Облагаема печалба
Как се определя данъчната основа или т. нар. облагаема печалба?
Чл. 18 19 – определена е данъчната основа, която закона нарича данъчна печалба. Данъчно финансовият резултат е счетоводно финансов резултат (отразява се в отчета за приходите и разходите), който е преобразуван. След това може да се стигне до положителен резултат – данъчна печалба или отрицателен. Ставката за корпоративния данък е 10 %. Счетоводно финансовият резултат се преобразува с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми посочени в закона (гл. 9). В случая на това преобразуване се стига до определяне на данъчно финансовия резултат.
Чл. 23 24 – данъчна постоянна и данъчна временна разлика.
Гл. 7 – уредени са данъчните постоянни разлики – прим. – не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи – тези които не са свързани с дейността. В допълнителните разпоредби няма определение за тях. Преценява се с оглед на всеки конкретен случай.
Друг вид разход са разходите, които не са документално обосновани – чл. 10 документира принципа за документалната обоснованост, препраща към Закона за счетоводството.
Друг вид разход е за начислени глоби, конфискации и други санкции.
Непризнати приходи – чл. 27 – разпределение на дивиденти от местни ЮЛ. Приходите от лихви от надвнесени публични задължения са своеобразно обезщетение и не бива да се включват в облагането. Разходите за дарение по чл. 31 се признават до 10% от положителния счетоводен финансов резултат ако даренията са направени в полза на изброените в чл. 31 организации и лица. На този размер разходите за дарения отива в увеличаване на финансовия резултат.
Резервите се отчитат в годината не на осчетоводяването им, а в годината на изпълнение на задълженията, които се покриват с тези резерви.
Третата на преобразуване на финансовия резултат са други суми по гл. 9 – прим. – печалбите от сделки с ценни книжа, които се търгуват на българския пазар. Те трябва да са неутрални по отношения на данъчното облагане – чл. 44.
Гл. 10 – определя се редът за признаване за данъчни цели на амортизациите. Принципно в счетоводната си политика предприятията сами избират метода, който ще ползват за амортизация. За данъчни цели обаче се признават само допустимите от данъчен закон амортизации или т. нар годишни данъчни амортизации, а не всички счетоводно разходи за амортизации. Данъчно задължените лица са задължени да съставят и водят данъчно амортизационен план. Активите са разпределени в 7 категории, за всяка категория (чл. 55) е определена годишна амортизационна норма. Това максимални размери допустими за данъчни цели.
Това са принципните примери за това как счетоводно финансовият резултат се преобразува в данъчно финансов резултат, за да се стигне до данъчна основа - данъчна печалба и да се приложи ставка от 10% за корпоративния данък.
При други обекти на облагане основа за облагане на дейностите на бюджетните предприятия са приходите (не печалбата) от наем на имущество или търговски сделки, като данъчната ставка е 3%, а за общините 2%.
Основа за облагане на доходите от хазартни игри е стойността на залозите – ставката е 10%.
Основа за облагане на доходите от опериране на кораби е дневният тонаж на ... , като е определен и абсолютният размер на данъка за съответния нетен тонаж.
Основа за облагане на доходите от дивиденти и ликвидни дялове е брутната сума на дивидента. Разграничаваме 2 вида дивиденти:
1. Разпределяни в рамките на ЕС, които са освободени от облагане с данък при източника. Условия за това освобождаване е предвидената в закона форма на дружеството, облагане на печалбата с подобие на корпоративния данък и изискване за участие в капитала най-малко 15% поне от 2 години.
2. Дивиденти, които не се изплащат на дружества местни за ЕС.
Доходите на чуждестранните лица различни от дивидентите и ликвидните дялове, подлежат на облагане с данък при източника, като данъчната основа е брутният размер, съответно данъчната ставка е 10% и 7% за дивиденти и ликвидни дялове, които не са освободени от облагане.
Данъци върху разходите
1. С данък върху разходите се облагат представителните разходи, свързаните с дейността.
2. Социалните разходи представени в натура.
3. Разходите свързани с експлоатацията на превозни средства използвани за управленска дейност, а не за производство.
Този данък е окончателен. Както разходът така и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване. По отношения на социалните разходи за данъчно задължени лица се обхващат и всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.
Данъчната основа при представителните разходи е съответен размер на разходите за месеца. При социалните разходи при определяне на данъчната основа се вземат предвид и приходите свързани с тези разходи. При разходите за превозни средства се вземат предвид приходите от застраховки свързани с МПС. Данъчната ставка е 10%.
Законът запазва възможността да се пренасят данъчни загуби, т.е. формирания отрицателен данъчен финансов резултат. Загубата се пренася последователно до изчерпването и през следващите 5 години до размера на положителния данъчен финансов резултат за съответната година. Допуска се пренасяне на данъчни загуби занапред.