Финансови вземания и финансови задължения. Обща характеристика.
Публични вземания. Системи за определяне на размера на публични вземания. Производство по определяне на размера на публичните вземания.
Всяко една финансово правоотношение поражда права и задължения. Предмет на разглеждане са същинските финансови правоотношения пораждащи права и задължения. Тук се говори за финансови вземания. С термина се обозначават на първо място финансовите вземания, с финансов произход вземания и всички субективни права с финансов произход без значение носителя на правото. Под вземания се обозначават и публичните финансови вземания. Тук носител е държавата - данъци и такси, но не пенсии и стипендии. Публично вземане в по-широк смисъл - и вземанията с нефинансов произход, например глоби, конфискации, приходи от приватизация. В ДПК се говори за публични вземания (чл.13):
~публични държавни вземания:
-вземания с финансов произход
-вземания със санкционен произход
~частни държавни вземания:
-вземания с гражданско правен произход
-други държавни вземания
1. Вземания с финансов произход - неточно е, че става дума за публични
вземания. Това са най-важните вземания - с данъчен произход освен същинските-митата и таксите. Последните имат данъчен характер, защото се определят от държавата едностранно. Тези вземания формират основните бюджетни приходи на държавата и могат да бъдат планирани и прогнозирани. Постъпват перманентно в бюджета и са скрепени със срокове. Колкото е по-голямо задължението-толкова е по-къс срокът.
2. Вземания със санкционен произход - наказателен или административно
наказателен произход. Санкциите имат двуяка функция-превъзпитание и приход в бюджета. Имат сравнително малък дял в бюджета и не подлежат на планиране. Усилията са държавата да въздейства в посока спазване на реда.
3. Вземания с гражданско правен произход - тук държавата не участва в
качеството си на власт, а като равноправен субект:
-с договорен характер - държавният орган няма пълна свобода да договаря;
-на деликтно основание (непозволено увреждане) - репариране на вредите, няма приход в бюджета.
Други държавни вземания - приходи от приватизация, от непотърсени награди и печалби от лотарии, приходи от неизправни стипендианти.
Начини за определяне на размера на публичните вземания:
~постоянни (твърд размер) - размерът не зависи от имущественото състояние, от печелбата на субекта. Финансовата администрация не извършва никакви действия по определяне на размера, той е определен от закона. Най-често при таксите, по-рядко при данъците;
~променливи (подвижни) - варират, зависят от нещо. Трябва да бъде извършена дейност. Два критерия - данъчната основа - доход, печалба и ставката-отнася се към облагаемата основа - тарифна или данъчна.
Два вида системи:
~пропорционална - вземането не е определено в абсолютна стойност, но ставката е константна величина, например ДДС;
~прогресивна - два варианта:
- етажна прогресия-облагаемата основа се определя на групи;
- обикновена прогресия-не се прилага у нас.
Пропорционалната е по-подходяща за облагане доходите на юридически лица, а прогресивната-при физически лица.
Производство за определяне на размера на публичното вземане - има такива, за които няма процедура (при таксите и др.);
® от санкционен характер - производство по ЗАНН и НПК;
® без разгърната процедура - финансов автоматизъм - при работната заплата;
® технически и юридически действия - най-често започва с подаването на декларация. Неизпълнението на подаване на декларация е скрепено със санкция. Данъчният или финансов орган не се обвързва с данните в декларацията.
Въз основа на това се издава индивидуален финансов акт с декларативен характер. Оспорването на ИФА не е задължително. Оспорване се прави само когато и от който има правен интерес от това. Обжалването е относно основанието или размера. Има актове, които се обжалват по ЗАП. Съществува и смесена процедура (например по ДПК). За изпълнение по ДПК и ГПК.