Правен режим на кредитирането
Понятие. Това е втората основна дейност, която банките извършват. Банковият кредит е проява на участието на банките по косвен път в стопанския живот, защото чрез механизма на кредитирането се насочват временно свободни парични средства от един сектор на икономиката в друг. Чрез кредитирането се заместват действителните парични преводи доколкото кредитите се отпускат безкасово.
Кредитирането насърчава икономическия живот, тъй като кредитополучателят е заинтересован целта, заради която получава кредита да се реализира бързо, защото дължи лихви по нея. Чрез кредитирането се осъществяват и контролни функции, тъй като банките имат право да осъществяват контрол по повод използването на средствата.
Кредитирането също се извлича от неправилния влог, като привлечените временно свободни средства чрез договора за заем се дават на трети лица. Терминът “кредит” е икономическо понятие, а заемът е правната форма. Заемополучателят може да употреби обекта на заема и е длъжен да върне вещи от същото количество.
И кредитирането има комплексна правна уредба (частноправна и публично-правна). Публично-правният режим е задължителен и е скрепен с неблагоприятни правни последици. Върху публично-правния режим се установява и контрол от страна на БНБ.
Принципи. Принципите на кредитирането са задължителни за всяка банка и за всички участници в кредитната дейност. Те са следните:
(1) плановост на кредитирането – всяка банка изготвя кредитен план, в който се описват перспективите на кредитната дейност. Това се налага от факта, че кредитирането е най-рисковата банкова дейност и затова трябва да е добре обмислена. Този кредитен план се приема от управителните органи на банката.