Правен режим на бюджетните приходи. Понятие и видове бюджетни приходи . Правна характеристика на данъците. Видове данъци . Данъчна политика.
По принцип държавните вземания формират бюджтните приходи, затова имат характера на бюджетни приходи. Всеки бюджет има две части: приходна и разходна. С приходната основно се занимава данъчното право, доколкото данъците са основни бюджетни приходи. Основно значение като бюджетни приходи имат данъците. Всеки данък има икономическа и правна характеристика. Тъй като са в основата на изготвянето на бюджета, са планирани бюджетни приходи.
Юридически белези на данъците:
- Субективно публично право на държавата да получи определена сума. В основата му е данъчният суверенитет на държавата. На субективното право съответства субективното задължение на физическите и юридическите лица да плащат данъци (чл. 60 от Конституцията). Носител на субективното право е държавата, но част от приходите могат да постъпват в общините.
- Данъците са установени със закон- не само основанието и размера, а и всички елементи на данъчното правоотношение – чл.60 и чл.84, т.3 от Конституцията
- Невъзвръщаеми вземания – държавата няма задължение да върне сумата при определени условия. По този белег се отличават от други държавни вземания като вътрешните заеми (по държавни ценни книжа). За разлика от държавните ценни книжа данъкът е задължителен.
- Безвъзмездни – липсва насрещна престация – разликата между данък и такса
- Данъците се установяват като задължение по общ начин за всички лица. Задължението възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален данъчен акт – разлика с глобите
- Определят се едностранно от държавата в качеството й на власт
- Непрехвърлими са ( за разлика от гражданскоправните вземания). Всяко прехвърляне не обвързва държавата, но доколкото са парични задължения, държавата приема всяко плащане. Допуска се да се плати на части при условие на разсрочване.
- Изпълнението на данъчни задължения е скрепено с държавна принуда.
Видове данъци:
- Преки и косвени (според това дали връзката межд държавата и платеца е пряка или между тях е включено друго данъчно задължено лице).Преки – ДОД, данък върху наследството, данък върху недвижимите имоти. При косвените юридическият платец е различен от лицето, което фактически поема данъчната тежест – ДДС, акцизи
- с оглед начина за определяне на размера – в абсолютна стойност, пропорционални, прогресивни
- с оглед това, което стои в основата на облагането – лични и подоходни (имуществени). Конституцията не допуска лични данъци
- от кого се събират (от физически и от юридически лица)
- в кой бюджет постъпват – републикански или местни
Данъчна политика – от данъчния суверенитет на държавата следва, че тя е самостоятелна при изграждане на данъчната си политика, но в международен план има стремеж към хармонизиране и унифициране. Няколко са основните моменти, свързани с принципите на данъчната политика:
-колко данъци да има и от значение е каква част се отнема от БВП – повечето на брой данъци дават възможност за по-широка диференциация, обхващане на по-широк брой хора, по-малък размер.
-преки или косвени - залага се на косвените, защото са свързани с потреблението: косвеното облагане е засилено за луксозни и вредни стоки
-кои данъци да преобладават – прогресивните или подоходните: при физическите лица е приложимо прогресивното облагане, при юридическите – пропорционалното. Що се отнася до това дали да има данъчни облекчения, Конституцията допуска това, но господстващото становище е те да се ограничават с цел да се осигури неутралност на данъка.