Изразява се в невъзможността за съществуване на трудово правоотношение поради порок във волеизявленията на страните при възникването на правоотношението. Това е порок в основанието. Недействителността е винаги обективно правоотношение, като в трудовото право последиците за разлличните състави са еднакви и не зависят от качеството на порока. Друга характерност е, че няма разлика между нищожност и унищожаемост.
Правна уредба 74-76 КТ. В закона изрично е уредена само недействителността на едно от основанията за възникване на труд. правоотношение – трудовият договор. Според чл.76 обаче “Правилата за недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудово правоотношение”. “Съответно” означава да се прилага в съответствие с качествата на различните основания. Поради договорния характер на трудoвите правоотношения, там където няма изрична уредба се прилагат общите правила за недействителност на договорите – чл. 26-35 ЗЗД. Прилагането на тези норми се предполага не само от договорния характер на трудовите правоотношения но и поради имуществения характер на тези правоотношения.
Основания за недействителност. В чл. 74 ал.1 КТ са уредени 4:
1. противоречие със закона – обективно противоречие, несъответствие с императивни норми . Няма значение дали едната или и двете страни знаят за противоречието.
2. противоречие с колективния трудов договор – изразява се установяване на по-неблагоприятни условия за даден работник или служител от посочените в колективния трудов договор .
3. поради заобикаляне на закона – постигане по косвен начин на недопустим от закона резултат, без да се нарушава конкретна законова разпоредба .
4. заобикаляне на колективния трудов договор – постигат се по-неблагоприятни условия за работника или служителя без пряко да се нарушава колективния трудов договор.
Обявяване недействителността на трудовия договор.
Уредено е в чл.74 ал.2-7
Това означава констатиране наличието на основание за недействителност и обявяването на тази недействителност. Прогласяването е различно от това в ГП, където се прогласява само унищожаемостта. Два са компетентните органи, които правят обявяването:
· Съд – обявяването на недействителността е обща компетентност на съда, като той разполага с нея при всички основания за обявяването й.
· Инспекция по труда – тя обявява недействителността само в един случай: когато основанието е приемане на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по КТ възраст.
Обявяването на недействителността по чл.74 става по реда на глава ХVІІІ КТ. Всяка от страните може да предяви иск за обявяване на недействителността.
В чл.74 ал. 3 е разгледана една специална хипотеза – искът за обявяване на недействителността се предявява от контролен орган. Когато такъв орган сметне, че трудовият договор е недействителен на основание чл. 74 ал.1 /противоречи или заобикаля закона или колективния трудов договор /, то той трябва незабавно да сезира съда. Сезирането може да се извърши и от друг компетентен орган.
Съгласно решение ВС 1129/ 1995 съдът може да се произнася по недействителността на трудовия договор не само в самостоятелен исков процес, но и в друг процес. Обявяването на недействителността може да се поиска с инцидентен установителен иск или чрез възражение, като съдът се произнася с решение. Когато обявяването на недействителността е в компетенцията на Инспекцията по труда актът е постановление.
Изключения. 4 са случаите при които не се обявява недействителност на трудовия договор:
1. частична недействителност – чл.74 ал.4 - могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи / не целият договор /
2. отпадане на недостатъка – чл.74 ал.6 - недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне .
3. отстраняване на недостатъка – чл.74 ал. 6 недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор бъде отстранен.
4. възможност порокът да бъде отстранен от работодателя – чл. 74 ал. 6 – работодателят не може да се позовава на недостатък, който може да се отстрани.
Последици. След обявяване на недействителността и връчване на съобщението, всяка от страните може да се позовава на недействителността. Чл.74 ал. 5: “Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи докато тя не бъде обявена и решението за обявяването не й не бъде връчено на страните”.
Действието на недействителността е ex nunc / за в бъдеще /. Трудовото правоотношение не се прекратява, а се преустановява по решение на съда / може да се прекрати и нормално протичащо правоотношение /. Отношенията между страните преди обявяване на недействителността се уреждат в зависимост от добросъвестността на работника / служителя. Съгласно чл. 75 ал. 1 ако работникът е действал добросъвестно при сключване на трудовия договор, отношенията между страните до момента на обявяване на недействителността се уреждат както при действителен трудов договор. Тази разпоредба се прилага и в случаите , когато са обявени за недействителни само отделни клаузи на договора / чл.75 ал. 2 /.
В случаите когато работникът е бил недобросъвестен отношенията се уреждат по общите правила за недействителност на договорите. Има обаче една особеност – според трайната практика на ВС работникът не трябва да върне трудовото възнаграждение за периода преди обявяването на недействителността. Той дължи внесените осигуровки и дължимите обезщетения по трудовото правоотношение.