Издаване на ревизионни актове
Първа фаза
В ДОПК е предвидено, че не по-късно от 14 дни след изтичане на срока на ревизията се съставя ревизионен доклад (РД) (чл. 116). Този РД се връчва на ревизираното лице за възражения или предоставяне на доказателства. Срокът е 14 дневен, но може да се удължи до 1 месец по искане на ревизираното лице. РД е констативен акт по своя характер, с който не се създават данъчни задължения, по аргумент от противното по чл. 108 , ал. 1 и чл. 118. Чл. 37 във връзка с чл. 3 ДОПК и по въпроси на ревизията ревизираното лице, може да предоставя доказателства.
Втора фаза
След възраженията (не са задължителни) следва издаването на ревизионен акт. Според чл. 119 в 3 дневен срок от издаването на РД органите извършили ревизията уведомяват писмено органа, който я е възложил, който от своя страна издава заповед за определяне на компетентен орган да издаде РА. Обикновено РА се издава от органа провел ревизията. Този орган има две възможности: да издаде РА или да прекрати производството със заповед, ако в конкретното производство е недопустимо да се установяват задължения и отговорности.
Чл. 120 – предвидена е писмена форма на РА. Практиката по прилагане на ДОПК клони към разбирането, че РД не може да служи като мотиви към РА, тъй като той като самостоятелен акт следва да има собствени мотиви, в които да се обсъдят и възраженията на проверяваното лице. РА по своята същност са ИАА. Липсва легално определение за РА, пар. 2 от ДОПК препраща към АПК чл. 160 (2).
В чл. 118 (1) са посочени правните последици от тези актове. Това са декоративни актове, с които се признава едно съществуващо право. Това е правото на държавата да получи едно данъчно вземане или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми. Предназначението на акта е да се определи конкретно данъчно задължение или право на конкретен длъжник, като го направи ликвидно и изискуемо. Правните последици на РА: утежняващ или благоприятстващ акт.
Изискванията за законосъобразност на актовете са тези, на които трябва да отговарят и административните актове. В чл. 160 (2) са изброени изискванията за законосъобразност по ДОПК, които преценява съда. Не е посочено съобразяването на акта с целта на закона. Практиката е противоречива.
Всички форми на компетентност са от значение за действителността на акта – изследва се не само органа издал РА, а и на органите участвали в ревизията, както и на органа възложил ревизията. Събират се доказателства за делегиране на компетентност или за заместване.
Чл 120 (3) – формата предвижда образец относно основните реквизити на акта. Съобразяването с материално правните разпоредби е най-честият порок на РА. Ако при тълкуване на данъчен закон са допуснати грешки, или при неправилно установена фактическа обстановка се е стигнало погрешни правни изводи, актът ще е незаконосъобразен по същество.
Друго изискване е спазване на процесуалните разпоредби по издаване на акта, като нарушението трябва да е съществено и да влияе върху съдържанието на акта.
Мотивите, които трябва да съдържа РА, не трябва да са общи разсъждения, а конкретно да се сочи правното основание, за издаване на акт.
РА се извършва в 7 дневен срок от издаването му – 14 дневен срок за обжалване; според практиката тези срокове са инструктивни.
Обжалване
Обжалването и упражняването на изпълнението се извършва при директора на дирекция ЦУ на НАП.
Контрола върху РА е властническа дейност, която се осъществява в системата на приходната администрация. Правната уредба е чл. 152, 155 ДОПК. Посоченият компетентен орган е наречен в чл. 152 (2) решаващ орган.
Право да обжалва акта има данъчно задължено лице, като трябва да има правен интерес да обжалва. Такъв ще е налице ако този способ на защита ще доведе до благоприятни за него последици. Интересът е налице и когато задължението е платено. На общо основание правото на обжалване принадлежи и на правоприемниците. Чрез жалбата се образува производството пред решаващия орган.
Чл. 153 (1) обжалването не спира изпълнението. Ал. 2 – възможност да се поиска спиране на изпълнението като, за да се постанови спиране се иска предоставяне на обезпечение. Според практиката, ако в хода на ревизията е наложена обезпечителна мярка, тя служи и като основание за спиране. Ако се предлагат нови обезпечения, решаващият орган, ако приеме обезпечението, указва на публичния изпълнител при НАП да впише обезпечителните мерки, след което се произнася с решение за спиране. Ал. 4 – хипотези, при които е длъжен да спре изпълнението
Актът се обжалва само за неговата законосъобразност. Срокът е 14 дневен от връчването на акта и е преклузивен. Подадената след срока жалба се оставя без разглеждане с решение, което подлежи на обжалване пред съответния административен съд, а той се произнася с определение – чл. 147.
Законът дава възможност и за възстановяване на срока за обжалване, като е приложим чл. 26 ДОПК, който препраща за условията за възстановяване на срокове към АПК. Жалбата се подава, чрез началника на териториалната дирекция, където е регистриран данъчен субект, в писмена форма. Реквизитите на жалбата са посочени в чл. 145. От т. 2 може да се направи извода, че не сполучливата формулировка на искането не оказва влияние върху редовността на жалбата. Обикновено се правят две искания – да се отмени изцяло или частично акта или да се намали размера на определения данък. Не е задължително да бъдат посочени пороците на акта.
Според чл. 145 т. 3 се посочват и доказателствата, които жалбоподателя иска да бъдат събрани. Правомощията на решаващия орган са определени в чл 155. Той разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45 дневен срок от издаването му. Срокът започва да тече от момента на подаване на жалбата. С решението си той може да потвърди, измени, да отмени изцяло или частично акта в обжалваната част – чл. 155 (2). Решаващият орган проверява законосъобразността на акта изцяло, без да се ограничава от основанията, посочени в жалбата. Той не може да завиши размера данъчно задължение – чл 155 (8).
Дава се възможност страните да се споразумеят за безспорността на някои доказателства. Решаващият орган според чл 155 (4) има възможност да отмени акта изцяло или частично, но да върне преписката със задължително указание за издаване на нов РА. Има само две хипотези, при които той може да направи това – непълнота на доказателства и съществено нарушение на процесуални норми.
Чл. 156 (4-7) – в ал. 7 е посочено, че 45 дневният срок по взаимното писмено съгласие може да бъде продължен до 3 месеца. Правната последица от неспазването на сроковете за произнасяне е уредена в ал. 4 – непроизнасянето в срок се смята за потвърждаване на РА в обжалваната част.
Решението се връчва в 7 дневен срок от произнасянето, след което тече срокът за обжалване по съдебен ред.