Иск за обезщетение
Чл. 344 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 и 2 КТ. На основание чл. 344 ал. 1 т.3 работника и служителя може да оспорва законността на уволнението пред работодателя или съда и да иска обезщетение.
1. страни – активно легитимирана да предяви иска е работника и служителя, чието уволнение е признато за незаконно от съда. Искът може да се предяви от наследниците, те могат да встъпят в иска.
2. предмет на иска – компенсиране на понесените от работника и служителя имуществени вреди от незаконното уволнение. Характерът на компенсираните вреди е уреден в чл. 225 ал. 1 и 2 КТ. Решение на ВС гласи, че обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ по същността си цели да компенсира вредите които изправната страна търпи от действията на неизправната страна.
3. предпоставки за иска – незаконно уволнение, признато от съда за такова. Най-често исковете се съединяват обективно – няколко иска от едно и също лице, с различен предмет един съд и едно и също производство. От уважаването на главния иск зависи и уважаването на аксесорния (но не винаги – необходими са и други предпоставки). Решение на ВС – обезщетение се дължи когато вследствие на незаконното уволнение работника и служителя е останал без работа (има се предвид работа по ТПО – сигурен доход) и от това е претърпял вреди. Вредата има материален характер – не се обезщетяват неимуществени вреди. Вредата трябва да бъде пряка последица от незаконното уволнение.
По своя характер иска за обезщетение е осъдителен – работодателя се осъжда да изпълни едно парично притезание.
Размер на обезщетението – базата е брутното възнаграждение за месеца преди уволнението – чл. 228 ал. 1 КТ – основанието пораждащо обезщетението е незаконното уволнение.
4. Периодът за който се дължи обезщетението – 6 месеца. Когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. Съображението е че това време е достатъчно за да се установи незаконността на уволнението от друга страна работника и служителя трябва да е назначен или да си търси работа, а не да разчита само на обезщетението. Ако в този период е получавал обезщетение за безработица според КСО то се приспада от дължимото от работодателя.