Когато се говори за субекти финансовото право, това значи да се очертае кръгът от лица, които могат да бъдат потенциални носители на финансови права и задължения.
Субект на финансово правоотношение е по-тясно понятие – става дума за носител на конкретни права и задължения.
Принципът е, че финансовата правосубектност има вторичен характер и едно лице става субект на финансовото право, когато стане субект на гражданското - физическите лица стават субекти на правото с раждането си и от този момент могат да бъдат носители на финансови права и задължения. Юридическите лица от деня на регистрацията или обнародването на регистрацията /в зависимост от режима за регистриране/.
Изключение от принципа за вторичния характер са образувания, които нямат качеството юридическо лице според гражданското право – данъчни субекти могат да бъдат гражданските дружества /чл. 357 ЗЗД/ , които чрез фикция са приравнени на юридически лица.
Финансовото право допълнително характеризира субектите като местни и чуждестранни лица.
Финансовите органи могат да участват във финансови правоотношения от момента, от който придобият качеството държавен орган /учредяването им/ - финансовата правосубектност следва административната. Тук не се говори за права и задължения, а за правомощия и компетентност. Титуляр в правоотношението е държавата, а не органът, който я представлява. Възможно е държавата да преотстъпи свое право в полза на общините / местните данъци и такси напр. /.
Особеност - всички правоотношения възникват между два субекта, но във финансовото право се говори и за тристранна субектна структура, като тук не става дума за множество субекти от едната страна на правоотношението, а че във финансовото правоотношение се включва и трети субект, който не е на ничия страна /наблюдава се при разходването на бюджетни средства – един субект нарежда да се отпуснат средствата (министъра на финансите), втори субект ги получава, но разходването и контролът стават чрез трети субект (БНБ)/.
Субектите се делят на активни и пасивни. В гражданското право – активните са носители на права, а пасивните на задължения, във финансовото право активен е този, който упражнява властнически правомощия / винаги това е държавният орган. Между два държавни органа критерият е кой има по-широки правомощия.