Данъчна регистрация
Производството по данъчна регистрация е част от данъчния процес, като това е задължение на данъчните субекти, което подпомага приходната администрация за осъществяване на правомощията и, и констатиране на данни. Общата уредба е в гл. 11 ДОПК – чл. 80 – 87, но освен този общ режим на регистрация по ДОПК съществуват и специални регистрации по ЗДДС и ЗАДС. Данъчната регистрация притежава регистрация притежава сходни белези с охранителните производства, но в данъчния процес тя е първоначално производство, като дори в някои случаи е допълнително, характеризира правосубектността на данъчния длъжник. – например регистрацията по ЗДДС, която е предпоставка за участие в механизма на ДДС регистрацията – доброволна и задължителна. Това е производство на безспорна администрация, защото с акта , който се издава не се решава правен спор. Актът, с който се приключва регистрацията е констативен и с него не с е пораждат данъчни задължения. Дори и лицето, макар и задължено да не се регистрира, но да отговаря на изискванията за данъчната регистрация, то ще бъде данъчен длъжник. В други производства актът за регистрация ще притежава доказателствена сила. Чрез него може да се удостовери изпълнението на задължението на длъжника за данъчна регистрация.
От обхвата на общата регистрация по ДОПК са изключени местни физически лица и чуждестранни лица, по отношение на облагане на доходи от окончателен данък при източник. – прим. – дивиденти ликвидни дялове в РБ.
Приходната администрация води регистър. Съдържанието му е определено в чл. 81 ДОПК. Вписването е служебно. За физически лица по повод подавани от тях декларации, а за лицата вписани в търговския регистър в регистъра БУЛСТАТ – чрез обмен на информация в съответните териториални дирекции на НАП.
Във връзка с данъчната регистрация е от значение понятието за “постоянен адрес” и “адрес за кореспонденция” – чл. 8 и 28 от ДОПК. Употребяват се още адрес на управление, адрес на първия придобит недвижим имот, като чрез всички тези понятия в чл. 8 ДОПК се определя компетентната териториална дирекция на НАП относно производствата по ДОПК.
Адресът за кореспонденция е важен, защото на него се връчват данъчните съобщения и книжа – чл. 28 (3, 4) ДОПК, които предвиждат “адрес за уведомяване” при смяна на адреса и за осигуряване на лице за получаване на съобщения и други актове. Подобно адресиране е предвидено и за физическите лица, пребиваващи повече от 30 последователни дни в чужбина – чл. 28 (5) ДОПК. Важни последици при неизпълнение на тези задължения - връчването на документите ще става чрез прилагането им към данъчното досие – чл. 28 ал. 3 и чл. 32. На всяко регистрирано лице се открива т. нар. данъчно-осигурителна сметка – в нея се отразяват данни относно състоянието на данъчните или осигурителни задължения на субекта.
Чл. 84 – регистрираните лица се идентифицират чрез Единен Идентификационен Код (ЕИК), чрез регистъра БУЛСТАТ или определен от Агенцията по вписванията за тези регистрации в търговския регистър по З Търговския регистър. ЕИК за физически лица, които не са вписани в БУЛСТАТ е ЕГН-то или ПН (personal number) на чужденеца. Тази идентификация се посочва в кореспонденцията с НАП.
Регистрацията се прекратява със смъртта на физическото лице или с отпадане на основанието за извършване.
Като режим на общата регистрация е регистрацията на т. нар. големи данъчни платци, като в структурата на приходната администрация има териториална дирекция – Големи Данъкоплатци, със седалище София. В нея освен банките и застрахователните дружества с висок относителен дял на постъпления от данъци в бюджета или подлежащи на възстановяване на такива. Лицата отговарящи на съответни критерии се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП.
В София е обособена и Териториална Дирекция за Средни данъкоплатци.