Бюджетен процес. Обща характеристика. Съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на държавния бюджет. Органи и тяхната компетентност.
Фазите, през които преминава бюджетния процес, обхващат повече от една бюджетна година. Изпълнението на бюджета е в рамките на една година, но преди това се изготвя и приема проектобюджет, а след изтичането на бюджетната година се изготвя отчет.
Терминът бюджетен процес няма легално определение, затова съдържанието на понятието се извлича от целия закон, като се анализират процесуалните действия на различни държавни органи.
Широк смисъл – съвкупност от процесуални действия, които се извършват в определена последователност. Бюджетният процес е форма на реализиране на бюджетните правомощия на държавните органи и на осъществяване на материални бюджетни права. Бюджетният процес обхваща съставяне на проектобюджета, приемане, изпълнение на бюджета и приемане на отчета за изпълнение. Тъй като тези етапи са последователни, бюджетният процес се характеризира като динамичен фактически състав и всеки етап е предпоставка за следващия.
Принципи – чл.10 от Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) -законосъобразност, целесъобразност, икономичност, публичност, бързина, непосредственост.
Първи етап – изготвяне на проектобюджет. Основната дейност се извършва от Министерство на финансите. Проектът има икономически характер, доколкото става дума за икономически анализ на различни показатели. Доколкото става дума за дейност на държавни органи, основана на правни норми, има и правен характер. Министърът на финансите изготвя бюджетна прогноза за следващите три години въз основа на икономически показатели, която прогноза ежегодно се конкретизира в рамките на бюджета за съответната година. Оттук изготвянето върви по две линии:
- макрорамката се изпраща като бюджетни насоки до отделните ведомства на бюджетна издръжка, които изготвят собствените си проектобюджети, а от друга страна Министерство на финансите само изготвя проекробюджета.
- По линия на общините - всяко ведомство изготвя бюджетни заявки, които постъпват в общината, а оттам – в Министерство на финансите. Подготвените проекти се обсъждат в Министерството относно законосъобразност на приходи и разходи, а споровете се решават от Министерския съвет.
Сметната палата и Висшия съдебен съвет изготвят своите бюджети , без Министерство на финансите да внася корекции в тях .
Изготвеният проект се внася в МС с мотиви и информация за общинските бюджети. МС може да внесе корекции, без такива за Сметната палата и ВСС. Приетият от МС бюджет се внася в НС до 1 ноември. В противен случай НС трябва да приеме решение за по-късно внасяне.
Втори етап – обсъждане и приемане. Прави се със закон на две четения. Бюджетната инициатива е на МС – на първо четене министърът на финансите прави общ доклад. Водеща е Бюджетната комисия. Председателят й може да внесе становище. Сметната палата няма правомощия за предварителен контрол и само НС може да вземе решение да бъде изслушано мнението й. Всички комисии разглеждат проектобюджета, тъй като се отнася за всички сфери. На второ четене Бюджетната комисия излиза с доклад от името на всички комисии. Тогава и отделните депутати правят предложения. Приетият със закон бюджет има юридическа сила и подлежи на изпълнение. Законът задължава МС в едномесечен срок да приеме постановление по изпълнение на бюджета. След приемането на бюджета отделните министерства на базата на определените им бюджетни кредити трябва да разпределят средствата по тримесечия и по пълна бюджетна класификация. Това разпределение се контролира и одобрява от министъра на финансите и едва тогава бюджетът става годен за изпълнение. Ако бюджетът не бъде приет до 1 януари, приходите се събират съответно действащите закони, а разходите ще се извършват в размери, съответстващи на предходната година, освен ако няма акт на НС или МС, с който да се коригират.
Трети етап - изпълнение на бюджета - правомощие на изпълнителната власт. Компетентен орган е МС, Министърът на финансите и т.нар. разпоредители с бюджетни кредити.
Разпоредители по републиканския бюджет са министри и ръководители на ведомства или учреждения, които са на републиканско подчинение и нямат поделения. Разпоредител по местните бюджети е кметът.
Бюджетът на съдебната власт се изпълнява от председателите на върховните съдилища, главния прокурор ( в юридически смисъл). Фактическото изпълнение се организира от БНБ.
По отношение на изпълнението на бюджета банковата тайна за министъра на финансите не важи. Във връзка с текущия контрол, упражняван от министъра на финансите, чл. 38 от ЗУДБ му дава възможност да налага принудителни административни мерки, да спира финансирането, да блокира банкови сметки на бюджетни учреждения. Текущ контрол осъществяват и органите на Сметната палата, включително и върху министъра на финансите. В случай на недостиг на приходи е възможно БНБ да отпусне кредит за бюджета (не и в условията на валутен борд); възможност за прехвърляне на средства от един бюджет в друг – правомощие на министъра на финансите. Предвидена е забрана някои бюджетни средства да се прехвърлят (чл. 28-38 от ЗУДБ)
Изпълнението на бюджета завършва на 31 декември, като до този момент поетите за изпълнение в рамките на бюджетната година задължения трябва да се изпълнят от съответните разпоредители с бюджетни кредити.
Четвърти етап - изготвяне на отчета – същата процедура , както при проектобюджета. Министрите изготвят отчета по пълна бюджетна класификация – внася се в Министерство на финансите. Обобщеният отчет се внася в МС, а решението на МС се внася в НС. НС се произнася с решение по приемането на отчета. Сметната палата представя доклад по отчета за изпълнението на бюджета.