Обща характеристика на спогодбите
Спогодбите съдържат няколко групи норми:
1. Определят се адресатите им, това са лицата, които са местни за едната от двете договарящи държави. Има се предвид данъчната правосубектност предвидена в националното законодателство и за това качеството местно лице се удостоверява от данъчните администрации, а не с извлечение от търговския регистър.
Ако лицето се окаже местно и за двете държави, има специални разпоредби, които съдържат критериите, за да се квалифицира то като местно лице само на едната от държавите.
2. Относно тълкуването на МД се следват принципите на Виенската конвенция за правото на договорите, като тя съдържа разпоредба, която повтаря тези принципи.
3. Описва се предметния обхват на МД, като се посочват данъците. Има и разпоредба, които позволяват приложението им за идентични или подобни данъци.
В самостоятелни разпоредби се определя териториалният обхват на договорите, като се дава определение за договарящите се страни по договора в политически икономически и географски смисъл и така се определя държавата източник на дохода.
4. Следва голяма група от норми – разпределителни норми – чието предназначени е да разграничават правомощията на държавите по отношение на облагането на различни категории доход изброени в тях. Принципно правомощието по облагане се предоставя на държавата за която получателят на дохода е местно лице, а за държавата източник на дохода остават няколко възможности: тя също да обложи този доход; да предвиди редуцирана данъчна ставка в сравнение с националното законодателство; да изключи съответния доход или имущество от данъчно облагане. При първите две хипотези ще възникне ДДО, но държавата за която получателят е местно лице, ще приложи съответния метод за избягване на ДДО. Когато в спогодбата е споменато, че доходът може да се обложи в една от договарящите държави, това означава, че той ще се обложи и в двете държави. Когато облагането е предоставено само на едната държава, това изрично се посочва.
Понятията за обозначаване на доходите – предмет на разпределителните норми може да се определят в самия договор, но може да се препрати и към националното право, в случай, че държавите са се съгласили с това съдържание.
5. Следващата група норми методите за избягване на ДДО, в случаите когато доходът е обложен и в двете държави. Те се прилагат от държавата, за която получателят на дохода е местно лице. Освен кредитния метод, който обикновено се предвижда за доходи от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждение и принципно съвпада с уредения в националното право, се използва и методът на освобождаване с прогресия - прогресивно освобождаване. При този метод доходът от чужбина се събира с дохода от страната. Определя се данъчната основа и данъчната ставка. След това се изваждат доходите от чужбина, но получената по-висока данъчна ставка се прилага за доходите в страната.
6. Норми относно споразумително производство. То в допълнение към националния режим дава възможност да сезират компетентни органи от държавите, за да се защити лицето от неправилното прилагане. Недостатък е, че държавите не са длъжни да стигнат до споразумение.
7. Друга разпоредба е свързана с обмена на информация, който може да бъде инцидентен или регулярен, по повод на облагането осъществено между държавите.
8. Антидискриминационна клауза – забранява по-тежко облагане в държавата източник на доходите на гражданин местно лице на друга държава.
9. Влизане в сила.
В ДОПК е създадена специална глава относно процедурата за прилагане на спогодбите. Тя има за цел да се установят предпоставките за прилагането, в смисъл те да бъдат доказани, за да може правоприлагащият орган да приложи договора. Трябва да се докаже, че лицето което иска да се ползва от договора е местно лице за съответната държава – удостоверява се от данъчната администрация. Лицето декларира, че е действителен получател на съответния доход. Лицето трябва да декларира, че не притежава място на стопанска дейност на територията на страната, с която съответния доход да е свързан. Трябва да представи доказателства (писмени документи), за които да дават възможност, да се квалифицира правно дохода, за да се установи към коя разпределителна норма се отнася дохода. Въз основа на тези доказателства се иска предварително становище от органите на приходната администрация за прилагане на спогодбата. Тя се произнася дали има основание за прилагане на спогодбата. Във всички случаи, за да се приложи спогодбата трябва да са налице предпоставките за това.