Целта на социално – битовото и културното обслужване на работниците е да се задържи работника на работа при съответния работодател. В България те са въведени с КТ от 1986 г., като с промените от март 2001 тези форми от права на работниците бяха превърнати във възможност.
Соц. битовото и културно обслужване /СБО/ подпомагат труд. процес с цел повишаване на неговата ефективност, повишаване на удовлетвореността на работниците от работата и укрепване на стабилността на труд- правоотношения. Тези отношения са типичен пример за съпътстващо отношение /по смисъла на чл.1 КТ/.
Правна уредба: глава ХІV КТ; Наредба за безплатното и униформено облекло; Наредба за заплащане на превозни разноски на работника; Наредба за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея – в сила от 2006г. и др. Широки форми за договаряне разкрива и колективния труд. договор.
Обществената функция на СБО е да се задържат работниците на работа при съответния работодател, като това води и до повишаване на ефективността на труда. Чрез СБО се цели и повишаване на жизненото равнище на работниците, като им се предоставят блага и услуги за сметка на работодателя /те не са част от труд. възнаграждение и не подлежат на облагане с ДОД /.
Субекти на СБО са няколко категории лица:
- работници в труд. правоотношение със съответния работодател – тяхното право произтича непосредствено от закона. Правото се упражнява от работниците по начин, определен от тяхното общо събрание /чл.293/.
- членовете на семейството на работниците:
а/ децата на работника – тяхното право също произтича непосредствено от закона. Формите на СБО тук са две – създаване и поддържане на специални детски заведения /чл.299 ал.1/ или предоставяне на децата на наличната материална база за почивка, спорт и др. /чл.299 ал2/.
б/ другите членове на семейството освен децата /съпрузите/. Съгласно чл.299 ал.3 могат да ползват формите за СБО съгласно предвиденото от ОС на работниците и в съответствие с колективния труд. договор.
- пенсионирани работници – възможността те да се ползват от формите на СБО е предвидена в чл.300 .Необходимо е изрично решение на ОС на работниците. В закона като изискване е посочено те да са работили при същия работодател, като няма изисквания свързани с труд. стаж при съответния работодател, няма и огранчения свързани с вида пенсия.
Субект на задължението за СБО е работодателят, като това е условно, защото в много случаи това е възможност на работодателя. Това следва от разпоредбите на чл.294 КТ / ”работодателят може”/ и др. Съдържанието на това задължение включва две основни групи задължения:
1. за финансиране на СБО. Съгласно чл.292 финасирането може да се осъществява със средства на работодателя или със средства от други източници – дарения и др. Законът не установява минимален размер на средствата, като данъчното законодателство не предвижда никакви облекчения за предоставянето на такива средства. Гаранция за изпълнението на задължението за финансиране е определянето на начина на ползване на средствата да става с решение на ОС на работниците. Тези решения са вътрешен акт на предприятието и обикновено имат сила за една година. Друга гаранция е забраната средствата за СБО да се изземват и разходват за други цели /чл.293 ал.2/. Тази забрана е насочена както към работодателя и към трети лица, така и към самите органи на трудовия колектив.
2. работодателят е длъжен да организира СБО и практически /чл.294, 296/ - т.е. реално да се осъществява СБО. Това задължение работодателят може да изпълнява както лично, така и съвместно с други органи и организации.
Съдържание на СБО. Съществуват три основни групи:
1. форми на СБО свързани непосредствено с труд. процес
-възможно е транспортно обслужване /чл.294 т.3/, като то може да се осигурява със собствен транспорт на работодателя, може да се сключи договор с фирма, предлагаща такива услуги; може превозването да е платено или безплатно.
-подпомагане на младите и новопостъпилите служители /чл.294 т.6/. Счита се, че периодът на адаптация към ново работно място е около 1 година.
-предоставяне на работно и униформено облекло. Уредено е в чл.296 КТ и в Наредба за безплатното и униформено облекло. Работно е това облекло, което се предоставя на работника за запазване на неговот лично облекло от похабяване, повреждане и замърсяване. Униформата е облекло, което се предоставя на работника за да се различава при изпълнение на труд. си дейност от останалите граждани /лекари, кондуктори/. Работодателят е длъжен да предостави униформа в три-дневен срок от постъпване на работа на работника. Облеклото подлежи на връщане при прекратяване на труд. правоотношение. Работникът е длъжен да го използва през работното време и да го опазва. Облеклото е безплатно за работника съгласно чл.296 ал.1 /това е изрична разпоредба/.
2. форми на СБО свързани с бита на работниците.
-организирано хранене /чл.294 т.1/ - това означава да бъдат осигурени столове, бюфети за хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд /храна съобразно разхода на енергия и т.н./.
-търговско и битово обслужване /чл.294 т.2/ - това означава работодателят да изгражда и поддържа търг. обекти и бази за услуги.
-бази за отдих /чл.294 т.4/ - за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм.
-създаване и поддържане на работнически общежития /чл.297/ - целта е да се подпомагат работниците при решаване на техните жилищни проблеми. Работническите общежития остават винаги собственост на работодателя – работниците се настаняват там само временно /докато работят при дадения работодател/ и не могат да се придобиват в собственост. Що се отнася до работническите жилища – те могат да са собственост на работодателя, но и на общината и т.н. Тези жилища могат да се придобиват в собственост от работника.
форми на СБО свързани със задоволяване на културните потребности /чл294 т.5/. Изхожда се от идеята, че работниците са разностранни личности и имат нужда от задоволяване на техните интереси – библиотеки, компют. клубове и т.н.
