Банков надзор. Понятие. Надзорни правомощия на БНБ. Вътрешен банков контрол. Контрол върху търговските банки. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения
Проблемите свързани с банковия надзор са част от публично правния режим на банковото право. Става дума за контролна дейност на БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чуждестранните банки. Банковия надзор е държавен контрол за разлика от вътрешния контрол в рамките на търговските банки. Последният се осъществява от техни органи. Целите на банковия надзор са да се поддържа стабилността на банковата система и интересите на вложителите. Като всяка друга контролна дейност и тази има две страни. Първо установяване на определени факти и второ предприемане на мерки за въздействие с оглед на направените констатации.
Надзорът може да бъде предварителен текущ и последващ. Предварителният е свързан с издаване на лицензията за банкова дейност. Текущият със следене на показатели отразяващи състоянието на банката. Последващият е под формата на проверки.
Също така и наредбите на БНБ съдържат норми във връзка с контролната дейност. Основно значение има наредба №10 за вътрешния контрол в банките, и наредба №7.
Основната надзорна дейност се осъществява върху търговските банки. Но обхвата на надзора е по широк, като се обхващат и предприятията, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност без да имат разрешение за това, напр. финансови къщи, сарафски бюра и др.
Надзорните правомощия на БНБ, които притежава всеки контролен орган. Те се изразяват във възможността за достъп до обекти подлежащи на контрол, за изискване на документи, също така възможността за извършване на насрещни проверки, искане от съда за налагане на забрани/запори върху имущества на лица причинили вреди.
При констатирани нарушения, контролните органи притежават санкционни правомощия и възможност за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ). Нарушенията могат да бъдат извършени от самата банка или администратори на банката, а може и от акционерите. По често срещаните форми на нарушения са: нарушени императивни норми на банковото законодателство, нарушаване на индивидуални актове издавани от БНБ, извършване на банкова дейност извън дадената лицензия, нарушаване на поднормативни актове, сключване на различни банкови сделки, които накърняват сигурността на банките. При констатиране на нарушение централната банка може да налага различни видове мерки. Прави впечатление, че БНБ може да свиква ОС на акционерите и да насрочва заседания на УС и надзорния съвет. Да задължи банката да увеличи капитала. Да забрани плащане на дивиденти. Да нареди писмено на акционер да прехвърли притежаваните от него акции. Тоест правомощията на БНБ засягат пряко дейността на банката, нейните управителни органи и акционерите. Най-тежката ПАМ е отнемане на лицензията за банкова дейност или друго разрешение.
Актовете за налагане на ПАМ подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. Това е едно изключение от общата клауза за обжалване на административни актове съдържаща се в Конституцията. Това даде повод на други органи имащи правомощия в финансовата система, да се предвиди в закони, че актовете им не подлежат на обжалване.
Другата форма на санкционни мерки са глобите, които са съществени по размер, а редът за тяхното налагане е по ЗАНН.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на управление банков надзор.
Възможно е да възникне и гражданска отговорност, когато в резултат на противоправно поведение са причинени вреди.
Вътрешният финансов контрол се осъществява в рамките на търговската банка от нейни органи и затова не е държавен контрол. Права за организацията на вътрешния контрол са задължителен реквизит за устава на банката. Вътрешният контрол в банките се организира като оценъчна дейност за законосъобразността и съответствието с вътрешни нормативни актове, на банкови дейности и свързаните с тях операции.
Контрола може да бъде текущ и последващ. Той обхваща проверки и наблюдение на финансовите и счетоводни записвания, начина на упражняване на правомощията. Инспектори по вътрешен контрол са служители осъществяващи вътрешен контрол, като всяка банка има правилник за организацията на този контрол, който се предоставя на БНБ. Имат правомощията на всеки контролен орган- достъп до информация, внезапни проверки и др. Като във връзка с осъществявания контрол се съставят актове за констатации, в които се записват нарушения на нормативни актове и вреди причинени на банката. Констативни записки се съставят, когато няма нарушения. Констативните актове се предоставят на компетентните органи на банката за предприемане на мерки за въздействие. Органът предложил определени мерки за въздействие задължително уведомява за тях специализираните органи за вътрешен контрол за да преценят дали са достатъчни тези мерки или трябва да се сезира общото събрание. При установяване на престъпление те сезират прокуратурата и БНБ. В наредба 10 са уредени правомощията на вътрешните контролни органи.
Важен вид контрол е този върху големите експозиции на банките. Понятието експозиции е широко и обхваща освен кредити и други вземания. В наредба 7 на БНБ се уреждат ограниченията спрямо формирането на големи експозиции с цел защита интересите на вложителите и ликвидността на банката. Големи са експозиции надвишаващи 10% от капитала на банката. Друго изискване е съответната експозиция да не надхвърля 25% от собствения капитал на банката. А всички експозиции не могат да надвишават 8 пъти собствения капитал на банката. Има специален режим предвиден за големите експозициите предвиден от БНБ. Засилени са ограниченията при отпускането им и тяхното обезпечаване. Ограниченията спрямо големите експозиции се изразяват в начина, по който се взема решение за формирането им. Това е правомощие на УС и с оглед на размера им е предвидено единодушие. Допускат се изключения от този режим когато експозицията е обезпечена с злато, валута, държавна гаранция. За големите експозиции банките са длъжни да информират БНБ след формирането им, а също да дават отчети за състоянието им.
Друго ограничение спрямо банките е по повод вътрешните кредити. Наричаме ги вътрешни защото са свързани с лица, които са свързани с банките- различни видове служители. И тук ограниченията са свързани с начините за вземане на решения, като се предвижда само единодушие, а също така одобрение на специализираната служба за вътрешен финансов контрол. Тези кредити не бива да се различават по лихви, срокове и условия от другите кредити отпускани от банката. Има и ограничение на общия размер на вътрешните кредити, съотнесени към собствения капитал.
Пак с оглед на рисковия характер на банковата дейност и с цел тя винаги да разполага с ликвидни средства са установени и други ограничения.
Банката не може да притежава дълготрайни материални активи, в размер надвишаващ определен размер от собствения капитал. В основата на банковата дейност стои паричния капитал и , ако банката придобие активи чрез реализиране на ипотеки или залози, във връзка с дадени ограничения, е предвидено тя да се освободи от тях в рамките на две години. На същото основание е предвидено ограничение банките да бъдат неограничено отговорни в участието им в търговски дружества.
Без решение на БНБ банките не могат да се преобразуват или да откриват клонове, за да се предпази банката от рискове.