наистина съществуват извън съзнанието на съдията, дали той ще ги знае или ще ги научи все едно те съществуват реално, т.е. съдебното решение е правилно ако отговаря на реалните съществуващи извън съзнанието на съдията МПО. Формална истина - истина е това, което е доказано и обратното – онова, което е недоказано може да съществува реално и тогава истина е това, което е доказано и щом не е доказано значи не съществува.

По силата на чл. 10, съдът осигуря на страните възможност и им съдейства за установява на фактите, които са от значение за решаване на делото. В своята процесуална дейност съдът осигурява на страните възможност за установявана на фактите, освен това им съдейства за установяване на фактите /това е свързано с обективната истина/, но в крайна сметка, съдебното решението трябва да отговаря на формалната истина, т.е. съдът се опира единствено и само на събрания по делото доказателствен материал, което означава, че в крайна сметка съдебното решение трябва да отговаря на формалната истина.

Като основни начала в новия ГПК има и други правни норми, които обаче не са принципи, в този смисъл не са основни начала.

Вътрешно убеждение. Според чл. 12 съдът преценява по вътрешно убеждение, което е част от принципа за законност. При ВУ няма отнапред дадени правила как трябва да се преценява.

Чл. 11 от ГПК /публичност и непосредственост/ – също е част от принципа за законност. Разглешдането на делото става о.с.з. О.с.з е това, в което могат да участват страните. Закрито /разпоредително/ - страните в него не участавт, участва само съда. О.с.з. се делят на два вида – публично и при закрити врати. Публично е това с.з., в което могат да присъстват външни трети лица, които не са страни по делото. Публичността гарантира гласност на процеса и в крайна сметка законността. При закрити врати – в някои случаи, когато делото се разглежда публично и не е удачно да присъстват пред трети лица, делото се гледа при закрити врати, т.е. страните присъстват, но не присъстват външни лица. За да се гледа делото при закрити врати трябва да има определение на съда, което определение е публично.

Публичността и непосредствеността не са принципи на гражданския процес, в този смисъл че не са основни ръководни правни норми. Всичко казано горе трябва да го има, но то не трябва да се въздига в принцип на правото.

Равенство на страните – уредено е като основно начало. Равенството е част от състезателното начало. Равенството на страните не означава, като част от състезателното начало, че страните имат еднакви права. Те имат различни права според различната тяхна процесуална роля. Те обаче имат еднакви права в отстояването на своята позиция и да издействат благоприятно за себе си съдебно решение. Защо нямат еднакви права – ищецът може да оттегля иска, защото той го е предявил, каквото ответникът не може да направи.

Подведомственост.

Подведомствеността може да бъде опеделена по два начина:

-         от гледна точка на органа – неговата компетентност да се занимае и разреши поставен пред въпрос.

-         от гледна точка на въпроса - подведомствеността е подчинението на въпроса на компетентността на съответния орган.

Правилата на подведомствеността разпределят делата между различните органи. Правилата на подведомствеността разпределят делата на три различни нива. На първо място разпределят делата между органи от различни държави – международна подведомственост. На второ място, правилата на подведомствеността разпределят делата вътре в една държава в съдилищата или административни органи. На трето място – между държавните съдилища и доброволните арбитражи.

Международна подведомственост. Всяка една държава се стреми в максимална степен да разшири своята правораздавателна власт. На българските съдилища са подведомствени почти всички гражданскоправни спорове. Има едно единствено изключение, посочено в чл. 18 от ГПК. Българският съд не може да разглежда искове, по които страна е чужда държава. Не се подведомствени и исковете срещу лице със съдебен имунитет. Тези две изключения отпадат когато, става въпрос за искове за незаето имущество, което се намира на територията на РБългария; искове за вещни права върху недвижими имоти на територията на РБългария; искове на основания договорни отношения, когато изпълнението е на територията на РБългария. Изключенията не важат ако лицето, което има имунитет, предяви сам иска, респ. този иск е предявен от чуждата държава.

Второто ниво на подведомствеността разпределя делата между втората власт и третата власт, т.е. между изпълнителната и правораздавателната власт. Принципът е очертан в чл. 14 от ГПК. Никое друго учреждение не може да приеме иск, който е заведен пред съда.

За да решим как се разпределят делата по подведомственост – чл. 14, ал. 1 от ГПК. В българското законодателство терминът дело се използва като се влагат три различни съдържания: 1. под дело под немалко случаи се разбира канцеларското досие – папката с документи; 2. процедурата по разглеждане на един или друг спор; 3. правен спор и именно в този смисъл се използва дело в чл. 14, ал. 1.

Кой правен спор е граждански – спор, при който се спори за материални правоотношения, уредени с метода на равнопоставеността, спор между равнопоставени субекти /спор по обществена поръчка е административен/.

Чл. 14, ал. 2 – първия въпрос, с който съдът се занимава е дали това дело му е подведомствено /тук не стои въпроса са подсъдността – ако едно дело не е подведомствено на съда, то не му е и подсъдно/. Ако съдът реши, че делото не му е подведомствено – постановява определение, с което препраща делото на компетентния административен орган. Ако намери, че делото е подведомствено – с определение го приема за разглеждане. Ако съдът е приел дело, което не му е подведомствено – никой друг административен орган няма право да го приема. Обратното обаче е възможност, тъй като “съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане” – чл. 14, ал. 2 от ГПК. Другите органи могат да повдигнат препирня за подведомственост по чл. 16 – този спор може да бъде само отрицателен спор за подведомственост пред ВКС, чието определение е задължително за съда или административния орган.

Съдът приема делото за разглеждане на делото с определение. Определението на съда за приемане на делото е привременно в смисъл, че съдът във всеки момент може да постанови нещо различно – чл. 15 от ГПК. Съдът отменя определението си за приемане на делото и постановява друго – делото не ми е подведомствено, прекратява го и го изпраща на компетентния орган. Това може да стане във всяко положение на делото ако делото е висящо, а то е такова до влизане в сила на решението.

Значение на подведомствеността: първо, разпределя делата между втората власт и третата власт; подведомствеността определя органа, а чрез органа се определя и процедурата. Ако делото е подведомствено на съда това дава право на съда да се признесе и по обуславящите въпроси по чл. 17 от ГПК – ако от един административен акт зависи съществуването на материално правоотношение, съдът има право да се произнесе инцидентно по този административен акт – по неговата нищожност. Съдът не може да се произнася инцидентно дали има извършено престъпление – чл. 17, ал 1.

Подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск – ако делото не е подведомствено на съда, то ищецът по делото няма право на иск. Ако въпреки липсата на подведомственост е постановил съдебно решение, то съдебното решение е процесуално недопостимо и то ще бъде обезсилено по пътя на въззивното производство, последният ще обезсили решението на първата инстанция, прекратява делото и го изпраща на съответния компетентен орган.

Подсъдност.

Подсъдността от гледна точка на съда се състои в неговата компетентност да постанови решение. От гледна точка на делото – подчинението на това дело на правораздавателната власт на съда. Разликата между подсъдността и подведомствеността е разлика между общо към частно. Подсъдността предполага наличие на подведомственост и обратното – при липсата на подведомственост, въпросът за подсъдността не стои.

Подсъдността бива различни видове. Подсъдността бива родова /предметна/, местна и функционална подсъдност.

Родовата подсъдност разпределя делата според техния предмет между районните съдилища и окръжни съдилища, в качеството им на първоинстанционни съдилища. Родовата подсъдност разпределя делата по вертикала между различни по степен и еднакъв съдебен район съдилища.

Местната подсъдност разпределя делата между еднакви по степен и различни по съдебен район съдилища, т.е. разпределя ги по хоризонтала, като взема предвид връзката на делото със съответния съдебен район.

Функционалната подсъдност разпределя делата по функцията, която има съответния съд. Функционалната подсъдност сочи кой съд в йерархията каква функция ще изпълнява по едно и също гражданско дело по см. на чл. 14 от ГПК. Функционалната подсъдност ни сочи коя ще бъде въззивна инстанция, коя ще бъде касационна инстанция. Новият ГПК възложи на апелативните съдилища касационни функции. Функционалната подсъдност е предопределена от родовата подсъдност.

Родова подсъдност.

Основен първоинстанционен съд е районния съд. По изключение редица дела по силата на чл. 104 са предадени по подсъдностност на окръжните съдилища като първоинстанционен съд. Защо някои дела са подсъдни на окръжен съд – изискват по-висока юридическа квалификация или повече житейски опит.

Чл. 104, т. 1 – изискват по-голям житейски опит; не е въпрос на юридическа сложност.

т. 2 – искове по търговски спорове

т. 3 – искове за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000лв.

Правно значение на родовата подсъдност. Родовата подсъдност след като разпределя делата между районнаите и окръжните съдилища по този начин предопределя кой съд ще изпълнява роля на въззивна инстанция. На второ място родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоствака за надлежното упражняване правото на иск – съдът първо проверява подведомствеността, на следващо място дали делото му е родово подсъдно. По силата на чл. 118 ако съдът намери, че делото му е родово подсъдно постановява определение за приемане на делото, в противен случай прекратява делото пред себе си и го изпраща на компетентния съд. Възражението за родова подсъдност може да се прави до приключване на производството във втората инстанция – чл. 119 ГПК. Ако се направи възражение за родова подсъдност и тя е нарушена въззивния съд ще обезсили решението на първоинстанционния съд.

Може да възникне и спор за подсъдност по чл. 122 от ГПК. Определението, с което съдът приема делото /непример – подлежат на обжалване с частна жалба/. Нормата дава възможност за злоупотреба с права.

Местна подсъдност.

Местната подсъдност бива различни видове:

1. Обща местна подсъдност и особена;

2. Изборна и неизборна. Местната подсъдност може да бъде алтернативна – тази местна подсъдност, при която съществува право на избор, възможност за избор между два или повече съдебни района – напр. искове за издръжка. Императивна местна подсъдност - липса на право на избор между две подсъдности /не селдва да се смесва с императивните и диспозитивни норми; в гражданския процес всички норми са императивни/

3. Законова и договорна подсъдност. Зоконова е тази, която произтича непосредствено от закона. Договорната е основана на закона, но произтича от т.нар. прорагационен договор.

Общата местна подсъдност е уредена в чл. 105 ГПК /чл. 81 от стария ГПК/ – по постоянния адрес на ответника или местоседалище, когато той е ЮЛ.

Договорна подсъдност. Съгласно чл. 117 определената от закона подсъдност може да бъде променена с писмен договор когато се касае за имуществени спорове /не и неимуществени/. Договорът е пророгационен, сключен в писмена форма, което означава, че той може да бъде самостоятелен договор или материалноправна клауза в договор.

Алтернативна подсъдност – искове за издръжка; за непозволено увреждане /чл. 115/; искове срещу ответници от различни съдебни райони или имоти от различни съдебни райони /чл. 116/; чл. 113 – иск на потребител. Право на избор има ищеца, като крайния момент за упражняване това право – чл. 127, ал. 1, т. 1 от ГПК – след като ищецът трябва да посочи до кого адресира исковата си молба, то и упражняване правото на избор може да бъде направено до подаване на искова молба. Съдът не следи служебно за местната подсъдност, с изключение на случаите които имат за предмет недвижим имот. Следователно ищецът може да предяви иска си където пожелае. Чл. 131 от ГПК – възражение на ответника за неспазена местна подсъдност.

Възражение за местна подсъдност /преклудира се/ може да се направи в отговор на исковата молба

14. Страни в исковия процес.Понятие и видове страни.

ГПК свързва понятието страна с редица процесуални права.

Понятието страна е легално определено в чл. 26, ал. 1 от ГПК /стар чл. 15/ – страни по граждански дела са лицата от чието и срещу които се води делото. Следователно, страни по граждански дела са лицата, които участват в процеса от свое име и търсят защита. Понятието страна съдържа в себе си два белега, или за да се окачестви някой като страна трябва да са налице кумулативно:

1. формален белег “участва в процеса от свое име”. Чрез този белег разграничаваме страните от другите лица, които участват в процеса – процесуалните представители

2. функционален белег “страните в процеса търсят защита”. Чрез този белег разграничаваме страните от други участници в производтвото, които участват в процеса от свое име, но осъществяват други функции – съдията; свидетел /участва от свое име, но неговата функция е да подпомага страната/, вещи лица, тълковници, преводачи.

Ищецът търси защита срещу ответника. Ответникът не е лицето срещу което се търси защита, а е също лице, което търси защита срещу ищеца. Следователно и двамата търсят защита.

Видове страни.

Надлежна страна е тази страна, която притежава право на правосъдието.

Формална страна е тази, която в един момент на процеса /в налото на процеса/ участва в него, придобила е качеството на страна, но право на правосъдие няма.

Разграничителният критерий между надлежна и формална страна е наличието или липсата на право на правосъдие. Правото на правосъдие е абтрактно, конституционно право. В КРБ е записано, че физическите и юридическите лица имат право на съдебна защита. Не става дума за същинско право на защита, а за право на правосъдие. Последното не е точно според проф. Стамболиев, тъй като единият ще спечели, а другият – ще загуби. Право на правосъдие означава право да получи съдебно решение.

В качеството си на страна, формалната страна също има някакви процесуални права, но не и право на правосъдие. Как се става формална страна - ищецът по делото депозира молба в съда, с което той получава качеството ищец, но всъщност няма право на иск. Формалната страна има право да участва в процеса относно процеса, т.е. в тази фаза на производството, в която се проверява наличието или липсата на правото на иск. Ако страната е формалана съдът постановява определение за връщане на исковата молба, с което се прегражда по нататъшния ход на производството. Определението подлежи на обжалване с ЧЖ. Ако въззивната инстанция потвърди определението за прекратяване на делото, нейното определение подлежи на обжалване с касационна ЧЖ. В това се състоят правата на формалната страна.

Надлежните страни биват главни и допълнителни.

Главни страни в производството са тези, без които процесът е немислим. Главните страни са на ищец – ответник; въззивник – въззиваем, касатор – ответник по касационната жалба. Белегът за деление е формален – по чия инициатива производството е образувано.

Друго деление на главните страни е: 1. типични главни страни и 2. процесуален субституент. Типични, защото в 95% от случаите те са страни в производството /чл. 26, ал. 2 и 4/. Типична главна страна по чл. 26, ал. 2 е лицето, което твърди, че негово материално право е засегнато от правен спор. Нетипична главна страна или процесуален субституент търси защита на чуждо материално право, защото законът му е дал това право. Процесуалният субституент – длъжникът бездейства и правата му се упражняват от кредитора – предявява иска от свое име, но търси защита на правото на длъжника.

Допълнителните страни биват две групи: 1. подпомагащи и 2. контролиращи. Подпомагащите страни, участват в процеса, за да подпомагат някоя от главните страни /но я подпомагат в свой интерес/. Контролиращи страни – министър на финансите и министър на регионалното развитие и благоустройството, за да контролират учреждението до колко добре защитава правата на държавата.

15.Процесуална правоспособност  и дееспособност.

Процесуална правоспосбонст е предвидена в закона абстрактана възможност да бъде титуляр на процесуални права и носител на задължения /като страна/. Второто понятие, когато към първото е прибавено “като страна”, е по-тясно от първото, защото отнасяме процесуалната правоспособност към страните по делото. Процесуалната правоспосбоност е относима към всички участници процеса, които участват в процеса от свое име /не само към страните/.

В ГПК е направена промяна в чл. 27, процесуалната правоспосбонст следва материалната правоспобност, защото гражданския процес обслужва материалното право. Процесуалната правоспобност възниква от момента на възникване на материалната правоспособност. Чл. 27, ал. 2. Процесуалната правоспобност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването и съществуване на правото на иск, за нея съдът следи служебно, защото всяко едно материално или процесуално право трябва да има субект, а за да има субект трябва да има правоспособност.

Процесуалната дееспособност бива няколко различни вида или от гледна точка на процесуалната дееспособност ФЛ се делят на три групи:

1. липса на дееспособност – в процеса участват техните законни представители – малолетни от 0-14 години и поставени под пълно запрещение.

2. притежават ограничена процесуална дееспособност и специална дееспособност – непълнолетните от 14-18г. и поставени под ограничено запрещение. Непълнолетните притежават ограничена процесуална дееспособност /чл. 28, ал. 2/ и извършват лично сами процесуални действия, но за да породят последиците, извършените от тях процесуални действия трябва да бъдат потвърдени от родителите или попечителите. При липса на потвърждение извършените процесуални действия няма да породят правно действие. Специалната процесуална дееспособност е уредена в чл. 28, ал. 3 – специалната процесуалната дееспособност е равна на пълната процесуална дееспособност и няма нужда от потвърждаване на извършените процесуални действия от родителите, но непълнолетните и ограничено запретените притежавата такава само по изрично посочениете в чл. 28, ал. 3 дела.

Непълнолетни и ограничено запретени сключили граждански брак притежават пълна процесуална дееспособност.

3. притежаващи пълна процесуална дееспособност пълнолетни не поставени под запрещение.

Дееспособността за разлика от провоспособността е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

19.Иск. Право на иск.

Искът е изявление отправено до съда за съществуването или несъществуването на някое материално право и искане да бъде постановено съдебно решение. Искът има две страни - от една страна искът е изявление за знание, информационно изявление. От друга страна искът е волеизявление. Изявленията за знание са резултат на един познавателен процес, при който човекът възприема определени факти от окръжаващата го средата, запеметяването им и възпроизвеждането им. При възпроизвеждане на възприятието имаме изявление за знание. Това изявление може да бъде вярно или невярно изявление за знание, защото всеки има различни възприятия, но фоктите съществуват независимо от това. Изявленията за знания биват вярни или не в зависимост от това дали съответстват на обективните факти.

В обстятелствената част на исковата молба ищецът излага онова, което се е случило според него и това е изявление за знание. Петитумът е волеизявлението. Искът може да бъде основателен ако онова, което е изложено в обстоятелствената част на ИМ е вярно и обратното. Искът като волеизявление може да бъде допустим, когато волеизявлението е валидно. Ако волеизявлението е невалидно, искът е недопустим. Ако в начолото, при постъпване на исковата молба, съдът е приел че волеизявлението е валидно, това не го обвързва и във всеки един момент може да се върне към това. Искът, като изявление за знание, подлежи на проверка в момента на постановяване на съдебното решение.

Правото на иск. За правото на иск има три различни теории, като господстваща е третата:

1. Материалноправната теория за правото на иск. Според тази теория правото на иск е самото материално право, което при нарушаване под формата на правен спор се активира и се превръща в правото на иск. Процесуалното право е възникнало първоначално в рамките на материалното право и постепенно се е отделило от него. Това обяснение има своя положителна и отрицателна страна. Положителна – държи сметка за функционалната връзка между материалното право и гражданския процес, който е призван да упражнява определена функция по отношение на материалното право. Слабост – правото на иск е ключ към вратите на гражданския процес. Дали съществува материално право се проверява в самия процес. Следователно ключът за вратата се намира отвътре.

2. Чистата процесуална теория /привърженик проф. Димитър Силяновски/. Правото на иска не се намира в никаква връзка с материалното право и всеки може да предяви иск. Положителна страна – разделят се материалното право от правото на иск като две различни неща. Слаба страна – предава право на иск всекиму и не държи сметка за връзката между материалното право и процесуалното право.

3. Дуалистична теория. Взема добрите страни от горните две, като се освобождава от недостатъците им. Според тази теория право на иск притежава този, който твърди че негово материално право е засегнато от правен спор.

Правото на иск е субективно, публично, процесуално, потестативно, динамично право. Правото на иск е конкретна проявна форма на правото на правосъдието. Правото на правосъдие се проявава в няколко процесуални права: право на иск, право на въззивна жалба, на касационна жалба, правото на допълнително встъпване.

Правото на иск е субективно право, защото на базата на обективното право при осъществяването на един или друг фактически състав възникват субективни права и в този смисъл правото на иск е субективно право.

На второ място правото на иск е пубилчно право, защото като подвид на правото на правосъдие кореспондира задължението на държавата в лицето на съда да приеме исковата молба, да я разгледа и да постанови решение.

Правото на иск е процесуално право, защото е право на процесуални действия – правото да иска от съда да приеме и разгледа исковата молба; да иска от съда да връчи препис от исковата молба на ответника и т.н. до постановяване на решение.

Правото на иск е потестативно право, защото като всяко друго потестативно право с неговото упражняване се предизвикват промени в чужда правна сфера независимо от това дали насрещната страна желае настъпването на тези промени. Когато бъде упражнено това потестативно право за съда възникват задължения да предприеме необходимите процесуални действия.

Правото на иск е динамично право. Правото на иска като динамично право не се погасява с негово упражняване. Напротив, с упражняването му то се развива и с всяка следваща фаза получава все по-богато съдържание.

Подаването на исковата молба е първата крачка към упражняване правото на иск. С това правото на иск не се погасява, а започва да се развива динамично. Според проф. Ж.Сталева, когато бъде постановено съдебното решение на първоинстанционни съд правото на иск се погасява. На негово място идва правото на въззивна жалба, което е различно право от правото на иск, което е право да се иска съдебно решение на първоинстанционния съд. Според Живко Сталев и колектив – след постановяване на решение, правото на иск се превъплътило в право на въззивна жалба, когато се постанови решението на въззивния съд то продължава като следва касационна жалба.

26. Предявяване на иска.Правни последици от предявянане на иска.

Предявяването на иск става задължително в писмена форма. По действащия ГПК има единствен случай, по който искът може да бъде предявен в устана форма с с.з. – инцидентен установителен иск по чл. 119 от ГПК. В новия ГПК това може да бъде направено с отговора на исковата молба.

Подаване на писмена исковата молба има значение има в няколко насоки. От значение е за давностни срокове и преклузивните срокове. Исковата молба може да бъде подадена по два начина: 1. в съда /регистратура на съда, където се регистрира/; 2. по пощата  - меродавна е датата на пощенското клеймо. Исковата молба трябва да има определено съдържание. Тя е от малкото формални процесуални документи. След индивидуализацията на страните се посочва цена на иска /чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК/ - от цената на иска зависи родовата подсъдност; цената на иска предопределя държавната такса. Не е задължително да бъде посочено правното основание, тъй като то не е задължитлено за съда. Последният има право и задължението да направи правна квалификация на спора /виж приложението/.

Последиците от предявяване на иска се делят на:

1. процесуалноправни последици:

ü     сезира се съда;

ü     възниква състояние на висящност; забрана за втори процес относно същото основание и страни, пред който и да е държавен съд – по-късно заведеното дело се прекратява;

ü     възникването на първото процесуално праоотношение между ищеца /придобива качество формална страна/ и съда; ако исковата молба е редовна и от момента на връчване на й между съда и ответника възниква второто процесуално правоотношение;

ü     предопределя се /а не определя се/ предмета на делото, защото окончателното определяне предмета на делото зависи и от онова, което ответникът ще направи в отговора на исковата молба;

ü     прекъсва се погасителната давност.

2. Материалноправни последици:

ü      правоувеличаващи – лихви; от момента на подаване на исковата молба добросъвестният владелец дължи плодовете от веща

ü      правозапазващи - прекъсва се придобивната давност /от гл.т. на ищеца подаване на исковата молба е правопредпазваща/.

Процесуалните последици настъпват винаги, когато е предявен независимо от това дали иска е основателе или не. Материалноправни последици ще има само тогава, когато иска е основателен.

Исковата молба е разпределена в състав. Съдът извършва в разпоредително заседание проверка на исковата молба – чл. 129 от ГПК. Ако тя е редовна, съдът с разпореждане насрочва делото за о.с.з., да се връчи препис от исковата молба и приложенията на ответника и му се съобщи, за възможността да подаде отговор и последиците да не подаде такъв; да се изпрати призовка за пъровото по делото заседание на ищеца.

Ако исковата молба е нередовна: с разпореждане се оставя без движение: да се изпрати съобщение на ищеца да поправи исковата молба в 7-дн. срок, която страда от следните пороци, съобщава се, че има възможност да поиска правна помощ, ако има правото на това. Ако не поправи в срок исковата молба, последвата се връща, като разпореждането подлежи на обжалване.

Ако в исковата молба не са посочени доказателства или не ги е представил – ако изискването на чл. 127, ал. 2 от ГПК /стар ГПК/ не е изпълнено – това не е нередовност на исковата молба.

Когато ИМ бъде поправена това валидира с обратна сила първото процесуално действие – подаване на ИМ.

 

27. Възможно поведение на ответника след получаване на препис от ИМ.

Ответникът има възможност да избира между три поведения:

-         признание на иска

-         пасивно поведение

-         защита на ответника срещу иска.

Признанието на иска е уредено по различен начин в новия ГПК. По силата на чл. 127, ал. 2 от действащия ГПК признанието на иска се преценява от съда с оглед всички останали доказателства по делото. Признанието на иска по действащия ГПК е доказестелствено средство. Новият ГПК – признанието на факти е съвместимо с оспорването на иска, защото при признанието на факти ответника може да признае че е получил веща, но е съвместимо с оспорването на иска – не дължа връщането на вещта. Признанието на фактите се прецесява с оглед всички доказателства по делото и признанието на факти е доказатлествено средство. Признанието на иска е сравнително продуктивно поведение, защото ако ответника признае иска той ще загуби делото, но няма да заплаща направените по делото разноски. Чл. 237, ал. 1 от ГПК – съда постановява решение съобразно признанието на иска, като не е необходимо това решение да се мотивира, като в дизпозитива сочи че решението е основано на признанието на иска – чл. 237, ал. 2 от ГПК. Има и втора хипотеза, при която дори и да е признат иска не може да се постанови съдебено решение при признаване на иска в посочените в чл. 237, ал. 3 от ГПК и ще бъде постановено обикновено съдебно решение, т.е. решението на съда трябва да е мотивирино, въпреки признанието на иска.

Признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Вторият тип поведение е абсолютно пасивното поведение. Това поведение ще доведе до постановяване на неприсъствено решение. Последното е уредено в чл. 238-240 от ГПК. Предвидена е особена процедура при пасивно поведение. Такова поведение ще е налице ако ответникът не е отговорил от исковата молба и не е направил искане делото да се гледа при негово отсъствие и не се явява в първото заседание по делото. При такова напълно пасивно поведение ищецът може да иска от съда да постанови неприсъствено решение. При постановяване на такова решение е достатъчно искът да е вероятно основателен, за да бъде уважен /при обикновеното съдебно решение трябва да се направи пълно доказване на фактите, за да бъде убеден съда че превото съществува, респ. несъществува/. За да се постанови неприсъствено решение трябва да има напълно пасивно поведение на ответника и ищецът да е поискал постановяване на такова решение. Неприсъственото решение, подобно на решението при признаване на иска, не се мотивира – чл. 239, ал. 2 от ГПК и е достатъчно съдът да посочи, че то се постановява при наличие предпоставките на непресъствено решение /1. ответникът не отговаря на исковата молба; 2. не прави искане делото да се гледа при негово отсъствие; 3. не се явява в първото по делото заседание и 4. ищецът е поискал постановяване на непресъствено решение/. Ответникът ще бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Най-често срещатаното поведение е защита на ответника срещу иска. Защитата срещу иска се осъществявав в отговора на исковата молба. След получаване препис от исковата молба и съобщение, че може да отговори в месечен срок, ответникът преценява дали да предприеме защита срещу иска. За разлика от действащия ГПК защитата на ответника се осъществяваше в първото по делото заседание, сега такава защита се осъществява в отговора на исковата молба. Защитните средства се преклудират със срока на отговора. Защитата на ответника срещу иска бива два вида:

1. Процесуална защита. При своята процесуална защита ответникът по делото се защитава срещу правото на иск на ищеца и неговото надлежно упражняване /защитата е не срещу материалното право/. Чл. 131, ал. 2, т. 3 – може да изрази становище по допустимостта на иска, което е процесуален въпрос.

Защита срещу правото на иск на ищеца. За да съществува правото на иск трябва да са налице четири положителни процесуални предпоставки: 1. правен спор; 2. интерес от предявяване на иска; 3. делото да е подведомствено на съда; 4. ищецът да има процесуална правоспособност. Има и една отрицателна предпоставка – сила на пресъдено нещо /влязло в сила съдебно решение между същите страни за същия спор/.

Процесуалната защита може да бъде при оспорване правото на иск – в отговора си ответника “Моля да прекратите дело защото ищецът не притежава правото на иск, защото спорът не е подведомствен на съда; има влязло в сила съдебно решение между мен и ищеца за същия спор”. Тук е без значение дали искът е основателен. При процесуалната защита се постановява определение за прекратяване на делото, без съдът да се произнася по същество, т.е. за наличието или липсата на материалното правоотношение спор. Ако искът не е подведомствен на съда или ако ищецът няма правоспособност – делото се прекратява, но спорът продължава да съществува.

Вторият тип процесуална защита е срещу надлежното упражняване на правото на иск. Тук правото на иск съществува, но не е надлежно упражнено. За да бъде упражнено то надлежно трябва да са налице следните процесуални предпоставки: 1. дееспособност на страната; 2. родова подсъдност на делото; 3. исковата молба да бъде в предвидената от закона форма, държавна такса; 4. местна подсъдност и т.н. Ответникът прави следното възражение “По силата на чл. ... делото не е подсъдно на ВРС, поради което моля производстмото пред ВРС да бъде прекратено и делото да бъде изпратено в ДРС”. Съдът ще прекрати делото ако възражението е основателно и ще го изпрати на компетентния съд. Ако възражението се основава на липса на дееспособност – съдът ще даде срок на ищеца по делото исковата молба да бъде преподписана от представител на недееспособния

2. Защита по същество. При тази защита ответника се защитава срещу съществуване на материалното право, което ищецът е въвел с петитума. Възражения – правоизключващи, правоунищожаващи, правонамаляващи, правопогасяващи. Тези възражения трябва да бъдат написани в отговор на исковата молба и почти се преклудират с подаване на отговора – чл. 131, ал. 2, т. 3 от ГПК. Материалноправните възражения са:

ü      Правоизключващи са такива възражения, при които ответникът се позавава на факти, които изключват възникването на материалното правоотношение. Например: сделка, която е формална и ищецът иска да му бъде предадено владението на недвижим имот закупен от ответника, но договорът е сключен в писмена форма – възражение, че договорът е нищожен. Това възражение изключва възникването на материалното право въведено от ищеца в исковата молба.

ü      Правоунищожаващи възражения, при които ответника се позовава на унищожаемост на договора. Претендира се предаване на някаква вещ – сключена сделка при крайна нужда и явно неизгодни условия, в който случай сделката е унищожаема.

ü      Правонамаляващи възражения - иск за заплащане на продажна цена, но поради скрити недостатъци на вещта се прави възражение за намялаване на цената.

ü      Правопогасяващи са възраженията, при основателност на които същите водят до погасяване на материалното право.

Няма пречка ответникът да използва и двете защити. 

В отговора на искавата молба се преклудират: възражението за местна подсъдност; за недопустимост на иска поради нередовност на исковата молба; за наличие на договор за отнасяне на спора пред доброволен арбитраж; правото да се предяви насрещен иск, инцидентен установителен иск.

24.Процесуални действия на страните – обща характеристика.Процесуални бездействия

Процесуалните действия на страните се извършват по принцип в устна форма. По изключение  някои процесуални действия се осъществяват в писмена форма – онези действия, с които се слега началото на процеса пред която и да е инстанция /ИМ, ВЖ, КЖ, ЧЖ, ЧКЖ/. Процесуалните действия на страните трябва да бъдат упражнени своевременно, тъй като процесът е динамичен фактически състав. Времето на извършване на процесуалните действия са с.з. За да бъдат валидни тези действия трябва да бъдат извършени своевременно, в предвидената от закона форма и да бъдат извършени от дееспособна страна или от процесуален представител, който разполага с представителна власт. Процесуалните действия на страните се преклудират ако не бъдат извършени своевременно. Процесуалните срокове биват – законови и определяни от съда. Сроковете се определят по седмици, месеци, години. Ако едно процесуално действие е осъществено след срока е невалидно, т.е. просроченото процесуално действие няма да породят желаните от страната процесуални последици. За страните сроковете са приклузивни.

Срокове могат да се продължават, а също така могат и да се възстановяват. Продължаването на срок означава, че срокът все още не е изтекъл – страната вижда, че в срока не може да извърши процесуалното действие и преди да изтече срока подава молба до съда да продължи срока. Продължавата се само неизтеклите срокове. Ако страната е пропуснала срока, поради непредвидени и непреодолими обстоятелства, страната може да иска възстановяване на срока. Определението на съда за възстановяване на срока подлежи на обжалване.

За разлика от сроковете на страните, процесуалните срокове за съда не са преклузивни, а инструктивни.

25.Съдебни постановления – решения, разпореждания, определения.

Процесуалните действия на съда са три вида:

Чрез тези актове съдът осъществява своите процесуални действия и упражнява своите процесуални права и задължения. Другите процесуални действия са призоваванията и съобщения, но те не са същински процесуални действия, тъй като те се извършват по разпореждане на съда от други длъжностни лица.

Разпорежданията са актове, които се постановяват от председателя на състава. Разпорежданията са такива актове, с които председателят на състава се произнася по процедурни въпроси /разпореждане за б.дв.; разпореждане за изпращане препис от исковата молба на ответника и т.н./. Въпросите се делят на процесуални и процедури.

Съдебните определения са актове на състава на съответния съд. С тях съдът се произнася по процесуални въпроси – отлагане на делото, приемане на доказателства и т.н.

Определенията и разпорежданията по принцип не подлежат на отделно обжалване. Причината за това е в това, че ако всеки акт на съда подлежи на обжалване, тогава процесът ще стане безкраен във времето. По изключение, някои определения и разпореждания подлежат на обжалване пред висшестоящия съд. Това са определенията и разпорежданията, които преграждат по нататъшното развитие на производството /определенията, които прекратяват производството са само група от определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството – например: определение за спиране производството по делото; определение за изпращане делото по подсъдност – определения, с които не се прекратява производството, а се прегражда по-нататъшното му развитие/. Втората група определения са тези, за които изрично в закона е предвидено, че подлежат на обжалване с ЧЖ /определението за приемане на делото подлежи на обжалване с ЧЖ/. Останалите определения, които не подлежат на обжалване, също може да са порочни, но защитата срещу тях става по пътя на обжалване на съдебното решение, т.е. на крайния акт.

Решенията са актове на съда, с които той се произнася по съществото на поставения въпрос. В повечето случаи със съдебното решение се разрешава въпрос за материално право, но не винаги. Има съдебни решения на въззивната инстанция и касационната инстанция не се произнася по материалноправен спор, а се произнася по процесуален въпрос – кагато първоинстанционното решение е нищожно или недопустимо, като този въпрос е процесуален, а не материалноправен.

31.Същност,предмет и обсег на доказването.

Доказването в исковия гражданския процес е един от най-важните въпроси в исковия процес, защото недоказаният факт за съда е несъществуващ факт и обратното.

В съдебното производство се доказват факти, които са се осъществили в минало време. Доказването в гражданския процес е вид историческо доказване. Всеки един факт, осъществил се в миналото, се е осъществил в определена материална среда. Когато той се осъществил в тази материална среда, този факт предизвиква промяна в нея. Фактите се доказват чрез следите, които те са оставили в настоящето, или по т.нар. информационна следа.

Фактите се разделят на положителни и отрицателни факти. Положителният факт е нещо, което се е случило. Отрицателният факт – нещо което не се е случило. Положителният факт има място някъде във времето и пространството. Отрицателният факт няма място във времето и пространството. Положителният факт предизвиква промяна в материалната среда и оставя някаква следа, която може да бъде материална и нематериална. Отрицателният факт след като е нещо, което не се е случило, следователно не предизвиква промяна. Отрицателните факти не могат да бъдат доказвани пряко, защото те не оставят никаква информационна следва. В гражданският процес подлежат на доказване само положитлените факти, защото само те могат да оставят следи. По изключение, законът може да предвиди необходимост от доказване на отрицателни факти. Когато това е предвидено от закона, отрицателните факти се доказват не пряко, а чрез индиции, последните също са положителни факти.

Същност на доказването.

Доказването е процесуална дейност на съда и страните, по пътя на която се установяват фактите от миналото /по действащия ГПК доказването е процесуална дейност само на страните/.

Предмет на доказване /чл. 153/. Предметът на доказване са фактите и връзките между фактите. Не са предмет на доказване правоотношенията, защото не те предизвикват промяна в метериалната среда, те са интелектуална даденост /сетивни дадености са ония факти, които възприемаме със своите сетива/.

По всяко конкретно гражданско дело предметът на доказване е различен защото зависи от хипотезиса на материалноправната норма, която съдът ще приложи при постановяване на съдебното решение. По тази причина, че предметът на доказване зависи от материалноправната норма, която съдът ще приложи при решаване на делото, е от особено значение устния доклад, с който съдът прави правна квалификация на спора. В хипотезиса на правна норма са показани, кои факти са правнорелевантни, за да се приложи диспозицията на правната норма, съответно санкцията на правната норма. Затова, когато се говори за предмет на доказване, трябва да разберем .... юридическите факти – събития, действия, преюдициални правоотношения. Ако по едно дело има значене едно преюдициално правоотношение, то това правоотношение няма да бъде предмет на доказване, а такъв ще бъдът фактите и събитията, от което то е възникнало.

Друг проблем във връзка с доказването са правните норми. Правните норми не са предмет на доказване. В някои случаи обаче приложима ще бъде чужда правна норма. Съдържанието на чуждата правна норма, която ще се прилага в България, може да бъде предмет на доказване, но съдът ще прецени как ще приложи правната норма.

Обсег на доказване – чл.155, чл. 154, ал. 2, чл. 153.

Предмета на доказване и обсега на доказване са две вазимосвързани неще. Обсегът на доказване показва какво точно ще се доказва по едно конкретно дело.

Съществуват два вида факти, които са извън обсега на докзаване:

1. факти, които съдът е длъжен да третира като доказани, като установени

– общо известните факти /такива, които са могли да бъдат известни на неограничен кръг лица от дадена териториална единица/;

-         съдебно известните факти – фактите, които са се осъществили от съда или пред съда. За да бъде разглеждан един факт като такъв, той трябва да се осъществил от същия съд, пред който се разглежда делото /не и друг/;

-         фактите презумирани в законо оборими презумции – те не се нуждаят от доказване. За разлика от горните две групи при законово оборима презумпции, презумираните факти излизат извън обсега на доказване, но при тях трябва да бъде проведено пълно доказване на презумпционната предпоставка – ако бъде доказано, че между съпрузите има брак, то роденото от брака дете е на съпруга на майката. 

2. Съдът може да разглежда като ненуждаещи се от доказване:

- безспорните факти;

- фактите относно които страната е създала пречки за тяхното установяване и е дала уклончиви, неясни отговори /например: доказано е, че даден документ е в другата страна, но последната не го представя, в който случай съдът може да прецени за доказано/.

 

Видове доказване.

1. Пълно доказване и непълно доказване.

Пълното доказване е това доказване, при което в съзнанието на съдията се формира пълна убеденост, че определен факт се е осъществил.

Непълното доказване е също доказване, при което в съзнанието на съдията се формира убеждение, че фактът може би се е осъществил. Тук няма категоричност, че фактът се е осъществил, но няма и категоричност, че той не се е осъществил.

Проф. Сталев по повод на това доказване пише, че разграничението се прави на базата на целта. Според проф. Стамболиев делението е според резултата.

2. Главно и насрещно доказване.

Главното доказване е доказването, което се провежда от страната върху която лежи задължението за доказване /която твърди изгоден за себе си факт/. Насрещното доказване е доказването, което се извършва от страната върху която не лежи тежестта на доказване. Главното доказване трябва да бъде пълно доказване, за да изпълни своето предназначение. Насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно доказване.

3. Обратно доказване е доказването на това, че презумирания в законо оборимата презумция факт не се е осъществил.

Когато се оспорва бащинство страната трябва да проведе обратно доказване, което трябва да бъде пълно доказване. За да приложи съдът презумпцията трябва да се докаже презумпционната предпоставка, а именно наличието на брак. Това доказване ще бъде право доказване.

Правото доказване е доказването на фактите включени в презумпционната предпоставка. Насрещната страна, която иска да обори презумпцията трябва да проведе обратно доказване, т.е. че презумирания факт не се е осъществил.

4. Прякото доказване има за предмет правнорелевантни факти. Косвенето доказване има за предмет доказателственорелевантни факти или с други думи има за предмет на доказване индиции.

Доказателства и доказателствени средства.

Доказателства и доказателствени  средства са две различни неща.

Под доказателства се разбират фактите, които са от значение за хипотезиса на съответната правна норма, която ще бъде приложена.

Доказателствените средства са предвидените и уредени в закона източници на информация на подлежащите на доказване правно- и доказателственорелевантни факти.

За да може да бъде използвно нещо като доказателствено средтво то трябва да отговаря на четири изисквания:

1. да е предвидено и уредено в закона;

2. да е относимо – информацията, която се съдържа в това доказателствено средство има отношение към въпроса, който трябва да се решава;

3. да бъде необходимо – без неговото събиране да не може да се установи факта

4. да бъде конкретно необходимо и допустимо – да може конкретния факт да се доказва с конкретното доказателствено средтство – напр. свидетелски показания чл. 164 от ГПК.

Има случаи при, които има съвпадане между доказателство и доказателствено средство. При документите има съвпадана между доказателство и доказателствено средство /НА е доказателство, от друга страна НА е и източник на информация – кои са страни по сделката, предмета на продажба и т.н./.

Видове доказателствени средства.

Доказателствените средства, според начина на представянето им в съда, се делят на гласни и веществени. Гласните доказателствени средства се представят чрез говор - свидетелските показания, обяснения на страните, отговори на в.л. по време на с.з. Веществените доказателствени средства от свя страна се делят на две групи: вещи и документи /вещ върху която с писмени знаци е материализирано някакво изявление/.

Доказателствените средства биват преки и косвени, според съдържащата се в тях информация. Преки са тези доказателствени средства, които носят информация за правнорелевантни факти. Косвени са тези доказателствени средства, които носят информация за доказателствено релевантни факти. Разлика между правно- и доказателствено релевантни факти: правнорелевантни са тези на които правна норма придава правно значение; доказателственорелевантни – са факти, които нямат директно значение за приложимостта на правната норма, от тези факти правим извод за правнорелевантите факти.

Първични и производни доказателствени средства. Първичното доказателствени средство е резултат на пряко въздействие на подлежащия на доказване факт върху информационния източник, върху доказателственото средство /свидетеля възпроизвежда непосредствено възприето нещо/. Производни /вторични/ доказателствени средства са тези, при които подлежащия на доказване факт е опосреден от някое друго доказателствени средство /свидетели които нямат непосредтвени възприятия – някой им е разказал/.

Доказателствените средства са изчерпателно изброени в закона. Доказателствените средства биват: обяснения на страните, свидетелски показания, документи, веществени доказателства, заключение на вещо лице.

32.Тежест на доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК.Доказателствени средства

Тежестта на доказването обективно задължава съда да приеме за неосъществил се факта, който не е доказан, или с други думи: тежестта на доказване обективно се състои в правото и задължението на съда да обяви за неосъществил се онзи факт, който е останал недоказан в производството. Доказателствената тежест разрешава проблема пред който е изправен съда, когато стига до постановяване на решение. Съдът има задължение по чл. 2 ГПК да разгледа и реши всяка подадена ИМ. Към ИМ се изготвя и препис  за ответника.Той трябва да отговори на ИМ в 1мес срок. Ако на първото с. з. не се яви нито ответника, нито ищеца, се насрочва втора с. з. , в което съдът е длъжен да се произнесе и да постанови СР дори да не е посочено нито едно доказателство.  Ключът към решението на този проблем е   тежестта на доказване. Съдът приема,че фактите, посочени в ИМ не са се осъществили, тъй като не са доказани. С оглед на това искът е неоснователен,съдът отхвърля иска и осъжда ищеца да плати разноските по делото.

Субективно разпределението на задължението за доказване между страните по делото се извършва на базата на принципа – всеки трябва да докаже изгодните нему факти. ТД се разпределя между страните на основание чл.154 ГПК. Разпределението на ТД не зависи от процесуалната роля на съответната страна. Участници в гражд.процес – ищец,ответиник, контролиращи страни. Субективното разпределение на ТД не се свързва с ролята на страната. Субективното разпределение на ТД зависи  от интереса. Който има интерес от доказването на даден факт , трябва да го докаже.

ТД в контекста на процесуалните тежести.

 

ТД е една от процесуалните тежести. Процесуални тежести – в гражд. процес стимул за страните да упражняват процесуалните си права и да изпълняват процесуални задължения е интереса. Страните могат да упражнята процес.  си права или не. Това не е проблем на съда, а на страните. Гражданският процес веднъж започнал трябва да приключи. Неупражняването на проц.права и неизпълняването на проц. Задължения се свързва със заместваща последица. Гражд.процес е алгоритъм, програма, която е така направена,че ако се тръгне в една посока и нещо не се случи има заместващи последици.

Пример: Предявен е иск пръд съд, на който делото не е подсъдно. Следва правото на ответника да направи възражение и делото да се изпрати на друг съд.Но ако ответникът не го направи, делото ще се гледа от същия съд-това е заместващато последица.

Пример: Постановено е СР и е изпратено копие на страните. Възниква правото на обжалване.Ако СР се обжалва,делото се изпраща във втора инстанция. Но ако не се обжалва, СР влиза в сила.

И в двата примера настъпват процесуални тежести – делото се гледа от съд, на който делото не е подсъдно/ необжалваното СР влиза в сила и се преклудира правото на въззивна жалба. СР трябва да се изпълнява дори и да е направилно.

ТД – право или задължение

Страните имат право да доказват фактите, на които  основават своите искания или възражения.

Страните имат задължението да доказват фактите, на които основават своите искания или възражения  - чл.154 ГПК – процесуално задължение да се докаже факт, който се твърди. Ако факта не се докаже е налице неизпълнение на процес.задължения.В следствие на това настъпва санкцията на ТД /санкцията при неосъществяване на определени процес. П и З е непризнаване на фактите за осъществили се, а правните последици,които се твърдят,  се приемат за ненастъпили.

ТД се разпределя с оглед на интереса.

Доказателствени средства

Доказателствените средства са предвидените в закона за доказване правнорелевантни факти.

Изисквания за ДС:

-         да е предвидено и уредено в закона, ако не е, не може за да се използва като такова. То е източник на информация, ако е предвидено в ГПК. ГПК въведе ново ДС – електронен документ/ЗЕД/.

-         Да носи информация относно правно и доказателствено релевантни за делото факти. Това е изискването относимост. Чл.159,ал.1  ДС трябва да има отношение към спора.

-         Да е допустимо  с оглед факти, които страната иска да бъдат доказани. т.е фактът да може да бъде доказан със съответните  ДС. Не всички факти могат да се докажат с всички ДС. /пример: договор за заем за 5 000 евро- свидетели не се допускат/

-         Трябва да е необходимо  - чл.159,ал.2 ГПК. Означава, че без събирането на това ДС не биха могли да се докажат факти,които страната иска да бъда установени. В гражд. процес съществуват два риска:

-         да не се представят достатъчно ДС – в този случай се прилага ТД като санкция

-         делото да бъде препълнено с ДС – в този случай трудно се взима решение. Чл.159,ал.2 ГПК – използават се само някои от ДС.

Ако нещо не отговаря на тези 4 изисквания и е приобщено към делото, съдът няма да го вземе в предвид при постановяване на решението./напр. Разпитани са свидетели за факти,които не могат да се установяват със свидетели.Позанията изобщо няма да се ценят, поради това,че свидетелските показания са недопустими/

Видове ДС

ДС според начина на представянето им в с.з.:

-         гласни – в устна форма

-         веществени – някаква веществена форма

ДС биват още:

-         първични – когато като информационен източник ДС са пряк резултат от факта, който трябва да бъде доказан /напр. Свидетелски показания за нещо видяно- оставена е информационна следа/

-         производни – когато като информационен източник е казано, че ДС не са пряк резултат от факта,който трябва да бъде доказан./някой ни е казал нещо,което е възприел – информационна следа не е пряк резултат от осъществилия се факт/

При документите също има:

-         първични – сключен договор

-         вторични – копие на договора. Те не са резултат от сключването на договора, а са резултат от прехвърлянето на информацията.

ДС биват още:

-         преки – носят информация за правнорелевантни факти

-         косвени – се източник на информация за доказателственорелевантни факти

35.Свидетелски показания

Най-широко доказателствено средство в гражданския процес са свидетелските показания. Само по изключение свидетелските показания не се допускат – чл. 164 от ГПК /ст. чл. 133/. Ограниченията по чл. 164 са изключение от принципа даден в чл. 164, ал. 1 от ГПК – тези изключения трябва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно /не се допуска разширено тълкуване/.

Чл. 164, ал. 1, т. 1 – забраната важи единствено само когато страната твърди, че писмената форма е спазена /ако страната твърди, че не е спазена предвидената форма свидетелските показания са допустими/; свидетелските показания ще станат допустими при условията на чл. 165, ал. 1 от ГПК /не и в случаите когато документът е загубен или унищожен по вина на страната/;

Чл. 164, ал. 1, т. 2 – спорд проф. Сталев – когато страната се домогва че удостовереното в документа е симулативно, извън тази хипотеза на симулативност, в останалите случаи свидетелските показания са допустими. Според проф. Стамболиев – опроворгаване съдържанието на един документ означава неистински докумен по см. на наказателното право, т.е. доказването невярността на официален документ не може да става със свидетелски показания.

Чл. 164, ал. 1, т. 3 – валидни сделки, но за доказването им не е допустимо свидетелски показания; за едностранни правни сделки свидетелски показания са допустими, независимо че са над 5000лв.;

Чл.164, ал. 1, т. 4 – независимо от размера на материалния интерес – щом първоначалния договор е сключен в писмена форма от който произтича притезанието, необходимо е писмен документ за установяване погасяването на задължението;

Чл.164, ал. 1, т. 5

Съгласието по чл. 164, ал. 2 трябва да е изрично.

Забраните отпадат и по чл. 165, ал. 1 от ГПК. Ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната – свидетелските доказателства са допустими. Документът е изгубен – тогава, когато страната не знае къде се намира. Унищожен – като физическа вещ не съществува, текстът върху документа не може да бъде възпроизведен. Страната трябва да докаже една от двете хипотези, както и липсата на вина.

Понятие за свидетел. Свидетелят е лице конституирано от съда с определение. Няма възрастови ограничения, за да бъде конституирано едно лице като свидетел. Свидетел може да бъде всеки, независимо дали е заинтересован от изхода на делото или не. Страната не може да бъде свидетел, дадените от нея показания няма да бъдат ценени изобщо. Не могат да се дублират и други процесуални роли със свидетел – страната не може да бъде свидетел, не може да бъде свидетел и съдията. Ако съдията има лични възприятия от някои факти, значими за делото, съдията се отвежда от делото. Не може се дублира и представител по пълномощие и свидетел. Единственото възможно дублиране на процесуални роли е дублирането на законен представител и свидетел. Законният представител действа от чуждо име и защитава чужди интереси, но той може да бъде конституиран като свидетел. Свидетелските показания на заинтересуван от изхода на делото свидетел се ценят съобразно чл. 172 от ГПК.

Свидетелят е длъжен да се яви, ако не се яви може да бъде глобен, да бъде доведен под стража.

Ако един свидетел откаже да даде обещание да говори истината съдът може да му наложи глоба за неизпълнение разпореждане на съда.

Свидетелят има право на обезщетение за направените разноски и на възнаграждение – чл. 168 от ГПК, но за да ги получи той трябва да го поиска.

Ако някой от свидетелите не се явил съществуват няколко алтернативи: 1. страната се отказва от разпит и съдът заличава свидетеля от списъка; 2. ако страната не казва нищо, свидетелят не е заличен от списъка на свидетелите – има възможност да се разпитат явилите се свидетели, а неявилия се в следващо с.з.; или делото се отлага и всички се разпитват в следващото с.з. като се считат редовно уведомени за дата и часа на следващото с.з. Възможна е и очна ставка за изясняване причините за противоречия.

Свидетелските показания се преценяват по вътрешно убеждение на съда.

33.Обяснения на страните като ДС.

Разлика между признаване на иска и признаване на фактите:

-         признаване на иска – това е изявление на отвеника, с което той признава основанията на иска. То не е ДС,защото с него се признава съществуването на определено право. В следствие на това се постановява СР по делото.чл.235 ГПК, чл.237 ГПК – урежда особеното решение. Решението при признаване на иска е специф. СР.

-         признаване на факти  - от страната е ДС,защото признаването на факти може да се съчетае с оспорване на иска. Признаването на факти е ДС. Чл.175 ГПК 

Обясненията на страните /страна/от психологическа гл.т. и от гл.т. на теорията на познанието/когнитивната теория/, не се различават от свидетелските показания/свидетел/. И при двете фактът е възприет, запаметен и възпроизведен.

Не може да се търси  разлика между обяснения на страните и свидетелски показания по линия на чл.172 ГПК- заинтересованост. Свидетелите не са заинтересовани, но може да се разпита  свидетел, който е заинтересован от изхода на делото. Показанията на тези свидетели се преценяват по-внимателно.

Разликата между обясненията на страните и свидетелските показания е,че  страните не носят нак. отговорност за твърдените от тях факти, докато свидетелят носи нак. отговорност.  Страна, която твърди неистина носи гражданско-материална отговорност за вреди.

Обясненията на страните са техни информационни изявления, т.е. изявление за знание. Обясненията на страните се разделят на две групи:

1. твърдения са такива изявления на страните, при които страната довежда до знанието на съда изгодни за себе си факти; Твърденията не са ДС.

2. признания – страната довежда до знанието на съда неизгодни за себе си факти. Счита се, че признанията на страните са ДС.  Чл.175 ГПК. Причината е  човешката презумция, че всеки е склонен да твърди изгодни за себе си факти.

Разликата  между признанията и твърденията  има, тя не е в това,че едното е ДС, а другото не е,а в това  тяхната доказателствена стойност. Признанията  имат по-голяма доказателствена стойност от твърденията. Чл.175 ГПК. Съдът  не е длъжен да смята,че един факт се е осъществил,само защото е бил признат.  Признанието е ДС, което няма доказателствена сила т.е. има доказателствена стойност. Доказателствената сила ограничава свободата на вътрешно убеждение на съда.

Според утвърденото разбиране в гражданския процес твърденията не са доказателствени средство, защото съществува човешката презумпция, че всеки е склонен да твърди изгодни за себе си факти и обратното - малко са тези, които биха признали неизгоден за тях факт, дори и да се осъществил. Според проф. Стамболиев твърденията са доказателствено средство,защото поподат под общото понятие за ДС, но въпросът  е не дали са или не доказателствено средство, а за тяхната доказателствена стойност, която е различна – ако се признава неизгоден факт съдът може да му се довери или не.

            Във връзка с разликата между признания и твърдения – от текста на чл. 175 следва, че признанията са доказателствени средство; признанието няма материална доказателствена сила, а има доказателствена стойност, която зависи от останалия събран по делото доказателствен материал /преценява се от съда с оглед всички обстоятелства/.

           3. отричания – такива изявления на странита, с които тя оспорва, отрича твърдяния от насрещната страна факт. Отричанията не са доказателствени средство, а водят до необходимостта твърдяния от страната факт да бъде доказан – чл. 153 от ГПК. Ако няма отричане твърдяния факт няма нужда да бъде доказван

             Разпит на страна по чл. 176 /чл. 114 ст. ГПК/. Страните по делото нямат задължение да се явяват по делото – лично или да се представляват. Съдът обаче има право да задължи страната по чл. 176 да се яви за да бъде разпитана – изпраща се призовка по чл. 176, което означава че за страната възниква задължение да се яви лично. В призовката за лично явяване се записват въпросите, които ще бъдат поставени на странта в съдебна зала. Ако страната, призована по реда на чл. 176, не се яви пред съда счита се че отговорите, които би дала биха й навредили и приемаме че това за което се пита се е осъществило /чл. 176, ал. 3 от ГПК/. Санкцията по чл. 176, ал. 3 ще се приложи само ако в призовката са били записани въпросите. Веднъж яви ли се в съда, за да отговаря на въпроси по чл. 176, на страната може да се задават и допълнителни въпроси. Не е много удачно да се казват всички въпроси, тъй като страната е подготвена да отговори на тези въпроси, докато на поставените допълнителни такива – тя ще отговори по друг начин.

Документи.

Разлика между документа и веществено доказателство. И двете са вещи. Разликата е, че при документа не се интересуваме от качествените паказатели на тази вещ, а от направеното изявление. При вещественото доказателство се интересуваме от количествената и качствената характеристика на съответната вещ. От това следва, че една и съща вещ може да изпълнява две функции в гражданския процес – да бъде разглеждана като документ и като веществено доказателство. За да имаме документ изискванията се три – вещ, писмени знаци, изявление – ако липсва което и да е от тях няма документ. За да има документ минимално необходимото е наличието на подпис /с подписа си на картина художникът прави изявление, че той е автор на съответното произведение/. Документите са документи когато изявлението е направено с писмени знаци.

Основно деление на документите – официални и частни. Всичко, което не е официален документ е частен документ. Дефиниция на официален документ – чл. 179, ал. 1 от ГПК: 1. да е издаден от длъжностно лице; 2. в рамките на компетентността на това длъжностно лице; 3. в установената от закона форма; 4. по установения от закона ред /в учебника неточно – “официалния документ е издаден от държавен орган” – докумен не се съставя, не се издава от орган, защото докумнет може да се съставя само от човек и заради това е правилно длъжностно лице; на следващо място не само дъжавни длъжностни лица издават официални документи – издадена диплома от ректора на частен университет е официален документ/. Ако един официален документ има пороци /напр. не е издаден в предвидената от закона форма/, то ще е налице документ, но той ще бъде частен – изрично записано в чл. 188 ГПК.

Официалните документи се делят на свидетелстващи и диспозитивни, в зависимост от естеството на изявлението. В свидетелстващите документи е материализирано едно свидетелстващо изявление, или казано с други думи изявление за знание. Диспозитивните документи съдържат волеизявление. Това деление се прави с оглед доказателствената сила.

Делението на документите на свидетелстващи и диспозитивни се налага с оглед доказателствената им сила. Официалните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила– чл. 179, ал. 1 ГПК, каквата доказателствена сила нямат официалните диспозитивни документи.

Доказването има за цел да убеди съдията, че един факт се е осъществил. Доказателствената стойност варира от 0% до 100%, т.е. убеждаващото въздействие на едно доказателство върху съзнанието съдията дали фактът се е осъществил или не може да варира, като доказателствената стойност зависи от множество фактори, които фактори законът не може да отчете. Доказателствената стойност зависи от вътрешната преценка на съдията. Смята се, че в гражданския процес действа правилото Scriptum pro scribente nihil probat set contra scribente /написаното от пишещия не доказва нищо, освен ако против пишещия/ – изгодния за издателя документа не доказва нищо докато неизгодния за издателя документ е доказателствено средство. Само неизгодния документ има доказателствено значение, докато изгодният не е доказателствено средство. Според проф. Стамболиев неизгодният документ има висока доказателствена стойност, а изгодния, също е доказателство, но с много ниска доказателствена стойност.

Доказателствената сила поражда задължение на съда да приеме, че един или друг факт действително се е осъществил. Доказателствената сила ограничава свободата на съдийското убеждение, защото там където съществува доказателствена сила, съдията няма право да преценява дали нещо се е случило или не. Доказателствената  сила бива два вида: 1. материална и 2. формална. Материалната доказателствена сила задължава съда да смята, че отразеното в документа отговаря на действителното фактическо положение – чл. 179 от ГПК. Материална доказателствена сила притежават единствено и само официалните свидетелстващи документи, частните документи не притежават материална доказателствена сила и при тях съда има право на вътрешно убеждение. Разпоредителните документи – чл. 179, ал. 1, не притежават материална доказателствена сила, защото не се нуждаят от такава. Формалната доказателствена сила е присъща на всички официални документи и на някои частни документи. Формалната доказателствена сила доказва авторството – когато един документ е подписан документ, формалната доказателствена сила задължава да смята, че направените преди подписа изявления принадлежат на лицето, подписало документа. Частните документи се делят на подписани и неподписани, като подписаните притежават формална доказателствена сила. Ако документ има допълвания, зачерквания и поправки – документът няма формална доказателствена сила. За да има той такава сила трябва да е налице подписа на автора сруща всяко поправка, допълване и т.н.

Чл. 180 – формална доказателствена сила на частните документи.

Неграмотно лице и незрящо – чл. 189 ГПК документът трябва да носи отпечатък от десния палиц и преподписан от двама свидетили, за да има издадения от такова лице документ формална доказателствена сила. Грамотен е този, който може да чете и разбира езика, на който е написан документа. За да има формална доказателствена сила един документ издаден от незрящ или неграмотен необходимо е най-вече приподписване на документа от двама свидетили, които да удостоверят, че на неграмотното лице е известно съдържанието на документа.

 

Официалните документи имат освен материална доказателствена сила, те доказват и дата – дата не може да се опровергава със свидетелски показания. Частните документи нямат достоверна дата за трети лица – арг. за обратното чл. 181 от ГПК, защото частните документи могат да бъдат антидатирани, с което да се увредят интересите на трети лица. Следователно частния документ има достоверна дата за страните, които са издали документа, което е една санкция срещу издаването на документи, които са антидатирани. Когато е настъпило правоприемство за правоприемниците дата е достоверна, тъй като не са трети лица по см. на чл. 181 от ГПК. Може да се оспори, но достоверна дата означава материална доказателствена сила и съдът ще счита, че датата е такава, докато не се установи обратното /със свидетелски показания чл. 165, ал. 2 – когато изразеното в документ волеизявление е симулативно, странта не може да иска установяване на симулация със свидетелски показания, защото страната направила симулативното волеизявление е могла да се снабди с обратно писмо/. Обратното писмо трябва да направи вероятно наличието на симулация. Ако обратното писмо доказва несъмнено наличието на симулация свидетели няма да се допуснат, защото те не са необходими, затова и законът говори за “вероятно наличие на симулация”.

Частните документи имат достоверна дата – чл. 181 ГПК.

В гражданския процес страната може да се позове на електронен документ – чл. 184 ГПК.

Когато се представя документ на чужд език, той трябва да бъде придружен от заверен превод на български - заверен от самата страна превод, а не от лицензиран преводач, което следва от втората част на изречението на чл. .... Ако съдията не може да провери верността на превода или той е оспорен от насрещната страна, то съдът назначава вещо лице, което да извърши превод.

37. Посочване, представяне, допускане и събиране на доказателства. Обезпечаване на доказателства

         По силата на състезателното начало страните по делото имат право и са длъжни /чл. 8, ал. 2/ да посочват фактите и да представят доказателства за тях. По силата на състезателно начало съдът няма право да посочва доказателствени средства. Поради това посочването на доказателствени средства е дейност на страните по делото и се свързва с ТД.

        Посочването на док.средства е и изявление за знание и волеизявление. Чрез него страната съобщава на съда че съществува някакво доказателствени средство /напр. свидетел, документ, веществени доказателство/ и едновременно с това прави и доказателствено искане, индивидуализираното док.средство да бъде допуснато и събрано. При посочването на док. средства, последното трябва да бъде индивидуализирано. Даден свидетел се индивидуализира чрез име, адрес, ЕГН. При тази индивидуализация страната трябва да посочи и кой факт ще бъде доказван, установяван с това док.средство. В ГПК посочването на док.средства се преклудира в максимално ранен етап.

 За ищеца – може да посочва ДСр-ва до момента на подаване на ИМ,ако не го направи, съдът няма да му ги допусне /това е принципът/. Препис от ИМ се изпраща на ответника,който трябва да даде отговор на ИМ.

Изключение: Когато ищецът няма субективна и обективна вина за това,че не ги е посочил. Той не е знаел за съществуването на ДСр-ва и затова може да ги посочи и на по-късен етап. Възможно е и ДСр-ва да са възникнали по-късно.  

За ответника правото да се сочат ДСр-ва се преклудира  изтичането на срока за даване на  отговор на ИМ по чл. 131 ГПК.

Представяне. Могат да се представят само такива док.средства, които имат материален характер, веществен характер. Представяне това предоставяне в държане на съда на  определено док.средство/документ, веществени доказателства/. Когато се предоставят такива док.средства е добре да са представени под опис. Ако не са, в определението си съдът трябва да ги опише едно по едно.

Допускането на док.средства е дейност на съда, която става с определение, с което той се произнася –

-         по посочените док.средства и

-         по представените док.средства

-         и допуска свидетелски и показания, ССЕ и т.н.

Съдът преценява дали са допустими, необходими и  относими по делото. В определението по допускането на док.средства съдът се произнася и по това да се внесе депозит за разноските. Допускането става не само тогава, когато се иска да се съберат  някакви док.средства, но и тогава когато се представят док.средства. В последният случай съдът в определението си  посочва  кои  ДСр-ва допуска  и ги описва или препраща към описа.

Събиране на док.средства е извличането на информацията от носителя на тази информация. Разпитът на свидетел не е док.средство, а начин на събиране на доказателството – док.средство са свидетелските показания. Свидетелят е носителя на информация, а  свидетелските показания са ДСр-ва.

 При вещественото доказателство начина да се извлече информация е оглед. Събирането на ДСр-ва  по принцип става от съда, който гледа делото, а по изключение от делегиран съдия или от вещо лице.

Освидетелстване- когато вещественото доказателство е човек, събирането на ДСр-ва не може да бъде извършено от съдия, а от в.л.

Обезпечаване на ДСр-ва – изтеглена напред във времето фаза на производството. По принцип събиране на док.средства става в с.з. и по специално в заседанието по същество. Чл. 207-209. Има случаи, когато това  ДСр-во може да не съществува и да не може да бъде събрано. Напр. Свидетел,който има намерение да замине в чужбина. В този случай се иска обезпечаване на док.ср-во т.е. иска се разпит на свидетеля преди с.з по същество. Възможно е ДСр-во да бъде недостъпно. Тогава се иска от съдията да се обезпечие това ДСр-во като се събере предварително.

 

 

28. Общи правила за разглеждане на делото.

 

        Общи правила за разглеждане на делото

Общи правила са правила са тези, които се прилагат от всяка една инстанция. Разглеждането на делото преминава в с.з. Последните биват два вида – чл. 134,

- открити

- закрити /разпоредителни/.

По принцип делото се гледа в о.с.з. – за страните е осигурена възможност да участват. В З.з. – участва само състава на съда. От своя страна о.с.з.

-         публични

-         при закрити врати

Публични – по време на с.з. могат да присъстват външни лица. При закрити врати – о.с.з., при които могат да участват само страните и техните процесуални представители. Изключване на публичността – чл. 136,  чл. 11 /основно начало в гражданския процес/. Публичността може да бъде изключена

-         служебно - по инициатива на съда или

-          по искане на страната - тогава, когато въпросите,които ще бъдат изяснявани биха засегнали личния живот на страните, семейството, търговска тайна и др. предвидени в чл. 136 ГПК. Изключването на публичността става с определение на съда. Молбата за разглеждане на делото при закрити врати се разглежда също при закрити врати /чл. 137/, но самото определение се обявява публично. Когато делото се гледа при закрити врати – чл.136 ГПК, председателят може да разреши на външни лица да присъстват.

        При разглеждането на делото се съставя протокол. Протоколът се съставя под диктовката на председателя – чл. 15о , ал. 2 Записва се това,което диктува председателят, а не това,което казват свидетелите.Извършва се редакция на онова,което е казано в с.з.

–        волна редакция/съзнателно прередактирано/ и

–        несъзнателна редакция – онова,което е чул.

 Протоколът трябва да бъде съставен в 3-дн. срок от с.з. Ако не може да бъде съставен в срока на страните се съобщава допълнително в какъв срок ще се състави. След като се състави протокола, страните, както и всеки участник в процеса, може да иска поправка на протокола в 1-седмичен срок, който срок е преклузивен. Ако се поиска поправка, то трябва да се представят док.средства, че е допусната грешка. По арг. от чл. 151, ал. 4 искането за поправка на протокола се разглежда в о.с.з. Определението не подлежи на обжалване.

Протоколът има материална доказателствена сила – чл. 152. неудостоверените в протокола действия се считат за неизвършени.

 

Разглеждането на делото става в заседание под ръководството на председателя на състава. Съгласно чл. 141 председателят следи за спазване реда в зала и може да налага глоби за нарушаване реда. Съгласно чл. 141, ал. 3 може да отстрани и всеки, който не спазва реда в зала. Когато страна или неин представител нарушава реда в зала – чл. 141, ал. 4., с.з. се прекратява и се насрочва за друга дата. Не могат да бъдат отстранени от делото,защото така биха се нарушили техните права.

Страната може да се отсрани временно /5 мин/.През това време с.з продължава.След като страната отново бъде допусната,на нея и се съобщават извършените в нейно отсъствие процесуални действия./прочита се протокола/.

Когато има насрочено с.з. за определена дата или час, съдията не влиза само за едно дело,а има няколко. Делата за съответната дата са подредени в списък. Съдията извиква ищеца и ответника и ако никой не се яви при първо викане, той поставя делото след всички останали дела. Разглеждат се делата,по които страните са се явили. Стига се до делото, по което страните не са се явили и ако отново никой не се яви, съдията проверява дали те са редовно призовани/при второ повикване/. Ако страните не са редовно призовани, делото се отлага за друга дата,като явилата се страна се счита редовно призована, защото тя е чула за кога е насрочено делото.

29.Подготовка на делото в закрито заседание.

Първоинстанционно производство. Разглеждане на делото. 

Разглеждането на делото преминава през две фази

–        подготвителна и

–        фаза по същество.

 

Подготвителната фаза има за задача да подготви делото за разглеждане и решаване в следващата фаза.

Целта на новия ГПК е подготвителната фаза да премине в закрито разпоредително с.з., в което делото да бъде подготвено. В това  първо закрито /подготвително/ с. з. по силата на чл. 140, ал. 1 ,съдът извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, както и на другите искания и възражения на страните и се произнася с определение по всички въпроси.

Първото нещо, което се проверява е   дали искът е редовен и допустим /прави се нова проверка на ИМ молба. Това се налага поради факта,че  първото разпореждане на съда не е окончателно в см., че може да оттегли разпореждането ,че ИМ е редовна и допустима; в отговора на ИМ ответникът може да е  направил възражение ,че искът е недопустим- напр. В отговора ответникът посочва,че е налице влязло в сила СР- този иск вече е бил разгледан. В отговора може  да се предяви и насрещен иск, обратен иск/.

След като счете, че исковете са редовни и допустими ,съдът се произнася по исканите док.средства/допуска или не/ и насрочва с.з. по същество. По изключение - Когато в отговора по чл. 131 са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе и в първо открито с. з. по делото  и тогава това първо по делото заседание няма да бъде по същество.

Двойната размяна на книжа на първия етап отнема повече време, но след това –спестява. Сега имаме единична размяна на книжа – чл.140,ал.2 ГПК.

Подготовка на делото в закрито заседание

Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.

(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

Съдът в з.з. насрочва делото за разглеждане в о.с.з. и се изпращат призовки на страните, заедно с определението за допустимост на исковете.

Ако някой от исковете е недопустим т.е налице е прекратително определение по насрещен иск, то подлежи на обжалване с частна жалба –чл.140, ал.3 ./въззив, касация/.Ответникът обжалва прекратителното определение.

Когато съдът е действал по чл. 140, ал. 1 ,в определението си съдът може да съобщи на страните проекта си за доклад по делото /чл. 140, ал. 3/, да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

30. Открито заседание по делото – функции и съдържание. Доклад по делото.

Разглеждане на делото в о.с.з

 

Исковият процес бива – общ исков процес и особено исково производство.

Нови особени искови производства – по търговски дела, колективни искове/нови/,брачен процес, съдебна делба, поставяне под запрещение.

 

В момента говорим за общ исков процес.

 

Първо по делото открито  съдебно заседание – първо о.с.з:

чл. 143 – “след разрешаване на предварителните въпроси” – въпроси на допустимост на предявените искове и редовността на предявените в производството искове. Ищецът може да направи възражение, който е ответник по евентуално предявените с отговора по чл. 131 искове. По предварителните въпроси съдът се произнася с определение.

/ Разрешаването на предварителните въпроси се осъществява като съдът се обръща към ищеца -  По даване ход на делото? – Да се даде ход на делото – т.е.  ищецът няма възражения срещу  исковете на ответника. По същия начин съдът се обръща и към ответника.Всеки  път, когато има възражение, съдът се произнася с определение./

 След разрешаване предварителните въпроси съдът пристъпва към отделяна на  спорното от безспорното – изясняване на фактическата страна на спора. Последното става /чл. 143; 145, ал. 1/ като се задават въпроси /по фактите, които насрещната страна твърди/ на всяка една от страните. Съдът се обръща към ищеца – Поддържате ли иска? Ответникът по всеки един от фактите заявява дали оспорва или признава. Ответникът в отговора си на ИМ също е посочил факти. Пита се ищецът дали ги признава или не. В следствие на диалоговия режим се стига до концентрация на доказателствения матариал, за да се установи, по кои факти  съществува правен спор.

Ново - Съдът, по силата на ГПК, указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях – чл. 145, ал. 2. Съгласно чл. 145, ал. 3 съдът приканва страните към сключване на спогодба -предлага се на два пъти в процеса:

-  в етап първо по делото с.з. след определяне спорното от безспорното – ако страните постигнат спогодба, делото се прекратява с определение.;

Указания на съда

Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.

(2) Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.

(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола. 

 

- втори етап чл. 149, ал. 1 след събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба/.

 

Приключване на съдебното дирене 

Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.

 

 Ако не се постигне спогодба,съдът прави доклад по делото , който се отразява в протокола-чл.146 ГПК.  В доклада съдът е длъжен да направи правна квалификация на спора, защото от правилната правна квалификация на спора зависи правилното развитие на делото и правилно съдебно решение. Когато спорът не квалифициран или е сбъркана, ще доведе до различно развитие на делото, а от там и до негативни последици. Съдържание на доклада чл. 146.

Доклад по делото

Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:

1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;

2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;

3. кои права и кои обстоятелства се признават-  кои факти са спорни и кои са признати

4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване- не се нуждаят от доказване – общо известни,съдебно известни и безспорни факти;

5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.

(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

 

 

 Докладът по чл. 146 може да бъде направен по чл. 140, ал. 1 и не сме пред изключенията на чл. 140, ал. 2. Докладът по делото е само един. Той се изготвя преди да започне събирането на доказателствата.

 

 

С подаване на ИМ, респ. отговора по чл. 131, за ищеца, съотв. за ответника се преклудира възможността да сочат твръдения и доказателства, които са могли да посочат с ИМ, респ. отговора по чл. 131. В устния доклад,  съдът указва на страните,че  имат последна възможност да сочат доказателства във вр. с чл. 146, ал. 3 вр. ал. 2 – когато съдът е дал указания на страните. Края на първото подготвитeлно о.с.з е крайния момент,до който страните могат да сочат доказателства.

Ако съдът не изпъли задължението си по чл.146, ал.2. Страните не могата да се позоват на това  и да искат да сочат допълнителни доказателства след края на първото подготвително о.с.з. Съгласно чл.271 – дава възможност решението на първа инстанция да се обжалва пред въззивна инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения. Предмет на въззивното производство – процесуални нарушения.Въззивният съд ще допусне  док.ср-ва, които страната не е посочила, но не поради нейна вина.

Решение при неправилно първоинстанционно решение

Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

        Предмет на въззивната инст. не е първоинст. СР, а същественото процес.нарушение. Въззивният съд решава спора по същество – потвърждава или отменя/изменя СР  и издава ново СР.

(2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

(3) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя.

 

 След края на първото по делото открито  съдебно заседание  и до приключване на съдебното дирене, страните могат да твърдят нови факти и обстоятелства само при формулираната хипотеза на чл. 147

- нововъзникнали-факти  и обстоятелства,които са възникнали след краяна на първото о.с.з

 - и новооткрити- факти и обстоятелства, които страните не са могли да знаят - трябва да се докаже.

Нови факти и обстоятелства

Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:

1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;

2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Съдът насрочва делото за друга дата, за разглеждането му по същество.

Заседанието по същество – има две задачи:

Заседание по същество започва със събиране на док.средства, което става по различни технологии: разпит на свидетели, изслушване заключение на вещо лице и т.н.

         Разпит на свидетели – съдът поканва свидетелите, за да установи кои от тях са се явили. Ако не са се явили всички свидетели, се взема решение дали да се разпитат дошлите или да се отложи делото. Съдът дава възможност на страната да се откаже от неявилите се свидетели и те се заличават, но ако тя държи те да бъдат разпитани. По преценка на съда:

-         делото се отлага

-         провеждане на с.з като се разпитват  явилите се свидетели

По-добре е те да се разпитат в едно с.з., защото може да възникнат противоречия.

Ако с.з. се проведе,разпитват се явилите се свидетели. Неразпитаните свидетели напускат с.зала. Снема се самоличността на свидетеля и му се съобщава за нак.отговорност по чл.290 НК.Свидетелят дава обещание,че ще говори истината. Свидетелят може да откаже да даде показания.

Очна ставка – в.л. прдеставя писмено заключение. Снема са самоличността на в.л. и му се съобщава за нак.отговорност по чл.290 НК. Той заявява,че е направил заключението си безпристрастно.

         Съдебното дирене приключва,когато страните заявят, че нямат да сочат нови доказателства и съдът с определение дава ход на делото по същество. Следват устните състезания.

Устните състезания първо пледира ищеца, след което се дава думата за пледоария на ответника, по повод на пледоариите на ответника ищеца има право на реплика, респ. ответника на дуплика. Устните състезания имат две задачи

–        обсъжда се събрания доказателствен материал и

–        се прави извод какво съдебно решение трябва да бъде поставено. Всяка от страните представя модел на съдебно решение и на базата на така представени два модела, съдът може да постанови своето съдебно решение. В практиката почти няма устни състезания, а същите се заменят с писмена защита. Практиката на писмена защита нарушава принципа на равенство на страните – единият представя по-рано писмена защита, а другата страна може да обоснове своята защита въз основа на тази на другата страна, няма възможност за реплика и дуплика. Писмените защити се използват,когато делото е с по-голяма сложност.

Устните пледуарии имат две части:

       1.обсъждане на доказателствения материал

       2.изграждане на модел на съдебно решение

 

Писмената  защитата има две части и заключение:

1. По фактическата обстановка –

1. посочват се спорните факти

2. какви ДСр-ва са използвани за тяхното събиране

3. как са били доказани фактите/свидетели/

4. кои факти са считат за доказани и кои не

 

 2. По юридическата страна на спора: правна квалификация

        1. правна квалификация- определяне на спорното МПО

        2. кои факти са от значение за това МПО  - те са посочение в Х на МПН

        3.  въз основа на доказаните факти  /4. по-горе/ се прави изводиа дали МПО съществува или не и от това в какъв смисъл следва да бъде съдебното решение.

 

3. Съдебното решение следа да има следното съдържание

 

Съгласно чл. 149, ал. 2 съдът трябва да посочи деня, в който ще обяви решението чл.149 (2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.На съда не се разяснява, а делото трябва да е изяснено.

 

41. Постановяване на съдебното  решение. Особености на решението при признаванена иска. Неприсъствено решение.

 

Съдебното решение трябва да бъде обявено в едномесечен срок, след с.з, в което е завършило разглежданенето на делото – чл. 235, ал. 5. Сроковете за съда са инструктивни. Може да се посочи и по-кратък срок. Сроковете в гражд.процес са преклузивни за страните по делото и инструктивни за съда /чл.2ГПК/. Ако страната е пропуснала срока, тя може да  поиска неговото възстановяване от съда.

Същност на решението. Видове решения.

Съдебните актове са три: разпореждания, определения и решения. Последните, като същност се различават от първите два съдебни акта, в това,че то е акт на съда,с който той се произнася по съществото на поставения по него въпрос /Първоинстанционният съд се произнася по  материалноправния спор, въззивния и касационния – по процесуален спор/. С тях делото приключва. Следва да се прави разлика между прекратяване и приключване. Делото може да бъде прекратено с определение или разпореждане, когато не се стига до разрешаване на  мат правния спор по същество и това са т.нар. прекратителни определения.

Видове съдебни решения.

 

Според това дали уважават иска или не – уважаващи и отхвърлящи, което деление е чисто формално и няма практически смисъл.

 

Деление на установителни, осъдителни и конститутивни съдебни решение.

 КСР - СР ,с което е уважен конститутивен иск, в резултат на което решението има конститутивно действие.Уважено е едно потестативно право. Установява се,че  потестативното право съществува и се постановяват последиците от упражняването на потестативното право. /напр. Чл19, ал.3 ЗЗД- предварителен договор,изправната страна иска от съда предварителния договор да бъде обявен за окончателен,с КСР се постановавя от съда,че потестативното право съществува т.е има предварителен договор, допуска се осъществяването на потестативното право като предварителния договор се обявява за окончателен и от този момент преминава правото на собственост  върху съответната дв. или недв. Вещ.         

ОСР – СР, с което е  уважен осъдителен иск. Заповядва се изпълнението на съответно задължение,което кореспондира със съответното притезателно право.

УСР – СР, с което се установяват определени факти.

 

Съдебни решения , приключващи спорния исков процес

 

Решение при признаване на иска – чл. 237. Интерес на ответника да признае иска. При признаване на иска от ответника,  по искане на ищеца ,може да се поиска от съда ,постановяване решение при признаване на иска, което решение не се мотивира. Но съдът не може да постанови такова решение без мотиви – съдът се основава на  СР на признаване на иска. Такова решение не може да се постанови в две хипотези –

1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;

 2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска не може да бъде оттеглено. Решението при признание на иска за разлика от неприсъственото решение е обжалваемо.

Неприсъствено решение. Неприсъственото решение цели да въведе процесуална дисциплина в процеса и да ускори разглеждането на гр.дела. такова решение може да се постанови в два случая –

-         по искане на ищеца;

-         по искане на ответника.

Ищецът може да поиска постановяване на такова решение в хипотезата на чл. 238. Неприсъствено решение/ново/ - процесуални предпоставки

Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

 за да има основателно право да поиска постановяване на такова решение следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:

1. ответникът  да не е подал отговор на ИМ;

 2. да не е подал искане или молба до съда делото да се гледа без неговото участие;

3. да не се явява на първото по делото заседание, макар да е редовно призована;

4. да е предупреден с призовката, че ако не се яви може да бъде постановено неприсъствено решение.

 При наличието на тези предпоставки ищецът по делото е изправен пред алтернатива

–        или да поиска постановяване на неприсъствено решение

–         или да оттегли иска, когато отв. и ищ. Са седнали на масата на преговорите

–         или делото да се гледа по общия ред.

Постановяване на неприсъствено решение – материални предпоставки

Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

 

При неприсъственото решение ще се стигне до непълно доказване, защото няма изискване, съдът да е убеден, че мат. право, предмет на иска,съществува. Достатъчно е то да е вероятно- 60% убеденост. Искът, който е формулиран в петитума на ИМ, трябва да бъде вероятно основателен,не с оглед на фактите и обстоятелствата в обстоятелствената част на ИМ, а  се преценява  въз основа на представените с ИМ доказателства/писмени/. Достатъчно е допускането, че претендираното от ищеца е много вероятно да съществува. Ако не е налице материалната предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2,съдът няма да постанови неприсъствено решение, а производството по делото ще продължи по общия ред.

 

Възможно постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на делото по искане на ответника.

Предпоставки:

1. ищецът е редовно призован, но не се явил на първото по делото заседание;

2. не е взел становище по отговора на ИМ;

3. не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Когато са налице тези предпоставки, ответникът разполага с три възможности:

-         да поиска постановяване на неприсъствено решение,

-         да не поиска нищо и делото да продължи по общия ред;

-         делото да бъде прекратено.

Неприсъствено решение може да бъде постановено при материалната предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2, изр. второ – ако искът е вероятно неоснователен с оглед на направените в отговора възражения и представените с ИМ доказателствени средства. Отново става въпрос за непълно доказване.

            В отговор на ИМ отв. може да възрази,че иска е неоснователен. По възраженията си по същество, отв. прибягва до защита срещу иска и иска той да бъде отхвърлен.       

Ответникът в отговора си на ИМ може да прибегне и до нападателни средства. Той  предявява насрещен иск, ищецът има пасивно поведение, не се явява в първото по делото заседание, , отв. иска  бъде постановено неприсъствено решение в качеството му на ищ. по насрещния иск и ако искът е вероятно основателен, съдът постановява НР./напр. Ревандикационен иск чл.108 ЗС в отговор на ИМ/.

Чл.238, ал.2 ГПК – Ответникът може да поиск:

-         да се прекрати делото по първия иск

-         да се постанови НР срещу ищеца по делото по насрещния иск

 

Съдът решава въпроса с определение :

-         прекратява делото

-         НР, ако искът е вероятно основателен

Пример:

Ищ. – иск за 10х лева и неустойка за неизпълнение на договор

Отв. – вярно е,че договорът не е изпълнен,но вината за това е на ищ. Доказваме,че сме изправната страна и тогава искът е неоснователен и подаваме насрещен иск за 10х лева, поради неизпълнение на договора. Постановяване на НР,ако искът е вероятно основателен.

        Имаме състезателност

–        ИМ + док-ва- няма реакция на отв.

–        ИМ + док-ва = теза / Отговор на ИМ= антитеза

Характерно за неприсъственото решение на първо място е, че то не се мотивира по същество. В мотивите се сочи,че то се основава на предпоставките за неприсъствено решение. Съдията ги изброява в мотивите на СР. Ако не са налице предпоставките  на неприсъствено решение, делото се гледа по общия ред – чл. 239, ал. 3.

НР не подлежи на обжалване. Срещу това решение има защита, но това не е по пътя на обжалването. Защитата срещу неприсъственото решение е уредена в чл. 240, срокът е преклузивен едномесечен срок. Защитата е молба за отмяна до висшестоящия съд. Решението ще бъде отменено, когато

1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание - страната не е получила препис  от ИМ или призовка за с.з., т.е. не е била налице първата предпоставка-

2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства - преписа от ИМ може и да не се връчват лично на страната, но да се счита страната за редовна призована – чрез член от семейството – ново в ГПК – той не е длъжен да я приеме, а ако я приеме трябва да обещае,че ще я предаде;;

3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – страната е била редовно призована.

 

Чл. 240, ал. 2 ( Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.

/не е същинска защита срещу неприсъственото решение/ - новооткритите обстоятелства, нововъзникнали такива, водят до промяна в материалното право, а  неприсъственото решение с неговата сила на пресъдено нещо /СПН/ не обхваща нововъзникналите обстоятелства. Единственият смисъл на текста е в  това,че урежда въпроса за предявяне на нов иск с обратно искане, когато са открити, респ. осъществили са се горните обстоятелства. Ако този текст не съществува, такъв иск не може да се предяви, тъй като новооткритите  факти и обстоятелства са преклудирани със СПН и страната трябва да иска отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Искът по ал. 2 трябва да бъде предявен в 3-месечен срок от деня,когато е станало известно новото обстоятелство, но не по-късно от 1 год. от погасяване на вземането.

Пример:

-         НР – на 19.02

-         Новооткрити факти – преди 19.02 – хипотезата на чл.240, ал.2 ГПК- предявява се нов иск с обратно искане.Ако го нямаше текста на този член,нямаше да може да се подаде иск.

-         Нововъзникнали – след 19.02 – за тях може да се подаде иск

ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ

Основания за отмяна 

Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:

1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;

2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;

3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;

6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29.

(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.

 

42.Видове решения с оглед на последиците им. Стабилитет на съдебното решение.

 

 

Стабилитет на съдебното решение.

Съдебното решение преминава през няколко степени на стабилицация:

- неоттегляемост от постановилия го съд. Конкретният съд е изчерпал своята правораздавателна компетентост, осъществил е задължението си по чл. 2 и не може да оттегли своето решение; Решението става неоттегляемо от момента на вписването му във водения регистър, от който момент то е обявено /решението може да бъде обявено и в зала/.

В кой момент СР става неоттегляемо:

- постановяване – СР се обективира на материален носител

- обявяване -  дава се публичност на СР- прочита се в зала или се вписва в съответния регистър. Неоттегляемостта настъпва от момента на обявяване на СР. Докато СР не бъде обявено, то де юре не съществува.

- необжалваемостт - Ефектите /СПН, конститутивно действие/на СР настъпват, когато решението стане необжалваемо. Когато не може да се сезира никоя инстанция с жалба. Предпоставки:

- не е подадена жалба в срок

- подадена е жалба,но е оттеглена

- СР поначало не подлежи на обжалване /СР на въз. инстанция  - ВКС/

! Въззивен съд няма. Има въззивна инстанция! 

 

 

- неотменимост – не може да се подаде молба за отмяна по пътя на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Срокът за отм.  на 2 противоречащи се СР, които са влезли в сила, е 1 год.

 

41-44 учебника

45-55  

 

43. Поправка на ЯФГ - учебника

 

ЯФГ – поправката на ЯФГ се извършва тогава, когато грешката може да бъде забелязана. Очевидна фактическа грешка- грешка,която може да се вижда. Има разминаване между действителната воля/в съзнанието/ на съда и това,което е обективирано в СР.

 

 

 

 

 

 

48.Видове порочни решения – нищожни, недопустими и неправилни.

 

Порочните съдебни решения според степента на опорочаване се делят на три групи:

Пример: Ищец по делото е 14-годишен.Неговият баща предявява иск. Решението е недопустимо,тъй като ищецът притежава ограничена проц. дееспособност – на 14 години е.СР ще бъде недопустимо.

Проверява се дали решението е нищожно – ако е нищожно/или невалидно,тогава няма значение дали е допустимо. След това  се проверява дали е допустимо, ако не е,не се проверява дали е правилно. Едва накрая се проверява дали СР е правилно.

Въззивният съд проверява  дали СР е правилно или не. Не може да се даде една обща дефиниция, защото всеки съд има свои критерии. Едно СР на въззивна инстанция е неправилно, когато са налице следните предпоставки:

-         противоречие на закона

-         процесуални нарушения

-         необоснованост

СР на въззивната инстанция може обективно да е правилно и пак да е необосновано.

 

49.Въззивно обжалване.Право на въззивна жалба.Насрещна въззивна жалба.

 

ВО образно казано е втора първа инстанция. Предмет на въззивното производство не е решението на първоинстанционния съд. Предмет на въззивното производство е материалноправния спор по същество /същият, който вече веднъж е решен от първоинстанционния съд/. По новия ГПК има ограничен въззив. При действащия ГПК пълен въззив – по силата на чл. 205 могат да се представят допълнителни доказателства, разпит на свидетели и т.н. При непълния въззив могат да се събират ограничен кръг доказателствени средства.

Пълен въззив -  чл.205 ГПК – действащия. Пред въззивната инстанция могат да се сочат доп.доказателства и се развива цялото производство,както пред първа инстанция.Няма преклузия за сочене на доказателства пред втора инстанция.

Ограничен въззив – отчита се преклузията по отношение на събиране на доказателствата и доказателствените искания.На втора инстанция могата да се събират ограничен кръг доказателства.

+    основните действия по делото се извършват в първоинст. съд, а не на въззивна инстанция

-         въззивната инстанция решава делото на базата на събраните от първата инстанция гласни доказателства. Нарушава се едно основно правило за непосредствено възприемане на доказателствения материал. ДСр-ва са в протокола и на базата на това се решава.

Право на ВЖ

 

Първоинстанционните решения, когато бъдат обявени, се съобщават на страните, като на последните се изпраща служебно препис от решението. От момента на получаване на съдебното решение – чл.259 ГПК, започва да тече двуседмичен срок за обжалване на СР. Право на ВЖ е аналогично право на правото на иск. правото на ВЖ е субективно,публично, процесуално,потестативно,динамично право да се подаде ВЖ и да се иска от въззивната инстанция постановяване на решение по нея. Правото на ВЖ възниква в определен момент – за да има право на ВЖ трябва да има годен обект, т.е. нещо което да се обжалва, т.е. то възниква от момента на обявяване на първоинстанционното решение. Моментът на връчване на решението не се свързва с правото на ВЖ, а със срока,в който това право може да бъде упражнено. Възможно е страната да не е получила препис от решението./лицето е видяло СР и подава ВЖ/.Правото на ВЖ се упражнява чрез подаване на ВЖ, която трябва да отговаря на изискванията на чл. 260. ВЖ се подава чрез първоинстанционния съд, постановил СР. Първоинстанционният съд извършва проверка на нейната допустимост и редовност. Допустима е,когато страната има право на ВЖ. Редовна е,когато отговаря на изискванията на чл. 260 /не на всички/.

За да има някой право на ВЖ тряба да има интерес: право на ВЖ има и ответника,когато искът е отхвърлен с негово възражение /Отв. прави възражение за давност и в евентуалност за прихващана, съдът отхвърля иска на ищеца въз основа на възражението за прихващане и  следователно ответникът губи, защото не е отхвърлен искът въз основа на възражението за давност.Отв. подава ВЖ./; ищецът има право на жалба, когато е уважен негов евентуален иск. Съгласно ТР № 1/2001г. на ВКС е прието,че право на ВЖ има й лице, което не е било страна по делото, но ако би било страна щеше да има качеството необходим другар./ В този случай СР има сила за лице,което не е било участник в процеса – СИО – съпруг,

Съдържание на ВЖ, описано в чл. 260, което съдържание не е абсолютно необходимо,за да бъде ВЖ редовна. Императивно изискване за съдържание на ВЖ: т. 1, 2, 4 и 7. Факултативни изисквания: т. 3 – указание в какво се състои порочността на решението.ВЖ,която няма указания е бланкетна, т.е няма посочване./ посочва се – СР,което обжалвам е неправилно/. Въззивната инстанция не проверява правилността на решението,затова не е необходимо да се проверява порочносттта на СР. Решението на първоинстационния съд не е предмет на въззивното производство.чл.260, т.6 ГПК – нови доказателства,които страната иска да бъдат посочени. Не е задължително да се сочат нови доказателства. Ако ВЖ е нередовна се изпраща съобщение на страната и им се дава 7-дневен срок да поправи ВЖ.Ако жалбата е нередовна – б.дв. при неизпълнение връща жалбата.Ако ВЖ не бъде поправена, де юре ВЖ се връща, но де факто не се връща, за да остане следа по делото.. Ако жалбата е редовна и допустима, препис от нея се изпраща на въззиваемата страна, който в 2-седмичен срок може да подаде отговор на жалбата. В 2-седмичния срок на отговор въззиваемият може да подаде насрещна жалба /по действащия ГПК въззиваемият няма право на насрещна ВЖ/. Забраната за reformatio imperius  - да се влошава положението на обжалващия/т.е на въззивника – лицето,което е подало ВЖ/ напр. Иск за 50х лв, уважен е иска за сумата от 25х лв. подадена е ВЖ.Ако ВЖ бъде отхвърлена, тя ще засегне само неуважената част от иска- за 25х лв, а не целия иск- 25х лв вече са спечелени/. НВЖ, за разлика от обикновената ВЖ, следва съдбата на първоначалната ВЖ. Ако първоначалната ВЖ бъде оттеглена, НВЖ няма да бъде разглеждана – чл. 263, ал. 4. Държавна такса се плаща и пре НВЖ.

Освен насрещна ВЖ ответникът може да подаде само отговор на ВЖ, в който да мотивира становището си, че материалноправният спор е решен правилно. След изтичане на срока за отговор или НВЖ делото се изпраща в по-горестоящия съд,където отново се извършва проверка на редовността и допустимостта на ВЖ.

Въпросът за допустимостта на ВЖ се разглежда 3 пъти:

-         от първа инстанция

-         когато ВЖ постъпи във въззивна инстанция

-         когато въззивната инстанция гледа делото по същество

Правото на ВЖ може да бъде упражнено, но страната упражнила правото си може да се откаже или оттегли ВЖ. според чл. 264 предварителен отказ от право на ВЖ е недействителен, по арг. от чл. 264, ал. 2 е възможен последващ отказ от възникване правото на ВЖ /няма да има право и на НВЖ,ако е извършен последващ отказ/. Когато последващия отказ е направен пред въззивния съд, делото се прекратява и първоинстанционното решение влиза в сила.

Предварителен отказ от права,които не са възниканали е недействителен. Следователно отказ от правото на обжалване е възможен от момента на възникване на правото на ВЖ – това е момента на обяване на първоинст. СР или момента,в който лицето се запознава със СР. След това лицето може да заяви на гърба на СР или на отделен лист, че му е известно СР и няма да го обжалва.От този момент ВЖ не може да се подава и тъй като има отказ от ВЖ- правото на Ж е погасено, първоинст. СР влиза в сила.

 

 

Допустими доказателствени средства – чл. 266.

Забрана за посочване на нови факти и доказателств

 

Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

(2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:

1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;

2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

         Ограничен въззив – чл.266 страните не могат да сочат нови доказателства, които са могли да посочат в първоинст. пр-во. Само такива,които не са били известни  до момента на подаване на Ж или до момента на подавена на отговора. Чл.266, ал.2.

             Съдебното дирене приключва  с определение  на съда. В първоинст. пр-во, тъй като съдът допуска/не допуска ДСр-ва по своя преценка, той може и да сгреши. Във въззивната инст-я могат да се съберат ДСр-ва, които не са събрани в първоинст. съд поради съществени процес.нарушения.

 

50.Производство пред въззивната интстанция и решение на въззивния съд.

 

         Подготвителното заседание – чл. 267, взема се  отношение по допустимостта и редовността на ВЖ и евентуално становище по направени доказателствени искания и се насрочва дело в о.з. Съдът може да иска повторно разпитване на свидетелите, които са изслушани пред първоинстанционния съд, което съдът може да направи и служебно- да ги призове и да ги изслуша в о.с.з. Принципът във въззивният съд, че делото ще се гледа в едно открито съдебно заседание, което ще е по същество. В о.с.з се докладват жалбите и отговорите./  Правят се доклади по тях и след това се допуска събирането на доказателства. /Отново се прави доклад, но по жалбата, следват събиране на доказателства, съдебно дирене, устни състезания. Според чл. 269 -  засилено служебно начало /и на ТР № 1/2000г./ независимо от това,че не е сезиран за нищожност на решението или по неговата допустимост, въззивният съд се произнася служебно по нищожността – изцяло , а по допустимостта – само в обжалваната част на решението. До тук е типичното въззивно производство.

Въззивният съд при нищожност на решението: прогласява нищожността на решението, след което са възможни няколко варианта:

1. прекратява делото, поради това ,че не е било подведомствено на съответния съд и го и изпарща на компететния орган. Когато прекратителното определение влезе в сила делото приключва окончателно;

 2. когато не подлежи на прекратяване, делото се изпраща на първоинстанционния съд /напр. ищецът по делото е имал право на иск, но е бил налице незаконен състав/.

 

 Когато делото е недопустимо, решението на първоинстанционния съд се обезсилва: чл.270(3)

 1.чл.270,ал.3  по изр. 1 делото се прекратява /недопустимостта е свързана с липса на подведомственост; Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото.

2.чл.270,ал.3 по изр.2  когато е нарушена родовата подсъдност/; Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. /Ако дело,родово подсъдно на ОС е  разгледано от РС, СР се обезсилва. Ако обаче дело, родово подсъдно на РС е разгледано от ОС, СР не се обезсилва./  Пример: СР на РС се обжалва пред ОС, поради нарушена родова подсъдност. Въззивният съд в 3членен състав разглежда ВЖ,обезсилва СРи и го изпраща на компетентния съд – ОС/де юре/, но де факто делото остава в ОС,тъй като той е компетентния съд. Делото се разглежда от ОС в 1чл. Състав – ОС действа като първа инстанция.

 3. чл. 270, ал. 3, изр. 3. Недопустими решения – такава хипотеза е алице, когато е нарушено диспозитивното начало и първоинст. съд се е произнесъл:

-  по непредявен иск – отдадане е по под наем BMW520, а в петитума на иска е посочино BMW 318. Съдът не може да му  даде BMW520,защото ищ. не го е поискал. Ако съдът се произнесе по иск, който не е предявен, решението ще бъде недопустимо. СР ще се обезсили, тъй като е нарушено диспозитивното начало. Делото се връща в първа инстанция, защото не се е произнесъм по предявения иск.

Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

 

-  или е присъдил плюс петитиум   - присъжда се нещо в повече,от това което е било поискано. Искът е за 5х лв, а съдът е взел решение за 10х лв.

 Пример:

 Мат. щети – 10 000

 Морални щети – 5 000

Съдът констатира,че мат.щети са за 11 000, а моралните – 4 000. СР за  за тези 1 000 лв ще е недопустимо,защото ищ. е искал 10 000, а не 11 000 лв. Съдът постановява СР за 15 000 лева. Ако това СР се обжалва, съдът ще го обезсили само за частта на мат.вреди в р-р на 1000 лв.

 

Неправилно решение.  – въззивният съд се произнася  по мат.пр.спор по същество. Ако въззивният съд е стигнал до изводите на първоинстанционния съд, въззивният съд потвърждава решението на първоинстанционния съд.Когато първоинст. СР е валидно и допустимо, въззивната инст-я го потвърждава, като изводите са същите. Ново в ГПК – във вр-ка с въззивното обжалване.Когато въззивната инст-я утвърждава първоинст-то СР, поради това,че то е правилно, съдът не пише просторни мотиви в СР, а в мотивите си препраща към първоинст-то СР. Ако въззивният съд е стигнал до различни изводи, делото се пререшава и се  отменя изцяло или отчасти решението на първоинстанционен иск.Действа правилото на реформацио империус – чл. 271, ал. 1, изр. последно. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

 

Особеност във въззивното обжалване:

 

Неприсъственото решение, уредено в първоинстанционното произвоство, ще намери приложение и във въззивното обжалване. Неприсъствено решение ще бъде постановено при наличие на предвидените предпоставки:

І – отклонение – Подадена е ВЖ, ВЖ е вероятно основателна – не е необходимо да се доказва на 100 %,  въззиваемият не е отговорил на ВЖ, не се е явил в заседанието и не е посочил,че иска делото да се гледа без негово участие. В този случай съдът постановява НР.  Неприсъствено решение се постановява и когато въззивникът е имал поведението на ищеца в първоинстанционното производство.  Първоинст. СР може да се отмени на базата на ВЖ, която е вероятно основателна.

Подадена е ВЖ, въззиваемата страна е представила,отговор или НВЖ. Въззивникът не се явява....... и в този случай възраженията срещу ВЖ са вероятно основателни и ВЖ е вероятно неоснователна. Съдът остава в сила първоинст. СР.

ІІ – отклонение - Чл. 258, ал. 2. Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Може да се обжалва изцяло СР или частично. Кога може да се обжалва част то СР? СР при обективно съединени искове.  При обективно съединени искове и първоинстанционният съд се е произнесъл по всеки един от обективно съединените искове А,Б,В. ВЖ е подадена по отношение на един от обективно съединените искове. По необжалваните искове, решението влиза в сила. Това,обаче не е генерално – ако  решението като цяло  е нищожно, то съдът ще прогласи нищожността служебно не само на обжалваната част, а и изцяло.  Това не е така, когато СР е недопустимо в обжалваната част, тази недопустимост не засяга остналите части на СР.

ІІІ отклонение – Евентуален иск – МПО често се намират във взаимо връзка. Едно МПО изпълнява ролята на ЮФ спрямо другите МПО.  Едно МПО обуславя съществуването на второто МПО. Ако едното МПО не съществува, следователно не съществува и второто МПО/обусловеното/

Пример:

Собственик на недв.имот,който е лишено от владението на имота. Ревандикационен иск – чл.108 ЗС срещу недобросъвестния владелец. Собственикът има право на обезщетение за времето, през което той е бил лишен от ползването на имота си.

Иск2 е евентуален иск и може да бъде уважен, ако е уважен Иск1. Когато има евентуално съдиени искове, съдът се произнася по главния иск, и ако не се приеме той, съдът не се произнася по евентуалния иск.

 Евентуално обективно  съединяване на искове в първоинстанционното производство – чл. 271, ал. 2.Налице са два или три иска. Когато има евентуално съединяване на искове,съдът се произнася по главния иск, но ако не се сбъдне условието,въз основа на което е предявен евентуалния иск, по последния,съдът въобще не се произнася. В този случай,ако  е подадена ВЖ и е отменено  решението по главния иск,то  пред втора инстанция се възстановява и  висящността на евентуалния иск, по който съдът не се е произнесъл. Втората инстанция ще се произнесе и по главния и по евентуалния иск. С арг. от противното,ако съдът се  е произнесъл по главния иск и по евентуалния иск, но е подадена ВЖ само  по главния иск,то по евентуалния иск решението е влязло в сила, и няма да се възстановява висящност.

ІV отклонение - във връзка с другарството  – чл. 265. може да се определи като процесуално съучастие, или съвместно участие в гр.процес.

Видове:

-         обикновено – когато всеки един от тези другари се намира в отделни различни МПО с ответника,но тохените МПО имат някаква връзка едно с друго във ФС.- Пример: ПТП, ранени са трима души. Те са свързани от един и същ ЮФ, за тях произтича мат.право на обезщетение за претърпени вреди/морални и материлни/, но те ща са в различни размери.

-         необходимо – има едно единствено МПО и в него участват заедно необходимите другари

Пример: При СИО, предявен е иск срещу съпрузите за недвижимия имот,намиращ се в СИО.СР ще бъде еднакво спрямо двамата съпрузи. Когато имаме другарство в първоинст.пр-во всеки от другарите може да се присъедини към ВЖ с писмена молба и да станат страни във въззивното производство. Ако не се присъединят,тъй като има разл. МПО, по които първоинст.съд се е произнесъл, решението в тези части вл. в сила, а ако се присъединят цялото дело отива във въззивната инстанция.

 

 Когато има другарство в първоинстанционното производство, всеки от другарите може да се присъедини с писмена молба към ВЖ /принцип при обикновеното другарство/, ако не се присъединят – решенията към неприсъединилите се другари влиза в сила. Когато другарството е необходимо – съдът служебно конституира необходимите другари като страни във въззивното производство, тъй като МПО е едно и също.

 

 

51.Касационно обжалване- обща характеристика и предпоставки  за допустимост.

 

КП/производство/ е кардинално променено по новия ГПК, която промяна се изразява във  функциите  на касационния съд. ВКС е съд по правота, а не по фактите.Така е било преди. ВКС връщаше делата за ново разглеждане,когато решението се отменя.

Сега ВКС  не е само съд по правото, но и по фактите,което затруднява дейността на съда.  ВКС има една основна функция по силата на КРБ – да следи за еднаквото прилагане на законите на РБ. Много често в един съдебен окръг практиката е една, а в друг съд практиката е  друга. ВКС е затрупан с дела в момента. Целта е ВКС да се насочи към своята основна функция,защото различното приложение на закона е опасно. Един и същ казус се решава по различен начин. За да има еднакво приложение на закона, ВКС трябва да даде повече еднакви решение на казусите и законът да се прилага еднакво.

 

 Касационно обжалване /КО/

 

Предмет на КО са СР на въззивните инстанции.Не всяко СР подлежи на обжалване. Бариера -  Чл.280,ал.2 (2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. – това е критерий за подаване на ВЖ, а не е критерий за допустимост на кас.пр-во.

Основания за допустимост на КЖ и за започване на  КП. Чл.280,ал.1 – 4 основания:

 Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – има се предвид една постоянна практика, а ако не е постоянна се отива към ал.1,т.2;

Възможно е да има и противоречива практика и в самия ВКС:

- обективни причини – претрупване с дела. Съдиите нямат време да четат практиката на другите състави.Има различни състави във ВКС и делата се решават  по различен начин и те няма как да знаят това.

- субективни причини – един състав има едно мнени, а друг съства друго. Те са равнопоставени.Всеки смята,че е прав.

В такива случаи ОС на ГК на ВКС  с гласуване  приема ТР и  уеднаквява практиката.

2. решаван противоречиво от съдилищата;

3. от значение за точното прилагане на закона, както и 4. за развитието на правото.

чл.280,ал.1- трябва винаги да е налице  И т.1,т.2,т.3/алтернативно/

- целта е да се уеднакви практиката на съдилищата

- да се въведе по-голяма дисциплина във въззивните съдилища и в първоинстанционните съдилища при прилагането на закона/ако се уеднакви практиката на въззивната инстанция ще се уеднакви и практиката на първоинст.съдилща/

В обжалваното СР съдът трябва да се е произнесъл по съществен,материалноправен или процесуалноправен въпрос, ако не се е произнесъл по такъв въпрос кас.обжалване,няма да бъде допустимо. КЖ може да се подаде, но кас.обжалване е недопустимо.

 

Ако е налице интерес по-голям от 1000лв, може да се подаде КЖ. КЖ може да бъде подадена в 1мес срок от връчване на въззивното СР на страната- от този момент срокът тече.

Срокът за касационно обжалване в случаите на чл. 283:

Срок за касационно обжалване

Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.  – когато страната е подалала молба за правна помощ.

 По ЗПП, ако страната не може да си позволи адвокат,тя може да подаде молба да и бъде назначен процесуален представител.Ако на страната е връчено СР без тя да има адвокат и съответно е подала молба за осигуряване на правна помощ,срокът за КО се прекъсва.Срокът за КО не тече,докато молбата е подадена. Ако молбата е уважена,срокът ще започне да тече от момента на връчване на препис от въззивното решение на назначения процесуален представител. Ако молбата не е уважена- срокът продължава да тече и ако лицето подаде втора молба, срокът няма да бъде прекъснат отново.

Прекъсване на срока – от момента на прекъсването до неговото възстановяване, срокът не тече.

----------І--------------------І-----------   1. подадена молба за ПП

  А        1    прекъсване  2    В          2. адвокатът е получил препис от СР

 

А + В = 1 месец

Чл.259,ал.3 – ако не бъде уважена молбата започва да тече нов срок – има се предвид – 1мес, а ако молбата бъде уважена тече нов срок  -  има се предвид – остатъка от срока – В.

За  да е допустима КЖ,трябва да е преподписана от адвокат/ квалифициран юрист/ чл284, ал.2.

 КЖ трябва да има предвиденото в чл. 284 съдържание.

 Съдържание на касационната жалба 

Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:

1. името и адреса на страната, която я подава;

2. означение на обжалваното решение;

3. точно и мотивирано изложение на касационните основания-  Разлика между КЖ и ВЖ - ВЖ може да съдържа оплаквания в какво се състои порочността на решението, но това не е задължително, за разклика от КЖ, в която  е задължително да се посочи точно и мотивирано изложение на касационните основания;

4. в какво се състои искането - петитум;

5. подпис на жалбоподателя.

 

Бланкетна жалба – когато в жалбата, касаторът посочва,че СР е неправилно, защото е в нарушение на мат. закон и процесуалните правила.

КЖ – чл.284 – не е бланкетна.Касационните основания трябва да бъдат точно посочени.

Пример: СР на въззивната инстанция е неправилно, поради това,че  противоречи на мат. закон.Моята отговорност като поръчител съществува и след падежа и аз съм солидарно отговорен с длъжника,но след падежа на вземането е предявен иск първо срещу мен /чл.147, ал1 от ЗЗД/ и съдът вместо да го отхвърли, го уважи.

Чл.147, ал.1 ЗЗД – отоговорността на  поръчителя се запазва и след падежа, ако в 6 мес срок от падежа бъде предявен иск към главния длъжник. Ако в 6 мес срок не се предяви такъв иск към главния длъжник,то отпада и възможността да се предяви такъм и към поръчителя. Той вече не носи отговорност за задълженията на главния длъжник.

Ако се предяви иск първо срещу поръчителя, то след 6 мес искът може да бъде отхвърлен, поради противоречие с чл.147, ал.1 от ЗЗД. Тук нямаме чиста солидарна отговорност,защото има ограничение – вземането трябва да се търси първо от главния длъжник, а след това от поръчителя.

КП е производство по правото, а не по фактите и поради диспозитивното начало в гр.процес, то се ограничава до посочените в КЖ основания. Ако сме пропуснали да се позовем на съществено проц.нарушение, съставът на ВКС може да констатира,че има такива, но  няма да отмение въззивното СР, защото не сме се позовали на него и съдът няма да го вземе предвид.Важат осн.положения на ТР № 1/2000г., а именно съдът служебно/не е необходимо позовавене/ проверява дали решението на въззивния съд е нищожно и дали в обжалваната част е допустимо или не – чл. 293, ал. 4.Докато в областта на неправилността, трябва да има точно и мотивирано изложение на касационните основания.Изложенията на основанията трябва да се намират в КЖ между т.2 и т.3 от чл.284.

Всяка жалба трябва да има определени  приложения. Към КЖ трябва  да се приложат документи, които да доказват основанията за допустимост на КО, които не са необходими,ако се позоваме на това,че въззивното СР не е съобразено с ТР на ВКС. /ТР не се прилага – ВКС има съответното ТР/.Но са необходими, ако касаторът се е позовал на нееднаквата практика на съдилищата/напр.трябва да приложи практиката на Варненски ОС и ВТОС/.Към жалбата се прилагат и преписи от нея, според броя на лицата,които участват като насрещна страна,а така също и доказателство за платена такса.

КЖ се подава чрез въззивната инстанция, която е постановила СР. Въззивният съд проверява формалната редовност – чл. 285,

-         дали отговаря на изискванията по чл. 284 – проверява редовността на КЖ и

-          дали касаторът има право на КЖ. За да има право на касационно обжалване трябва да има правен интерес от такова. Лицето трябва да е било страна във въззивното производство.Може да има частична промяна в страните/другарство в гр.процес/.Възможно е едни да не подадат Ж, а други –не. Неприсъединените  към ВЖ  няма да станат страни при КО. Право на КЖ имат тези,които са били страни във въззивното производство.

/виж евентуален иск и евентуално възражение при ВЖ/. Интересът трябва да е над 1000лв. по чл. 280, ал. 2. на следващо място трябва /по принцип/ да е бил страна във въззивното производство.

 Изключение от този принцип – ТР 1/2000 и ТР 1/2001г., трети лица /трето за въззивното производство лице, а не по материалното правоотношение/, които не са били страни във въззивното производство,но ако биха били страни,те щяха да имат качеството необходими другари и спрямо които решението ще има действие,независимо,че не са били участници във въззивното производство. Според ТР, това ТЛ за въззивното производство може да подаде жалба. Например: съпруг – при СИО, КД – солидарно отговорните лица/.

Допускане на КО. ВКС разглежда жалбата в състав от трима съдии в з.з.  и се произнася без призоваване на страните.

-         тричленен състав – съдия-докладчик + двама членове- решението се взема от мнозинството. Съдия-докладчикът предлага едно решение,  а съставът – друго. В з.с.з съдия-докладчикът трябва да напише взетото от състава СР,въпреки че той не е убеден в това СР. То противоречи на неговите разбирания/ОМ – особено мнение/

-         трима съдии – всеки съдия решава поотделно,а не съдебния състав.Дори само един от съдиите да реши, че са налице предпоставките на чл.280, то КЖ ще се разгледа. 

ВКС се произнася по допускане на КЖ с определение – чл.288.

           Ако КЖ е нередовна – б.дв. и 1-седмичен срок за отстраняване нередовностите. Ако жалбата е подадена на нелегитимирано лице –   жалбата се връща във въззивния съд на касатора с разпореждане.Последното подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Чл.286,ал.2 (2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. КЖ,за да бъде допустима и разгледата по същество следва да са налице предпоставките на чл. 280 /препис от жалбата на насрещната страна,която има право на възражение/. Жалбата се  връща, ако не е редовна или не е поправена в срок – чл.286,ал.1,т.1 и т.2.Ако КЖ е редовна – се изпращат преписи на насрещната страна /чл. 287/, която в 1-месечен срок може да подаде отговор, вкл. насрещна касационна жалба. КЖ се разглежда от ВКС в тричленен състав в закрито,разпоредително с.з..Съдът се произнася без призовавене на страните. Произнася се по същество – допустима ли е или не КЖ.Ако КЖ е редовна ,чл.285, ал.2, се изпраща препис от жалбата,заедно с приложенията на насрещаната страна , която в 1мес срок може да подаде отговор на жалбата, вкл. насрещна КЖ. Чл.287 (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.

 ВКС – две  фази на производството.

 Първа фаза по допускане на КЖ, а втората – по разглеждане на КЖ. В първата фаза се проверява дали са налице осн. за допустимост на касационното обжалване по чл. 280. Съставът,който ще разгледа КЖ, се определя от случаен избор.ВКС се произнася в з.з. с определение в състав от трима съдии /по проекта на ГПК не от състав, а от трима съдии поотделно/. Определението не подлежи на обжалване.

Ако касационното производство е допустимо, делото се насрочва от друг състав на ВКС. Призоваването чрез ДВ – чл. 289, като е възможно и призоваване по общия ред, но по изключение. До всяко първо число на месеца се обнародва списък на делата, които се обнародват в ДВ. За мес март съобщението в ДВ се публикува в последния петък на февруари./също и сайта на ВКС/

 

 

 Ако КО е допустимо, делото се разглежда в о.с.з. – от тричленен състав на ВКС. ВКС е съд по правото. Нови доказателства във ВКС след вл.в сила на новия ГПК няма.О.с.з е излишно,тъй като не се сочат нови доказателства. ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в КЖ основания. ВКС взема решение само по посочените в КЖ основания за неправилност, ако други такива са налице, но не са посочени в КЖ, няма да се вземат предвид при постановяване на СР.От текста на ал. 2 на чл. 290 следва,че по недопустимостта и нищожността се следи служебно. Осн. за  касационното обжалване  са три групи

 –  нищожност;

 -  недопустимост /същите при въззивно обжалване плюс при липса на право на въззивна жалба или тя е била ненадлежно упражнена, решение на въззивния съд ще бъде недопустимо/

 - неправилност – само,ако сме се позовали на нея.чл. 281. основнанията за отмяна на решението Като неправилно се смята СР, което е в  нарушение на материалния закон /под закон се разбира нарушение на материалноправна норма, която може да не се съдържа в закон, а в подзаконов нормативен акт; диспозитивна правна норма – която се прилага,когато страните не са уговорили отношенията помежду си/; съществено нарушение на съдопроизводствените правила /за да се отмени на това осн. едно решение трябва да е нарушена съществена процесуална норма, които са проявя на принципите на гражданския процес; трябва още нарушението да е съществено, а то е такова,когато съществува висока степен на вероятност, че решението е неправилно поради това нарушение; напр. нередовно призоваване на страната, но страната се е явила и по този начин не се е нарушило нейното право да участва в процеса/ и

- необоснованост /категорията необоснованост е логическа категория; решението се взема по вътрешно убеждение, няма отнапред дадени правила за това как се формира това убеждение, единственото правило – показания на заинтересувани свидетели; свободното съдийско убеждение не е произволно и то трябва да бъде логически обосновано; в мотивите съдът обосновава диспозитива и следователно решението е необосновано,когато са допуснати логически грешки и ще бъде отменено като неправилно, поради необоснованост/.

 

 Основания за допустимост на КО –чл.280

Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

2. решаван противоречиво от съдилищата;

3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

(2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.

 Основания за касационно обжалване

Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:

1. решението е нищожно –неясно СР, незаконен състав,;

2. решението е недопустимо – липса на право на иск, ненадлежно упражнено право на иск;

3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост/това е логическа категория/.

 

Мат. закон – закон,нарушена МПН, която може да не се съдържав в закон/МПН на подзаконов НА/. Ако делото се решава 2007 г, СР е постановено на 20-09-2007, а на 10-11-2007 влиза в сила нов закон, който преурежда с обратна сила заверените МПО. На 10-10-2007 е подадена КЖ до ВКС- тогава действа все още стария закон. КЖ е неоснователна, противоречие с мат.закон. ВКС прилага  МПН, която действа в момент на решаване на делото.

 

Противоречие с мат. закон – има разлика между императивни и диспозитивни норми

-         ИН – те се прилагат независимо от това какво са договорили страните

-         ДН – позволяват на страните да уредят отношенията си по друг начин.ДН се прилагат при условие,че страните не са уговорили друго.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила – трябва да е нарушена  съществена процесуална норми, които са проява на принципите на гр. Процес. Правна мисъл кн.І. Трябва нарушението да е съществено. Когато съществува висока степен на вероятност,че решението е неправилно поради това нарушение.

Пример: Страната не е била редовно призована, но страната е участвала- нарушението не е съществено/ принцип на участие на страните в производството/

               Искане за съдебно-счетоводна експертиза – ако съдът няма икономически знания, това е съществено процесуално нарушение. ТР 1/2000. Вещото лице трябва да даде заключение в едноседм. срок.Ако такова липсва, то е налице съществено нарушение на съществена процесуална норма.

                СР се взема по вътрешно убеждение.Съдът преценява всички доказателства и доводи на страните. То  трябва да е логически обоснова. Всяко едно СР съдържа- диспозитив и мотиви. Необосноваността е налице,когато в мотивите при преценката на док.м-л съдът е допуснал логическа грешка. Вътрешното убеждение е свобода, но не и освобождаване от правилата на логиката. СР е човешко съждение, акт на познанието.И като всеки акт на познанието се опира на определени факти, които се построяват логически и се правият изводи.Когато са нарушени  правилата на логиката, то решението  е неправилно и ще се отмени от ВКС.

52. Касационни основания и разглеждане на касационната жалба по същество.

 

-         СР е нищожно – прогласява се нищожността на СР

-         СР е недопустимо – СР се обезсилва и делото се връща на въззивната инстнация, като недопустимостта трябва да се отстрани и да се постанови допустимо СР или делото да се прекрати делото.

-         СР е неправилно – разлика между въззивна и касационна инстанция. ВКС отменя решението по чл.293, ал.2 и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, ако са необходими други съдопроизводствени действия- чл.293,ал.3 – повтарят се или се извъшват нови съдопроизвоствени действия, тъй като те не могат да се извъшват във ВКС по съществото на мат.пр.спор. Когато се върне във въззивната инстанция за ново разглеждане то:

 

-         спорът се разглежда от друг състав

-         делото започва от онзи момент на въззивното производство, в който трябва да се извършат онези процесуални действия, които не са били извършени, а останалата част се запазва.

 

53. Рещение на касационния съд. Връщане на делото на въззивния съд и правомощия на ВКС при повторно обжалване.

 

Когато делото се връща във въззивната инстнация и се дават указания. Когато ВКС отменя предходното СР, той не се произнася по разноските на кас. инстанция. Това прави въззивната инстанция,която във второто СР се произнася по разноските пред ВКС и разноските пред въззивната инстнация. Не е сигурно дали новото СР на въззивната инстанция ще има втора касация – чл.280. При повторното кас.обжалване  касаторът може да се позовава само на проц.нарушения  на второто въззивно производство. КЖ се разглежда от друг тричленен състав на ВКС, който при отмяна на СР,решава спора по същество.

Чл.293,(2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, ВКС отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.

Осъдителното СР на въззивната инстанция е изпълнително основание, на основата на това СР, страната спечелила делото може да поиска  издаване на изпълнителен лист.Ако СР е изпълнено, то тогава ВКС трябва да обезсили изцяло изпълнителния лист и да разпореди да се издаде обратен изпълнителен лист.

 

Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението. (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. ВКС в з.разпоредително с.з. се произнася  по въпроса за спиране на изпълнението. Молбата по чл.282, ал.2,може да се обективира в КЖ. Мястото на това искане е след чл.284, ал.1,т-4 - в какво се състои искането.Посочва се това особено искане  - предвид опасенията решението да бъде изпълнено моля да спрете изпълнението по чл.282, ал.2 като за целта  предлагам надлежно обезпечение. Когато се иска спиране на изпълнението, за да се гарантира изпълненито на задължението, ответникът по КЖ трябва да даде надлежно обезпечение – чл.282 – пари,залог, и др по с-ка на ВКС.

 

Размерът на обезпечението се определя:

1. по решения за парични вземания - присъдената сума- главницата +натрупаната до момента лихва – към момента на постановяване на СР, а бъдещата се търси след това;

2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.

(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

 

 

Чл.282,(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.

Чл.282,(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

Чл.245,ал.3, изр.1 Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява.Чл.245, ал.3,изр.2 В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. – обратен изпълнителен лист.

Когато искът е отхвърлен с решение на ВКС, обезпечението се освобождава, ако въззивното решение се отмени. Изпълнителното право продължава да е спряно и се изчаква новото въззивно решение. Съдът,който постановява новото СР, издава и обратен изпълнителен лист.

Члл282(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

Х – У

Х – иск за въвод във владение

У – внесено е обезпечение и е подадена КЖ

КЖ е счетена за неоснователна и е оставена без уважение.

Х трябва в 2седм срок да предяви иска за обезщетение за вредите от забавянето на изпълненито/въводът във владението е направен с 1 година забава/, ако не го направи,то обезпеченито се освобождава.

У – подава молба до ВКС- Моля да ми бъде върнато обезпечението. ВКС няма да се произнесе по нея, ако У не е представил удостоверение,че срещу него не е предявен иск за обезпечение от Х в рамките на този 2седм. срок.

 

Уеднаквяване на практиката

Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд:

1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика;

 2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото;

3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.

 

Когато въззивното СР е постановено въз основа на противоречива съд.пр-ка, ВКС постановява СР въз основа на правилната съд.пр-ка, ако и двете СР са неправилни,то ВКС отменя СР  и постановява СР.

Предложение за тълкувателно решение 

Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.  

 

Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.

Новата разпоредба на чл.292 е противоположна на чл.282 . При противоречива пр-ка на ВКС/различни състави/, съствът, който разглежда КЖ има право да предложи да общото събрание да постанови ТР и с това да спре производството по конкретното гр.дело .

Обжалване на определения

Възможността за обжалване на определенията е ограничена, защото процесът ще е безкраен. На обжалване подлежат определенията – чл274,ал.1,т.1,които преграждат по-нататъшното  развитие на делото.И онези,които не са преграждащи, но законът е записал,че подлежат на обжалване с ЧЖ. Преграждащи са не само определенията,прекратяващи производството, а са много по-широко формулирани.

Пример: страната не е внесла ДТ и съдът с разпореждане прегражда процедурата по делото и  указва да се поправи ВЖ и да се внесе ДТ,иначе ВЖ ще се остави без движение.

           Ответникът моли да бъде спряно производството по делото,докато не бъде решен преюдициален въпрос от друг съд.

Определенията подлежат на обжалване с ЧЖ пред висшестоящия съд.Определенията от въззивната инстанция се обжалват  с ЧЖ пред ВКС/защото висшестоящ съд може да бъде и Апелативния съд/

Ново -  ЧЖ се разглежда от тричленен състав на съответния съд

Чл. 274. (4) Не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.

 Срок за обжалване и съдържание на частната жалба

Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.

Съдът,който е постановил определението, е длъжен да изпрати съобщение + препис от определението. За присъстващата страна също ще се връчи препис, но срокът тече от деня на с.з.

Отговор на частната жалба

Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.

                                     Спиране на производството

Чл. 277. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Съдът по жалбата може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.

ЧЖ за разлика от решенията се разглеждат в з.с.з. Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание. Ако се отмени определението, съдът сам решава въпроса по жалбата. Определението е задължително за съда, чието определение е обжалвано с ЧЖ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Особени искови производства

 

68. Производство по търговски спорове – чл.367-378

 

Страро – търговските спорове се разглеждат като І инстнация според цената на иска – ОС или РС – родова подсъдност.

Ново – търговските спорове се разглеждат независимо от цената на иска от ОС като І инстанция,АС – ІІ инстнация и ВКС – ІІІ инстнация.

За търговските спорове не може да се развие заповедното производство. Ново- това е било въведено с цел ускоряване на търговските дела/до 1945/,но  сега не може да се прави това за търговските спорове.

Родова подсъдност по отношение на търговските дела – ОС. Разглеждат се спорове,които имат характер на търговски./търговска сделка и видове/.

Двойна размяна на книжа има само по търговските спорове.Целта е концентрация на доказателствения материал и разглеждане на делото в едно с.з.,ускоряване на пр-то и спестяване на верме.ИМ трябва да отговаряа на общите изисквания. Когато се търси парично притезание,ищецът по делото трябва да предстваи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер - Чл.366 – общия исков процес се изготвя съдебно-счетоводна експертиза. В производствата по тъговски дела търговецът сам трябва да изготви тази справка и да я приложи към ИМ. Препис от ИМ се изпраща на ответника, чл.367 - (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права. Отговорът на ИМ има същото съдържание, както при общия искам процес, разликата тук е,че ответникът поради ранната преклузия трябва да посочи доказателствата, както и всички писмени доказателства в срока за отговор на ИМ. В този срок трябва и да представи насрещен иск, защото това право се преклудира с изтичането на срока за отговор.Ответникът може да възрази,че спорът не е по чл.365.

Възражение за разглеждане по общия ред

Чл. 369. (1) Възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава, може да се направи само от ответника най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок.  

-         на ответника

-         по инциатива на съда – съдът издава определение, че делото не подлежи на разглеждане по реда на гл.32 и следва да се рагледа по общия ред.Това определение подлежи на обжалване, защото прегражда развитието на сособеното исково производство. Ако е прието,определението не подлежи на обжалване, защото не прегражда развитието на процеса. ?!

Ако ответникът не подаде отговор, се преклудира възможността на ответникът да сочи доказателства. Изключение: Правата,които се преклудират могат да се упражнят и по-късно,ако пропуска се дължи на форсмажорни обстоятелства.

Последици от неподаването на отговор

Чл. 370. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той да губи възможността направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Отговор – дава се препис от отговора на ищеца – следва 2седмичен срок,в който ищецът може да подаде допълнителна ИМ,която да поясни и допълни първоначалната ИМ/разлика -  в общия исков процес се дават указания и след това ИМ се допълва/

 

Чл.372, второ изр. В срока на допълнителната ИМ ищецът може да представи допълнителни доказателства, ако постъпи допълнителна ИМ. Дава се препис от доп.ИМ + приложенията на ответника. Той в 2седмичен срок може да даде отговор на доп.ИМ.

Двойната размяна на книжа по закон отнема 6 месеца, но в действителност е 12 месеца, защото има технологично време,което е нужно за обработка на документите.

 

Представение са всички доказателства и са направени всички доказателствение искания.  В закритото разпоредително с.з се извършва подготовката на делото, съдът се произняся по предварителните въпроси и по допускането на поисканите доказателства.Ако счете,че не може да се произнесе по доказателствата, може да го направи в откритото с.з. В з.с.з. трябва да се подготви и доклад по делото /общ исков процес/.

Разглеждане на делото в открито заседание

Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания.

(2) При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика.

 

 В о.с.з съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото + медиация.

Откритото с.з. :

-         започва с устен доклад

-         становище по доклада

-         процесуални действия на страните

-         събиране на доказателствени средства

-         приключване на съдебното дирене

-         дава се срок за писмена защита по делото

Делото приключва в едно с.з. Решението подлежи на обжалване  на основания посочени в чл.280.

Чл.376 особености

Възможно е да няма о.с.з., а делото да започне и да приключи в едно з.разпоредително с.з.:

-         когато съдът прецени ,че на базата на размяната на книжа + доказателства не са нужни свидетелски показания . Делото се разглежда на базата на документите и затова не е необходимо открито с.з. Делото се разглежда в з.с.з. Преди да постанови СР, съдът предоставя възможност на страните да предоставят писмени защити и реплики., но няма да има среща на страните. Съдът уведомява страните,че ще реши делото в з.с.з. Съдът приема,че не е необходимо изслушване на страните,тъй като делото е изяснено. Възможно е и делото да не е изяснено, но тъй като при търговеца има по-висока отговорност, не са налице основания за унищожение поради грешка в предмета.

-         когато страните поискат делото да се гледа в закрито с.з.

писмена защита ---------2 седмици -------- писмена защита

 

реплика  --------------- 2 седмици -------------- реплика

 

Чл.376, ал.3  (3) Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване.От кой ден тече срока за обжалване:

-         общ исков процес – от момента, в който е връчено копие от СР

-         особено исково производство по търговски спорове – от деня ,в който съдията е съобщил,че ще обяви СР, освен ако съдията не е спазил срока.

 Приложимост на общите правила

Чл. 377. Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция.

Субсидиарно приложение на правилата на общия исков процес

-         неприсъствено СР – в първия и втория случай – за разликата от общия исков процес,  тук те подлежат  на обжалване.

-         стандартно НР – по общия ред – не подлежи на обжалване.

 

Ищецът може да заяви в ИМ,че обезпечителната мярка му е наложена неправилно. Съдът проверява дали ИМ е редовна.Ако ИМ е нередовна по искането за об.мярка, съдът ще даде срок за поправка на ИМ и след това ще допусне налагането на об. мярка /обезпечителна заповед/. ИМ се връща за поправка за срок от 1 седмица. Ако ИМ не бъде допусната,ще отпадне и обезпечителната мярка.

За да може да са допусне  обезпечение на иска е необходимо ищецът да е вероятния носител на претендираното в ИМ материално право. Затова,ако липсва процесуална легитимация, об.мярка няма да се допусне.

65.Бързо производство

 

По неуредените в гл. ХХV въпроси се прилагат общите правила на исковия процес.

По реда на БП се разглеждат само дела,които имат за предмет посочените в чл. 310 спорове./чл.310 – чл.317/

Чл. 310. По реда на тази глава се разглеждат искове:

1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;

2. за опразване на наети и заети за послужване помещения  - например – договор за наем, който е изтекъл, а наемателят не е освободил имота; ;

3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;

4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;

5. други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.

Проверка на исковата молба

Чл. 311. (1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска.

 Ново (2) Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.

            Проверка на допустимостта и редовността на ИМ се прави в деня, в който е постъпила молбата.

Редовност – проверява се дали ИМ отговоря на изискванията на закона относно нейното съдържание.Ако има недостатъци, съдът дава 1 седмичен срок на страната,за да ги отсрани. Чл. 311, ал. 2 – б.дв., 1-седмичен срок за отстравяне  обстоятелствата посочени в текста; не е посочен срок, но в общия процес ИМ се поправя с 1-седмичен. Ако не изпълни указанията по ал. 2/ищецът бездейства в срока,дадаен му от съда/, съдът продължава процедурата. В общия исков процес това се прави в първото по делото с.з.

 

 При недопустимост на ИМ са  възможни две причини:

               1. поради липса на право на иск – съдът с разпореждане  връща ИМ, което подлежи на обжалване с ЧЖ;

               2. искът е недопустим да се гледа по реда на БП – Основателност- проверява се дали този спор подлежи на разглеждане по реда на БП.Ако това не е така, спорът се разглежда по общия исков ред,образува се общ исков процес.

Ако ИМ е редовна –  на ИМ се пише,че делото ще се гледа по реда на БП. Препис от ИМ  с доказателствата се изпращат  на ответника,като му се дава възможност  за отговор в 1-месечен срок /прилагат се общите правила/.

Подготовка на делото в закрито заседание

Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:

1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;

2. изготвя писмен доклад по делото;

3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;

4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;

5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Задължително е подготовката на делото да се направи в з.з./за разлика от общия исков процес/ в деня на постъпване на  отговора на ответника или на изтичане на срока за това. Съдът се произнася с определение по всички допълнителни въпроси и по допускането на доказателствата. След като се произнесе по доказателствените искания,съдът с определение насрочва делото да се разгледа в открито с.з.  Съдът връчва препис от разпореждането на страните, а на ищецът – препис от отговора на ответника. Ищецът може да направи възражение или да даде становище по отговора на ответника.

При БП е налице ранната преклузия  на доказателствените искания – 3 седмици. Освен ако пропускът се дължи на непредвидени обстоятелства. В общия исков процес  се преклудират в края на І – то заседание по делото.

Ако страните не се спогодят, следва събиране на доказателствените средства, устните прения и в това заседание делото приключва с определение.....Съдът счита делото за напълно изяснено  и ще се произнесе с решение ..... посочва се датата...... От тази дата тече срокът за обжалване на СР.От момента, в който е връчено на всяка от страните. Тази дата не може да е по-късно от 2 седмици от заседанието.

Обективно съединяване на искове – чл. 314 Съединяване на искове

Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

(2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. – защото биха забавили производството.

(3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.

– могат да се съединяват само искове за преюдициални искове и инцидентни установителни искове / насрещен иск и  привличане на трето лице-помагач са недопустими по реда на бързото производство/. По силата на чл. 314 ответникът с писмения отговор моли  съдът да се произнесе по преюдициално правоотношение, а за ищеца това право се преклудира най-късно  в триседмичния срок преди  заседанието /най-рано в 1-седмичния срок/.

          Ако бъде подадена ВЖ- сроковете са по глава 25, а не по общия ред.

 

66.Производство по брачни дела.

 

Брачни искове

Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването/ + УС, - УС/ на брак между страните.  – конститутивни искове,защото се упражняват потестативни права.

Само брачни искове, посочени в чл. 318. В БП наред с това, което е предмет на делото, задължително обективно се съединяват с брачния иск искове за родителски права, за издръжка, за семейното жилище, за фамилното име. В брачния процес задължително се съединяват всички брачни искове. Предмет на делото са  съединените брачни искове.

           Основания за иска за развод.

           В практиката и теорията се приема, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака - ДНРБ е правна  квалифакацията на фактите, които са основание за развод – отделни факти от живота на съпрузите. Разстройството на брака е факт от обективната действителност /според проф. Стамболиев – ДНРБ не е правна квалификация, защото при един и същ факт  ще следва развод/. А общо прието е,че ДНРБ не е факт.

            По силата на чл. 322 трябва да бъдат изчерпателно изброени всички основания, т.е. фактите, тъй като те се преклудират, ако не бъдат посочени  и един нов иск основан на факт, който не е бил посочен в отхвърления иск, няма да  бъде допустим и искът ще бъде отхвърлен..

 Изчерпателност на основанията

Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания/т.е. фактите/ за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

Разглеждане на делото

Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

В първото по делото заседание страните трябва да се явят лично, но ищецът е длъжен да се яви, защото делото ще бъде прекратено. Ако само ответникът не се яви, делто няма да се прекрати. Първото по делото заседание не е помирително, а в него съдът ги напътства към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Съществуват следните възможности за страните:

1. при съгласие за медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора – производството се спира;

          2. не искат доброволно уреждане на спора – делото продължава и се събират доказателства и т.н.

При съгласие за доброволен способ за уреждане на конфликта – производството е спряно. Всяка от страните в рамките на 6 месеца може да поиска възобновяване на производството. Ако не постъпи молба  съдът прекратяване производството.

(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.

При споразумение /вкл. и постигнато по медиация/ - внасят споразумението в съда възможни  са два варианта: -

-         да прекрати делото или

-          да премина към производство по взаимно съгласие.

 

          Ако бъде поискано може да се предвидят привремени мерки по въпросите посочени в чл. 323, ал. 1.

Привременни мерки

Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

 Привременни мерки съдебна администрация по гражданските правоотношения. Определението по привременните мерки е оттегляемо и съдът може да го променя в хода на процеса. По молбата за привременни мерки съдът трябва да се произнесе в заседанието, в което молбата е отправена. Определението не подлежи на обжалване.

По силата на чл. 325 Влизане в сила на решението за развод

 Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината.  

решението за развод влиза в сила,ако не е обжалвано пред въззивната инстанция, ....

По взаимно съгласие, уреден в чл. 330, не е исков процес. Прекратяването на брака по чл. 100 СК е охранително производство.

Развод по взаимно съгласие

Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.

(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.

(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.

(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Брачният процес бива:

-         исков,спорен

-         процес по взаимно съгласие – чл.330 не е исков,не е и особено исково производство. То е охранително производство.

 

 

Исково, изпълнително,обезпечително – пр-ва за защита при незаконно развитие на ГПО

Охранителни – искове за съдействие, при законосъобразно развитие на ГПО. Пример: развод по взаимно съгласие – лично явяване на страните,споразумение по всички въпроси,но е нужно решение на съда,което да потвърди  спогодбата. Решението не подлежи на обжалване.

 

69. Производство по колективни искове.

 

Предмет на производството – деликт, който засяга неограничен, но определяем кръг лица.

Колективни искове

Чл. 379. (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.; напр.: делото Еон, ПТП – лицата са ограничени, субективно съединяване на искове от типа на обикновеното другарство.Колективен трудов спор – определен кръг лица,подаване на ток с различно напрежение – неопределен кръг лица,но е определяем, Продаване на лекарство с изтекъл срок на годност.

Пострадалите от нарушението  по ал. 1 лица  могат да бъде предявен иск от името на всички увредени срещу нарушителя:

-         за установяване действието или бездействието;

-          за противоправността на действието или бездействието;

-          вина;

 Лигитимирани да предявят иска/алтернативно/:

-         увредените лица – засегнатите от нарушението лица;

-          организация на увредени лица- създадена е от лицата с цел тяхната защита;

-          постоянно действаща организация,която е създадена за защита срещу такива нарушения.Постоянно действаща организация,която защитава потребителите.

Искът се подава от името на всички увредени  лица, без да е необходимо всички да са дали им дали правомощие за това. Искът е осъдителен – чл. 379, ал. 3. ........

-         за преустановяване на нарушението,

-          за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или

-         за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. 

За да бъде допустим искът,ищецът трябва да докаже обстоятелствата посочени в чл. 380, ал. 3.  Към ИМ се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите,свързани с водене на делото, включително разноските.

ИМ – родова подсъдност -  се разглежда от окръжен съд. -  Чл. 380. (1) Колективните искове се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция по реда на тази глава. В ИМ ищецът по делото освен обстоятелството,на което се основава иска,посочва  и обстоятелствата, които определят увредените лица и начина, по който да се разгласи предявяването на  иска – чл. 380, ал. 2. Ограниченията трябва да  допълват възможностите за сериозна и добросъвестна защита на увредения интерес. Целта е да се избегне симулативния процес. напр. Една организация плаща на друга,за да заведе иск срещу нея. Делото се губи от втората организация. В следствие, на което  никой друг от всички останали лица не може да води дело за това.

Съдът може да изслуша лицето във вр. с чл. 380, ал. 3 в о.с.з., в което обаче ответникът не участва. Ако искът бъде отхвърлен като недопустим, определението на съда подлежи на обжалване с ЧЖ, тъй като същото е прекратително. Проверка на условията за предявяване на колективен иск

Чл. 381. (1) След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.

(2) Съдът може да изслуша лицето или лицата, предявили иска, в открито заседание.  – в това заседание не участва ответника ,все още няма ответник.!!!!!

(3) Съдът не допуска разглеждането на делото, ако никое от лицата, предявили иска, не отговаря на условията по ал. 1 и ако всички заедно не отговарят на тези условия.

(4) Определениетона съда, с което не се допуска разглеждането на делото, подлежи на обжалване с частна жалба /защото определението прегражда процеса/. – напр.определение,с което искът се отхвърля като недопустим.

 

Подготовка на делото за разглеждане

Чл. 382. (1) В открито заседание /първото по делото заседание/ с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска.

С определяне на тези  обстоятелства

 -  подходящ начин за разгласяване /напр.публикация в местния вестник/ и

 - подходящ   срок,в който увредените лица /те не са длъжни да се присъединят/ могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно -  приключва първото по  делото заседание. Определението по чл. 382, ал. 2 подлежи на обжалване с ЧЖ.

Увредените лица в срока по чл. 382, ал. 2 могат :

-         Едни –  да се присъединяват  към иска;

-         втора група – че ще търсят правата си самостоятелно, което обаче трябва да се заяви пред съда;

-   трета група – пасивно поведение, с което се преклудира правото на иск. Лицата,които не са заявили,че ще се присъединят или ще осъществят защитата си самостоятелно, няма да имат право на иск.

-          

          Съдът в з.з. приема нови участници в процеса – чл. 383,ал.1. След влизане в сила  на определението по чл. 383, ал. 1 препис от него се връчва на лицата, по чл. 383, ал. 1, т. 2  Съдът в з.з.изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. /чл. 383, ал. 3 Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. – По този начин тези лица удостоверяват,че са запазили правото си на иск./

 

Съглашение за доброволно уреждане на спора

Чл. 384. (1) Съдът напътва страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора.

(2) Съдът одобрява постигнатата спогодба, споразумение, помирение или друго съглашение за частично или цялостно уреждане на спора, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес.

(3) Съглашението за уреждане на спора поражда действие след одобряването му от съда.

          Проверка на спогодбата по законосъобразност и целесъобразност.  В общия исков процес съдът одобрява спогодбата,ако не противоречи на добрите нрави и закона.

          Спогодбата при колективните искове се одобрява,ако не противоречи на закона  и добрите нрави и ако защитава в достатъчна степен увредения интерес.Компромис  с интереса не може да се прави. Одобрената спогодба поражда действие и подлежи на изпълнение.

Мерки за защита на увредения интерес

Чл. 385. (1) Съдът може да осъди ответника –

-         да извърши определено действие,

-         да не извършва определено действие или

-         да заплати определена сума.

Мерките се налагат с определение на съда,което подлежи на обжалване пред въззивната интстанция. Ако е потвърдено от ВИ, подлежи и на касационно обжалване.

Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.

Решение по колективния иск

Чл. 386. (1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Изключените лица/лицата,които са заявили,че ще осъществяват защитата си самостоятелно/ могат да се ползват от решението, с което колективният иск е уважен.

Особеност – решението има действие само за страните по делото. В общия исков процес не е така. Пример: Х – У, У е осъден да върне имота на Х,  В – заявява,че имотът не е на Х, а е негов.Решението на съда няма да има действие по отношение на В.

Чл.386(2) Към решението на съда се прилага списък на изключените лица.

(3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1.- защото тук априорно е налице последното основание по чл.280 – развитие на правото.

Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

2. решаван противоречиво от съдилищата;

3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

(2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.

Чл.386(4) Решението по колективен иск не може да бъде отменено по чл. 304.

Отмяна по молба на трето лице 

Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).

 Процесуални действия 

Чл. 216. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.

(2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

- СР не може да бъде отменено от ТЛ, спрямо което СР има сила,независимо,че то не е било страна по делото. Форма на защита на лицето,които не се участвали в процеса.Процесът приключва с влизане в сила на СР. То има действие спрямо него.

Може лицето да е информирано,но да е бездействало.

 

Делото приключва със СР.Присъдено е обезпечение,което се внася:

-         по сметка на едно от лицата,предявили иска

-         по специална сметка на общо разпореждане на лицата

-         по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица

І инст.съд може да свика ОС на увредените лица. Ръководи се от ръководителя на І ОС.

 

70.Доброволен арбитраж – понятие и видове

 

Средствата за преодоляване на конфликтите са:

-         преговори между спорещите страни – постигане на общо съгласие от лицата

-         медиация – ТЛ медиатор,не е необходимо да е юрист

-         арбитраж –  ТЛ разрешава спора по право.Арбитражът черпи своята компетентност от делегираната воля на страните.Арбитражната такса е по-ниска от държавната и няма инстанции. Арбитражното решение не подлежи на контрол за правилност

-         държавен съд –ТЛ разрешава спора по право. Той претежва правораздавателна компетентност и  държавна власт.

Видове арбитраж:

-         институционен – който съществува постоянно. Обикновено е създаден към недържавна организация. Имат правилници, които се прилагат за случаи,които не са уредени в ЗМТА. Регистри с арбитри, които страните могат да избират.  Институционните биват:-

-         Открити

-         Закрити  - разрешават спорове само между членовете на организацията, към която арбитражът е създаден.

-         ad  hoc – възниква с цел разрешаването на конкретен спор и след това престава да съществува. Няма правилник. Страните трябва да уредят процедурата, по която  арбитражът трябва да действа.

-         Общи – разглеждат всички дела, които са арбитруеми

-         Специални – разглеждат спорове в определен бранш – напр. мореплаването

Листа на арбитрите:

-         открита – страните могат да сочат арбитри не само от листата, но и други лица

-         закрита – страните не могат да сочат други лица, освен тези, посочени в листата. Но по международно търговски спорове може.

Арбитражно споразумение – писмена форма, процесуално – дерогационен договор, защото с него се дерогира държавната власт на съда и се създава компетентонст на частен доброволен арбитраж.АС може да е самостоятелно, отделно от договора. Възможно е да е включена арбитражна клауза към договора. Тя има относителна самостоятелност./самостоятелно битие/. Ако възникне спор относно материална клауза от договора. Напр. Договорът е нищожен поради невъзможен предмет на договора,то арб.клауза може да е валидна. Арб.клауза се разглежда отделно.

За да е валидно едно АС,трябва спорът да е арбитруем.Ако не е,то спорът се разглежда от съд./неимуществени спорове, имуществени спорове за издръжка, право на собственост и други вещни права, спорове по ТПО/

                                           Арбитражно споразумение

Чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

 

Забележка: чл.19,ал.3 – облигационен спор по потестативно право.Не е за ПС, не е вещен иск.

АРБИТРАЖНО СПОРАЗУМЕНИЕ 

ЗМТА Чл. 7. (1) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.

(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения/приравнени случаи на АС – разменена кореспондениция/.

– смята се – необорима презумция.

(3) Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.

Пример: ищецът подава иск пред Арбитраж. В срока за отговор ответникът не подава възражение.Делото се прекратява,тъй като се смята,че ответникът се е съгласил.

За да е валидно АС, трябва да се конкретизира спора,по който Арбитражът ще се произнесе. Не може да е бланкетно,тъй като няма да породи действие.

ИМ до държавен съд е различна от ИМ до арбитражен съд.

-         посочва се арбитър и зам.арбитър,защото постоянният арбитър може да се откаже

-         ако ответникът мълчи,арбитърът се назначава от председателят на арбитражния съд

-         ИМ се предявява с един екземпляр повече, отколкото в съда.Арбитражният съд прави основно и резервно досие.

Арбитражно производство:

-         формира се арбитражен състав.Всяко от страните може да направи отвод на арбитър

-         няма съществена разлика между пр-во пред съд и арбитраж,но нормите на ГПК не се прилагат, дори субсидиарно,при разглеждане на арбитражни дела.Когато има неуредени въпроси в ЗМТА, арбитражният съд действа по убеждение.

-         може да се разпитат свидетели и вещи лица

-         при лъжесвидетелстване не се носи наказателна отговорност

-         открито съдебно заседание, а по искане на страните делото може да бъде и закрито, без призоваване. Когато делото се гледа открито арбитражно заседание, в залата не могат да присъстват външни лица.

Арбитражното решение /АР/. АР се постановява с мнозинството на арбитрите. Когато те са трима, решаващо е болшинството при различни мнения. Ако има арбитър на особено мнение, то се излага, но и той подписва АР. Ако арбитрите са трима и не могат да постигнат мнозинство – председателят на арбитражният състав постановява решението, еднолично. АР се съобщава на страните. АР влиза в сила,когато е съобщено на  една от страните и е изпълнително основание, следователно може да се издаде ИЛ от СГС

     Взаимодействие между държавен съд и арбитражен съд:

1. По отвод на арбитър -  когато исканият отвод на арбитър не е уважен от арбитражния съд,страната,която го е поискала в 7-дневен срок, може да поиска от СГС да се произнесе по отвода. Арбитражният съд може да продължи да раглежда делото или да го спре.

2. тъй като арбитражът не е държавен, той няма някои от правомощията на съда:

- не може да извършва обезпечение на иска/запор, възбрана/, в който случай арбитражът може да иска от съда да наложи обезпечителна мярка;

    - арбитражът не може да извършва обезпечаване на доказателства – също може да се обърне към съда;

В арбитража са допустимо същите доказателствени средства, каквито са в съда – свидетелят обаче няма отговорността за неявяване пред държавен съд и затова арбитражът се обръща към съда, който обезпечава свидетеля /не е съставомерно лъжесвидетелстването – не е осъществено пред съд или друг държавен орган/;

3. чл. 47 вр. чл. 48 ЗМТА,  - до ВКС не се подава жалба, молба, а се подава искова молба. Не се проверява правилността на АР, защото правилността се проверява само по обжалване. Основанията за отмяна на решението както ги нарича законът, а посочените в чл. 47 основания водят до недопустимост, поради което решението се обезсилва.В чл.47 ЗМТА са лимитирани случаите,в които АР могат да бъдат атакувани с ИМ. ВКС се произнася с решение, което не подлежи на атакуване.   

 ОТМЯНА, ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ПРИНУДИТЕЛНО

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АРБИТРАЖНОТО РЕШЕНИЕ  

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания:

1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;

2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон;

3. предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България;

4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството;

5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;

6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон.

Чл. 48. (1) Иск за отмяна може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на решението, срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) Спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска само от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2001 г., нова - ДВ, бр. 46 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Размерът на държавната такса за разглеждане на искове по реда на чл. 47 от този закон се определя в съответствие с чл. 71 от Гражданския процесуален кодекс.

4.Изпълнителният лист се издава на базата на АР. Ищецът,спечелил делото може  да подаде молба до СГС да му бъде издаден изпълнителен лист.

 

76.Обща характеристика на изпълнителния процес – индивидулано и универсално принудително изпълнение

 

         Изпълнителен процес -ПИ

ИП има цел да се осъществи едно притезателно право по искане на кредитора – взискателя, като се посегне на правната сфера на длъжника, от който да се отнеме едно благо/или заместващи блага (когато трябва да се върне вещ,която е загубена.в този случай не е възможно да получи същата вещ),от което той би трябвало да се лиши. ИП навлиза много по-дълбоко в правната сфера на длъжника, отколкото исковият процес. ИП е много по ефективен като защита-санкция,защото принудително се отнема нещо от длъжника и се предава на взискателя. За да съществува правото на иск, трябва да има правен спор.Като не е необходимо правният спор да е доказан,достатъчно е да има субективно твърдение, че има правен спор. Съдът не може да провери дали обективно съществува правния спор. Поради последното, правото на принудително изпълнение се различава от правото на иск от към предпоставки. За да има право на принудително изпълнение трябва да има доказано неизпълнено  притезателно право,което е изискуемо и ликвидно.

ИП бива:

-         производство за индивидуално принудително изпълнение /ИПП/

-         производство за универсално принудително изпълнение /УПИ/.

Производството за ИПП е уредено в ГПК и има за цел да бъде осъществено едно притезателно право на даден кредитор,като се посегне върху определено имущество на длъжника по изпълнението. В ИПП е възможно да се включат повече от един  кредитори. В ИПП се посяга върху част от имуществото на длъжника. Производството по УПП има за цела  да се удовлетворят справедливо и съразмерно всички кредитори, като се посяга върху цялото  имущество на длъжника  – цялото имущество на неплатежоспособен търговец. Производството по УПП е уредено в част ІV на ТЗ(търговска несъстоятелност) /освен УПП е уреден т.нар. съдебен конкордат – цел,на което е да се възстанови платежоспособността на длъжника, за да може да извършва търговската си дейност/.

-         УПП  - има за цел да се установи маса на несъстоятелността, да се осребри имуществото на търговеца, да се разпредели и да се плати на кредиторите

-         Съдебен конкордат – да се възстанови платежоспособността на длъжника, за да продължи да функционира в гражданския оборот със съдействието на неговите кредитори. Създава се ОС на кредиторите и се изготвя план за оздравяване на предприятието на длъжника и ако той не се изпълни се пристъпва към УПП

 

УПП от своя страна бива:

-         общо производство  - част ІV  на ТЗ, не се прилага, ако неплатежоспособния търговец е ТБ или ЗД;

-         особени производства – ЗБКИ, ЗК – целта е да се гарантират средствата на вложителите;

 

77. Право на индувидуално принудително изпълнение - предпоставки

 

Право на ИПП. Предпоставки.

Право на ИПП е субективно, публично, процесуално право на определено лице – взискател,да поиска от съдебния изпълнител образуване на изпълнително дело и предприемане на действия включени  в съответния принудителен способ. На правото на ИПП кореспондира задължение на съдебния изпълнител да образува и.д. и да извърши действията, предвидени в съответния способ. Правото на ИПП може да бъде удовлетворено, макар че взискателят може да не  получи нищо материално Съдебният изпълнител образува дело и извършва принудителното действие но не може да събере нищо, поради което перемира  изпълнителното делото – прекратява го.

ППИ е задължение на съдебния изпълнител.

За да съществува това право трябва да са налице определени предпоставки:

- изпълняемо право – роля на такова изпълнява неудовлетворено, изискуемо(когато не може да се иска доброволно изпълнение, не може да се иска и принудително) и ликвидно гражданско материално притезание.

Пример: заем за послужване – притезанието е изискуемо веднага, още в момента на сключване на договора,ако не е уговорен скрок. Поканата има значение да постави длъжника в забава. Притезанието е ликвидно – определено е по основание и размер.

Изпълняемото право трябва да е гражданско т.е. изпълняват се граждански притезателни права. Но не всички притезателни права, могат да изпълняват роля на изпълняемо право в ИП.

Две групи изпълняеми права, въпреки че са изискуеми и ликвидни,не могат да са изпълняеми права и въз основа на тях да се образува ИП – това са задължения за лични,незаместими действия или бездействия.

-  да се престира работна сила – работодателят не може да изисква да му се престира работна сила. Задължение да се престира работна сила,не може да се изпълнява принудително.

 – семейни неимуществени /лични/ задължения на съпрузите – задължнения за вярност,уважение, ако не се изпълнявани, те не могат да се изпълняват принудително, въпреки че са притезателни права.

 Освен граждански притезателни права се изпълняват и доста публични  притезателни права (държавни вземания).Събирането на публични вземания – данъци и такси,които се събират от АСДВ, се осъществява въз основа на изпълнителен лист и се осъществява от съдебен изпълнител. Събирането на публичните вземания може да стане и по линия на гражданския процес( по изключени)

- изпълнително основание; ИО е предвиден и уреден в закона документ,който удостоверява и обективира в себе си подлежащо на изпъление изпълняемо право. ИО,за да бъдат такива,те трябва да са предвидени и уредени в закона. Наличието на ИО все още не е достатъчно, за да съществува право на принудително изпълнение;

Изпълнителни основания 

Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:

1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;

2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;

3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.

 

- необходимо е взискателят да получи ИЛ –  Започване на изпълнението

Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

(2) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.

(3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.

(4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

ИЛ е процесуална,ценна книга(защото срещу нея се получава изпълнение) от една страна, ИЛ е заповед към съдебния изпълнител да престъпи към принудително изпълнение по молба на кредитора на основата  на  този ИЛ.

Тези процесуални предпоставки няма еднаква тежест в изпълнителния процес. Процесуалните предпоставки са една пряка и две косвени. Изпълняемото право се обективира в изпълнителното основание,въз основа на което  съдът издава ИЛ. За да има задължение за съдебния изпълнител да образува производство е необходимо наличието на ИЛ, той не се интересува дали има изпълняемо право или основание.

Изпълнителните основания – ново - изчерпателно посочени в чл. 404. Всички посочени в чл. 404 основания установяват със сила на пресъдено нещо(СПН) наличието на изпълняемо право.

Конститутивни съдебни решение – въз основа на тях  също може да бъде издаден ИЛ за възникналото от упражненото потестативно право притезателно право /иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД – КСР,с което ищецът е обявен за собственик на имота.В качеството си на такъв той има притезателно право спрямо ответника,който е длъжен да му предаде владението и държанието на имота. ИЛ ще бъде за предаване на владението на имота.Преди постановяването на КСР притезателното право не е съществувало.ИЛ се издава за възникналото въз основа на КСР притезателно право.Ако не се издаде ИЛ,следва нов процес с нов иск/.

         Потестативно право – е право, с което едностранно може да се предизвика промяна в чужда или и в своята правна сфера.

         За да възникне правото за ПИ е необходим ИЛ.

Издаване на ИЛ –  Производство по издаване на изпълнителен лист 

Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.

 Молба до първоинстанционния съд,който е разгледал делото. Молбата за издаване на ИЛ може да се подаде и след 20 години. Длъжникът не може да прави възражение за давност. Препис от молбата не са връчва на длъжника(целта е бързина на производството и да се изненада длъжника, за да укрие имуществото си). Молбата се разглежда в з.з., като съдът е длъжен да я разгледа и произнесе по нея в 7-дн. срок – чл. 405, ал. 6. първоинстанционният съд проверява – дали е налице изпълнителното основание, дали удостоверява изпълняемо право и постановява разпореждане за издаване на ИЛ. Когато се издава ИЛ, върху изпълнителното основание се прави отбелязване,че е издаден ИЛ,за да се избегне риска,кредиторът да получи няколко ИЛ за едно и също притезателно право.

 Разпореждането за издаване на ИЛ  подлежи на обжалване от длъжника с ЧЖ в 2-седмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение.Разпореждането,с което молбата за издаване на ИЛ е оставена без уважение – молителят има право да обжалва с ЧЖ в 2-седмичен срок от връчване  на разпореждането.

Дубликат от ИЛ. ИЛ като всяка друга вещ може да бъде загубен или унищожен. Заинтересуваната страна може да поиска издаване на дубликат,когато ИЛ е загубен или унищожен. чл. 409(1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Производството за издаване на дубликат е двустранно, спорно производство – препис от молбата на насрещната страна, която може да направи възражение – чл. 409, ал. 3. Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Насрещната страна може да прави възражения за несъществуването на дълга  и да сочи нови доказателства. Делото се разглежда в о.с.з,защото е спорно.Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата. 

Загубен – когато страните не знаят къде се намира

Унищожен – когато като вещ той не съществува и когато обективиранато в него изявление на съда не може да са разчете.

Актът на съдебния изпълнител подлежи на обжалване, а не това,което е написал върху ИЛ. ?!

 

 

78.Заповедно производство.Заповед за изпълнение и последици от възраженията на ответника.

 

Заповедно производство от 01.03.2008

Цел – в ЕС има ЗП.Европейските юристи смятат,че ЗП ускорява разглеждането на гражданските дела. Подава се молба за издаване на заповед за изпълнение – това е един формуляр, той се подписва от съдебен съветник.

ЗП беше уредено в изпълнителния процес като особено. А сега ЗП е част от изпълнителния процес.

Крайният резултат на ЗП се издава заповед за изпълнение, която при определени условия се превръща в изпълнително основание.

Приложно поле – ЗП може да се развие тогава, когато материалноправния спор е родово подсъден на РС. Той е с по-ниска цена на паричното притезание.ЗП е алтернатива на исковото производство.  – кредиторът може да пададе молба за издаване на ЗИ или иск.(В европейското законодателство ЗП не е алтернатива, а императив. Ако искът е на стойност 5х лева, не се подава иск,а – ЗИ)

Кога може да се поиска заповед за изпълнение – чл. 410.

 Заявление за издаване на заповед за изпълнение

Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:

1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

(2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.

 

 Освен заповед за изпълнение, заявителят иска в заявлението и издаване на ИЛ. Заявителят не е задължен да доказва каквото и да е освен, че е платена държавна такса. Не се проверява дали съществува притезателното право. Съдът разглежда заявлението в з.с.з. и издава заповед за изпълнение в 3 дневен срок.

              Съдът издава заповед за изпълнение.Препис от нея се дава на длъжника, а не на взискателя. Съгласно чл. 417-418 заповедите биват за изпълнение и за незабавно изпълнение. Няма да се издаде заповед за изпълнение в хипотезите на чл. 411, ал. 2.  Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;

2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. – има се предвид чужденец.

Съдържание на заповедта за изпълнение

Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа:

1. означението "заповед за изпълнение";

2. дата и място на постановяване;

3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;

4. трите имена и адресите на страните;

5. делото, по което се издава заповедта;

6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;

7. покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;

8. указание, че заповедта за изпълнение се обезсилва, ако бъде подадено възражение в същия срок;

9. указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;

10. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;

11. подпис на съдията.

 

Съгласно чл. 411, ал. 3 препис от заповедта за изпълнение  се връчва на длъжника,като му се дават указания,че може да направи възражение-Длъжникът може да плати или да възрази в 2-седмичен срок от връчване на заповедта. ЗИ подлежи не на обжалване,а на възражение.

 

 

80.Защита срещу заповедта за изпълнение

 

Възражение

Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.

(2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

 

Когато длъжникът е направил възражение, съдът указва на заявителя(кредитора), че може да предяви иск в 1-месечен срок, като довнася  необходимата ДТ – чл. 415. Ако  заявителя(кредиторът) предяви иск в едномесечния срок, той получава съдебно удостоверение,с което  доказва обстоятелството,че е предявил иска в посочения срок – чл. 415, ал. 2. Представят се:

- иск в едномесечен срок

- молба до съда и съдебно удостоверение,че такъв иск е предявен до съда,който е издал ЗИ

 При непредставяне на доказателства за предявяване на иска, то съдът ще обезсили  заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и  ИЛ ,ако е издаден такъв.

Ако длъжникът не е подал възражение, или е подадено и оттеглено – заповедта за изпълнение влиза в сила и се издава ИЛ. Върху ЗИ се отбелязва,че е издаден изпълнителен лист.

 

79.Незабавна заповед за изпълнение

 

Втората заповед е заповед за незабавно изпълнение, каквато може да се издаде само,ако заявлението е придружено от документите описани в чл. 417, т. 1-9 – документи удостоверяващи наличието на изпълняемото право.

Заповед за изпълнение въз основа на документ 

Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг(има се предвид оперативен лизинг) - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

 

-чл.417 по т. 2 - за да може да се издаде заповед за незабавно изпълнение е необходимо счетоводните книги да са редовно водени. Счетоводната книга е вторичен счетоводен документ и всички вписвания се извършват на базата на първична счетоводна документация – фактури, които се осчетоводяват и се вписват в съответната книга.Счетоводната книга е редовно водена,ако  е подкрепена с тази първична счетоводна документация. Притезателното право,което се удостоверява трябва да е възникнало непосредствено между длъжника и посочените кредитори – държавни учреждения, общини, банки.

Обикновеният търговец не може да получава ЗНИ въз основа на извлечение от сметката си. Търговецът цедира своето вземане на банката и тя събира своето вземане от длъжника на търговеца. – чл.417,ал.1,т.2

Заповед за незабавно изпълнение по договор за наем ще се издаде,ако той е с нотариална заверка на подписите, това обаче не важи за лизинга – виж т. 5 на чл. 417.

Издадена е ЗНИ срещу издателя на чек. Той е в ЧПО с банката, а тя носи отговорност,че не изпълнява,това което той е наредил.

Когато заявителят(кредиторът) иска да му бъде издадена ЗНИ и ИЛ, то съдът прави проверка:

-  дали документът е редовен от външна страна /издаден по предвидения ред и форма; документът е нередовен от външна страна, когато има поправки, допълвания, заличавания, зачерквания и липсва подпис срещу съответната поправка, допълване и т.н.

           - дали документът удостоверява, подлежащо на изпълнение притезателно право (при ЗЗ – поемане на безусловно задължение да се плати);

Върху издадената ЗНИ се отбелязва,че е издаден ИЛ.

Незабавно изпълнение 

Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.

(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

(4) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

(5) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.

 

Разпореждането,с което се отхвърля издаването на ИЛ, се обжалва с ЧЖ в едноседмичен срок от съобщаването му пред ОС.

 

Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение

Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

(2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417.

(3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

 ЗНИ с отбелязване,че е издаден ИЛ, се предава на съдия изпълнителя, който изпраща съобщение  за изпълнение на длъжника – дава се възможност на длъжника да изпълни доброволно.

Процес: Добр.изпълнение + ЗНИ и ИЛ ---- до съдия изпълнител ------образува се изп.дело -------длъжникът обжалва с ЧЖ в 2 седм.срок разпореждането,с което се уважава издаването на ЗНИ.Ж не спира изпълнението на ИЛ.

Обжалването може да е успешно,ако длъжникът се позовава не на същесвуването на вземането, а се основава на възраженията почл.417 (например – твърди,че такова вземане съществува,но той не е длъжникът).

При обжалване на разпореждането съдът проверява редовността и формалната доказателствена сила.Ако се установи,че разпореждането е неправилно,то ще се отмени.Съдът не проверява дали вземането съществува. Проверката  е формална и обжалването може да се основава само на формални основания. Основанията посочени в чл.417 имат мат.док.сила само в производствата по незабавно изпълнение. Само в производството за издавена на ЗНИ тези основания имат мат.док. сила.Съдът е длъжен да мисли,че това,което се сочи е така. Основанията посочени в чл.417 макар да са формални, имат мат.док.сила.(Офицалните документи имат мат.док.сила)

 

Възражението се различава от обжалването(за него е необходимо основание). Докато тук възражението може да се основава само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 .То се подава до РС, който е издал ЗНИ.В него длъжникът твърди,че не дължи сумата и оспорва съществуването на вземането.

Производството по издаване на разпореждане за издаване на ЗНИ не е спорно. В него длъжникът няма участие. Разпореждането не се ползва със СПН. В 2седм.срок,наред с обжалването по чл.419, длъжникът може да направи възражение срещу съществуването на гражданско материалното притезание. Подаването на възражение не спира принудителното изпълнение.

Иск за съществуване на вземането

Чл. 422. (1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1. /Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса/ 

(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420. /освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите./

(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.

 

Когато е подадено възражение от длъжника,кредиторът с-но чл.422 трябва да предяви иск за съществуването на вземането, защото то не е установено със СПН. Искът по чл.422 е установителен, а не осъдителен.Кредиторът разполага с ИЛ и ЗНИ. Това,което е оспорено с възражението е дали съществува материалното право. Това,което липсва на кредиторът е СПН, затова и искът е + УИ./положителен установителен иск/.

Ако  длъжникът с възражението си предстви надлежно обезпечение – чл.420, изпълнителния процес ще се спре и ще продължи с исков процес. Спиране на процеса настъпва и при наравено възражение на длъжника.чл.420 (2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре./напр. Извършен е подкуп,който е доказан с убедителни писмени доказателства.В резултат,на който съдът е спрял незаконно изпълнението/ (3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

Предявяването на иска не спира допуснатото незабавно изпълнение,освен ако е спряно по чл.420. Ако искът бъде уважен, се възстановява изпълнителното производство.А ако не бъде уважен, изпълнителното право  се прекратява и ИЛ се обезсилва.

 

Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение 

Чл. 245. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

(2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.

(3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. – издава се обратен изпълнителен лист.

 

Възможности за защита на длъжника:

-         обжалване

-         възражение и тогава кредиторът предявява иск – 2 седм.срок за възражение

-         чл.424 ако длъжникът пропусне 2седм.срок

 Иск за оспорване на вземането

Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Длъжникът подава –УИ/отрицателен/,но основание нововъзникнали факти и обстоятелства след момента на издаване на разпореждането за издаване на ЗНИ. Новооткрити са обстоятелствата,които са се осъществили преди издаване на ИЛ,но длъжникът не е знаел за тях.

 

82.Същност и общи правила на охранителните производства

 

Обезпечителен граждански процес

 

Гражданският процес влиза в действие, когато има незаконно развитие на МПО. Същесвуват три форми на защита:

-         правен спор – исков процес

-         изпълнителен процес – при незпълнено,изискуемо,ликвидно задължение за осъществяване на конкретно притезателно право

-         обезпечителен процес – когато съществува опасност определен субект да предприеме мат.правни или физически действия, с които да направи невъзможно осъществяването на едно спорно право в бъдеще.

Обезпечителния процес е самостоятелна форма на защита. Той може да се развие преди исковия процес и по време на исковия процес.От това следва,че той влиза в действие и при отделни форми на незаконосъобразна форма на развитие. Обезпечителният процес е свързан функционално с исковия процес.Исковият процес може да продължи  определено време,през което съществува риск осъществяването на мат.право да бъде възпрепятсвано за в бъдеще.

Цел на обезпечителния процес:

- да запази фактическото и правно положение на нащета, такива каквито са към момента на налагане на обезпечителната мярка. Тази цел се постига чрез налагане на обезпечително мярка.Обезпечителните мерки са мерки,които съдът налага и които гарантират,че фактическото и правно положение ще остане непроменено.

Видове мерки 

Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:

1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;

2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;

3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.

(2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1.

 Наложените обезпечителни мерки трябва да са адекватни на целта,която преследва обезпечителния процес.

-         спиране на МПС от движение – взема се талона на МПС и контролните номера

-         възбрана,запор – при търговците  разплащането става по банков път.ако се запечата касата,то няма да се правят и разплащания в брой.

Обезпечителният процес осигурява обезпечаването на един бъдещ иск за парично притезани. Молбата се подава до РС независимо от цената на иска.

Предложение за налагане на обезпечителни мерки се прави,когато длъжникът иска да спре изпълнението на ЗНИ и е подал – УИ. Делото е подсъдно на съда,на който е родово подсъдно изпълнението. Съдът се произнася по молбата на длъжника в същия работен ден. Издава се обезпечителна заповед и обезпечителната мярка се налага от съдия изпълнител. Възбраната се налага чрез вписване при съдията по вписванията.

При подадена молба за  обезпечение на бъдещ иск, ищецът трябва да предстви доказателства,че искът му е вероятно основателен. Когато съдът допусне обезпечаването на бъдещ иск, той определя срока,в който искът  трябва да се предяви. Срокът се определя по преценка на съда(по-малко от месец обикновено)

Ново -  Ако съдът е допуснал обезпечителната мярка, но ищецът не е пред иска в едномесечен срок, то съдът проверява дали има представено съдебно удостоверение,че има предявен иск и ако такова липсва, вдига обезпечителната мярка с определение служебно.

Обезпечителна мярка за вече предявен иск. От момента на подаване на ИМ до момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстнация.Когато се подава иска петитума на ИМ се посочва искането + особено искане – мола да допуснете обезпечаване на моя иск. Обезпечителната мярка зависи от волята на ищецът по делото.Той посочва каква об.м да бъде наложена. Тя зависи и от обезпечителната нужда на ищеца.

 

 

 

 

Приложение № 1

 

ДО

РС-Велико Търнова

 

ИСКОВА МОЛБА

 

От .............

 

срещу .......

 

цена на иска ....

 

може да се посочи правна квалификация – чл. 59 от ЗЗД

 

 

Уважаеми районен съдия,

 

Изложение на обстоятелствата, на които се основава иска – чл. 127, т. 4 от ГПК.

За установяване на горнато мола да бъдат разпитани свидетили, имам следните документи и т.н. – да изпълни задълженията си по чл. 127, ал. 2 от ГПК.

Петитум.

 

Прилагам: 1. препис от исковата молба

                 2. преписи от доказателствата за ответника и т.н.

 

дата, град                                     Подпис.

Димитър Селеновски – 4 тома Граждански процес -1945 Гражданско съдопроизводство

Бел. ред. Редакцията е по лекциите на проф.д-р Огнян Стамболиев, ако има допуснати правописни грешки, приемете ги снизходително, отчитайки ползите:) следва и втора част:)