Понятие
При установяване на нарушения на правната уредба на ТрПО, които застращават сигурността на работника/служителя (изискванията за обезопасеност на машини и съоръжения, неизпълнение на предписания на контролен орган и др.), контролните органи са овластени от закона да предприемат мерки за тяхното отстраняване и премахване на последиците, които пораждат.
Контролните средства за въздействие са уредени в чл. 404, 405 и 405а КТ. Това са принудителни административни мерки (ПАМ) по смисъла на чл.22-23 ЗАНН. Прилагането им цели предотвратяване, преустановяване и поправяне на вредните последици от нарушаване на правната уредба на ТрПО. Това е и основното им предназначение – то определя специфичния им правен облик.
ПАМ не са юридически наказания, нито израз на юридическа отговорност спрямо лицата и органите, към които се прилагат. За прилагането им е без значение, дали несъответствието между предписанията и фактическото състояние се дължи на виновно поведение, или не. Този въпрос има значение за административнонаказателната отговорност (АНО) при нарушаване на трудовоправни норми, но не и за ПАМ. Прилагането на ПАМ не прегражда пътя за прилагане на АНО на виновните лица.
Прилагането на ПАМ е заключителен етап на контола – възможен, но не задължителен. Налагането им създава винаги ново правно положение – предотвратяват се или се отстраняват определени нарушения на трудовото законодателство и вредните последици от тях.
ПАМ се обективират в издаването на заповеди и нареждания от контролните органи. Те съдържат задължения за поправяне на вредите и възстановяване на законността. Тези заповеди са ИАА по смисъла на чл.2 ЗАП и трябва да са в писмена форма:
Основание за налагане на ПАМ е неспазване предписанията на трудовото законодателство. Целева насоченост – определя се от характера на нарушението: предотвратяване на нарушение чрез превантивни ПАМ; преустановяване действието на нарушението; поправяне на последиците. ПАМ се налагат само от държавните контролни органи, когато установят нарушение, не и от синдикални организации – чл.402 (3) КТ.
Видове принудителни административни мерки
Уредени са изчерпателно в чл.404 (1) КТ:
Задължителни предписания (т.1) – адресирани към работодателя или определено длъжностно лице от предприятието. Посочва нарушението и заповядва отстраняването му. При накърняване на трудовите права на работника/служителя и отказ на контролния орган да издаде предписание, засегнатият може да отнесе въпроса до съда по пътя на разглеждане на индивидуалните трудови спорове. Така се отнема правото на контролния орган да се произнесе и компетентен остава само съда.
Спиране утвърждаването на проекти (т.2) – на сгради, машини или съоръжения при нарушаване на ЗБУТ и правилата за социално-битово обслужване – извършва се преди въвеждането им в експлоатация.
Спиране дейността на предприятия (т.3 и 7) – възможни са две хипотези, според нарушаването на трудовото законодателство:
§ при нарушаване правилата за ЗБУТ, което застрашава живота и здравето на хората – спиране на дейността на цялото предприятие или на отделни негови поделения, дори отделно на работно място; опасността трябва да е реална, не хипотетична;
§ при повторно нарушение по чл.62 (1) КТ – чл.404 (1), т.7 КТ – противодействие срещу продължаваща практика за приемане на работници/служители без сключен трудов договор в писмена форма; дейността се спира до отстраняване на нарушението, т.е. до сключването на писмен трудов договор.
ПАМ се отменя от контролния орган, който я е наложил.
Спиране изпълнението на незаконно решение или нареждане (т.4) – акт на работодателя или друго длъжностно лице, който се отнася до ЗБУТ, социално-битовото обслужване или разпределението на социалните фондове и противоречи на закона или друг НА. Спирането прекъсва временно изпълнението на съответната заповед. Ако тя бъде обявена за незаконна и отменена, тя ще престане да съществува. Ако законността и се потвърди – продължава да действа.
Отстраняване на работник/служител от работа (т.5) – когато работникът/служителят не е запознат с правилата за ЗБУТ; не притежава необходимите технически знания и умения; не е годен безопасно да изпълнява възложената му работа.
Въвеждане на специален режим за безопасна работа (т.6) – при непосредствена сериозна опасност за живота и здравето на работника/служителя по чл.283 КТ и чл.21 ЗЗБУТ. Държавните контролни органи се намесват, когато работодателят не предприема мерки по чл.21 ЗЗБУТ.
Обжалване
Всички ПАМ подлежат на обжалване – чл.405 КТ. Контролните актове са ИАА, а в АПК е възприета т.нар. обща клауза за тяхната обжалваемост Разпоредбата на чл.405 обаче въвежда едно излючение – обжалването не спира изпълнението на ПАМ. Основание за налагане на ПАМ в случая е засягането на особено големи ценности – живота и здравето на работника служителя. Дори и да бъдат обжалвани ПАМ, по-добре е определената в тях дейност да бъде спряна за избягване на опасните последици. Съдът също няма възможност да спира изпълнението им.
Други контролни правомощия
С измененията на КТ от 1995г. са въведени нови важни контролни правомощия – чл.405а. Те се отнасят до неправомерното използване на граждански договори за прикриване на същински ТрПО.
Обжалване на съществуването на ТрПО – когато Инспекция по труда установи, че правоотношението е свързано с предоставяне на работна сила, но не е уредено като ТрПО. Това е оценъчна дейност на Инспекция по труда, която завършва с властнически индивидуален административен акт – постановление на Инспекция по труда. То се връчва на страните, а до самото издаване на акта отношенията се уреждат като деиствителен трудов договор (ако работникът/служителят е добросъвестен).
Бъдещето на ТрПО - незабавно сключване на трудов договор. Предписанието няма правно значение за работника/служителя. Правно значение има само предложението, което ще му бъде отправено от работодателя въз основа на предписанието. След получаване на предписанието работодателят може да сключи трудов договор или да преустанови ТрПО – отношенията между страните се уреждат окончателно. Ако обаче намери предписанието за незаконосъобразно, има право да обжалва пред общински РС в седемдневен срок от връчването на акта. Щом съдът потвърди законността на ИАА, ТрПО се стабилизира, а ако го отмени, работодателят може да прекрати едностранно трудовия договор без предизвестие – чл.405а (4) и (5) КТ.
Предписанието на Инспекция по труда, с което работодателят се задължава да предложи на работника/служителя да сключи трудов договор е ПАМ по смисъла на чл.22-23 ЗАНН, а актът с който я налага е ИАА.