Обща характеристика на данъчния контрол (ДК)
ДК е контрол за изпълнение на управленски решения – контрол относно изпълнението и спазването на нормативни актове в сферата на да. право. Този контрол е дейност по съпоставяне на фактическото положение с действащото законодателство и се схваща като контрол относно точното изпълнение на данъчно-процесуалните норми.
В данъчното право контролът има две форми: ревизии и проверки. Чл. 110 (2, 3) - легални определения. Съставянето на ревизионни актове (РА) се предхожда от множество проверочни действия на контролните органи, за които да. законодателство са предвидени условия за валидност, правно значение и последици. За да имат съставените актове доказателствена сила, контролният орган трябва да провери фактическото положение на обекта, да го съпостави с действащото законодателство, а актовете трябва да бъдат подкрепени със съответните приложени, които да удостоверяват направените констатации. Съвкупността от всички тези действия, заедно със съставените актове характеризира ревизията, като нормативно установено от законодателството производство. З разлика от стария режим само при особени случаи на ревизии (по чл 124 ал. 2) е предвидена презумпцията, че фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното. Във всички останали случаи тежестта на доказване за органа.
По принцип ревизията се прави за изтекъл данъчен период. Следователно това е форма на последващ контрол за установяване на да. и осигурителни задължения. Ревизията започва със заповед за възлагане на ревизия (чл. 112). Органите, които могат да я възлагат са определени в същата норма. Тези правомощия могат да бъдат делегирани.
Материалната база за ревизиите са носителите на отчетна информация – счетоводни и други документи в ревизирания обект. Ревизията се извършва от инспектори или експерти, като органи по приходите. Заповедта трябва да има реквизитите по чл. 113 ДОПК. Важен момент е срокът за извършван на ревизията – чл. 114. Принципният срок е 3 месеца и започва да тече от връчване на заповедта за възлагане. Самата заповед не се обжалва самостоятелно.
Чл. 115 – изрично е предвидено къде се провежда ревизията.
При извършване на ревизията въз основа на задължението за съдействие по чл. 113 ревизираният да. субект е задължен да окаже съдействие, като осигури на ревизиращия условия за извършване на ревизията. Във всеки случай, за да се търси съдействие то трябва да е свързано с проверовъчната дейност и да. облаган, а да. орган трябва да обоснове необходимостта от съдействие
Производството по ревизията може да се спре възстанови и прекрати при условията на чл. 34, 35 и 36. В някои случаи да. субекти осъществяват дейността или част от нея в друг район. Тогава се използва възможността на чл. 46 за извършване на данъчни проверки по делегация / респективно чл. 45, когато са необходими данни за други да. субекти – насрещни проверки. За тях се съставя протокол!
В производството по ревизията може да се иска и разкриване на банкова тайна, като се спазват изискванията на закона. Всички действия на органите по приходите за строго нормализирани. За вътрешни цели се създават образци на документи свързани с ревизиите и обжалването им.
Ревизии при особени случаи – чл. 22 и следващите.
Това е производство, което дава възможност на органите по приходите при определени предпоставки, да определят по преценка данъчна основа. Критериите за тази преценка са регламентирани в чл. 122 (2). Принципът е, че този подход може да се избере, когато липсва възможност за събиране преки доказателства. За това по косвен път се установява облагаемата основа. Това е специфична възможност – чл. 124 (1) изисква уведомяване на лицето, че ревизията ще бъде извършена по този ред. Ако липсва такова уведомяване – Съществено процесуално нарушение. Ал. 2 предвижда презумпцията за вярност на констатациите в актовете издадени по този ред.
Принципът за установяване на обективната истина изисква да се установят правопораждащи, право-изключващи и право-погасяващи фактори отнасящи към да. задължение. В този случай доказването в данъчния процес е съвкупност от процесуални действия насочени към извършване и установяване с помощта на доказателствени средства. Намират приложение принципите за доказване от гражданския процес и административния процес. В данъчния процес от значение са предимно преките доказателства, а косвените – при хипотезата на чл. 122.
Приоритет се дава на първичните доказателства, защото доказателствената сила на производните доказателства се обуславя от достоверността на първичните. Принципът е, че като доказателства в данъчния процес се приемат само тези факти и обстоятелства, които са събрани по установения от закона реди предвидени способи.
Гл. 8 ДОПК – чл. 37 – 71; чл. 116 – доказване в данъчния процес.
Предмет на доказване в данъчния процес са основанията за възникване да. задължение или прихващане или възстановяване на суми. Целта на доказването е невнасянето или надвнасянето, изцяло или частично, и в срок на данъчното задължение. На кого принадлежи инициативата за събиране на доказателства? Изхождайки от принципа на служебното начало и принципа на правото на защита, инициатива за събиране ще имат както органите по приходите, така и данъчните субекти – чл. 37.