Има два пътя за реализация на пълната имуществена отговорност:
1. По ГПК пред граждански съд.
2. По НПК пред наказателен съд – ако вредата е в резултат на престъпление.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ГПК ПРЕД ГРАЖДАНСКИ СЪД (чл.299-302)
ИОО се реализира в особено начетно производство. То е особено, защото има отклонение от общия исков процес. А е начетно, защото в основата му е актът за начет. Актът за начет очертава предметните и личностни предели на делото. Съдът се произнася само по него. Ответници са лицата, които са начетени и посочени в акта. Ако се установят нови виновни лица се съставя нов акт. Актът е абсолютно положителна процесуална предпоставка.
В акта за начет е описан вредоносния фактически състав. Одиторът изпраща акта до съответния компетентен съд, който ако актът е до 10 хиляди лева е районния съд, а над 10 хиляди лева – окръжен съд, за София – градски. Това е установено с оглед на процесуална икономия, а и много често начетените лица са ръководителите на увредените юридически лица. Искова молба не се подава, тъй като актът за начет притежава всички нейни реквизити. Към акта има и съпроводително писмо. Страните са:
- от едната страна - ищец – увреденото юридическо лице;
- другата страна - ответник – начетеното лице;
По делото се призовава като страна и Министерството на финансите. Ако увреденото юридическо лице е общинско страна е кметът, а не министъра на финансите. Като контролираща страна се явява министърът на финансите, ако има противоречие между ищците меродавно е становището му.
Ответници са две или повече физически лица (солидарна отговорност). Такива могат да са и правоприемниците на причинителя на вредата и неоснователно обогатилия се. Колкото са ответниците по делото толкова преписи от акта да начет трябва да бъдат изпратени в съда от одитора. Съдът изпраща на всеки от ответниците препис от акта и призовка, в която му се предоставя възможност в 14-дневен срок да направи възражение по акта за начет. Ако не се направи възражение, счита се, че ответникът е признал акта. В следствие на това не се развива срещу него начетно производство. Съдът служебно издава изпълнителен лист срещу него. В случай, че постъпи възражение, се насрочва открито съдебно заседание. Актът има изключителна доказателствена сила (чл. 301). Ответникът се освобождава от отговорност до степента, в която успява да обори акта. Приоритет имат писмените доказателства. Изключение от това правило съществува в случая, когато е трябвало да се създаде документ и не е създаден такъв, изгубен е или е унищожен по вина на ответника. Съдът се произнася с решение и то може да бъде обжалвано от всяка от страните. Невъзможни са споразумения, намаляване, оттегляне, спиране. Не могат да се привличат трети лица - помагачи. Втората инстанция винаги е инстанция по същество и не връща делото на първата. Решението на втората инстанция се връща на първата за издаване на изпълнителен лист. Такъв се издава служебно. Държавната такса не се внася предварително. Тя, заедно с разноските, се внасят от загубилия делото.
ПРОИЗВОДСТВО ПО НПК ПРЕД НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
В случая освен имуществена отговорност се носи и наказателна отговорност. Наказателната отговорност е водеща. Най-често става дума за присвояване, безстопанственост и други престъпления по служба (чл. 201, 212 НК). Когато се разглежда делото по отношение на гражданския иск се използват всички доказателства, събрани в наказателния процес. Актът в наказателния процес няма такова значение, както в гражданския процес. Той е обикновено доказателство, няма изключителна доказателствена сила, защото водещ е наказателния процес и важи принципът, че всеки е невинен до доказване на противното. Преди произнасянето на присъдата е в ход предварително производство (следствия), което приключва с обвинителното заключение. Прокурорът изготвя обвинителен акт и го внася в съответния съд. Там към този обвинителен акт и доказателствата се прибавя и акта за начет. Той няма обвинителна функция.
Разглеждани варианти:
1. Възможно е първо да има одитно производство, което приключва с акт за начет. В хода на това производство се стига до извода, че има престъпление. Затова актът се изпраща в прокуратурата за образуване на предварително производство.
2. Възможно е още в хода на одита да се установи извършено престъпление. Веднага одиторът сезира прокуратурата и одитът и следствието вървят успоредно.
3. Първо започва следствие, в което става ясно, че е причинена имуществена вреда и се започва извънреден одит. Следователят изчаква приключването на одита.
Няма значение по кой път се върви. Във всички случаи се създава акт за начет, извършва се следствие. То приключва с обвинителен акт на прокурора. След като изготви обвинителният акт той го внася в съда. Обвинителният акт определя предметните и личностните предели на процеса. Актът за начет е само доказателство.
От гледна точка на вредите съществуват също три варианта:
1. Съвпадение - доказват се вреди в размера, посочен в акта за начет;
2. Обвинителният акт доказва по-малка сума от акта за начет. За остатъка актът за начет се изпраща в гражданския съд служебно.
3. Обвинителният акт сочи по-голяма сума. Наказателният съд се произнася за нея. Съдът може да осъди лицето да плати сума, по-голяма от посочената в акта за начет.
Наказателният съд се произнася само за вредите, резултат от престъплението.
Присъдата е с два диспозитива:
- наказателен (осъдителен);
- граждански;
Всяка от страните може да обжалва. Тук се върви по НПК. Инстанциите са три, втората може да се произнася по същество, но не е длъжна. Тя може да върне делото за ново разглеждане от етап, от който тя прецени. Възможно е в хода на следствието или по-късно по отношение на обвинението, делото да бъде прекратено. Но ако актът за начет носи вреди той служебно се изпраща в гражданския съд.
Ако има оправдателна присъда от наказателния съд, не се носи нито наказателна, нито гражданска отговорност. Оправдателната присъда е задължителна за всички публични организации, включително и за гражданския съд. Затова увреденото юридическо лице не може да търси имуществена отговорност по реда на ГПК.