Правен режим на БНБ. Място на БНБ в банковата система. Устройство , управление и правомощия на БНБ
Първата националана банка е английската.
БНБ е създадена на 25 януари 1879г. като държавата и предоставя 2млн. лева начален капитал. През 1885 година получава разрешение за емитиране на парични знаци. Това си качество БНБ запазва и до днес, като промените в статута са свързани с това дали действа само като емисионна или и като търговска банка. Основният нормативен акт е Закона за БНБ и Закона за кредитните институции.
Статута и правомощията на БНБ могат да се групират в няколко основни характеристики.
БНБ е юридическо лице създадено с закон. Като централна банка на България има правомощия, които не са присъщи на търговските банки и тя има надмощно положение спрямо тях.
Банката е независима от указанията на МС и други държавни органи при изпълнение на дейността си- чл. 44 от закона.
Като юридическо лице БНБ е учредена с 20 млн. лева капитал .
Основна задача на всяка централна банка е да провежда паричната и кредитната политика на държавата и на тази база да въздейства на вътрешната и външната стабилност на националната валута. Именно по този повод банката е независима от МС. Косвена зависимост съществува от Народното събрание доколкото управителят и тримата подуправители се избират от него. БНБ в сферата на банковата система има правомощията на държавни орган.
Тя е специализиран държавен финансов орган. За упражняване на правомощията си тя издава подзаконови нормативни актове, индивидуални административни актове, като притежава и санкционни правомощия. Иначе задачите на БНБ са изброени в чл. 8 на закона.
БНБ на следващо място е емисионен център. Тя има изключително право да емитира банкноти и монети. Това е нейно изключително правомощие, което не може да се делегира на друг орган или банка. Банкнотите и монетите издадени от БНБ са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения.
Изключително правомощие на БНБ е да пуска и изважда от обръщение паричните средства. Именно в това отношение тя е независима и автономна. В тази връзка са чл. 24, 25, 26, 27 и чл. 2 ал. 2 от Закона за БНБ.
БНБ е и гражданско правен субект. Централната банка може да участва в правоотношения и в качеството на търговец, както останалите търговски банки. Но участва като равноправен субект в тези случаи.
По сега действащия закон за БНБ тя има функциите на паричен съвет. Тези функции са предоставени на управление емисионно. Основните проявления на валутния бора са в няколко насоки.
Паричната маса която ще бъде в обръщение трябва да съответства, на конвертируемата валута към която е прикрепена националната. Така се ограничават емисионните функции на БНБ.
На следващо място се забранява кредитиране на бюджета. Забранява се на БНБ да бъде кредитор от последна инстанция, в смисъл да рефинансира останалите търговски банки. Освен при изключения по чл. 33 от Закона за БНБ. При опасност от ликвиден риск за банковата система. Срещу сериозни обезпечения и краткосрочно за срок от три месеца.
Управителния съвет на банката се състои от трима подуправители и управител, които подуправители са ръководители на трите основни управления- емисионно, банково и банков надзор. Тези членове на управителния съвет се избират от НС, другите трима членове се назначават от президента. В закона има изисквания спрямо членовете на управителния съвет. УС е колективен орган, който притежава най-големи правомощия. Подзаконовите нормативни актове се приемат от УС.
Характерно за сегашния статут на органите на БНБ е, че и управителя и подуправителите имат самостоятелни правомощия, които ги характеризират като държавни органи.
Подуправителите организират, ръководят и отговарят за дейността на управленията, които водят.
Друг орган на БНБ е главният ревизор - чл. 22 от закона. Той се избира от управителния съвет но се одобрява от Сметната палата. неговите функции са да осъществява вътрешен финансов контрол.
Според чл. 33 от закона за БНБ тя е касов орган по изпълнението на бюджета. Самото обслужване на изпълнението на бюджета се извършва чрез търговските банки, а информацията се събира и организира в БНБ от където се предоставя на министъра на финансите.
Финансово правният режим на БНБ включва и разпоредбите отнасящи се до формирането печалбата на банката и взаимоотношенията с бюджета. След като се заделят средства за фонд резервен и други фондове остатъкът от годишното превишаване на приходите над разходите се внасят в държавния бюджет.