Данъчни правни норми /ДПН/. Същност. Структура. Действие.
ДПН – общо правило за поведение, чието приложение е скрепено с държавна принуда. Състои се от три елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат юр. факти, във връзка с които ще възникне данъчно задължение, обекта на облагане и връзката му със субекта на облагане. В диспозицията се посочват субекта на облагане и задълженията му. Активен субект е органът по приходите, снабден с властнически правомощия, а пасивен субект е данъчно задълженото лице. Освен на основното задължение за плащане на данъци, лицето може да бъде носител и на права : на прихващане, на връщане.
Към основното задължение за плащане на данъка съществуват и допълнителни задължения: за подаване на данъчна декларация, за регистрация, за съдействие на органите на приходната администрация.
Санкцията за нарушаване на правилото за поведение предвижда административно-наказателна отговорност под формата на глоба за физическо лице и имуществена санкция за юридически лица. Особеното е, че в някои случаи тя е съизмерима с неизпълнения данъчен дълг.
Видове ДПН
1. Забраняващи – съдържат задължение за бездействие.
Задължаващи – съдържат предписание за активно поведение.
Оправомощаващи – уреждат субективни права.
2. Материалноправни
Процесуално-правни
3. технико-юридически – например таблиците в ЗДДФЛ – чл. 48.
Действие – по време, по място, спрямо лицата.
Действие във времето – специфичното е, че ДПН влизат в сила от началото на календарната година. Чл.2, ал.4 ЗУДБ обвързва промяната в данъчните закони с ежегодния бюджетен закон.
Отмяната на ДПН трябва да бъде изрична, но има и норми със срочно действие – напр. нормите за данъчните облекчения.
Обратно действие – реш. № 9 / 1996 на Конст. Съд. Принципът е, че нормите, с които се въвежадат данъчни задължения или отежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което се отнасят. Биха могли да имат обратно действие нормите, с които се създават данъчни облекчения.
ЗНА не изключва обратното действие на законите, но трябва да бъде постановено изрично. Процесуалните норми могат да имат обратно действие – пар. 5 ДОПК. Принципът на по-благоприятно действие е приложим за санкции /юридическа отговорност/, но не и за парични задължения /данъци/.
Териториално действие – принципът е, че нормите действат на територията на цялата страна, но няма пречка за част от територията да бъде предвиден специален данъчен режим – напр. – преотстъпване на данък върху печалбата за дейност в общини с безработица – чл. 184 ЗКПО.
В хипотезата на ДПН могат да бъдат обхванати действия и факти в чужбина и с тях да се свърже възникването на данъчно задължение за местните лица. Данъчното право е публично-правен отрасъл и не може по подобие на МЧП наш съд да приложи чужда ДПН.
Действие спрямо лицата – ДПН действат спрямо неограничен брой адресати, но малко са универсалните ДПН, които действат както за физически лица, така и за юридически лица. ДПН действат спрямо определна категория лица.
Две особености : 1. В ДП субекти могат да бъдат и социални дадености, които нямат правосубектност в други отрасли/ неперсонифицирани дружества/.
2. ДП чрез свои допълнителни критерии определя адресатите си. Въвеждат се понятията “местно” и “чуждестранно” лице със съдържание, определено в данъчния закон.
Тълкуване
При тълкуването на данъчните закони се изхожда от общото понятие за тълкуване като мисловна дейност, насочена към установяване точния смисъл на правна норма. Принципът е, че каквото не уредено в закона не може да се допълва. Всяко приложение на данъчен закон започва с това дали това е действащият към момента данъчен закон. Приложимо е както буквалното и граматическото тълкуване, за да се установи съдържанието на понятията, използвани в данъчния закон, така и логическото тълкуване, за да се установи за какво се плаща данък, кой го плаща, как ще се определи данъчната основа. В теорията преобладава схващането, че разширителното и стеснителното тълкуване са допустими / за разлика от практиката/, най-вече при тълкуване на облекченията и утежненията. Чрез тях се прокарва и социална справедливост.
В ДП има два проблема свързани с тълкуването : 1. Как се установява съдържанието на понятията взаимствани от други правни отрасли. Теоретичен принцип е, че с оглед единството на правната система, понятията трябва да имат едно и също съдържание. Отклонение от този принцип – данъчното право често изменя съдържанието на тези понятия, защото се търси стопанския смисъл на явленията, обозначени с понятията, а не само правно-формалното съдържание. Затова допълнителните разпоредби на данъчните закони са като речник от множество понятия.
2. Тълкуване според целта му. Изоставени са теориите, че данъчните закони трябва да се тълкуват в полза на държавите или в полза на данъчно-задълженото лице. Изхождайки от принципа за зконоустановеност на данъците в РБ, се приема, че данъчните закони трябва да се тълкуват стриктно, не в полза на някоя от страните.
Попълване празноти в данъчните закони – допустима ли е аналогията. В данъчните закони могат да съществуват два вида непълноти – във връзка с установяването на данъчни задължение и характеристиките на отделните елементи или такива, свързани с основните елементи по повод, на които възниква данъчното задължение. Първият вид може да се приложи чрез разширително тълкуване, а вторият вид не могат да се преодоляват чрез тълкуване.
Според ЗНА не се допуска аналогия при уредбата на административна, дисциплинарна и наказателна отговорност. От принципа за законоустановеност на данъчните задължения следва че аналогията в данъчното право е недопустима.