При изпълнение има реално постъпление на средства в бюджета, при останалите способи задължението е погасено но без да постъпват средства.
1. Финансова амнистия
2. Опрощаване
3. Прихващане (компенсация)
4. Погасителна давност
Други способи не са допустими. Финансовата амнистия и опрощаването са институти преди всичко на финансовото право и се използват за погасяване на публично правни държавни вземания. Прихващането по принцип е институт на гражданското право , но си използва и във финансовото право.Погасителната давност е общ институт.
Тези способи са крайна мярка, когато изпълнението е неприложимо. Правомощия за погасяване чрез тези способи имат определени органи. Това също е властническа дейност, недопустимо е договаряне.
1. ФИНАНСОВА АМНИСТИЯ
Конституцията в чл.84, т.13 предоставя това право на НС.
Има два вида амнистия:
® финансова и
® наказателна;
Единствено предоставя действаща нормативна уредба свързана с амнистията. След обявяване на амнистията се приема самостоятелен закон – влиза в сила в деня на обнародването. Този закон има еднократно действие. С него се амнистират вземания , които отдавна са станали изискуеми и е ясно , че длъжниците няма да платят изобщо. Става дума за закон, които обхваща неограничен брои адресати, които не се изброяват поименно , но все пак в подбор по определени критерии
- данъчен – задължава всички данъчни лица;
- падеж – всички вземания към определен падеж;
- размер – амнистират се всички вземания над или под определена граница.
Законодателят е свободен да преценява какво и кога да амнистира. С този закон не се отменя фактическия състав , породил вземанията. НС дава амнистията служебно. Не е необходимо да има някакво сезиране. Амнистията може да бъде пълна, частична или под условие.
2. Опрощаване - К (чл.98, т.12) – президентът Правомощието за опрощаване не
може да бъде делегирано. Постоянно действащ акт – Указ 2773 на ДС от 1980г. – вземания, които са отдавна изискуеми , длъжниците са изпаднали в забава, задължението не може да бъде събрано. Става дума за конкретни, персонални задължения. Президентът – за бъде сезиран с молба от длъжника. Деветчленна комисия обсъжда молбата, прави проучване и се произнася със становище. Президентът издава указ. Отказът за опрощаване не подлежи на обжалване. Указът на президента е индивидуален акт с конститутивно действие. Когато се отхвърли жалбата , лицето се уведомява с писмо.
3. Компенсация (прихващане)- претенцията на държавата е удовлетворена, но не
получава сумите, не ги и изплаща на лицето, на което ги дължи. Компенсацията е насрещно удовлетворяване на вземанията. То е уредено в чл. 103-105 от ЗЗД. Има два вида режим:
- общ режим – всеки от страната може да направи изявление за прихващане;
- специален режим – изявление може да направи само данъчен орган;
ПРЕДПОСТАВКИ:
- две насрещни, еднородни, заместими вземания;
- между едни и същи правни субекти;
- и двете задължения да са изискуеми;
- волеизявления за прихващане;
Правните последици от прихващането възникват от момент а, в който компенсацията е била възможна. Ако длъжника има две или повече задължения – редът на погасяването е от по-старите към по-новите. При отказ да се извърши компенсация (данъчна дирекция) подлежи на обжалване пред висшестоящ орган (регионална данъчна дирекция). Жалбата се разглежда по отношение на законосъобразността й. Данъкоплатецът не може едностранно да извърши прихващане.
4. Погасителна давност – ЗЗД, чл.110-112. ПД е сравнително нов институт в ФП от
1989г. Чрез погасителната давност се погасява правото на съдебна защита или принудително изпълнение. Обективният елемент е източник на определен от закона срок. Субективен е елементът когато длъжникът да се позове под форма на възражение за изтекла давност. Самото право обаче не се погасява. Допустим е отказ от изтекла давност. Може да бъде спирана или прекъсвана. Във финансовото право общата погасителна давност е 5 годишна. Давността в ДПК е различна.