І. Обща характеристика на данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране.
Данъчното право не е самостоятелен отрасъл, то е част от финансовото право. Има за предмет само част от обществените отношения, които са предмет на финансовото право, а именно отношенията по повод разпределение на националния доход и постъпване на парични средства в бюджета.
Методът на регулиране е властническият, като за законосъобразното развитие на данъчните правоотношения са създадени специални контролни органи и контролни норми, които също се разглеждат от данъчно право.
Данъчни правоотношения имат характеристиката на финансови правоотношения, те са публично правни отношения, единият субект в тях е винаги държавата чрез орган на приходната администрация. Данъчните отношения съществуват само като правни отношения, развиват се по повод движението на парични средства към бюджета. Данъчните правоотношения се разграничават на същински данъчни отношения, които имат за предмет парите и организационни.
Методът на правно регулиране е властнически, което изключва наличието на диспозитивни норми.
Органите на приходната администрация или данъчните органи действат изключително в условията на обвързана компетентност. Актовете им са принципно декларативни.
ІІ. Източници – нормативни актове, издадени от компетентни държавни органи.
1. Конституцията – основен източник на данъчно право; чл.84 т.3 КРБ предвижда правомощието на НС да определя данъци и размера им; НС не може да делегира това свое правомощие на изпълнителната власт, нито може да го упражнява в друга форма освен чрез закон. По делегация със специален закон не могат да се създават правни правила за данъците, нито чрез подзаконов акт може да се допълня, изменя, отменя данъчен закон. Президентът опрощава несъбираеми държавни вземания чл. 98 т. 12 КРБ.
2. Законите – това са закони за отделните данъчни правоотношения – ЗДДС, ЗАДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ. Всички данъчни закони имат минимално задължително съдържание, тъй като на законово ниво трябва да се уредят всички елементи, които характеризират данъчното задължение.
3. Не са източници указанията и писмата на директора на НАП. Реш.21/1995 КС – атакуеми, макар и вътрешно служебни, ако засягат правата и интересите на ФЮЛ, т.е. решаващ е правният ефект на акта.
4. Международни договори – Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/.
5. Решенията на КС са източник на данъчно право, ако отменят норми на данъчни закони.
6. Решенията на ВАС са източник на данъчно право, когато отменят подзаконов нормативен акт – петчленен състав, когато се произнася за законосъобразността на подзаконов нормативен акт.